Протокол № 785 от 10.12.2025, Окръжен съд - Пазарджик

Личните данни в текста са заличени.

ПРОТОКОЛ

№ 785 гр. Пазарджик, 10.12.2025 г.

ОКРЪЖЕН СЪД – ПАЗАРДЖИК, II НАКАЗАТЕЛЕН СЪСТАВ, в публично заседание на девети декември през две хиляди двадесет и пета година в следния състав:

Председател: Красимир Ст. Комсалов

Членове:

Ирина Ат. Джунева

Кристина Л. Пунтева при участието на секретаря Виолета Сл. Боева и прокурора Т. Т. Г.

Сложи за разглеждане докладваното от Красимир Ст. Комсалов Въззивно наказателно дело от общ характер № 20255200600823 по описа за 2025 година.

На именното повикване в 09:30 часа се явиха:

Жалбоподателят-подсъдим А. К. Й. – се явява лично и с адв. К. С. – редовно упълномощен от преди.

За Окръжна прокуратура – гр. Пазарджик се явява прокурор Г..

С решение на ВСС е избран за Административен ръководител – Председател на Окръжен съд – Пазарджик съдия Красимир Комсалов. На 17.11.2025г. съдия Красимир Комсалов встъпи в длъжност и съгласно чл. 86 ал.1 т. 8 от ЗСВ председателят на Окръжния съд – Пазарджик председателства съдебните състави по всички отделения в този смисъл делото следва да продължи в същия съдебен състав, като председател на същия бъде съдия Красимир Комсалов, а не съдия Ирина Джунева.

Съдебният състав на съда е следния:

ПРЕДСЕДАТЕЛ: КРАСИМИР КОМСАЛОВ

ЧЛЕНОВЕ: ИРИНА ДЖУНЕВА

КРИСТИНА ПУНТЕВА

1

Становище на страните по хода на делото.

ПРОКУРОРЪТ: - Да се даде ход на делото.

АДВ.С.: - Моля да дадете ход на делото.

Съдът намира, че няма процесуални пречки за даване ход на делото.

О П Р Е Д Е Л И:

ДАВА ХОД НА ДЕЛОТО

ПРОДЪЛЖАВА СЪДЕБНОТО СЛЕДСТВИЕ

Съдът ДОКЛАДВА:

По делото е постъпило писмо от ИД Директор на ОД на МВР – Пазарджик, с което уведомява съда, че Д. Й. не е служител и не е работил в ОД на МВР-Пазарджик.

Изискана е справка от НАП, от която е видно, че Д. Й. е ел. монтьор.

АДВ. С.: - Представям заверено копие от характеристична справка на А.

К. от МГ „Константин Величков“.

ПРОКУРОРЪТ: - Да се приемат.

АДВ С.: - Да се приемат.

Съдът

О П Р Е Д Е Л И:

ПРИЕМА, като доказателство по делото характеристика по отношение на А. К. Й. от МГ „Константин Величков“, както и Справка от Окръжен съд – Пазарджик за трудови договори.

АДВ. С.: - Не държим за установяване къде точно работи Д. Й.

Не желаем да се издирва къде е местоработата на Д. Й. Нямам други искания.

ПРОКУРОРЪТ: - Да се приключи делото

Съдът намира, че делото е изяснено от фактическа страна, поради което О П Р Е Д Е Л И:

ПРИКЛЮЧВА СЪДЕБНОТО СЛЕДСТВИЕ И

2

ДАВА ХОД НА СЪДЕБНИТЕ ПРЕНИЯ

ПРОКУРОРЪТ: - Считам, че не е налице едностранчиво кредитиране от първоинстанционния съд на обвинителните доказателства, както се твърди в жалбата. Същият е проверил и анализирал подборно и оправдателните доказателства. Не е налице и твърдяното изменяне на смисъла и значението на доказателствените факти, които уличават подсъдимият в извършване на престъплението. Съдът е обсъдил всички доказателства, изложил е подробни мотиви за приемането на едни и отхвърлянето на други. Формирал е вътрешното си убеждение при обективно, всестранно и пълно изследване на всички обстоятелства по делото, като в крайна сметка е спазил принципа за разкриване обективната истина по чл.12 от НПК и не е налице нарушение на процесуалния закон. Правило е дал кредит на доверие на показанията на пострадалия Г. Й. относно релевантните за казуса обстоятелства кое лице е нанесло удара, причинило съставомерния резултат, начина по който е сторено това. Тези показания са в синхрон с най-безпристрастния източник на доказателства -заключенията на изготвените СМЕ и приложените приобщени писмените доказателства. Показанията на пострадалия кореспондират с показанията на свидетелите: П., Б., Б. и К.. Показанията на пострадалия са еднозначни и непротиворечиви още непосредствено след настъпване на престъплението-в разпита си пред разследващия орган, та до края на съдебното следствие в първоинстанционния съд. Експертите са категоричните не е възможно зъбът на пострадалия да бъде счупен след падането му на терена, защото не е налице увреждане от него по задната и тилна повърхност на главата. Коментирани са и показанията на свидетелите относно наличието на немалко кръв по панталона на единият от нападателите – това е свид.Б., което означавало, че за да има такова кървене, травмата, предизвикала кървенето следвало да бъде получена преди падането и е в резултат на нанесения от подсъдимия удар в устата на пострадалия, предизвикала счупването на 21 зъб. Не е нарушен материалния закон.

Установените релевантни факти обвързват подсъдимия с извършено престъпление по чл.129 ал.1 от НК. Отчупената част на коронката била с дължина 8.5 мм.,а останалата 2.5 мм. Счупването до нивото на венеца на първия горен ляв резец при наличие на антагонист, водещо до бездействието му, е именно „Избиване на зъби, без които се затруднява дъвченето и говореното по смисъла на чл.129 НК". На следващо място считам, че не е 3 налице явна несправедливост на наказанието. Съдът го е определил и индивидуализирал правилно при прилагане разпоредбите на чл.54 НК, като е отчел наличните смекчаващи и отегчаващи отговорността обстоятелства и е определил наказанието при баланс между двете. По горните доводи считам, че наказанието е правилно индивидуализирано за постигане на целите по чл. 36 не само в генералната превенция предвид недотам добрите характеристични данни и спецификата на извършеното от страна на подсъдимия и с оглед генералната превенция отново при тези зачистили напоследък случаи на безпричинно насилие от страна на младежи към младежи водещи до причиняване на съставомерни телесни повреди. В горния смисъл считам решението за правилно, поради което считам, че следва да бъде потвърдено.

АДВ. С.: - Поддържам жалбата, като поддържам и допълнителните съображения в допълнителната въззивна жалба. По същество съм дал възможност на съда за всички процесуални възможности, както искам на първо място да бъде оправдан, да бъде отменена първоинстанционната присъда, така и евентуално да приеме съдът, че има съществени процесуални нарушения, и да бъде отменена присъдата, и да бъде върната. Като тук основното съображение е, че съдът отказа да прочете показанията на пострадалото момче, което на същата дата на 9.12.2024г. свидетелства, че не знае кой го е ударил. Три дни след това съдът отмени, поради допуснати от него съществени процесуални нарушения изразяващи се в това, че тъй като делото се гледа при закрити врати, пострадалия е имал адвокат Л. и неправилно го е конституирал, като адвокат без да има предявен граждански и частен обвинител. Делото продължи отново, като го конституира да участва, като гражданин и адв. Л. продължи да участва, като гражданин макар, че делото беше при закрити врати. В този случай вече това момче си спомни след 40 дни, че именно подсъдимият му е избил зъб. Всички други обяснения бяха прочетени без мое съгласие и съдът постанови своята присъда само на тази база на четените на ДП обяснения без да дава вяра на дадените в съдебно заседание, защото тогава се явявахме пред съда. Всички свидетели бяха уклончиви и в тази връзка именно поисках, тъй като имаше съмнение, че делото е върнато много тенденциозно. И тогава и сега моята защитна теза е, че след като е имало сговор, както съдът приема на първа страница от мотивите, че момичето, плюс бившия приятел и двамата побойници са се сговорили на другия ден да го извикат и да го заставят там в Инстаграм да публикуват 4 някакви снимки и да се откаже от тома момиче. Моят подзащитен категорично приема, че не ги познава и че се е оказва случайно там и въпреки всичко по ал. 4 прочетени показания съдът постанови своята осъдителна присъда. Тук проблемите са три. Първо е материалния закон. Твърдях пред съда и пред вас, и в жалбата, че не е налице средна телесна повреда. Цитирал съм цялата практика от 45 години назад, като започнем от Постановление на Пленума - 3 от 1979 т. 11, която принципно казва, кога има средна телесна повреда при избит зъб. Трябва да бъде избит до основата на венеца. В случая още първото медицинско заключение е, че първият зъб е избит 1/3. Отзад е 2,7, отпред е 3,3 мм. При повторната експертиза се установи, че този зъб, който сега е направен изкуствения и облечения е с 2 мм. по-дълъг, не е 9, а 11 мм., като цялото обвинение се стремеше да избяга именно от едната практика, че когато е избит 1/3 от зъба не е налице средна телесна повреда, тъй като не е налице правния критерии за затрудняване на дъвченето и говоренето. Съдът прие, че има средна телесна повреда. Тук проблема е, че прокурорът не поиска в случай, че има частен характер съдът да се произнесе. В жалбата съм описал цялата практика. Сбъркал съм в жалбата - Общо събрание наказателна колеги решението е 2/88, а не 288, това исках да отбележа. Там съдът приема, че когато е счупен половината зъб не е налице средна телесна повреда. А последното решение от 2016 г. там съдът развива тезата, че няма сходство между медицински и правен критерии. Приема, че всяко едно счупване от естетическа и физиологическа гледна точка затруднява дъвченето и говоренето, но за да е налице правния критерии и да е налице средна телесна повреда зъбът трябва да бъде първо здрав, но счупването трябва да бъде до нивото на венеца, каквото в случая е безспорно. След като нямаше искане от прокуратурата моята теза беше, че съдът следваше да прекрати делото, тъй като се касае за престъпление от частен характер, а не от общ характер.

Никакви мотиви от съда. Вторият проблем е процесуалния въпрос - може ли съдът да прочете показанията на пострадалото лице. Чисто житейски и правно проблемът излезе от това, че в разпоредителното заседание имаше много време и съдът реши да почне от изслушване на пострадалия и обвиняемия. И тъй като обвиняемия отказа да дава обяснения, започнахме да разпитваме пострадалото лице и той не беше подготвен. И тогава заяви найчистосърдечно, че не знае кой му е избил зъба на 9.12.2024г. 40 дни след като съдът прие, че има съществени процесуални нарушения и започна отново 5 разглеждане на делото момчето вече си спомни и каза, че именно подсъдимият му е избил зъба. Съдът отказа на моето искане да прочетем и констатираме противоречия. Това е първият проблем и за това е искането ми да бъде отменено и върнато за отстраняване на това процесуално нарушение.

Вторият проблем е, че като механизъм на извършване е много житейски нелогично. В обвинението още в ДП имаше няколко тези, които бяха прокарвани и може би 4-5 пъти ни предявяваха разследването, при което аз правех нови искания и се стигна до още две нови медицински експертизи. На първо място механизмът е много нетипичен, обвинението е, че след първото сбиване пострадалото лице се е отскубнало и е започнало да бяха. Тъй като подсъдимият е по-пъргав го е стигнал и го е бутнал да падне и другите вече докато е на земята са го били. Обвинителната теза е, че той докато е бягал, в гръб, с много силен удар, с дясната ръка, от дясната страна му е избил зъба.

При такова тичане, като механизъм това е много малко вероятно. Д-р Пеев е категоричен, че зъбът не е счупен при падането т.е. той като го е блъснал не е счупен зъбът тогава. Зъбът е счупен или докато е бил прав докато е тичал или докато е бил паднал свил се е и са го били други двама, ритали са го.

Обвинението разпита тези, които са участвали и тогава се прокрадва тезата, че той го е ударил с часовник, който бил на дясната ръка. Установи се, че никога в живота си моят подзащитен не е носил часовник. Напротив този, който е снимал той има часовник и боксове и т.н. Като механизъм не е описано как точно е станало. Но допълнителните две експертизи със зъболекар ортодонт и д-р Митев приеха, че увреждането е станало в право съС.ие. Именно по този механизъм, а не по другия механизъм. Пострадалото лице независимо от разпитите винаги твърди в своите обяснения, че като е бил легнал си е пазил лицето и всички удари са попадали в ръцете и тила му. Вещите лица на този въпрос отговориха, че хващат вяра основно на пострадалото лице, че именно той с прав удар му е избит зъбът, в гръб и на второ място като механизъм не може да се получи легнал, тъй като ако са го удряли, тя главата му е щяла да отскача и да има травми по тила. Въпросът, след като самият пострадал казва, че с ритници са го удряли по главата той заяви тогава вторият вариант е да не е описано това в заключението. Единият вариант тези увреждания по ръцете и врата, а вторият вариант е, че той бил много млад и му била много еластична кожата и за това нямало такива увреждания. И на трето място, защото като го ударил прав слюнката се отделяла и по този начин единият, който е бил с бял 6 панталон бил целият в кръв и панталона ми и ръцете му, тъй като имало много време. Всъщност става въпрос за 2 -3 секунди. Колко слюнка ще се отдели, за да бъде това. Напротив механизмът е точно от силните удари е хвърчала кръвт. Като правна квалификация след като пострадалото лице не знае, кой го му е счупил зъбът, след като съдът приема на първа страница, че има предварителен сговор от тези четиримата, би трябвало те да отговарят изцяло за увреждането, без значение, кой го е причинил. Такава е практиката. Това нещо е най-лесния вариант, защото всички свидетели заявиха, че той е външен. Дали са им един ден да се уговорят. Чуло се е, че той подлежи на изключване и за това се прехвърля на него вината. Подсъдимият е сам и само неговите обяснения. Това беше единственото, с което можехме първоначално да противопоставим. Неговите обяснения обаче са от категория на пряко оправдателно средство и съдът неправилно не ги е кредитирал, както не е кредитирал и другите показания на неговия приятел, който единствен го познава, защото били заинтересовани. А другите, които си промениха показанията пред съда тях ги кредитират, защото като ги прочел на първа инстанция били казали съвсем други неща. И по този начин съдът постанови според мен необоснована осъдителна присъда. На трето място има две експертизи психологически експертизи. Вещото лице е категорично, че се касае за лекомисленост и увлечение. Съдът на предпоследната страница приема, че и некредитира тези показания, защото първо вещото лице се било позовало на едно ТР № 6/1975 г. ,което според съда беше неправилно. На второ място, след като той учи в Математическа гимназия и има развит интелект и възможности значи не било лекомислие, не е увлечение защото той участвал в предварителния сговор, което е коренно обратно на това, което съдът приема на първа страница, че той не е участвал в предварителния сговор, защото той не ги познава и по този начин не прие и чл. 61. Като цяло при смекчаващи вината обстоятелства постанови 10 месеца лишаване от свобода при редукция 8. Това беше необосновано тежка присъда. Тъй като от днешната характеристика се установи, че моят подзащитен е ученик в 12 клас и неговото бъдеще ще завърши с влязла в сила осъдителна присъда. За да не ви отегчавам повече ще завърша с много житейски правило на въпроса Какво ще прави? Той ми отговори - „До вчера матура и бал, от утре арматура и кал“. Горе - долу това го чака при тази присъда. Най-вече, че той не е автор и не е налице средна телесна повреда и на трето място, че присъдата е 7 необоснована. Предоставям на съда да прецени, кое е най-правилно. Вината трябва да носят тези, които са го подмамили, наговориха се и натопиха това момче за нещо, което не е направил.