Решение № 560 от 17.07.2026, Окръжен съд - Бургас

РЕШЕНИЕ

№ 560 гр. Бургас, 17.07.2026 г.

В ИМЕТО НА НАРОДА

ОКРЪЖЕН СЪД – БУРГАС, I ВЪЗЗИВЕН ГРАЖДАНСКИ СЪСТАВ, в закрито заседание на шестнадесети юли през две хиляди двадесет и шеста година в следния състав:

Председател: Мариана Г. КараС.

Членове:

Кирил Гр. Стоянов

Пламена К. Георгиева Върбанова като разгледа докладваното от Кирил Гр. Стоянов Въззивно гражданско дело № 20262100501257 по описа за 2026 година

Постъпила е жалба от Р. Б. , гражданин на *** против отказа на Държавния съдебен изпълнител / ДСИ / Милена Москова за прекратяване на изпълнителното производство по изп. Д.№56/2026 г. по описа на ДСИ при РС – Несебър. Спори се по приложението на чл.433 ал.1 т.1 от ГПК. Жалбоподателят твърди , че е извършил плащане на сумата от 750 евро на 21.04.2026 г. по банковата сметка на Етажната собственост „***“ Блок * по съответната банкова сметка , по която собствениците могат да извършват плащания към Етажната собственост. Възразява се , че до настоящия момент покана за доброволно плащане по изп.д.№56 жалбоподателят не е получавал. В случая страната сочи , че е налице платежен банков документ за сумата от 750 евро , което е било извършено преди образуването на изп.д.№56/2026 г. Сочи се че липсват доказателства , че сумата не е постъпила по сметката на ЕС. Видно от банковия документ сумата ефективно е получена по посочената сметка.

Съдът следва единствено да извърши проверка дали е налице погасителен ефект преди образуването на изпълнителното производство , без да навлиза в материалноправни спорове между страните относно вътрешни организационни отношения. При наличие на доказано плащане следва да се изключи продължаване на изпълнителното производство.

Страната прави и искане по чл.438 от ГПК – за спиране на изпълнителното производство до окончателното произнасяне по жалбата , тъй като същедствува риск от принудително събиране на погасено задължение и се твърди , че е налице опасност от настъпване на трудно поправими вреди. Моли се за отмяна на действията на ДСИ , с които не е признато погасяването , да бъдат установени предпоставките на погасяването по чл.433 ал.1 т.1 от ГПК , да се спре изпълнението до окончателното решение и да се прекрати изп. Д.№56/2026 1 г. Прилагат се писмени доказателства по опис сред които и банков превод от 21.04.2026 г.

Постъпил е писмен отговор по жалбата на Р. Б. от страна на „Планекс инвест“ООД.

Жалбата се оспорва като процесуално недопустима : - същата е с вх.№855/23.06.2026 г. и е извън срока по чл.436 ал.1 от ГПК. За длъжника не е налице изпълнение на процедурата по чл.428 от ГПК и поради това че задължението все още не е погасено не е налице основание към датата на подаването на жалбата да се иска спиране на изпълнението по делото.

Жалбата се оспорва и като неоснователна. Твърди се , че към датата на образуване на изпълнителното дело по сметката на „Планекс инвест“ООД не е постъпила присъдената сума от 750 евро. Сочи се ,че на собствениците е бил изпратен договора за поддръжка и обслужване на общи части и общата инфраструктура на комплекс „***“ , Обзор. В този договор е посочена банковата сметка , по която следва да се превеждат дължимите суми в т.ч. и процесната от Р. Б.. Към датата на образуване на изп. Д.№56/2026 г. взискателят „Планекс инвест“ООД е разполагал с правно основание да търси изпълнение на присъдената му сума. Длъжникът Б. е оспорил изпълнението като е приложил електронно платежно нареждане. Този документ се оспорва от процесуалния представител на „Планекс инвест“ООД : - той не отговаря на изискванията на чл.433 ал.1 т.1 от ГПК – не представлява писмо от банката като на следващо място е извършено по ненадлежна сметка и взискателят не може да потвърди плащането. Р. Б. не желае да се съобрази с Договора за поддръжка и обслужване и към настоящия момент се сочи , че той е длъжник поради неплащане на следващите се разходи по Договора. Оспорва се искането за спиране на изпълнителното производство по чл.438 от ГПК : - от страна на Р. Б. е избрана произволна банкова сметка , не е налице изпълнение и това не следва да бъде толерирано; това неизпълнение означава неплащане на задължения на основание съдебен акт и е основание за продължаване на принудителното производство; при наличие на висящо изпълнение длъжникът е получил ПДИ , в която е визирана банковата сметка , по която следва да се извърши плащането. Моли се за оставяне на жалбата без уважение – налице е неизпълнение на съдебен акт и присъдената сума се дължи , моли се за прекратяване на производството по делото и присъждане на сумите по разноските. Прилага се списък на разнаски , договор за правна помощ.

Приложени са и мотиви на Държавния съдебен изпълнител: - становището на ДСИ е че не са налице предпоставките по хипотезата на чл.433 ал.1 от ГПК. Тази разпоредба лимитативно изброява хипотезите , при които поради погасяване изпълнителното производство може да бъде прекратено. Сочи че длъжникът представя платежно нареждане от 21.04.2026 г. за заплатена сума от 750 евро по сметка на взискателя. Този документ обаче сочи ДСИ не е сред визираните в чл.433 от ГПК – разписка за плащане , изходяща и заверена от взискателя ,нито документ изходящ от Банката и удостоверяващ плащане. Липсва и признание на взискателя, че платежното нареждане може да бъде ценен като документ по смисъла на чл.433 от ГПК. Същият изрично оспорва извършването на това плащане поради обстоятелството , че не е извършено по надлежната банкова сметка като се прилагат различни документи , обосноваващи оспорването. Длъжникът от своя страна прави 2 възражение за недължимост. Според него въпреки , че признава наличието на спор заявява че преценката по чл.433 ал.1 от ГПК следва да се извърши независимо от наличието на този спор между страните относно вътрешната организация на банковата сметка на взискателя като обратно на правната логика счита , че следва да се докаже непостъпването на сумата по сметката на взискателя , а не нейното постъпване. Това възражение обаче е направено пред ненадлежен орган – ДСИ сочи , че не е в неговите правомощия да се произнася по възражения от материалноправен характер: относно наличието или липсата на изпълняемо право , нито дали спорното плащане е имало погасителен ефект – тези въпроси подлежат на разрешаване единствено от компетентен съд по отделно исково производство. Взискателят изрично е заявил че не е получил сумата и не може да се разпорежда с нея – сумата е преведена по сметка , с която взискателят не може да оперира и по която не получава плащания. С оглед на това ДСИ сочи , че жалбоподателят не представя надлежен документ по смисъла на чл.433 ал.1 от ГПК за надлежното погасяване на вземането преди образуване на изпълнителното производство. Представеното платежно нареждане установява единствено нареждане за превод по сметка , но не и безспорно получаване на сумата от взискателя с погасителен ефект. При наличието на спор относно настъпването на погасителния ефект , ДСИ не е компетентен да разрешава материалноправния спор между страните и поради това ДСИ е посочил , че не са налице предпоставките за прекратяване на изпълнителното производство. Поради това ДСИ счита , че отказът за прекратяване на изпълнителното дело е постановен законосъобразно и жалбата следва да бъде оставена без уважение. Указано е , че длъжникът може да осъществи защитата си пртив принудителното изпълнение чрез отрицателен установителен иск по чл.439 ал.1 от ГПК. Чрез този иск той може да оспори вземането , а оттам – и материалноправната незаконосъобразност на изпълнението. В това производство могат да се установяват факти , възникнали след приключване на съдебното дирене в производството , по което е издадено изпълнителното основание , от които факти длъжникът черпи права , изключващи изпълняемото право – погасяването на правото на принудителното изпълнение поради плащани. Едва след развитие на едно такова производство по чл.439 от ГПК в позитивна за длъжника насока за съдебният изпълнител ще възникне задължението за прекратяване на изпълнителното производство по чл.433 ал.1 т.7 от ГПК. Направеното възражение в жалбата не може да бъде разгледамо в рамките на производството по чл.435 от ГПК , в рамките на което производство съдът осъществява контрол за законосъобразност на действията на съдебния изпълнител – в случая – отказ за прекратяване на изпълнителното дело – в случая защитата по чл.435 от ГПК – по реда на обжалване действията на съдебния изпълнител е насочена срещу процесуалната незаконосъобразност на изпълнителния процес. В това производство не се разрешава материалноправен спор между длъжника и взискателя по същество и то не се ползва със сила на пресъдено нещо. Самият съдебен изпълнител няма правомощия да разрешава такъв спор между страните. В случая ДСИ сочи , че правилно е установил неосъществяването в конкретния случай на правнорелевантните факти като прекратително основание. ДСИ счита , че постановения отказ на 16.06.2026 г. е законосъобразен , а жалбата срещу отказа е неоснователна и според неговото становище следва да бъде оставена без 3 уважение.

От фактическа страна се установява , че изпълнително дело №56/2026 г. е образувано по молбата на „Планекс инвест“ООД – Председател на УС на ЕС комплекс „***“ Блок * , гр.***, ул. *** №** – от една страна като взискател и от друга като длъжник Р. Б. – гражданин на *** , притежаващ апартамент №** във визирания Блок * за заплащането на сумата от 750 евро , представляващи разноски по дело. ПДИ е изпратена до длъжника на 15.05.2026 г. като е върната невръчена с отметка че са били извършвани посещения на 19.05.2026 ,05.06.2026 , 20.06.2026 Била е депозирана уточнителна молба от страна на взискателя , в която е посочено , че на 21.04.2026 г. Р.Б. е наредил сума в размер на 750 евро по банкова сметка на Компелкс „***“ , която обаче е неактивна. ЕС има собствена банкова сметка , по която всички собственици превеждат дължимите суми за поддръжка и режийни разходи. Длъжникът също заплаща разходите по същата тази сметка. Завява се , че към датата на образуването на изпълнителното дело сумата от 750 евро не е преведена. На 19.05.2026 г. по електронната поща на ДСИ е постъпило писмо от Р. Б. с платежно нареждане чрез електронно банкиране. В писмото се сочи , че е направил превод на сумата , но няма потвърждение. Направена е резолюция за уведомяване на взискателя. На 26.05.2026 г. е постъпила уточняваща молба от пълномощника на „Планекс инвест“ООД , в което се уточнява , че в Договора за поддръжка е посочена изрично банковата сметка , по която Р. Б. следва да заплаща дължимите суми , поради което плащането му не е прието. На 29.05.2026 г. е постъпила нова уточняваща молба , с която се оспорва извършеното плащане, тъй като е по сметка , различна от представената сметка на длъжника по Договора. Отправя се искане за продължаване на изпълнителното производство. Моли се за налагане на възбрана на недвижим имот , собственост на длъжника. На 03.06.2026 г. ДСИ е наложил възбрана на имота на Р.Б.. На 08.06.2026 г. Р.Б. лично се е явил в канцеларията на ДСИ като е заявил че ще изпрати писмо с уточнения. На 11.06.2026 г. е постъпило писмо по ел. поща при ДСИ , в което Р. Б. заявява че е извършил плащане за присъдената сума и отхвърля като спекулативни твърденията от страна на „Планекс инвест“ООД. Твърди , че не е получавал Договора за поддръжка , не разполага с него. От ДСИ е било изпратено писмо от 16.06.2026 г. , в което се сочи ,че документа представен от Б. не представлява разписка за плащане , нито документ , изходящ от банката и удостоверяващо плащане на сумите по изпълнителния лист по сметката на взискателя , още повече , че взискателят изрично е заявил , че оспорва това плащане поради факта , че не е извършено по надлежна банкова сметка. На 23.06.2026 г. по електронната поща е постъпила Жалба с вх.№855 от 23.06.2026 г. от страна на длъжника Р. Б. на основание чл.435 и 438 от ГПК против материализирания отказ на ДСИ в писмото от 16.06.2026 г. за прекратяване на изпълнителното производство поради погасяване на задължението. На същата дата препис от жалбата е бил изпратен на взискателя с указание за депозиране на писмено възражение. ДСИ сочи , че не е в състояние да прецени валидността на извършеното плащане. Няма доказателства на длъжника да е била предоставена валидната банкова сметка , по която да внесе сумата.