Решение № 114 от 28.03.2024, Районен съд - Петрич
- Съд
- Районен съд - Петрич
- Дело
- Гражданско дело 679/2023
- Вид
- Решение № 114
- Подписан
- 28.03.2024
- В сила
- 17.07.2025
- Състав
- Андрей Иванов Николов
Цитирани разпоредби
- чл. 146, ал. 1, т. 3 и т. 4 · Граждански процесуален кодекс
- чл. 146, ал. 1, т. 3 и т. 4 · Граждански процесуален кодекс
- чл. 154, ал. 1 · Граждански процесуален кодекс
- чл. 181 · Граждански процесуален кодекс
- чл. 2 · Граждански процесуален кодекс
- чл. 214, ал. 1, изр. 3, предл. 1 · Граждански процесуален кодекс
- чл. 235, ал. 3 · Граждански процесуален кодекс
- чл. 288 · Граждански процесуален кодекс
- чл. 298, ал. 4, предл. 2 · Граждански процесуален кодекс
- чл. 78, ал. 1, предл. 3 · Граждански процесуален кодекс
- чл. 78, ал. 3 · Граждански процесуален кодекс
- чл. 9 · Граждански процесуален кодекс
- чл. 1 · Директива 96/71/ЕО на Европейския парламент и на Съвета от 16 декември 1996 година относно командироването на работници в рамките на предоставянето на услуги
- § 3, б. "а" · Директива 96/71/ЕО на Европейския парламент и на Съвета от 16 декември 1996 година относно командироването на работници в рамките на предоставянето на услуги
- чл. 59 · Закон за задълженията и договорите
- чл. 121 · Кодекс на труда
- чл. 121а · Кодекс на труда
- чл. 121а, ал. 1, т. 1, б. "а" · Кодекс на труда
- чл. 121а, ал. 4 · Кодекс на труда
- чл. 215, ал. 1 · Кодекс на труда
- чл. 215, ал. 2 · Кодекс на труда
- чл. 359 · Кодекс на труда
- чл. 8, ал. 1 · Кодекс на труда
РЕШЕНИЕ
№ 114 гр. П., 28.03.2024 г.
В ИМЕТО НА НАРОДА
РАЙОНЕН СЪД – П., ТРЕТИ ГРАЖДАНСКИ СЪСТАВ, в публично заседание на двадесет и осми февруари през две хиляди двадесет и четвърта година в следния състав:
Председател: Андрей Ив. Николов при участието на секретаря Величка Андреева като разгледа докладваното от Андрей Ив. Николов Гражданско дело № 20231230100679 по описа за 2023 година и за да се произнесе, взе предвид следното:
Предмет на разглеждане са обективно (евентуални) съединени искове по чл.
121а, ал. 4 във вр. с ал. 1, т. 1, б. „а“ КТ и по чл. 59 ЗЗД.
Ищецът – С. С. С., с адрес в гр. Б., ул. „С.“ № 27, ЕГН **********, твърди, че с ответника (като негов работодател), в периода 01.09.2021 г. – 07.02.2023 г., са се намирали в трудово правоотношение, въз основа на трудов договор, по силата на който той е изпълнявал длъжността „шофьор – товарен автомобил“. Пояснява, че трудовите му задължения са били свързани с превоз на товари по маршрути от Кралство Белгия до други държави. Изтъква, че във връзка с работата му ответникът го е командировал в чужбина, въз основа на договор, който последният е сключил с чуждестранното дружество „DHL Белгия“. Смята, че по този повод е трябвало да му бъдат осигурени минималните условия за изпълняваната длъжност, приложими в Кралство Белгия, сред които е минимална почасова заплата от 12,2105 евро/час, както и фиксирана дневна надбавка от 36,1265 евро за всеки 24-часов период. Поддържа, че ответникът не е сторил това, поради което се получава разлика от 46 227,32 лв. между трудовото възнаграждение, което му е било изплатено, и реално дължимото такова (съобр. изменението на главния иск, направено по чл. 214, ал. 1, изр. 3, предл. 1 ГПК, при което родовата подсъдност отново е на районния съд, на основание чл. 103 във вр. с чл.
104, т. 4, предл. 2 от с. к.). Иска визираната сума да му бъде присъдена, а в условията на евентуалност – да му се присъди сумата от 1 000 лв., заради неоснователно 1 обогатяване, ведно със законната лихва и в двата случая, считано от датата на подаване на исковата молба в първоначално сезирания съд – 20.02.2023 г., до погасяването.
Претендира и съдебни разноски.
Ответникът – „С. Ш.“ ЕООД, със седалище и адрес на управление в гр. П., ул.
„Ц. Б. III“ № 11А, ЕИК ***, оспорва ищцовите претенции и настоява за присъждане на съдебно-деловодни разходи. Излага доводи, че ищецът не е бил командирован в чужбина в изпълнението на договор, сключен с чуждестранен търговец, и всички суми, дължими по трудовото правоотношение, са били коректно начислени и изцяло изплатени.
Съдът приема следното:
1. По съществото на делото (изводи от фактическа и от правна страна):
1.1.) Уважаването на предявените искови претенции е предпоставено от кумулативната даденост на съответните законови изисквания, произтичащи от относимите материалноправни разпоредби, а именно:
1.1.1.) За главния иск (чл. 121а, ал. 4 във вр. с ал. 1, т. 1, б. „а“ КТ) – трудово правоотношение между ищеца (в качеството му на работник/служител) и ответника (като работодател) за процесния период от време, отнасящо се до посочената в исковата молба длъжност; реалното полагане на труд от страна на работника/служителя, чрез командироването му в чужбина; командироването да е извършено за сметка и под ръководство на ответника и въз основа на договор, сключен между последния и ползвател на съответните услуги в приемащата държава; размер на претендираните минимални възнаграждения, които важат за изпълняваната длъжност, в държавата по местокомандироването.
1.1.2.) За евентуалния иск (чл.59 ЗЗД) – извършването на твърдяната работа от ищеца в полза на ответника, от която същият се е обогатил, както и размер на сумата, която се дължи като обезщетение по този повод.
1.2.) Правилата, регламентиращи разпределението на доказателствената тежест в исковия граждански процес (чл. 154, ал. 1 ГПК), възлагат на ищеца да установи положителните предпоставки по всеки от исковете, а на ответника – погасяването на задълженията.
1.3.) Фактологията, изведена от събрания доказателствен материал, която е релевантна за произнасянето по спора, поставен за решаване, е следната:
1.3.1.) С доклада по делото (чл. 146, ал. 1, т. 3 и т. 4 ГПК) са били отделени за ненуждаещи се от доказване признатите от страните факти, че за времето от 01.09.2021 г. до 07.02.2023 г. те са се намирали в трудово правоотношение, по което ищецът е имал качеството на служител, а ответникът – на работодател, за длъжността „шофьор – товарен автомобил”.
1.3.2.) От копието на трудов договор с № 495 от 01.09.2021 г. е видно, че 2 размерът на основното месечно брутно трудово възнаграждение на служителя, което страните са уговорили, е 650 лв.
1.3.3.) От справка за актуално състояние на трудовите договори към 11.02.2023 г., издадена от НАП на името на ищеца, се потвърждава, че посоченият трудов договор е бил прекратен на 07.02.2023 г.
1.3.4.) От съвкупната преценка на гласните доказателствени средства, създадени с участието на свидетелите Д. Г., А. М. и В. Н., които няма причини да не бъдат кредитирани, се констатира, че:
1.3.4.1.) Основната търговска дейност на ответното дружество е международен превоз на товари, извършвани чрез тежко-товарни камиони, между различни държави от Европейския съюз (ЕС), Кралство Великобритания и Кралство Норвегия.
1.3.4.2.) Транспортните курсове, които трябва да бъдат осъществявани от служителите на ответника, заемащи длъжността „шофьор – товарен автомобил“, основно се набират посредством чуждестранни търговци, предоставящи спедиционни услуги, сред които са „DHL“, „Timocom”, „Amazon”, „Raben Group“, „Alibaba“.
1.3.4.3.) Всички тези спедитори поддържат интернет-платформи, в които се отразяват свободните транспортни курсове, които те предлагат, и тяхната цена, като самите платформи са общодостъпни за всички търговски, осъществяващи превозни услуги и търсещи превози за осъществяване.
1.3.4.4.) Заявяването на превозните курсове в платформите на спедиторите от името на ответното дружество и подаването им към неговите шофьори се прави от служители, заемащи длъжността „диспечери“, при търговското дружество „Бамби Консултинг“, което е базирано в Република Северна Македония. Дружеството „Бамби Консултинг“ работи в областта на консултантските услуги, които предоставя на други търговци, сред които са и посочените услуги, които то предоставя на ответното дружество.
1.3.4.5.) С цел осигуряване на място за почивка на шофьорите си, ответникът е организирал наемането и поддържането на квартири в Кралство Белгия, в Кралство Нидерландия и във Федерална Република България, които те могат да ползват.
1.3.4.6.) Всеки от шофьорите сам решава кога и колко време да ползва отпуск (платен или неплатен) и съответно кога да поеме транспортни курсове, за което уведомява диспечерите.
1.3.4.7.) Началото на превозите от шофьорите започва от някоя от държавите, в които ответното дружество работи, като придвижването им до началната точка става чрез бусове, организирани от ответника, или с транспорт, организиран от самия шофьор (автомобил, автобус или самолет), за което работодателят възстановява всички разходи.
3
1.3.4.8.) Ищецът също е работил по описания начин, извършвайки превози по дестинациите от Кралство Белгия до Република Франция и до Кралство Великобритания, както и обратно.
1.3.5.) Още в исковата молба ищецът изрично признава, че превозването му от Република България до началната точка на транспортните курсове, които е извършвал, е било на разноски на работодателя.
1.3.6.) Няма спор по делото, че транспортните курсове, извършвани от ищеца, са ставали с превозни средства, осигурявани от дружеството ответник, които са негова собственост или то е техен лизингополучател, което става ясно и от свидетелствата за регистрация на превозни средства, ангажирани с отговора на исковата молба.
1.3.7.) От изслушаната съдебно-счетоводна експертиза, чието заключение не е оспорено от никоя от страните, се изяснява, че:
1.3.7.1.) Общият брой работни часове, включени в исковия период, за които ответникът е подал декларации до органите на НАП, по повод осигуряването на ищеца, е 2344 часа.
1.3.7.2.) Минималната работна ставка в Кралство Белгия за един отработен час от шофьор на товарен автомобил е 12,2105 евро.
1.3.7.3.) Няма ясни доказателствени данни за конкретните часове, които ищецът е отработил при ответника, през исковия период.
1.3.7.4.) Ако упоменатата ставка бъде отнесена към часовете, отговарящи на дните, през които ищецът е бил осигуряван от ответника, се получава обща сума от 28 621,41 евро или 55 978,61 лв.
1.3.7.5.) За времето, през което е съществувало процесното трудово правоотношение, начисленото трудово възнаграждение на ответника е 9 751,29 лв.
1.3.7.6.) Разликата между последните две суми е 46 227,32 лв.
1.3.7.7.) При горните изчисления са били ползвани и работните часове за дните, през които ищецът е ползвал отпуск (редовен платен годишен, неплатен и платен отпуск за болест), като тези дни са общо 86, а работните часове за тях са 688.
Ако тези часове не бъдат взети предвид, разликата между начисленото трудово възнаграждение и сумата за работните часове през реално отработените дни, според минималните ставки в Кралство Белгия, ще бъде по-малка – 29 796,75 лв.
1.3.7.8.) Общата сума, която е била изплатена на ищеца за командировъчни разходи, докато е работил при ответника, е 58 047,08 лв., като тя е начислена въз основа на следните командировъчни заповеди:
- Заповед № 414/01.09.2021 г., за периода от 01.09.2021 г. до 31.10.2021 г.;
- Заповед № 467/01.11.2021 г., за периода от 01.11.2021 г. до 31.12.2021 г.;
4
- Заповед № 479/01.01.2022 г., за периода от 01.01.2022 г. до 15.01.2022 г.;
- Заповед № 495/04.02.2022 г., за периода от 04.02.2022 г. до 31.03.2022 г.;
- Заповед № 571/01.04.2022 г., за периода от 01.04.2022 г. до 08.05.2022 г.;
- Заповед № 601/03.06.2022 г., за периода от 03.06.2022 г. до 31.07.2022 г.;
- Заповед № 632/26.08.2022 г., за периода от 26.08.2022 г. до 30.09.2022 г.;
- Заповед № 693/21.10.2022 г., за периода от 21.10.2022 г. до 31.12.2022 г.;
- Заповед № 705/01.01.2023 г., за периода от 01.01.2023 г. до 15.01.2023 г.
1.3.7.9.) Търговците – спедитори, с чието участие са били извършени транспортните курсове от ищеца, докато е работил при ответника, са:
- „DHL International“ GmbH – Федерална Република Германия;
- „DHL Freight“ GmbH – Федерална Република Германия;
- „DHL Worldwide Network“ NV/SA – Кралство Белгия;
- „DHL AVIATION (UK)“ LTD – Кралство Великобритания;
- „DHL INTERNATIONAL“ – Република Франция;