Решение № 173 от 09.04.2020, Районен съд - Ямбол

Р

Е Ш Е

Н И Е 173/9.4.2020г. гр.Ямбол........09.04........2020 г.

В ИМЕТО

НА НАРОДА

Ямболският районен съд, гражданска колегия, в публично заседание На..........................двадесет и четвърти...февруари....................................

През две хиляди и двадесета година,..........в състав:

Председател: Г.Вълчанова

Членове:

........................

........................

При секретаря................И.Г.......................и в присъствието на Прокурора...........................................като разгледа докладваното от

...............................съдия

Г.Вълчанова..................................гр.д.№ 2595 за 2019 година............................................................................................

Производството по делото е образувано по искова молба на „Агенция за събиране на вземания”

ЕАД гр.С. против Г.М.Н. ***, с която се претендира да бъде прието за установено, че Г.М.Н., в качеството на кредитополучател по Договор за потребителски паричен кредит № *** г. дължи на „Агенция за събиране на вземания" ЕАД следните суми, присъдени в издадената срещу него заповед за изпълнение на парично задължение по ч.гр.д. № *** г. на ЯРС, а именно: 8868.84 лв. - главница по 60 броя неплатени погасителни месечни вноски за периода от 14.08.2016 г. до

14.07.2021 г., по отношение на които на основание чл.

12, ал. 2, б."а" от Общите условия към договора за кредит е обявена предсрочна изискуемост считано от дата 19.04.2017 г. /датата на прехвърляне на задължението/; 538.39 лв. - договорна /възнаградителна/ лихва, дължима за периода от 14.08.2016 г. до

19.04.2017 г. /датата на прехвърляне на задължението/;1734.70 лв. - лихва /обезщетение/ за забава, дължима за периода от 14.08.2016 г. до датата на подаване на заявлението в съда; законна лихва върху главницата считано от датата на подаване на заявлението за издаване на заповед за изпълнение и изпълнителен лист до окончателно погасяване на дълга, както и разноските в заповедното и в установителното производство. Същата претенция е заявена евентуално и като осъдителна. Твърди се, че на 15.07.2015 г. Н. като кредитополучател е сключил с „УниКредит Кънсюмър Файненсинг“ ЕАД договор за потребителски паричен кредит № *** за сумата 10 000 лв., която е преведена по негова банкова сметка. *** се е задължил да плати и такса за разглеждане на кредита 300 лв., както и застрахователна премия 853,20 лв. Тъй като кредитополучателят не е изпълнявал задължението си да върне сумите, кредитът е обявен за предсрочно изискуем и вземането е продадено на ищеца от кредитора по силата договор за цесия от 20.12.2016 г. с приложение 1 от 19.04.2017 г.

В срока по чл.131 от ГПК писмен отговор е постъпил от ответника чрез особеният му представител и предявените искове се оспорват изцяло по основание и размер като се желае отхвърлянето им. Оспорва се надлежното прехвърляне на вземането по цесия, тъй като ответникът не е уведомен за това. Липсват доказателства за получаване на сумата от ответника, както и за заплатените суми от него по договора за кредит. В противоречие със закона и морала върху претендираните такси/комисионни и застрахователна премия са начислявани лихви, а договорните клаузи в тази част са нищожни. Няма данни и за настъпване на предсрочната изискуемост, което също не е доказано от ищеца, както и е налице съществено различие в размера на претенидраните суми по установителния и осъдителния иск и уведомителното писмо до ответника.

В съдебно заседание ищецът редовно призован не изпраща представител, а е депозирана молба, с която претенцията се поддържа и се желае уважаването й.

Ответникът редовно призован също не се явява в съдебно заседание, а чрез особения представител се поддържат възраженията по отговора.

След преценка на събраните по делото доказателства съдът приема за установена следната фактическа обстановка:

Ч.гр.д.№ *** г. по описа на ЯРС е образувано по заявление, депозирано на 4.04.2019 г. от „Агенция за събиране на вземания” ЕАД гр.С., с което се желае да бъде разпоредено длъжникът Г.М.Н. *** да му заплати сумите: 8868.84 лв. - главница по

60 броя неплатени погасителни месечни вноски за периода от 14.08.2016 г. до

14.07.2021 г., по отношение на които на основание чл.

12, ал. 2, б."а" от Общите условия към договора за кредит е обявена предсрочна изискуемост считано от дата 19.04.2017 г. /датата на прехвърляне на задължението/; 538.39 лв. - договорна /възнаградителна/ лихва, дължима за периода от 14.08.2016 г. до

19.04.2017 г. /датата на прехвърляне на задължението/;1734.70 лв. - лихва /обезщетение/ за забава, дължима за периода от 14.08.2016 г. до датата на подаване на заявлението в съда; законна лихва върху главницата считано от датата на подаване на заявлението за издаване на заповед за изпълнение и изпълнителен лист до окончателно погасяване на дълга и законната лихва, считано от подаване на заявлението до окончателното изплащане, както и разноските по делото. Съдът е уважил исканията на заявителя като е издал заповед № *** г. за изпълнение на парично задължение по чл. 410 от ГПК за всички претендирани суми, дължими на заявителя въз основа на Договор за потребителски кредит от 15.07.2015 г. и рамков договор за цесия с индивидуален такъв от 19.04.2017 г.

В настоящото производство за установяване на претенциите си ищецът е представил договор за потребителски паричен кредит № *** г., по който „УниКредит Кънсюмър

Файненсинг“ ЕАД като кредитор е предоставило на Г.М.Н. като кредитополучател кредит в размер 10 000 лв. с такса за разглеждане на кредит 300 лв., застрахователна премия 11,85 лв.; общ размер кредита 10 300 лв. и обща сума дължима от потребителя 15 026,43 лв. Посочен е начин на усвояване на кредита с превод по сметка на клиента и погасяване от сметка на клиента. Договорът е сключен при фиксиран ГЛП 10,99 %, ГПР 15,25 %. Броят на месечните вноски е 74 по 208,70 лв. за вноска с падежна дата на първа вноска 14.08.2015 г. Към договора са представени общите условия и погасителния план, както и общи условия за застрахователна програма „Кредитна протекция плюс“. В чл.5 ал.2 от договора е посочено, че кредитът се счита усвоен от датата на отпускане на сумата.

С рамков договор за продажба и прехвърляне на вземания от 20.12.2016 г. „УниКредит Кънсюмър

Файненсинг“ ЕАД в качеството на цедент се е задължил ежемесечно с отделни договори за цесия да прехвърля възмездно на „Агенция за събиране на вземания”

ЕАД портфейл от свои просрочени и изискуеми вземания, произхождащи от договори за потребителски кредити. По отношение на задължението на Н. е извършено прехвърляне с индивидуален договор за продажба и прехвърляне на вземания /цесия/ от 19.04.2017 г., което се установява от представеното приложение № 1 от същата дата, където е посочено под № ***задължението на Н. по договор № *** в размер 8868,84 лв. главница и 562,37 лв. остатък лихва. Представено е потвърждение за сключена цесия по чл.99 ал.3 от ЗЗД и пълномощно за ищеца да уведоми длъжниците, сред които е Н. за цесията. Данни за такова уведомяване няма. „Агенция за събиране на вземания” ЕАД е изпратил до Н. три уведомителни писма заедно с уведомление за предсрочна изискуемост на кредита му – на 25.04.2017 г., на 4.08.2017 г. и на 9.07.2019 г. Представени са и известията за доставяне, но от тях се установява, че пратката е неполучена.

В настоящото производство по искане на ищеца бе назначена, изслушана и неоспорена съдебно-икономическа експертиза. Вещото лице по експертизата дава заключение, че на 15.07.2015 г. по сметка с IBAN: *** „Уникредит Булбанк"

АД е преведена сума в размер на 10 000 лв. с наредител

„УКФ" ЕАД и получател Г.М.Н. с основание „паричен заем ***". Общият размер на внесените суми за погасяване на задълженията по процесния договор за кредит е 2 845.97 лв., с които са погасени изцяло вноски от № 1 до

№ 13 и част от вноска № 14: главница -1431,16 лв., договорна лихва-1236,86 лв., застрахователна премия - 165,90 лв., лихва за просрочие - 12,05 лв. Размерът на непогасената главница за периода от 14.09.2016 г. до 14.07.2021 г., е 8 868,84 лв. Размерът на непогасената договорна /възнаградителна/ лихва за периода 14.10.2016 г. - 19.04.2017 г. е 566,05 лв. В случай, че е настъпила предсрочна изискуемост, размерът на лихвата за забава, изчислена върху непогасената главница - 8 868,84 лв. за периода 14.09.2016 г. - 04.04.2019 г., е 2298,69 лв. В случай, че е настъпила предсрочна изискуемост, размерът на лихвата за забава, изчислена върху непогасената главница - 8 868,84 лв., за периода 14.09.2016 г.-17.07.2019 г. е 2554,92 лв. Размерът на лихвата за забава, изчислена върху падежиралата и непогасена главница към датата на подаване на исковата молба

- 17.07.2019 г. за периода

- от падежа на всяка неплатена погасителна вноска до предявяване на исковата молба в съда - 17.07.2019 г., е 628,98 лв. Съгласно условията на договор за потребителски паричен кредит № *** г. общият размер на предоставения паричен кредит /главница / е 10 300 лв. В общия размер на главницата е включена таксата за разглеждане на кредита в размер на 300 лв. и във всяка вноска от погасителния план се съдържа част от чистата стойност на кредита и част от посочената такса. Съответно лихвите по процесния кредит са начислени върху чистата стойност на кредита и върху таксата. Поради допуснато просрочие от 90 дни, месечните вноски за застрахователната премия след м.септември 2016 г. са сторнирани /премахнати/.

При така установената фактическа обстановка съдът прави следните правни изводи:

Предявеният иск е с правно основание чл.422 от ГПК във връзка с чл.430 от ТЗ и чл.99 от ЗЗД.

Съдът намира предявеният искът за допустим, тъй като е предявен като установителен за вземане по реда на чл.

422 от ГПК след възникване на хипотезата на чл. 415, ал. 1 т. 2 от ГПК – издадена е заповед за изпълнение, която е връчена длъжника при условията на чл.

47 ал. 5 от ГПК.

Разгледан по същество съдът намира иска и за частично основателен по следните съображения:

Съдът счита, че между кредитора „УниКредит

Кънсюмър Файненсинг“ ЕАД и кредитополучателя Н. е сключен действителен договор за кредит, тъй като не са налице условията, при които същият би бил недействителен съгласно чл.22 от ЗПК.

Видно от самия договор, същият е сключен в писмена форма, на хартиен носител, по ясен и разбираем начин, като липсват нарушения на правилата, съгласно специалния ЗПК. Посочена е главницата по кредита, годишният процент на разходите, фиксираният годишен лихвен процент по заема, начинът на усвояване, общият размер на всички плащания по договора, условията за издължаване на кредита от потребителя, елементите на общата стойност на кредита, ден от седмицата за плащането на погасителните вноски и размерът на дължимата погасителна вноска. Предвидено е правото на потребителя да погаси предсрочно кредита и да се откаже от договора. Представен е отделен документ „погасителен план“, в който е поместена цялата изисквана от чл. 11 ал. 1 от ЗПК информация. Договорът е сключен при фиксиран лихвен процент за целия му срок и за всички вземания по него, поради което последното изискване на чл.

11 ал. 1 т. 11 от ЗПК- за посочване последователността на разпределение на вноските между различните неизплатени суми е неприложимо.

Съдът счита, че не е налице нищожност на договорения размер на възнаградителната лихва. Действително, както се посочи клаузите относно лихвения процент по договора за потребителски кредит са следните: фиксиран годишен лихвен процент –10,99 % и годишен процент на разходите –15,25 %. Съгласно чл.19, ал.4 от ЗПК годишният процент на разходите не може да бъде по-висок от пет пъти размера на законната лихва по просрочени задължения в левове и валута определена с постановление на МС на Р България, а съгласно ал.5 на същата разпоредба, клаузите в договор надвишаващи определените по ал.4 се считат за нищожни. Към момента на сключване на процесния договор за потребителски кредит на 15.07.2015 г., действащо е ПМС № 426/18.12.2014 г. в сила от 01.01.2015 г., с което МС определя годишния размер на законната лихва за просрочени парични задължения в размер на основния лихвен процент на БНБ плюс 10 процентни пункта. Съгласно така определения размер на законната лихва от МС договорените между страните ГПР в размер на 15,25 % и ГЛП 10,99 % не са в противоречие с постановлението, тъй като размерът не надвишава петкратния размер на законната лихва. Поради това съдът счита, че не е налице хипотезата на чл.19, ал.5 от ЗПК, за да бъде приета тази клауза за нищожна и поради това ответникът дължи връщане на кредита в размерите договорени за ГЛП и ГПР.