Акт от 20.07.2017, Окръжен съд - Ямбол
- Съд
- Окръжен съд - Ямбол
- Дело
- 167/2017
- Подписан
- 20.07.2017
- В сила
- 20.12.2018
Цитирани разпоредби
- чл. 258 и сл. · Граждански процесуален кодекс
- чл.259 ал.1 · Граждански процесуален кодекс
- чл.269 · Граждански процесуален кодекс
- чл.109 · Закон за собствеността
- чл.109 ал.1 · Закон за собствеността
- чл.32 · Закон за собствеността
- чл.32 ал.1 · Закон за собствеността
- чл.32 ал.2 · Закон за собствеността
- чл.92 · Закон за собствеността
Личните данни в текста са заличени.
Р Е Ш Е Н И Е
№ 20.07.2017 г. гр.Ямбол
В
ИМЕТО НА НАРОДА
ЯМБОЛСКИЯТ
ОКРЪЖЕН СЪД ІІ-ри
Въззивен граждански състав
На 11 юли 2017 година
В открито заседание в следния състав:
ПРЕДСЕДАТЕЛ: ДОБРИН КЮЧУКОВ
ЧЛЕНОВЕ:
НИКОЛАЙ ИВАНОВ
КАЛИНА ПЕЙЧЕВА секретар
Л.Р. като разгледа докладваното от съдия Н.Иванов възз. гр.дело №167 по описа на 2017 г., за да се произнесе взе предвид следното
Производството е по реда на чл. 258 и сл. ГПК.
Делото е образувано по въззивна жалба подадена от Г.Т.Д., Х.Г.К. и Р.Г.Д., чрез пълномощник адв.Я.П. ***, против Решение №243/20.04.2017г., постановено по гр.д. №2878/2016г. по описа на ЯРС, с което съдът е отхвърлил предявения от Г.Т.Д., Х.Г.К. и Р.Г.Д. против М.Г.С., Т.Д.Г. и Д.Д.С., иск с пр. осн. чл.109 от ЗС, за премахване на допълнителна постройка, съставляваща вход със стълбище към избените помещения, изградена в съсобствен имот, находящ се в гр.Ямбол, ул.”Серес” № 19 - 21, като неоснователен В жалбата се твърди, че решението е неправилно, незаконосъобразно и необосновано. Сочи се, че изводите на ЯРС, че „към момента на извършеното разпределение на ползването, тя /пристройката/ е била вече изградена и е била взета впредвид от вещите лица при изготвянето на заключението по делото, въз основа на което е било извършено разпределението на ползването на дворното място", противоречат на посоченото в заключението на ВЛ-ца по гр.д. №245/1969г. на ЯРС. Твърди се, че вещите лица от тази тройна експертиза са взели предвид изградената през 1969г. незаконна пристройка, представляваща вход към сутеренния етаж, но са извършили разпределението, не като са се съобразили с нея, а напротив, като са приели, че същата не съответства на строителните норми и правила, действали към този момент, както и че възстановяването на старото стълбище дава възможност за правилно разпределение на ползване дворното място. Сочи се, че по делото са установени безспорно два факта: 1. Влязло в сила съдебно решение за разпределение ползването на съсобственото дворно място и 2. Допълнителна пристройка, изградена от праводателя на ответниците, която попада изцяло в частта от дворното място, определена за ползване от ищците. Т.е. от страна на ответниците е налице ползване на дворното място надхвърлящо рамките на притежавания дял от съсобствеността и несъобразено с постигнатото разпределение на ползването, което е основание да бъде уважен искът по чл.109 ЗС. За неправилен се сочи извода на съда, че от заключението на изслушаната по делото СТЕ, не ставало ясно има ли намаляване на площта отредена за ползване на ищците, съгласно решението от 210 кв.м., посочено в скицата, неразделна част от решението, за да се установи дали има някакво нарушение на правата им на собственост. Предвид изложеното и по подробни съображения в жалбата се претендира отмяна на решението на ЯРС и постановяване на друго, с което да бъде уважен предявения иск и присъдени направените по делото разноски.
В писмен отговор на жалбата, депозиран от адв.С.А. ***, пълномощник на въззиваемите М.Г.С.,
Т.Д.Г. и Д.Д.С. се сочи, че оплакванията в жалбата са развити само въз основа на заключение на ВЛ-ца изслушано по гр.д. №245/1969 г. на ЯРС и частна експертиза на Б.Ц.. Твърди се, че освен неправилни тези експертизи са неотносими в настоящото производство, с оглед принципа на непосредственост при събиране на доказателствата. Твърди се, че по делото липсват надлежни доказателства, от които да се установи процесния вход дали е или не е незаконен строеж. Сочи се, че по действащия ЗУТ е налице административен ред за установяване на законността на строеж. Предвид изложеното и по подробни съображения в отговора, се претендира потвърждаване на обжалваното решение и присъждане на разноски пред въззивната инстанция.
В с.з. въззивниците не се явяват и не изпращат представител. В писмено становище, заявяват, че поддържат жалбата.
Въззиваемите, ред уведомени, чрез своя пълномощник оспорват жалбата и претендират нейното отхвърляне.
Въззивната жалба е процесуално допустима, като подадена от легитимирана страна и в срока по чл.259 ал.1 ГПК, поради което може да се разгледа по същество.
За да се произнесе, ЯОС извърши преценка на събраните по делото доказателства, взе предвид доводите на страните и приема за установено следното:
С Нот.акт №5, т.І, дело № 21/1965г. на ЯНС, Т. Д. Ч.и Н. И. Е. са закупили празно дворно място от 616 кв.м., находящо се в гр.Я., представляващо парцел VІ-4858 в кв.149-а по плана на гр.Ямбол, като в последствие същите, с Нот.акт №157, т.ІІ, дело №786/1966г. на ЯНС, са продали на С.С. П. и С.Д. П. 1/10 идеална част от дворното място от 616 кв.м., намиращо се в гр.Я., ул.”*****”, съставляващо парцел Х-4858 в кварта 149 по плана на гр.Ямбол, заедно с 1/10 идеална част от построената в същото дворно място, масивна незавършена жилищна сграда и сервизни помещения.
Не се спори по делото, а и от представените пред ЯРС писмени доказателства се установява, че между съсобствениците е била извършена делба съгл. Протокол от 01.11.1966 г. от публично съдебно заседание, проведено по гр.д.
№439/1966г. на ЯНС, с който е одобрена постигната между страните спогодба за подялба на съсобствен имот, находящ се в гр. Я. на ул. „*******” , състоящ се от дворно място, съставляващо парцел Х-4858 в кв.149, заедно с построената в него масивна жилищна сграда, при която Дял І-ви е бил предоставен на С. С. П. и С. Д. П. и същите са получили в дял ½ ид.ч. от дворното място, цялото от 616 кв.м., заедно с целия първи етаж от масивната жилищна сграда, построена в същото дворно място, с двете южни от към улицата стаи на сутеренния етаж, коридора между тях и клозета, самостоятелен вход – изход за етажа и самостоятелен вход – изход за стаите от сутеренния етаж, както и половината от плочата за надстрояване трети етаж, при описани граници, а Дял ІІ-ри е бил предоставен на Т. Д. Ч., и той е получил ½ ид.ч. от дворното място, заедно с целия втори етаж на построената в същото дворно място жилищна сграда, с двете източни стаи от сутеренния етаж, коридора между тях, килер и клозет от същия етаж, със самостоятелен вход – изход за етаж, който води и за частта от сутеренния етаж, както и половината от плочата за надстрояване трети етаж, при описани граници. Делът на съсобственика Н. И.Е. е бил уравнен с пари.
След извършване на делбата с Нот. акт №195, том ІV, дело №1483/11.11.1966г. на ЯНС, С. С.П. и С. Д. П. са били признати за собственици въз основа на покупка и делба върху ½ идеална част от дворно място, намиращо се в гр.Я., ул.”****”, цялото от 616 кв.м., съставляващо парцел Х, имот планов №4858 по плана на гр.Ямбол, заедно с целия първи етаж от масивната жилищна сграда, построена в същото дворно място, с двете южни откъм улицата стаи на сутеренния етаж, коридора между тях и клозета, самостоятелен вход – изход за етажа и самостоятелен вход – изход за стаите /частта/ със сутеренния етаж, както и половината от плочата за надстрояване на трети етаж и половината от покрива и покривната конструкция. По делото страните не спорят, че С. С. П. и С. Д. П. са родители на Д.С.
С.. Последния видно от Удостоверение за наследници изх. №ГС/02-012254/06.11.2016 г. на Община е починал на 09.02.2003г. и е оставил за свои наследници ответниците по иска: М.Г.С.- съпруга, Т.Д.Г.- дъщеря и Д.Д.С.- син.
От своя страна Т. Д. Ч.се е снабдил с Нот.акт №109, том V, дело №1731/30.12.1066г. на ЯНС, с който е признат за собственик въз основа на делба върху ½ идеална част от дворно място, намиращо се в гр.Я., ул.”******” , цялото от 616 кв.м., съставляващо парцел Х-4858 в кв.149 по плана на гр.Ямбол, заедно с целия втори етаж от построената в същото дворно място жилищна сграда, състоящ се от четири стаи, кухня, салон, клозет, от сутеренния етаж двете източни стаи, коридора между тях, килер и клозет от същия етаж, със самостоятелен вход – изход на етажа и за частта от сутеренния етаж, както и половината от плочата за надстрояване трети етаж и половината от покривната конструкция. В последствие, с Нот.акт №110, том І, дело №290/1982г., Ч. е продал на синът си
Г.Т.Д. /ищец по делото/ дворно място находящо се в гр.Я., ул. „*****” №**, цялото от 308 кв.м., заедно с целия втори етаж от построената в същото дворно място жилищна сграда, състояща се от четири стаи, кухня, салон, клозет, от сутеренния етаж двете източни стаи, коридора между тях, килер и клозет от същия етаж със самостоятелен вход – изход за етажа и за частта от сутеренния етаж, както и половината от плочата за надстрояване трети етаж и половината от покривната конструкция, съставляващо парцел Х-4858 по нот.акт №109 от 1966г. и парцел №1347 по скицата от кв.149 по посочения в нотариалния акт и кв.8 по скицата по регулационния план на гр. Ямбол. Не е спорно, че по време на продажбата, купувачът Г.Д. е бил в граждански брак с Т. Х. Д., и че след смъртта на последната е възникнала съсобственост върху имота по Нот.акт №110, том І, дело №290/1982г. между Г.Д. и останалите две ищци, негови дъщери: Х.Г.К. и Р.Г.Д. /в т.вр. Удост. за наследници изх.№ ГС-02-011402/17.10.2016г. на Община Ямбол/.
За целия имот е представена скица
№15-425308/29.08.2016 г. на СГКК гр. Ямбол, в която дворното място е обозначено, като ПИ с идентификатор №*** с площ от 611 кв.м. и номер по предходен план 1347.
Видно от приложеното, като доказателство гр.д. №245/1969г. по описа на ЯНС, с Решение №207/01.08.1969г., на осн. чл.32 ЗС, е било разпределено ползването на празното дворно място, съсобствено между С. С.П.и С. С. П. от една страна и Т. Д. Ч. от друга страна, съставляващо парцел Х-4858 в кв.149 по плана на гр.Ямбол, съобразно заключението на вещите лица и скицата към него, като е отредено С. С. П.и С. С. П. да ползват частта от дворното място оцветена на скицата със зелено и първия етаж от масивното жилище, а Т. Ч. да ползва оцветеното със синьо по скицата и втория етаж от масивната жилищна сграда, като частта означена на скицата с бяло ще се ползва общо от двете страни, при запазване на двете пътни врати. Решение е било обжалвано от С. С.П. и С. С.П., но е оставено в сила с Решение по гр.д. №614/1969г. на ЯОС.
Пред ЯРС е бил представен протокол за трасиране, граници на ползване ПИ с идентификатор *** по кадастралната карта на гр. Я., ул.„******” №** от 15.12.2008г., с който е извършено трасиране на определящите точки на граници по ползване в ПИ с идентификатор ***, като в него са повторени данните от скицата на вещите лица по дело №245/1969г.
От заключението на изслушаната пред ЯРС СТЕ се установява, че входът към частта от сутерена на първия етаж, изграден в пристройка /процесната постройка/ към източната фасада на жилищната сграда в съсобственото дворно място, попада изцяло в частта от дворното място, определена за ползване от ищците съгласно решение №207/01.08.1969г. и отразената в приложената към делото №245/1969г. скица и протокол за трасиране на граници за ползване от 15.12.2008г. В този смисъл наличието на пристройката пречи на ищците да упражнят в пълен обем правото си на собственост. ВЛ-це е посочило, че е възможно изграждането на вход към избата на ответниците от страна на определеното им за ползване дворно в два варианта: 1.Като се възстанови първоначално съществувалия вход на източната фасада на сградата /мястото на сегашния прозорец/; и 2. Като бъде изграден нов вход към южната фасада на сградата, на мястото на някой от съществуващите прозорци. Според вещото лице конкретните технически мерки са въпрос на проект на разработка възложена по реда на ЗУТ.
При тази фактическа обстановка, съдът прави следните правни изводи:
При извършената служебна проверка по чл.269 ГПК съдът намери решението за валидно и допустимо, поради което жалбата следва да бъде разгледана по същество. Разгледана по същество, жалбата е основателна:
Правилно първоинстанционния съд е квалифицирал претенцията като такава с пр. осн. чл.109 ЗС.
Искът, основан на чл.109 ал.1 ЗС, предоставя правна защита на правото на собственост срещу всяко пряко и/или косвено неоснователно въздействие, посегателство или вредно отражение над обекта на правото на собственост, което може и да не накърнява владението, но ограничава, смущава и пречи на допустимото пълноценно ползване на имота според неговото предназначение, отдадено от собственика му. Основание за защита чрез иска се поражда само при състояния, от които възникват заплашване и опасност от вредно и смущаващо въздействие, което произтича от упражняване на правомощия, но които субективно пречат и/или ограничават тези на потърсилия правната защита. Функцията на иска е да отрече във всичките тези и други аналогични случаи правомерността и да предотврати неоснователните действия, поведение и състояния, както и премахване на последиците от тях. Искът може да се упражни и срещу съсобственик, ако при упражняването на своите права той създава ограничения, смущения или заплашване на правото на съсобственика си. Тези действия следва да са извършени без правно основание и реално да възпрепятствуват предявилото иска лице да упражнява правата си върху имота в пълен обем.
Разпечатката съдържа 38 от 60 абзаца. Пълният текст: https://pravoto.app/praktika/4e15c631-0c7b-4317-ac7c-78c5f9ce6c95