Определение № 27256 от 28.07.2026, Софийски районен съд

ОПРЕДЕЛЕНИЕ

№ 27256 гр. София, 28.07.2026 г.

СОФИЙСКИ РАЙОНЕН СЪД, 143 СЪСТАВ, в закрито заседание на двадесет и осми юли през две хиляди двадесет и шеста година в следния състав:

Председател: Диана К. Ангелова като разгледа докладваното от Диана К. Ангелова Гражданско дело № 20251110152448 по описа за 2025 година и за да се произнесе съобрази следното:

Производството по делото е образувано по искова молба на Д. С. К., ЕГН: **********, живуща в гр. София, ***, чрез своя процесуален представител адв. Г. Ч. - САК, със съдебен адрес: г***** тел.: *** e-mail: [email protected] против „Изи Финанс“ ЕООД, с ЕИК: 201196810, със седалище и адрес на управление: гр. София, р-н „Триадица“, ж. к.

„Иван Вазов“, ул. „Балша“ № 17, an. 1, представлявано от **** След проверка на исковата молба по аргумент от чл.129, ал.2 от ГПК, съдът е приел, че същата отговаря на изискванията на чл.127, ал.1 и чл.128 от ГПК и е разпоредил да се извърши размяна на съдебните книжа.

В указания на ответника срок по делото е постъпил отговор на исковата молба, с който се оспорват заявените искови претенции.

С настоящето и по аргумент от разпоредбата на чл.140 от ГПК съдът следва да се произнесе по всички предварителни въпроси и по допускането на доказателствата, като може да съобщи на страните и проекта си за доклад по делото, както и да ги напъти към медиация или друг способ за доброволно уреждане на спора.

В тази връзка съдът като приема, че исковата претенция е допустима, доколкото същата е заявена от лице, което описва и твърди факти, на които основава правния си интерес, прави следния проект за доклад:

1. Обстоятелства, от които произтичат претендираните права и възражения:

Ищецът твърди, че на 22.09.2023 година е сключила договор за потребителски кредит № 455004 с „Изи-Финанс“ ЕООД. Твърди се, че заемната сума е размер на 1500.00 лева, описва се, че срокът на кредита е 450 дни, фиксираният годишен лихвен процент /ГЛП/ е в размер на 40.15 %, а годишният процент на разходите /ГПР/ е в размер на 48.44 %. Твърди се, че общата сума, която следва да върне е в размер на 1896.00 лева, равняваща се на размера усвоената сума и дължимата възнаградителна лихва по процесния договор за потребителски кредит.

Сочи се в исковата молба, че в процесния договор е посочено, че потребителят се 1 задължава в срок до три дни, считано от датата на сключване на договора, да предостави на кредитора банкова гаранция в полза на кредитора за сумата по чл. 2, ал. 1, т. 7 от договора със срок на валидност 30 дни след крайния срок за плащане на задълженията по договора или две физически лица - поръчители, които следва да представят служебна бележка от работодател за размера на трудовото възнаграждение, като нетният им осигурителен доход е в размер на над 1000 лева, да работят по трудов договор без определен срок, да не са потребители или поръчители по друг договор за паричен заем, сключен с кредитодателя, да нямат неплатени осигуровки за последните две години, да нямат задължения към други банкови и финансови институции или ако имат - кредитната им история в ЦКР към БНБ една година назад да е със статус не по-лош от 401 „Редовен“ и да подпишат договор за поръчителство.

Твърди се, че в процесния договор е уговорено, че при неизпълнение на задължението да предостави обезпечение в посочения срок, потребителят дължи на кредитора неустойка, която се заплаща от него, заедно с погасителната вноска.

Сочи се, че на ищцата е начислена неустойка в размер на 540.00 лева, тъй като същата не е представила в срок надлежни поръчители, банкова гаранция или друг вид обезпечение, посочени в процесния договор. При това се сочи, че общо дължимата сума при горепосочените условия е в размер на 2436.00 лева.

Твърди се, че ищцата е погасила сумата в размер на 1903.60 лева, с която се покрива дължимата главница по сключения договор. Твърди се, че последната е изплатена на „Неткредит” ООД, съгласно представените към исковата молба разписки за извършени плащания, по описания в исковата молба начин и срокове.

Твърди се с исковата молба, че процесният договор е нищожен /недействителен/ на основание чл. 22 от Закона за потребителския креди /ЗПК/ вр. чл. 26, ал. 1 от Закона за задълженията и договорите /ЗЗД/, тъй като противоречи на законоустановените императивни правила. Твърди се, че е нищожен на основание чл. 10, ал. 1 вр. чл. 22 от Закона за потребителския кредит /ЗПК/, тъй като не е спазена предвидената от закона форма.

Твърди се, че се касае за договор при условията на Закона за предоставяне на финансови услуги от разстояние /ЗПФУР/ - чл. 8 и сл., и Закона за електронния документ и електронните удостоверителни услуги /ЗЕДЕУУ/.

Твърди се, че „Изи Финанс” ЕООД не е изпълнило императивно вмененото му задължение да предостави на потребителя Д. С. К. изискуемата преддоговорна информация, не е получил валидно съгласие на потребителя за сключването и изпълнението на договора, както и за условията, при които последният може да се откаже от него.

Твърди се, че разменените между доставчика и потребителя електронни съобщения не отговарят на императивните изисквания на ЗЕДЕУУ, тъй като са неподписани електронни документи.

Твърди се от ищеца, че е нарушено изискването процесният договор да е написан по ясен и разбираем начин, като всички елементи на договора да се представят с еднакъв по 2 вид, формат и размер шрифт - не по-малък от 12, в два екземпляра - по един за всяка от страните по договора.

Сочи се в исковата молба, че Договорът за потребителски кредит е нищожен на основание чл. 11, ал. 1, т. 10 вр. чл. 22 от ЗПК, тъй като не е налице съществен елемент от неговото съдържание, а именно годишният процент на разходите /ГПР/ по кредита. Твърди се, че в договора ГПР е посочен единствено като процент, но без изрично да са описани и основните данни, които са послужили за неговото изчисляване. Сочи се, че не е разписана ясно методика на формиране на ГПР по кредита, а именно кои компоненти точно са включени в него и как се формира посоченият в договора ГПР от 48.44 % е в пряко противоречие с императивните изисквания на чл. 19, ал. 1 вр. чл. 10, ал. 2 и чл. 10а, ал. 2 и 4 от ЗПК. Твърди се, че при посоченото ГПР в договора не са били калкулирани всички такси и обезпечния предвидени в него, които имат характер на общ разход по кредита. Твърди се, че в договора за потребителски кредит е налице грешно посочен размер на ГПР, а действителният такъв /в размер на 53.49 % за конкретния договор/ е над максимално установения праг на ГПР, предвиден в императивната разпоредба на чл. 19, ал. 4 от ЗПК.

Твърди се, че уговорената в договора и начислена неустойка в размер на 540.00 лева, е недействителна. Сочи се от ищеца, че е налице заобикаляне на закона по смисъла на чл. 26, ал. 1, пр. 2 от ЗЗД, доколкото разпоредбата на чл. 33. ал. 1 от ЗПК предвижда, че при забава на потребител, кредиторът има право само на лихва върху неплатената в срок сума за времето на забава.

Ищецът твърди, че Договорът за потребителски кредит е нищожен на основание чл. 11, ал. 1, т. 9 вр. чл. 22 от ЗПК вр. чл. 26, ал. 1, пр. 2 от ЗЗД, тъй като клаузата за възнаградителна лихва /ГЛП/ е нищожна поради противоречие с добрите нрави. Сочи се, че определения от кредитодателя размер на възнаградителната лихва (в който се включва и начислената „неустойка“) за изключително висок и противоречащ на добрите нрави, тъй като надвишава трикратния размер на законната лихва за необезпечени заеми, респ. двукратния размер на законната лихва за обезпечени заеми. Сочи се в тази връзка, че недействителността на уговорката относно договорната лихва води до нищожност и на целия договор /per argumentum чл. 11, ал. 1, т. 9 вр. чл. 22 от ЗПК/.

Твърди се, че Договорът за потребителски кредит е нищожен и на основание чл. 11, ал.

1, т. 20 вр. чл. 22 от ЗПК, тъй като не е посочен съществен елемент от неговото съдържание, а именно наличието или липсата на право на отказ на потребителя от договора, срока, в който това право може да бъде упражнено, и другите условия за неговото упражняване, включително информация за задължението на потребителя да погаси усвоената главница и лихвата съгласно чл. 29, ал. 4 и 6 от ЗПК, както и за размера на лихвения процент на ден.

С исковата молба се въвежда в условията на евентуалност и се твърди, че ако съдът приеме договора за валиден и действителен, са нищожни на основание чл. 26, ал. 1, пр. 1 от ЗЗД поради нарушение на закона, чл. 26, ал. 1, пр. 2 от ЗЗД поради нарушаване на добрите нрави, респективно на основание чл. 146 от ЗЗП поради неравноправност, отделните клаузи от процесния договор.

3

С оглед на горното се иска от съда да постанови решение, с което да признае за установено в правоотношенията между страните, че е налице нищожност на процесния Договор за потребителски кредит № 455004 от 22.09.2023 г., сключен между Д. С. К., ЕГН:

**********, живуща в гр. София, ***, и „Изи Финанс“ ЕООД, с ЕИК: 201196810, със седалище и адрес на управление: гр. София, р-н „Триадица“, ж. к. „Иван Вазов“, ул. „Балша“ № 17, an. 1, представлявано от ****

В условията на евентуалност се иска да бъде постановено решение, да се прогласи нищожността на отделните клаузи от последния, с които е уговорена неустойка в размер на 540.00 лева /петстотин и четиридесет лева/.

Прави се искане за присъждане на разноски в полза на ищеца.

С отговора на исковата молба ответникът признава исковата претенция и възразява срещу присъждането на разноски в пол за на ищеца, каот твърди, че не станал повод за образуване на делото.

В срока за отговор е заявен насрещен иск от „Изи Финанс“ ЕООД, с ЕИК:

201196810, със седалище и адрес на управление: гр. София, р-н „Триадица“, ж. к. „Иван Вазов“, ул. „Балша“ № 17, an. 1, представлявано от ****против Д. С. К., ЕГН: **********, живуща в гр. София, ***.

С насрещната искова молба се твърди, че предявеният иск представлява злоупотреба с право, доколкото е имало възможност за извънсъдебно разрешаване на спора. Твърди се, че разноските, които ще се присъдят на ищцата в това производтсво са недължими поради това именно процесуално поведение.

Иска се от съда да постанови решение по насрещния иск, с което да осъди ответницата по насрещния иск Д. С. К., ЕГН: **********, живуща в гр. София, *** да заплати на „Изи Финанс“ ЕООД, с ЕИК: 201196810, със седалище и адрес на управление: гр. София, р-н „Триадица“, ж. к. „Иван Вазов“, ул. „Балша“ № 17, an. 1, представлявано от ****на основание чл. 3 във вр. с чл. 45 от ЗЗД сума в размер 270.98 евро (530.00 лв.), от които:

245.42 евро адвокатско възнаграждение, 25.56 евро (50.00 лв.) - разноски за държавна първоначалния иск, изразяващи се във вреди настъпили вследствие на злоупотреба с право на иск.

С отговора на насрещната искова молба и допълнителна молба, ищцата Д. К., като ответникн по насрещния иск се оспорва допустимостта и основателността на насрещния иск.

Твърди се от ответника по насрещния иск, че не е налице злоупотреба с право и че ищецът по насрещния иск с поведението си е дал повод за завеждане на делото. Твърди се, че е било изпратено уведомление до ответника по насрещния иск за заплащена на сумите по процесния договор, за което с отговора на насрещната искова молба се сочат доказателтсва. с допълнителна молба от ответника по насрещния иск се поддържат заявените оспорвания на твърденията в исковата молба по насрещния иск и се сочат доказателства.

2. Правна квалификация на правата, претендирани от ищеца, на насрещните 4 права и възраженията на ответника:

В настоящето производство са предявени в условията на обективно и субективно кумулативно съединяване следните искови претенции:

- Иск за обявяване на нищожен договор за паричен заем и евентуален за нищожност на договорни клаузи - с правна квалификация - чл. 26, ал. 1 от ЗЗД вр. с чл.11 ал.1 т.10 и чл. 19, ал.4 от ЗПК вр. с чл.22 от ЗПК

- насрещен осъдителен иск с правна квалификация чл.3 от ГПК във връзка с чл.45 от Закона за задълженията и договорите.

3.Кои права и кои обстоятелства се признават – няма такива.

4.Кои обстоятелства не се нуждаят от доказване - такива няма.

5.Как се разпределя доказателствената тежест на подлежащите на доказване факти:

За ищеца: