Решение № 639 от 06.04.2022, Районен съд - Бургас

РЕШЕНИЕ

№ 639 гр. Бургас, 06.04.2022 г.

В ИМЕТО НА НАРОДА

РАЙОНЕН СЪД – БУРГАС, III СЪСТАВ, в публично заседание на десети март през две хиляди двадесет и втора година в следния състав:

Председател: ИВЕЛИНА Л. МАВРОДИЕВА при участието на секретаря КИНА Н. КИРКОВА като разгледа докладваното от ИВЕЛИНА Л. МАВРОДИЕВА Гражданско дело № 20212120108801 по описа за 2021 година за да се произнесе, взе предвид следното:

Производството е образувано по искова молба на Л. Я.. П. с ЕГН **********, адрес: ******, против Държавна опера – Бургас с Булстат *****, адрес: гр. Бургас, *****, представлявана от А.Т., с която се претендира признаване на уволнението, извършено със Заповед № 18/16.11.2021 г. за незаконно и постановяване на неговата отмяна, възстановяване на заемната преди уволнението длъжност „*****“, както и за осъждането за заплащане на обезщетение за времето, през което е останала без работа, считано от 16.11.2021 г. за период от шест месеца в размер на 5 892. 48 лева или 982.

08 лева месечно, ведно със законна лихва за забава върху търсеното обезщетение от датата на подаване на исковата молба – 15.12.2021 г., до окончателното й изплащане.

Моли се и за присъждане на направените по делото разноски.

Ищцата твърди за съществувалото между страните трудово правоотношение, датиращо от 01.04.2003г., съгласно което изпълнявала длъжността „*****“. По време на изпълнение на трудовата й функция на 09.04.2021 г. по време на репетиция, тя изпълнила определено движение, по начин посочен и от ръководителя на балета, вследствие на което получила увреждане – травма, а именно разкъсване на коленните връзки и менискуса на десния крак. Съобщила за настъпилото събитие, но била уведомена да не съобщава на лекуващия лекар, че се касае до трудова злополука, като неофициално щели да бъдат заплатени разходите на лечение, каквото де факто било проведено в периода до 18.10.2021 г. След тази дата тя се върнала на работа и взела 1 участие в подготовката и провеждане на постановката „Ш.“, която се състояла на 12.11.2021 г. На следващия работен ден – 15.11.2021 г., била извикана в отдел „Човешки ресурси“ за да й връчат заповед за уволнение, тъй като не се явявала на работа в периода от 30.06.2021 г. до 15.08.2021 г. За този период ищцата не могла да се снабди с болнични листи, а не била в състоЯ.ие да изпълнява трудовата си задължения, поради което помолила работодателя си този период да се счита за ползван платен годишен отпуск. След проведени разговори и изясняване на ситуацията била посъветвана, че за да избегне негативните последици на дисциплинарното уволнение, е най-добре да подаде молба, която й било продиктувана, след което и била връчена и процесната заповед, която тя отказала да разпише, като на 15.11.2021 г. депозирала и молбата за оттегляне на молбата си от 12.11.2021 г. С оглед на изложеното се излага, че извършеното прекратяване на трудовото правоотношение по взаимно съгласие е незаконно, тъй като липсвало такова, като се излагат подробни доводи в тази връзка, в това число и такива, че поведението на работодателя съставлява злоупотреба с право, както и че внесената молба била унищожаема, порази грешка в предмета. Твърди се също така, че след уволнението ищцата е останала без работа. С горните мотиви се обуславя и интереса от предявяването на заявените в настоящото производство претенции.

Предявените искове са обективно кумулативно съединени и са с правно основание чл. 344, ал. 1, т. 1 от КТ по иска за признаване на уволнението за незаконно и постановяване на неговата отмяна; чл. 344, ал. 1, т. 2 по иска за възстановяване на заемната преди уволнението длъжност „*****“ и чл. 344, ал. 1, т. 3 във връзка с 225, ал.1, т. 1 от КТ – по иска за заплащане на обезщетение, през времето което работникът е останал без работа след уволнението.

В законоустановения срок е постъпил отговор на исковата молба от ответника.

Оспорват се исковете като неоснователни, като се излагат подробни доводи за това.

Сочи се, че законосъобразно е прекратено трудовото правоотношение, като се излага хронологията на ползвания от нея отпуск по болест, като се твърди, че за периода от 30.06.2021 г. липсва документ, сочещ за уважителна причина за нейното отсъствие, поради което и работодателят ѝ изпратил покана за даването на обяснение по чл. 193 от КТ за отсъствието и в периода от 30.06.2021 г. до 29.07.2021 г., като същата била получена от ищцата на 06.08.2021 г. На 11.08.2021 г. същата внесла обяснение, че не била сметнала правилно своите болнични и предлагала на работодателя времето да се зачете за неплатен годишен отпуск. След това ищцата отново не се явява на работа, като това продължило и към 26.08.2021 г., което принудило работодателя да й изпрати нова покана за даване на обяснения, която била получена от ищцата на 07.09.2021 г. и по която те не дала обяснения. Едва на 20.09.2021 г. тя представила болнични листи за периода от 16.08.2021 г. до 29.08.2021 г. и от 30.08.2021 г. до 28.09.2021 г. по-късно представила и болничен лист за периода от 29.09.2021 г. до 18.10.2021 г. В заключение 2 се излага, че за периода от 30.06.2021 г. до 15.08.2021 г. ищцата не е представила пред работодателя документи, удостоверяващи наличието на уважителна причина за нейното отсъствие. След преценката на горните обстоятелства, работодателят взел решение да наложи на ищцата дисциплинарно наказание уволнение. При връчването й служителката и разяснила, че може да избегне това, ако има желание и подаде молба за прекратяване по нейно искане по взаимно съгласие. Тя подава молба на 15.11.2021 г., въз основа на нейното ясно и осъзнато решение за това, поради което и се издава процесната заповед. Ето защо ответникът счита, че извършеното уволнение е законосъобразно, като твърди, че едва на 19.11.2021 г. е получил по пощата молба за оттеглЯ.е на молбата за прекратяване по искане на ищцата. Оспорват си и изложените в исковата молба доводи обуславящи извод, различен от този за законосъобразността на уволнението, както и твърдения за злоупотреба с право от страна на работодател и за наличието на грешка в предмета на депозираната молба от ищцата за прекратяване на трудовото правоотношение, като също се излагат подробни доводи в тази връзка. С горните мотиви се оспорват искове и се иска тяхното отхвърляне, като иска за заплащане на обезщетение се оспорва и по размер, като се твърди, че брутното трудово възнаграждение по смисъла на чл. 228 от КТ възлиза на 972. 58 лв. Също се търси присъждане на разноските по делото.

Бургаският районен съд, като взе предвид исковата молба и изложените в нея факти и обстоятелства, становището на ответната страна по нея, събраните по делото доказателства и след като съобрази закона, намира за установено от фактическа и правна страна следното:

По делото няма спор между страните за съществувалото между тях трудово правоотношение, съгласно което ищцата е изпълнявала длъжността „*****“, като това се установява и от сключените трудови договори от 01.10.2001 г. и 01.04.2003 г. С допълнителни споразумения към трудовия договор е променЯ.о основното трудово възнаграждение на служителя, като последното такова е в размер на 792 лв. Не се спори също така, че по време на изпълнение на трудовата си функция на 09.04.2021 г. ищцата е претърпяла инцидент, като си е контузила коляното. Поради това в периода от 09.04. 2021 г. същата е ползвала отпуск за болест, за което са издадени болнични листи за периода от 09.04.2021 г. до 18.04.2021 г.,от 19.04.2021 г. до 22.04.2021 г., 23.04.2021 г. до 22.05.2021 г., 24.05.2021 г. до 29.06.2021 г., 16.08.2021 г. до 29.08.2021 г., 30.08.2021 г. до 28.09.2021 г., 29.09.2021 г. до 18.10.2021 г. Не е спорно също така, че за периода от 30.06.2021 г. до 15.08.2021 г. ищцата не се е явявала на работа, като няма твърдения и данни да са издавани болнични листи. Именно и поради неявяването й на работа работодателят й е поискал на 29.07.2021 г. писмени обяснения за отсъствието й с покани достигнали до нея на 06.08.2021 г. чрез куриер на Спиди, видно от представена по делото обратна разписка / лист 58/. На 11.08.2021 г. същата е внесла обяснение, че е объркала датите на следоперативното й лечение, като мислила, че е в 3 болничен 45 дни, но са оказали 30 дни, след това ходила на реабилитация и времето отлетяло. В обяснения си отправя молба времето да бъде зачетено за неплатен годишен отпуск.

Установява се също така, че след като се е върнала на работа, ищцата е била повикана в отдел „човешки ресурси“ за да й бъде връчена Заповед за налагането на дисциплинарно наказание „уволнение“, поради неявяването й на работа в течение на два последователни дни /чл. 190, ал. 1, т. 2 от КТ/. След това същата депозира молба на 15.11.2021 г. до директора, с която моли да бъде освободена от длъжност, считано от 16.11.2021 г. Следва й издаването на процесната Заповед № 18/16.11.2021 г., с която трудовото правоотношение между страните е прекратено по взаимно съгласие, на основание чл. 325, ал. 1, т. 1 от КТ и и лична молба на служителя. Същата е връчена при отказ за получаване, удостоверен с подписа на двама свидетели на 17.11.2021 г., което се потвърждава и от самата ищца. Същата заявява, че по-късно същата вечер е входирала молба за оттеглЯ.е на молбата си за прекратяване на трудовото правоотношение т.е. на 17.11.2021 г., като представя такава, с която заявява, че оттгеля молбата си от 15.11.2021 г. с ваш вх. № 84, като отдолу е изписана дата 16.11.2021 г.

Видно от данните по делото, такава молба е била изпратена по пощата.

По делото страните са ангажирали и гласни доказателства. От показанията на свидетелката **** – също **** и колежка на Л., се установява, че последната е била много разстроена и цялата треперила, като споделила със свидетелката, че са я уволнили. Споделила след това, че след като видяла заповедта за уволнение, написала молба за напускане, а свидетелката се опитала да разбере по кой член е, но Л. не могла да й отговори. Поради това на другия ден – 17.11.2021 г. отишла с нея за да види какво точно е написала в заповедта, като Л. сама влязла в канцеларията, където доколкото разбрала свидетелката не са й дали никакви документи, само искали да подпише някаква молба, но тя отказала. Какво била молбата свидетелката не е разбрала. Разказва също как се е наложило, поради травмата, Л. да отсъства от работа повече от шест месеца, през които й е било много трудно, тъй като отначало въобще не можела да стъпва, а се грижела сама за малко дете и живеела на 4 етаж, без асансьор. Доколкото е запозната става дума за два-три дни, за които не е имала болничен. Разказва също за високите професионални качества на Л., и колкото много е допринесла за постановката „Ш.“, а и за всички такива, в които е участвала.

Свидетелката ***** – изпълняваща длъжността „*****“ към ответната опера, където работи от 1979 г., разказва, че е запозната с травмата, която е претърпяла Л.. Тя имала болничен във връзка с това до 29.06.2021 г. След това не била представила такъв, като свидетелката лично и чрез други колеги, правили опити да се свържат с нея, като след като успели, тя потвърдила, че има болничен и ще го донесе по-късно. Такъв дошъл чак на 20.09.2021 г. и то за периода от 16.08.2021 г. Л. през цялото време твърдяла, че има болничен, но тъй като не го представяла й изпратили покана за даване 4 на обяснения, в отговор на което тя заявила, че е допуснала грешка, като свидетелката заявява, че не имали уговорки, времето през което е отсъствала да се счита за неплатен отпуск. В един момент тя се върнала на работа и започнала да работи. След това работодателят предприел действия по дисциплинарното й уволнение, предвид тези отсъствия, като свидетелката я е повикала за да й връчи същата, като ищцата я прочела съвсем спокойно, след което питала какво ще правят сега, при което свидетелката й отговорила, че това е решението на директора и следва да подпише заповедта. На свидетелката й станало жал за Л., защото с нея работили заедно почти 20 години в ***** и й казала ако иска да напише една молба за прекратяване на договора по взаимно съгласие и ако директорът се съгласи да не бъде дисциплинарно уволнена, то това е по-добър вариант за нея. Тя седяла на стола и казала: „Да, добре.“ Била наясно какви са последиците от уволнението, като според свидетелката видимо останала доволна от това, че й се предлага и че има друга възможност, която е по-благоприятна за нея. Помогнала й да оформят чисто технически молбата, като свидетелката е категорична, че по никакъв начин не я заставяла да прави това. След това, въпреки, че отначало изразил недоволство и я смъмрил директорът се съгласил, след което резюирал молбата и била издадена заповедта за уволнение. На 17.11.2021 г. обаче Л. отказала да получи заповедта, при което повикали двама колеги за свидетели, като твърдяла, че не иска да напуска по взаимно съгласие, че искала да си оттегли молбата си и някакви неща, от този сорт. Свидетелката е категорична, че абсолютно никакви указания не е имала от директора да предложи на Л. да пусне молба за прекратяване по взаимно съгласие. Това било нейна идея, която направила от човечност, за което към настоящия момент безкрайно много съжалява - ако знаела, че ще предстоят такива неща, никога нямало да го направи.