Решение № 141 от 27.05.2024, Районен съд - Девня

РЕШЕНИЕ

№ 141 гр. Девня, 27.05.2024 г.

В ИМЕТО НА НАРОДА

РАЙОНЕН СЪД – ДЕВНЯ, ІV НАКАЗАТЕЛЕН СЪСТАВ, в публично заседание на деветнадесети февруари през две хиляди двадесет и четвърта година в следния състав:

Председател: ДАНИЕЛА ХР. ВЪЛЕВА при участието на секретаря И. ИЛ. В.А като разгледа докладваното от ДАНИЕЛА ХР. ВЪЛЕВА Административно наказателно дело № 20233120200355 по описа за 2023 година Производството е по реда на чл. 59 и следващите от ЗАНН и е образувано по жалба на "ДИ СИ ТРАНС"ООД, ЕИК: 200516588, със седалище и адрес на управление: гр. Девня, обл. Варна, п.к. 9160, ул. „Цар Калоян“ №3, представлявано от управителя С. И.а С., чрез проц. представител – адв. Ив. Г. от АК – Варна против Наказателно постановление № 23-0002006, издадено на 03.08.2023 г. от Директора на Регионална дирекция „Автомобилна администрация“ – Варна /РД“АА“ – Варна/, с което на дружеството въззивник за нарушение по чл. 7а ал. 2 пр. 3 от Закона за автомобилните превози /ЗАвтП/, на основание чл. 96г пр. 2 от същия закон е наложено административно наказание - имуществена санкция в размер на 3 000 лева.

Въззивникът обжалва наказателното постановление, като счита същото за неправилно и незаконосъобразно. Моли за неговата отмяна с аргументи за несъставомерност на нарушението и неправилно приложение на санкционната норма. Твърди, че в случая следва да се приложи нормата на чл.

3 ал. 2 от ЗАНН поради влизане в сила на по – благоприятна нормативна разпоредба, приложима в настоящия казус - чл. 8 ал. 2 от Наредба №36/2006 г. Сочи, че посочената наредба е в противоречие с Директива 2006/126/ЕО, което не е съобразено. Претендира разноски. Редовно призован за с.з., въззивникът не изпраща представител.

Административно-наказващият орган, редовно призован, участва в 1 производството чрез надлежно упълномощен процесуален представител, който оспорва жалбата и моли за потвърждаване на обжалвания акт като правилен и законосъобразен. Претендира присъждане на ю. к. възнаграждение.

Районна прокуратура – Варна, редовно уведомени не изпращат представител за участие в делото.

Жалбата е подадена от надлежна страна - наказаното юридическо лице, в преклузивния 14-дневен срок по чл. 59 ал. 2 от ЗАНН, срещу акт, подлежащ на съдебен контрол и пред надлежния съд - по местоизвършване на претендираното нарушение, поради което е процесуално допустима.

Разгледана по същество, същата е основателна, по следните съображения:

Въз основа всички събрани по делото доказателства, съдът установи от фактическа страна следното:

Санкционираното дружество притежавало Лиценз на Общността за извършване на автомобилен превоз на товари № 2639. На 01.09.2022 г. с т.а. марка „В.“ с рег № В **** ВХ, кат. 3, собственост на дружеството е извършен обществен международен превоз на товари с водач Г. И. С., притежаващ удостоверение за психологическа годност със срок на валидност до 30.08.2022 г. Ново удостоверение за водача е издадено на 05.10.2022 г.

Изложените обстоятелства били установени в хода на извършена комплексна проверка на документите на дружеството – превозвач. Във връзка с тези констатации на 14.07.2023 г. е съставен акт за установяване на административно нарушение срещу въззивното дружество з а нарушение по чл. 7а ал. 2 пр. 3 от ЗАвтП. Въз основа на съставения акт е издадено атакуваното пред настоящата съдебна инстанция наказателно постановление.

Изложената фактическа обстановка съдът прие за установена въз основа на събраните по делото доказателства – гласни и писмени такива, които не налагат различни фактически изводи.

При така установената фактическа обстановка съдът приема от правна страна следното:

В настоящото производство съдът следва да извърши проверка на законността на оспореното пред него наказателно постановление, като следва да прецени правилно ли са приложени процесуалният и материалният закон, с оглед описаните в НП факти и обстоятелства, както и съответстват ли те на приложената от административнонаказващия орган санкционна норма.

При извършената цялостна служебна проверка с оглед задължението си по чл. 314 ал. 1 НПК съдът установи, че при издаването на обжалваното наказателно постановление не са допуснати съществени процесуални нарушения на нормите на ЗАНН, водещи до неговата отмяна. Съставеният 2

АУАН и издаденото въз основа на него НП съдържат законоустановените в чл. 42 и чл. 57 от ЗАНН реквизити. Същите са издадени в предвидените за това срокове, като при връчването им не са допуснати съществени нарушения на процесуалните правила. Наказателното постановление е издадено от компетентен орган, видно от приложеното към писменото становище копие на Заповед № РД-08-30/24.01.2020 г. на министъра на транспорта, информационните технологии и съобщенията. Описанието на нарушението е достатъчно пълно и ясно, като позволява на санкционираното лице да разбере извършването на какво нарушение му е вменено и да организира адекватно защитата си.

По приложението на материалния закон съдът установи следното:

Според разпоредбата на чл. 7а ал. 2 от ЗАвП лицензираните преводачи, лицата по чл. 24е и лицата, извършващи превози за собствена сметка, осъществяват превози на пътници и товари само с водачи, които отговарят на изискванията за минимална възраст, правоспособност за управление на моторни превозни средства от съответната категория и за психологическа годност, определени с наредбите по чл. 7 ал. 3 и чл. 12б ал. 1 от този закон и чл. 152 ал. 1 т. 2 от Закона за движението по пътищата.

Цитираната норма установява задължение за превозвача да не допуска осъществяването на превоз на пътници от водач, който не отговаря на посочените изисквания. Санкционираното дружество има качеството "превозвач" по смисъла на § 1 т. 5 от Допълнителните разпоредби на Закона за автомобилните превози, тъй като в качеството си на юридическо лице, регистрирано като търговец - ООД, извършва обществен превоз на товари с помощта на превозни средства, предназначени за тази цел, като притежава лиценз на Общността за международен обществен превоз на товари № 2639.

В това си качество същото е имало задължение да осъществява превозите само с водачи, които отговарят на изискванията по чл. 7а ал. 2 от ЗАвП, между които е и изискването за психологическа годност.

Административно - наказателната отговорност на санкционираното лице е ангажирана на основание чл. 96г ал. 1 пр. 2 от ЗАв Пр, предвиждащ специална санкция за лице, което назначи на работа или допусне водач, който не отговаря на някое от изискванията, определени с този закон и с подзаконовите нормативни актове по прилагането му, да управлява превозно средство за обществен превоз или превоз за собствена сметка на пътници или товари. Задължението на превозвача да не допуска управляването на МПС от водач, който не отговаря на изискванията за психологическа годност, произтича от нормата на чл. 7а ал. 2 от ЗАв П, т.е. касае се за изискване, определено с този закон. По силата на чл. 152 ал. 1, т. 2, б. "б. " от ЗДвП, министърът на транспорта, информационните технологии и съобщенията 3 определя изискванията за психологическа годност на водачите на моторни превозни средства и условията и реда за психологическото изследване на водачите, извършващи обществен превоз или превоз за собствена сметка на пътници или товари, както и на председателите на изпитни комисии. В тази връзка е приета Наредба № 36 от 15.05.2006 г. за изискванията за психологическа годност и условията и реда за провеждане на психологическите изследвания на кандидати за придобиване на правоспособност за управление на МПС, на водачи на МПС и на председатели на изпитни комисии и за издаване на удостоверения за регистрация за извършване на психологически изследвания. Според чл. 5 от Наредбата психологическата годност се установява с психологическо изследване, а според чл. 36 ал. 2 от с.н. след приключване на психологическото изследване на всички лица, получили положително заключение, се издава удостоверение за психологическа годност.

Към момента на извършване на превоза – 01.09.2022 г. по силата на чл. 8 ал. 2 от Наредба № 36/2006 г. удостоверението за психологическа годност е имало срок на валидност от три години от датата на неговото издаване, с изключение на случаите, в които се издава след навършване на 65 годишна възраст на лицето, и на случаите по чл. 1 ал. 1 т. 2, 5, 6 и 7, в които удостоверението е валидно за срок от една година. От приложената по делото Справка в Регистър за психологическите изследвания на водачите за явяванията на психологическо изследване е видно, че при извършването на превоза водачът Г. С. И., ЕГН: ********** не е разполагал с валидно удостоверение за психологическа годност, тъй като притежаваното от него такова е със срок на валидност, изтекъл д е н преди извършването на процесния превоз. Следователно той не е отговарял на изискванията на чл. 7а ал. 2 от ЗАвПр вр. чл. 7 ал. 2 и чл. 8 ал. 1 от Наредбата.

Съдът намира за неоснователни доводите, че е последвала по благоприятна редакция на нормата на чл. 8 ал. 2 от Наредбата, която следва да се приложи към разглеждания случай по силата на чл. 3 ал. 2 от ЗАНН.

Действително, в ДВ бр. 84 от 2022 г. е публикувано изменение на цитираната разпоредба, в сила от 21.10.2022 г., като според действащата редакция удостоверението за психологическа годност е безсрочно, до обезсилването му при определени хипотези, визирани в текста на чл. 8 ал. 7 от Наредба № 36/2006 г. Следва да се има предвид обаче, че правилото за действието на по благоприятния закон не се отнася до случаите на изменение на правилата, които запълват бланкетната норма /каквато се явява тази на чл. 7а ал. 2 от ЗАвПр/. За отговорността на дееца има значение само и единствено правилото, което е било в сила при извършването на деянието /В този смисъл изрично е Решение № 368/2010 г. на ВКС, III н.о./. Следователно изменението 4 на чл. 8, ал. 2 от Наредбата, само по себе си, не води до отпадане на административно

- наказателната отговорност за вече осъществени нарушения. Новата редакция на цитираната норма има действие занапред и се отнася за удостоверенията, издадени след влизането й в сила. С § 6 от Преходните разпоредби към Наредбата за изменение и допълнение на Наредба № 36/15.05.2006 г. е уреден изрично статутът на валидните удостоверения за психологическа годност, издадени преди влизане в сила на тази наредба, като е предвидено, че същите стават безсрочни и запазват валидността си при условията на § 2 т. 4 относно чл. 8 ал. 7. Новата редакция обаче е неприложима към удостоверенията, чийто срок на валидност е изтекъл преди влизането в сила на посоченото изменение и които към този момент не са пораждали правно действие.

Независимо от изложеното, не са налице основания да се счете, че дружеството е осъществило състава на вмененото му нарушение. В практиката си

ВАС последователно приема, че българските материалноправни норми, уреждащи разглежданите обществени отношения, не съответстват на правото на Европейския съюз и конкретно - че коментираните текстове на Наредба № 36/15.05.2006 г. противоречат на Директива 2006/126/ЕО на Eвропейския парламент и на Съвета. ВАС изтъква, че за несъответствието на националните правни норми, регламентиращи процесните обществени отношения с общностните такива е налице и официално изявление на Европейската комисия от 15.07.2021 г., в което се сочи, че: "в Директива 2006/126/ЕО относно свидетелства за управление на превозни средства се определят условията за издаване, подновяване или замяна на европейски свидетелства за управление на моторни превозни средства, по-специално минималните стандарти за физическа и психологическа годност. Следователно психологическата годност на притежателите на свидетелства за управление, които упражняват дейност като професионален водач, вече е установена при издаването и подновяването на свидетелството за управление. Няма причина да се предполага, че професионалните дейности по управление на превозни средства пораждат конкретни опасения за пътната безопасност, които предвиденият в Директива 2006/126/ЕО преглед за психологическа годност не може да разсее. Освен това налагането на по - строги минимални стандарти за психологическа годност на българските професионални водачи ги поставя в понеблагоприятно положение. Това противоречи на целта за избягване на неравни условия на конкуренция за тези водачи, която Директива 2003/59/ЕО се стреми да гарантира. Въз основа на това Европейската комисия счита, че свидетелството за психологическа годност, което се изисква за професионалните водачи, противоречи на Директива 2006/126/ЕО и Директива 2003/59/ЕО".

Разпечатката съдържа 30 от 44 абзаца. Пълният текст: https://pravoto.app/praktika/4e14a48f-02c7-4249-941d-4a6e687a795d