Решение № 1416 от 29.10.2024, Районен съд - Русе

РЕШЕНИЕ

№ 1416 гр. Русе, 29.10.2024 г.

В ИМЕТО НА НАРОДА

РАЙОНЕН СЪД – РУСЕ, XV ГРАЖДАНСКИ СЪСТАВ, в публично заседание на тридесети септември през две хиляди двадесет и четвърта година в следния състав:

Председател: Николай Ст. Стефанов при участието на секретаря Милена Й. Симеонова като разгледа докладваното от Николай Ст. Стефанов Гражданско дело № 20234520104874 по описа за 2023 година

Предявен е иск с правно основание чл.26, ал.1 от ЗЗД по отношение на договор за паричен заем N:4412213/25.02.2022г. на „Изи Асет Мениджмънт“ АД, както и иск с правно основание чл.26, ал.1 от ЗЗД, вр. чл.19, ал.4 от ЗПК и чл.143, ал.1 от ЗЗП по отношение на д оговор за предоставяне на поръчителство с „Файненшъл България“ ЕООД.

Изложените в исковата молба обстоятелства и формулиран петитум, дават основание на съда да приеме, че е сезиран с искове за прогласяване нищожността на договор за паричен заем и договор за предоставяне на поръчителство.

Ищецът моли съда да постанови решение, с което да признае за установено по отношение на

„Из и Ас е т Мениджмънт" АД,

ЕИК:131576434, със седалище и адрес на управление гр.София, представлявано от изпълнителните директори Галин Тодоров Тодоров и Ангел Василев Маджиров, че договор за паричен заем №4412213/25.02.2022г., сключен с В. Г. П., ЕГН:********** е недействителен.

Ищецът моли съда да постанови решение, с което да признае за установено по отношение на „Файненшъл България" ЕООД, ЕИК: 202513690 1 със седалище и адрес на управление гр.София, от управителя Петър Благовестов

Дамянов, че договор за предоставяне на гаранция №4412213/25.02.2022г., сключен с В. Г. П., ЕГН:********** е недействителен.

Претендират се разноски по делото, както и на основание чл.38, ал.2 вр. чл.38, ал. 1, т.2 от ЗА да бъдат осъдени ответниците да заплатят на адвоката, оказал безплатна правна помощ на ищеца, адвокатско възнаграждение, определено по реда на Наредбата за минималните размери на адвокатските възнаграждения за всеки от предявените искове.

Твърди се в исковата молба, че на 25.02.2022г. между ищеца В. Г. П. и първият ответник бил сключен договор за паричен заем

№4412213/25.02.2022г., по силата на който „ИЗИ АСЕТ МЕНИДЖМЪНТ" АД му предоставило заемна сума в размер на 1100,00 лева за срок от 12 месеца, който следвало да бъде издължен на 12 месечни погасителни вноски, при лихвен процент от 40% и ГПР - 48,07%. В чл.4 от договора били определени няколко различни вида обезпечения, които заемателят се задължил да предостави на заемодателя в срок до три дни от датата на сключване на договора, а именно:

1) две физически лица - поръчители, всяко от които да отговаря на следните изисквания: да представи служебна бележка от работодател за размер на трудово възнаграждение; нетния размер на осигурителния му доход да е в размер на 1000лв.; да работи по безсрочен трудов договор; да не е заемател или поръчител по друг договор за паричен заем, сключен с „Изи Асет Мениджмънт" АД; да няма неплатени осигуровки за последните две години; да няма задължения към други банкови и финансови институции или ако има кредитната му история в ЦКР на БНБ една година назад да е със статус не по лош от „Редовен";

2) банкова гаранция с бенефициер-заемодателя, за сумата в размер на 1352,64лв. със срок на валидност - 30 дни след крайния срок за плащане на задълженията по договора;

3) одобрено от заемодателя - Дружество гарант, което предоставя гаранционни сделки.

Твърди се, че на същата дата - 25.02.2022г. бил сключен и договор за предоставяне на гаранция № 4412213 между ищеца В. Г. П. и втория ответник, 2 по силата на който последният се задължил да издаде гаранция за плащане (за изпълнение на парични задължения) в полза на „Изи Асет Мениджмънт"АД, с цел гарантиране изпълнението на всички задължения на потребителя, възникнали съгласно договор за паричен заем, както и за всички последици от неизпълнението на задълженията на потребителя по договора за паричен заем, за сума, покриваща както следва:

1) задължение за връщане на заемната сума в размер на 1100лв.;

2) задължение за плащане на възнаградителна лихва;

3) задължение за плащане на законна лихва за забава в случай на забава на плащането, разходи за събиране на вземането, съдебни разноски адвокатски хонорари. Съгласно чл.2 от договора за предоставяне на гаранция, той влизал в сила в случай, че потребителят не изпълни задължението си по чл.4, т. 1 и чл.4, т.2 от договора за паричен заем в указания срок. В чл.З от договора за гаранция било предвидено, че за поемане на задължението по чл. 1, потребителят дължал възнаграждение на гаранта в размер на 555,36 лева, платимо разсрочено на вноски, всяка от които в размер на 46,28 лева, а падежите на всяка от дванадесетте вноски били изрично посочени и съвпадали с падежите на вноските за погасяване на задължението по договора за паричен заем.

Твърди се, че съгласно чл.З, ал.З, „Изи Асет Мениджмънт" АД било овластено да приема вместо гаранта изпълнение на задължението на потребителя за плащане на възнаграждение по договора за гаранция и всички други вземания на гаранта, а в случай, че платената по този начин сума била недостатъчна за погасяване на изискуемите задължения на потребителя към „Изи Асет Мениджмънт" АД и на задължението на потребителя към гаранта, с внесената сума се погасявали с приоритет задълженията към гаранта.

Ищецът счита, че договорът за паричен заем, сключен на 25.02.2022г. е недействителен на основание чл.22 ЗПК, тъй като в конкретния случай не са спазени изискванията на чл.10, ал.1, чл.11, ал.1, т.7 - 12 и ал.2 и чл.12, ал.1, т.7 - 9 от същия закон. Съгласно чл. 10, ал. 1 от ЗПК договорът за потребителски кредит се сключва в писмена форма, на хартиен или друг траен носител, по ясен и разбираем начин, като всички елементи на договора се представят с еднакъв по вид, формат и размер шрифт - не по-малък от 12, в два екземпляра - по един за всяка от страните по договора. В настоящия случай, 3 представеният по делото договор е сключен в противоречие с цитираното законово изискване, той съдържа отделни елементи (договор за паричен заем, стандартен европейски формуляр за предоставяне на информация за потребителските кредити, декларация-съгласие за определяне на изискванията и потребностите и за присъединяване като застраховано лице по застраховка „Живот", общи условия за застраховка „Живот"). Последните два елемента не отговарят на изискването за размер на шрифта, което води до недействителност на договора.

Твърди се, че посоченият в договора за паричен заем размер на годишния процент на разходите 48,07% е близък до законовия максимум по чл.19, ал.4 о т ЗПК - годишният процент на разходите не може да бъде повисок от пет пъти размера на законната лихва по просрочени задължения в левове и във валута, определена с постановление на Министерския съвет на Република България.

Твърди се, че посоченият в договора размер на ГПР не е верен, тъй като не включвал възнаграждението за предоставяне на гаранция, като разход по кредита. Чл. 11, ал.1, т. 10 от ЗПК изисквал договорът да посочва годишния процент на разходите по кредита и общата сума, дължима от потребителя, изчислени към момента на сключване на договора за кредит, като се посочат взетите предвид допускания, използвани при изчисляване на годишния процент на разходите по определения в приложение № 1 начин. В случая допусканията не са посочени с числа. Нито размерът на годишния процент на разходите, нито размерът на общата сума, дължима от потребителя, са верни.

Ако размерът на възнаграждението за гаранция бил включен при изчисляване на годишния процент на разходите, последният значително би надхвърлил законовия лимит по чл.19, ал.4 от ЗПК.

Твърди, се, че процесния договор за паричен заем е недействителен (нищожен) и тъй като е сключен в противоречие с добрите нрави по смисъла на чл.26 о т ЗЗД. Преценката дали е налице или не противоречие с добрите нрави (за неуредените от закона хипотези) се прави от съда.

Твърди се в исковата молба, че д оговорът за предоставяне на гаранция е нищожен на основание противоречие с добрите нрави, поради нееквивалентност на престациите. Ищецът поддържа, че накърняване на добрите нрави е налице, когато договорната свобода се използва от едната 4 страна, за да възложи на другата несъразмерни тежести, като се възползва от по-неблагоприятното положение на другата страна.

В срока по чл.131 от ГПК ответникът „Файненшъл България“ ЕООД е депозирал отговор на исковата молба, в който излага доводи досежно недопустимостта и неоснователността на ищцовите претенции. Приема, че не е налице правен интерес от предявяване на установителните претенции, а процесуалното поведение на ищцовата страна, инициирайки съдебно производство, представлява злоупотреба с право. Заявява, че като финансова институция, дружеството е с основен предмет на дейност: предоставяне на гаранционни сделки по занятие. В това си качество следвало да получава съответно възнаграждение по всяка сключена от него гаранционна сделка.

Ищецът, имайки интерес да изпълни точно задълженията си по договора за паричен заем и да избегне неблагоприятните последици от неизпълнение на задълженията си, потърсил услугите на „Файненшъл България“ ЕООД.

Ответникът оспорва твърдението, че договорът за поръчителство е сключен в противоречие с добрите нрави и в този смисъл излага доводи, позовавайки се на съдебна практика. Поддържа, че с предоставената гаранция, дружеството извършило възмездна услуга в полза на заемодателя, в каквато насока са били изискванията му по договора за заем. Тази гаранционна сделка, изпълнена по занятие била възмездна. Намира за несъстоятелна претенцията договорът за поръчителство да бъде признат за нищожен, на основание чл.26 о т ЗЗД, вр.чл.19, ал.4 ЗПК, тъй като разпоредбите на ЗПК били относими единствено към договори за потребителски кредит, какъвто не е атакувания контракт.

Претендират се разноски по делото.

В срока по чл.131 от ГПК ответникът „Изи Асет Мениджмънт“ АД е депозирал отговор на исковата молба, в който оспорва основателността на ищцовите претенции. Твърди, че предвидените обезпечения в чл.4 от договора не целят заобикаляне нормата на чл.19, ал.4 о т ЗПК, тъй като от тях не възникват разноски по кредита, които следва да бъдат включени в ГПР.

Визирания ГПР не бил по-висок от пет пъти размера на законната лихва по просрочени задължения, определена с постановление на МС и в договора били посочени взетите предвид допускания, използвани при изчисляването му. Оспорва аргументите на ищеца досежно основанията за нищожност на атакуваните клаузи. Навежда правни доводи в подкрепа на тезата, че процесният договор и всички негови клаузи са валидни и не са неравноправни.

5

Претендират се разноски по делото.

Съдът след като съобрази становищата на страните, събраните по делото доказателства по вътрешно убеждение и приложимия закон, прие за установено следното от фактическа страна:

По делото няма спор и се установява от приложените доказателства, че „Изи Асет Мениджмънт“ АД и В. Г. П. са били обвързани от облигационно правоотношение, основано на

Договор за паричен заем

№4412213/25.02.2022г., по силата на който „Изи Асет Мениджмънт“ АД предоставило ищеца заем, със следните параметри: заемна сума от 1100,00 лева за срок от 12 месеца, който следвало да бъде издължен на 12 месечни погасителни вноски, при лихвен процент от 40% и ГПР - 48,07%.

В чл.4 от договора били определени няколко различни вида обезпечения, които заемателят се задължил да предостави на заемодателя в срок до три дни от датата на сключване на договора, а именно:

1) две физически лица - поръчители, всяко от които да отговаря на следните изисквания: да представи служебна бележка от работодател за размер на трудово възнаграждение; нетния размер на осигурителния му доход да е в размер на 1000лв.; да работи по безсрочен трудов договор; да не е заемател или поръчител по друг договор за паричен заем, сключен с „Изи Асет Мениджмънт" АД; да няма неплатени осигуровки за последните две години; да няма задължения към други банкови и финансови институции или ако има кредитната му история в ЦКР на БНБ една година назад да е със статус не по лош от „Редовен";

2) банкова гаранция с бенефициер-заемодателя, за сумата в размер на 1352,64лв. със срок на валидност - 30 дни след крайния срок за плащане на задълженията по договора;