Решение № 543 от 16.03.2021, Окръжен съд - Варна

Личните данни в текста са заличени.

РЕШЕНИЕ

№ 543 гр. Варна , 15.03.2021 г.

В ИМЕТО НА НАРОДА

ОКРЪЖЕН СЪД – ВАРНА, III СЪСТАВ в публично заседание на шестнадесети февруари, през две хиляди двадесет и първа година в следния състав:

Председател:

Членове:

Юлия Р. Бажлекова

Даниела С. Христова

Светлана К. Цанкова при участието на секретаря Елка Н. Иванова като разгледа докладваното от Даниела С. Христова Въззивно гражданско дело № 20213100500027 по описа за 2021 година

Производството е образувано възоснова на въззивна жалба подадена от М. Г. П., ЕГН 670702978, с адрес: гр. Варна, ***, ап.7 срещу Решение № 261130 от 11.11.2020 г. постановено по гр.д. № 2518 по опис на ВРС за 2020 г., с което са отхвърлени предявения Областна дирекция на МВР – гр. Варна, с адрес: гр. Варна, ***, обективно и кумулативно съединени искове с правно основание чл. 181, ал. 1 вр. чл. 142, ал. 1 ЗМВР и чл. 86, ал. 1 ЗЗД за осъждане на ответника да заплати на ищцата сумата 4320 лв., представляваща сбор от ежемесечно дължимите суми за храна в размер на 120 лв. всеки месец за периода 01.02.2017 г. – 31.01.2020 г., ведно със законната лихва върху главницата, считано от датата на подаване на исковата молба в съда – 24.02.2020 г. до окончателното й изплащане, сумата 648.92 лв., представляваща обезщетение за забавено плащане върху главницата /върху неизплатената сума за храна в размер на 120 лв. месечно за периода 01.02.2017 г. – 24.02.2019 г./, начислено за периода 01.03.2017 г. – 24.02.2020 г.

Във въззивната жалба се излага, че обжалваното решение е неправилно поради нарушение на материалния закон, тъй като съдът е приел, че по 1 отношение на ищцата няма приложение ЗМВР и конкретно привилегированите специални текстове, доразвити в подзаконовия нормативен акт Наредба № 8121зот 01.07.2015 г. за условията и реда за осигуряване на храна или левовата й равностойност на служители на МВР. В жалбата е изложен подробен правен анализ на приложимите според ищцата правни принципи, общи и специални норми, като изведен извод, че обжалваното решение ги нарушава. Отправено е искане за отмяна на обжалваното решение и постановяване на друго, с което съдът да уважи осъдителните претенции на ищцата. Претендира за присъждане на разноски, направени в първоинстанционното и във въззивното производство.

Отговор на въззивната жалба не е постъпил.

Съдът, след служебна проверка на обжалваното въззивно решение, намира същото за валидно и допустимо.

По правилността на намира следното: първоинстанционния съдебен акт, съдът

Производството по делото е образувано по предявени от М. Г. П., ЕГН 670702978, с адрес: гр. Варна, ***, ап.7 срещу

Областна дирекция на МВР – гр. Варна, с адрес: гр. Варна, ул. „Цар Калоян” № 2, обективно, кумулативно съединени искове с правно основание чл. 181, ал. 1 вр. чл. 142, ал. 1 ЗМВР и чл. 86, ал. 1 ЗЗД за осъждане на ответника да заплати на ищеца следните суми: сумата 4320 лв., представляваща сбор от ежемесечно дължимите суми за храна в размер на 120 лв. всеки месец за периода 01.02.2017 г. – 31.01.2020 г., ведно със законната лихва върху главницата, считано от датата на подаване на исковата молба в съда – 24.02.2020 г. до окончателното й изплащане, както и сумата 648.92 лв., представляваща обезщетение за забавено плащане върху главницата /върху неизплатената сума за храна в размер на 120 лв. месечно за периода 01.02.2017 г. – 24.02.2019 г./, начислено за периода 01.03.2017 г. – 24.02.2020 г.

В исковата си молба и уточняващата молба към нея ищецът М. Г. П. излага, че от 2009 г. е държавен служител, като със заповед от 02.02.2017 г. на министъра на вътрешните работи е преназначена за държавен служител в ОДМВР – Варна, съгласно чл. 142, ал. 1, т. 2 ЗМВР. Посочва, че считано от 01.02.2017 г. заема длъжността Началник на сектор “Финансово осигуряване“ при Областна дирекция на МВР-гр.Варна.

Излага, че до 31.01.2017 г. й е изплащана ежемесечно левовата равностойност на полагащата се храна на служителите на МВР, съгласно разпоредбата на чл. 181, ал. 1 ЗМВР. След тази дата не й е начислявана и изплащана левовата равностойност на полагащата й се като служител на МВР храна. Счита, че доколкото законодателят изчерпателно е посочил в разпоредбата на чл. 142, ал. 1 ЗМВР кои са служителите на МВР, то следва и нормата на чл. 181, ал. 1 ЗМВР да се прилага еднакво по отношение на всички служители на МВР. Поддържа, че размера на левовата равностойност на храната е определен на сумата 120 лв. месечно. Посочва, че служителите на МВР по чл. 142, ал. 1, т. 1 ЗМВР не са посочени в последващи заповеди на 2 министъра на вътрешните работи, издадени в периода от 2017 г. до настоящия момент, поради което и на тях не им е предоставяна храна, съответно не им е заплащана левовата й равностойност. Счита това за празнота в подзаконовата нормативна база, като тези служители, сред които е и тя, са поставени в по-неблагоприятно и неравностойно положение спрямо всички други служители, които полагат труд по трудово или служебно правоотношение в МВР. Поддържа, че разпоредбата на чл. 181, ал. 1 ЗМВР е императивна, поради което на всички служители на МВР следва да се осигурява храна или левовата й равностойност. По изложените съображения моли предявените искове да бъдат уважени.

В срока по чл. 131, ал. 1 ГПК ответникът Областна дирекция на МВР – гр. Варна е депозирал писмен отговор на исковата молба, чрез процесуалния му представител – юрк. Б. Й.. В него се ответната страна оспора исковете по основателност. Признава фактическите твърдения на ищцата, през периода 01.02.2017 г. – 31.01.2020 г., както и към настоящия момент заема длъжността „Началник на сектор Финансово осигуряване“ при Областна дирекция на МВР-гр.Варна. Счита обаче, че съгласно чл. 142, ал. 2 ЗМВР в МВР има три категории служители, служебното правоотношение на които е регламентирано в три различни закона. През 2017 г., след изменение и допълнение на ЗМВР, служебните правоотношения на държавни служители в МВР, за които се прилага разпоредбата на пар. 86 от ПЗР на Закон за изм. и доп. на ЗМВР /ДВ, бр. 14/2015 г./ и които към влизане в сила на този закон заемат длъжности за държавни служители с висше образование и притежаващи такова, се преобразуват в служебни правоотношения по Закона за държавния служител, считано от датата на влизане в сила на този закон.

Съгласно пар. 69, ал. 6 от ПЗРЗИДЗМВР, при назначаване на служителите по ал. 1 се определя индивидуална основна заплата не по-ниска от определеното към датата на влизане в сила на този закон възнаграждение, определено по реда на ЗМВР и включващо заплата за длъжност, допълнително възнаграждение за прослужено време и за научна степен и левовата равностойност на храната по чл. 181, ал. 1. Поддържа, че след 02.02.2017 г. на ищеца не е изплащана левовата равностойност за храна, поради обстоятелството, че на същия е определена индивидуална основна заплата, включваща и левовата равностойност на храната по чл. 181, ал. 1 ЗМВР.

Твърди, че нормата на чл. 181, ал. 1 ЗМВР не следва да се разглежда чрез съпоставяне с останалите норми в ЗМВР, доколкото законодателят изрично е определил статутът на служителите по чл. 143, ал. 1, т. 2 ЗМВР да е по ЗДСл, в който не се предвижда предоставянето на храна или левовата й равностойност. Посочва, че този извод се подкрепя и от направеното изменение на чл. 181, ал. 4 ЗМВР, в който изрично се посочва, че на служителите по чл. 142, ал. 1, т. 2 ЗМВР се осигурява безплатна храна при извършване на дейности, свързани със специфичния характер на труда, както и ободряващи напитки при полагане на труд през нощта от 22:00 часа – 06:00 часа. По изложените съображения моли предявените искове да бъдат отхвърлени.

3

В първоинстанционното решение, съдът е възприел тезата на ответната страна и е отхвърлил предявените искове.

Настоящият въззивен съд, след като съобрази събраните по делото доказателства и тяхната доказателствена сила, приема за установено следното от фактическа страна:

Не е спорно, 1./че в процесния период 01.02.2017 г. – 31.01.2020 г. страните са в служебно правоотношение, по силата на което ищецът М. Г. П. заема длъжността „Началник на сектор Финансово осигуряване“ при Областна дирекция на МВР-гр.Варна; 2./ищцата реално е полагала труд на заеманата от н е я длъжност; 3./ч е не е получава отделно начисляване на левовата равностойност за храна; 4./че месечният размер на левовата равностойност за храна през процесния период е 120 лева; 5./че левовата равностойност за храна се изплаща на служителите, на които ответникът счита, че се дължи, заедно с основното месечно възнаграждение и 5./падежът на вземането е последният ден на месеца, за който се дължи възнаграждението /на текущия месец/.

Тези факти не са спорни и във въззивното производство.

Първоинстанционният съд, правилно е разпределил доказателствената тежест и съобразно това разпределение, ищцата е доказала всички твърдени право пораждащи факти.

Тъй като ответникът е оспорил правото претендирано от ищцата, той няма задължение да доказва, че е платил, а за него оспорването е правно и е следвало да обоснове от правна страна липсата на задължение, т.е. правоизключващите възражения . В този смисъл, могат да бъдат съобразявани и възраженията, че е изправна страна и при определяне на възнаграждението на ищцата е включена и левовата равностойност на храната по чл. 181, ал. 1 ЗМВР, съгласно пар. 69, ал. 6 ПЗРЗИДЗМВР.

Първоинстанционния съд е определил спора като правен, какъвто е и пред въззивния съд. За да определи приложимия закон, съдът следва да отговори на въпроса, дали след преназначаването на ищцата в ОДМВР-Варна със заповед № 8121К-1042/02.02.2017 г. на Министъра на вътрешните работи , следва да се заплаща отделно левовата равностойност за храна по чл. 181, ал.

1 ЗМВР, или тази левова равностойност е включена в определената му от м.

4 февруари 2017 г. основна работна заплата.

От разпоредбата на пар. 69, ал. 1 ПЗРЗИДЗМВР /в сила от 01.02.2017 г./,се установява, че служебните правоотношения на държавните служители в МВР, за които се прилага § 86 от Закона за изменение и допълнение на Закона за Министерството на вътрешните работи /ДВ, бр. 14/2015 г./ и които към датата на влизане в сила на този закон заемат длъжности за държавни служители с висше образование и притежаващи висше образование, с изключение на тези от Медицинския институт на Министерството на вътрешните работи и на тези по § 70, ал. 1, т. 1, се преобразуват в служебни правоотношения по Закона за държавния служител, считано от датата на влизане в сила на този закон.. Според ал. 6 от пар. 69 ПЗРЗИДЗМВР при назначаването на служителите по ал. 1 се определя индивидуална основна заплата, не по-ниска от определеното към датата на влизане в сила на този закон възнаграждение, определено по реда на Закона за Министерството на вътрешните работи и включващо заплата за длъжност, допълнително възнаграждение за прослужено време и за научна степен и левовата равностойност на храната по чл. 181, ал. 1 ЗМВР.

Според първоинстанционния съд, в заплатата нормативно е включено допълнителното възнаграждение за прослужено време и левовата равностойност на храната. Този извод е направен, след преценка на приложените заповеди № 81213-37/19.-1.2016г. (л. 94) и № 8121358/09.01.2017г.(95) на Министъра на вътрешните работи. За да обоснове правилност на преценката, съдът е тълкувал по аргумент за противното, неблагоприятното положение на останалите служители, за което се прилага чл. 181, ал. 1 от ЗМВР да останат в по-неблагоприятно положение, в сравнение със служителите по чл. 142, ал.1, т.2 от ЗМВР - полицейски органи и органи по пожарна безопасност и защита на населението, чиито правоотношения не са се преобразували в служебни по силата на пар. 69, ал. 1 ПЗРЗИДЗМВР /в сила от 01.02.2017 г./.

Според първоинстанционния съд разпоредбата на чл. 142, ал. 1 от ЗМВР регламентира отделните категории служители на МВР: 1. държавни служители - полицейски органи и органи по пожарна безопасност и защита на населението; 2. държавни служители; 3. лица, работещи по трудово правоотношение. На осн. чл. 142, ал. 2 от ЗМВР само статутът на първата от 5 тези категории служители - държавни служители - полицейски органи и органи по пожарна безопасност и защита на населението( тези по чл. 142, ал.