Решение № 684 от 25.05.2023, Апелативен съд - София

Личните данни в текста са заличени.

РЕШЕНИЕ

№ 684 гр. София, 23.05.2023 г.

В ИМЕТО НА НАРОДА

АПЕЛАТИВЕН СЪД - СОФИЯ, 7-МИ ГРАЖДАНСКИ, в публично заседание на тринадесети февруари през две хиляди двадесет и трета година в следния състав:

Председател: Камелия Първанова

Членове:

Георги Иванов

Димитър Мирчев при участието на секретаря Павлина Ив. Христова като разгледа докладваното от Камелия Първанова Въззивно гражданско дело № 20221000502580 по описа за 2022 година

Производството е по реда на чл.258 и следв. от ГПК.

С решение № 260662/23.02.2022г, постановено по гр.д.№ 15613/2019г по описа на СГС, е признато за установено по исковете по чл.124, ал.1, пр.3 ГПК, предявени от Г. М. В. с ЕГН **********, Х. И. Ч. с ЕГН **********, Н. И. А. с ЕГН **********, Н. С. П. с ЕГН **********, М. С. В. с ЕГН **********, Б. С. Д. с ЕГН **********, Л. М. В. с ЕГН **********, И. С. З. с ЕГН **********, М. С. Х. с ЕГН ********** и В. Р. Х., с ЕГН **********, против Н. А. Б. с ЕГН ********** и Д. В. В. с ЕГН **********, че ищците са собственици на основание наследствено правоприемство и земеделска реституция, настъпила по силата на решение № №6783/11.06.2010г на ОСЗ „Овча купел”, на 96/114 идеални части от правото на собственост върху дворно място, находящо се в гр.***, СОрайон „***”, кв.”***”, ул.„***” № ***, с площ от 1830кв.., от кв.65 по плана на гр.***, местността кв.”***”, при съседи: улица, дере, УПИ XXVII и УПИ XXXI-537, и двата от същия квартал, който имот съгласно решение № 6783/11.06.2010г на ОСЗ „Овча купел”, представлява част от ливада от 5.643дка, шеста категория, находяща се в строителните граници на с.***, местността Маруша, имот № 93, к.л. № 638 от кадастралния план, изработен през 1950г, при граници: дере с река, борова гора, коларски път, И. К., който имот е възстановен както следва: 120 кв.м. от УПИ XXXII-542, 1629 кв.м. от УПИ XXVIII, 1840 кв.м. от XXX-538, 1580кв.м. от XXXI-537 от кв.65, 100кв.м. от УПИ V- за озеленяване, от кв.64, 374кв.м.-извън регулация по ЗРП на кв.***, който имот, съгласно скица, издадена от СГКК, представлява поземлен имот с идентификатор *** по КККР, одобрена със заповед РД-18-68/02.12.2010г. на изп. директор на АГКК, с адрес на поземления имот: гр.София, СО-район „***”, кв.”***”, ул.”***” № ***, с площ от 1884 кв.м., трайно предназначение на територията: урбанизирана, начин на трайно ползване: ниско застрояване / до 10м./, предходен идентификатор: няма, номер по предходен план 538, кв.65, парцел XXX, съседи ПИ с ид. *** и ПИ с ид.***. Осъдени са Н. А. Б. и Д.

1

В. В. да заплатят на Г. М. В., Х. И. Ч., Н. И. А., Н. С. П., М. С. В., Б. С. Д., Л. М. В., И. С. З., М. С. Х., и В. Р. Х. на основание чл.78, ал.1 ГПК сумата от 2798.11лв. за разноски по делото.

Решението е обжалвано от Д. В. В. и Н. А. Б., чрез адв.В.М. от САК. Възразяват срещу приетото, че ищците са собственици. Сочат, че не са участвали в исковото производство по чл.11, ал.2 ЗСПЗЗ, с което са признати реституционни им права, поради което не ги обвързва и могат да релевират възражения, че наследодателят на ищците С. Г. Б. не е бил собственик на имота към момента на образуването на ТКЗС. Считат за неправилно приетото от съда, че не е допустимо да се разглеждат възраженията им, ако не заявяват права върху имота към минал момент. Поддържат доводи, че имотът е бил държавна собственост, бивша общинска мера, за което е съставен АДС № 6718/19.07.1968г, впоследствие атакуван като частна общинска собственост с акт. № 215/14.01.1998г, бил е част от имот пл. № 93, к.л. 638 по неодобрен кадастрален план, изработен преди 1950г, видно от скица, издадена на 13.06.2000г по искане от Х. А. Б. от СО, в която е отбелязано, че по разписен списък към КП имотът е записан като собственост на СГНС с акт 5789 и 6718. В АДС 6718/ 2776/1968г е отбелязано, че имотът се намира в общия градоустройствен план, не е в близост до блок на ТКЗС, поради което се предава на СП „Софжилфонд”, които факти не са установени от СГС. Имотът не е внасян в ТКЗС, което се установява от скица, в която е посочено, че имотът е записан на собственик СГНС, поради което не подлежи на възстановяване.

Върху имота е налице законно изградена постройка-вилна сграда с площ от 15 кв.м., преди влизане в сила на реституционния закон, което се установява от позволителен билет № 433/5.06.1972г, което е пречка за възстановяване на собствеността, като е без значение състоянието на същата.

Сочат, че индивидуализацията на имота е станала с решение № 6783/11.06.2010г на ОСЗ „Овча купел” и Заповед № РД-50-132 от 25.09.2007г на Кмета на район „Витоша” по чл.11, ал.4 ППЗСПЗЗ, като процедурата опорочена, тъй като не е следвало да се възстанови в стари реални граници, а да се изготви помощен план. За възстановения имот не са били налице документи, които да го индивидуализират, поради което неправилно е посочен като част от имот пл. № 93, к.л. 638 по неодобрен кадастрален план, изработен преди 1950г. в служебно издадена скица № 04-05-12/17.04.2006г и удостоверение по чл.13, ал.4 от ППЗСПЗЗ. Описаният имот в нот. акт. № 51, т.II, дело № 25.67/8.09.1937г в местността „Попадия” от 5дка е различен от признатия със съдебното решение от 2006г.

Поддържат доводи, че са собственици на процесния имот, който са закупили с договор за покупко-продажба, оформен в НА, вписан в Служба по вписванията като акт № 125, том XXVI, дело № 6219/2004г и оттогава владеят същия. Праводателите им са придобили имота като е било учредено право на строеж на С. К. М. с договор от 7.01.1971г върху парцел I -93, км.49а по плана на кв.***, с площ от 1910кв.м., и е реализирано правото на строеж. Впоследствие е издаден констативен нот. акт за сградата № 36, том XIV дело №2705/1997г и на 10.12.1997г С. М. и съпругата му С. М. М. са дарили на дъщерите си Е. и Р. К. 1118/1865 ид.ч. от сградата, нот. акт № 142, том LLLLXIV, дело № 42269/97г. На 12.03.2004г Е., Р. и С. са придобили процесния имот с договор за продажба на недвижим имот-частна общинска собственост, вписан в СП като акт №32, том IV, вх. рег. № 7518/2004г, който е предхождан от Заповед № РД-561-37/18.02.2004г на Кмета на СО на основание пар. 27 то ПЗР на ЗИДЗС, ДВ. бр.33/1996г., с които доказателства са се снабдили след постановяване на решението.

По отношение на възражението за придобиване на процесния имот по давност поддържат, че същото неправилно е прието за недоказано. Сочат, че следва да се приеме, че решение № 6783/11.06.2010г на ОЗС „Овча купел” е влязло в сила на 14.07.2010г и до 14.07.2015г имотът е придобит по давност.

Претендират да се отмени обжалваното решение и да се отхвърли исковата 2 претенция.

Ответните страни-Г. М. В., Х. И. Ч., Н. И. А., Н. С. П., М. С. В., Б. С. Д., Л. М. В., И.

С. З., М. С. Х., и В. Р. Х. са оспорили въззивната жалба.

Сочат, че по делото е установено, че процесният недвижим имот е идентичен с имота, описан в нотариалния акт на въззивниците, както и, че същият е възстановен на наследниците на С. Г. Б. с решение № 6783/ 11.06.2010г на ОСЗ-Овча купел за възстановяване правото на собственост на земи в съществуващи или възстановими стари реални граници, влязло в сила на 1.12.2014г. Изрично е посочено от административния орган, че преписката е започнала по заявление на Н. А. от 21.05.1992г./том II, лист 312 от делото/. Заявления са били подавани и от други наследници, като в хода на административното производство е бил предявен иск по чл.11, ал.2 ЗСПЗЗ и постановено съдебно решение, след което е било постановено решение от 11.06.2010г на ОСЗ „Овча купел”. Считат за правилни изводите на съда, че решението е влязло в сила най-рано на 1.12.2014г, тъй като тогава е връчено на Н. А., която е заявител и съгласно чл.18ж, ал.6 ППЗСПЗЗ от тогава тече 14-дневен срок за обжалване.

Сочат, че са правилни изводите на съда, че въззивниците не могат да оспорват легитимацията на ищците с възражение, че наследодателят им не е бил собственик на имота, ако не противопоставят собствени права към онзи момент.

Позоваването на актове за придобиване на права от трети лица от ТКЗС, ДЗС, държавни или общински органи не са пречка за възстановяване на собственост върху имота съгласно чл.10, ал.13 ЗСПЗЗ, поради което представените нотариални актове не са довели до транслиране на правото на собственост за ответниците. Не е налице и изключението по чл.10, ал.7 ЗСПЗЗ за изграждане на законна постройка в имота, тъй като от заключението на вещото лице е установено, че в имота има малка барака в лошо състояние, без строителни книжа, не отговаряща на строителните правила и норми към 1972г., което не позволява ползването й.

Излагат доводи и, че не е установено, че имотът е придобит по давност, тъй като ангажираните по делото гласни доказателства, че въззивниците ползват имота, противоречат на заключението на вещото лице, което е установило необитаема, изоставена, нестопанисвана и неподдържана от години малка постройка със счупена врата и прозорец до нея, полуизгнили външни дървени щори.

Сочат, че не е доказана изтекла придобивна давност, като същата следва да се отчита от влизане в сила на реституционното решение съгласно съдебната практика на ВКС.

Претендират да се остави без уважение въззивната жалба и да се потвърди решението на първоинстанционния съд.

Въззивната жалба е депозирана в законоустановения срок, от надлежна страна и срещу обжалваем съдебен акт, поради което е допустима. Разгледана по същество е НЕОСНОВАТЕЛНА.

Ищците са посочили в исковата молба, че притежават общо 96/114 идеални части от правото на собственост върху ДВОРНО МЯСТО, находящо се в гр. ***, СО-район „Витоша“, кв. „***“, ул. „ ***” № ***, с площ от 1830 кв.м., от кв. 65 по плана на гр. ***, местността кв. „***“, при съседи: улица, дере, УПИ ХХVІІ и УПИ ХХХ1-537, и двата от същия кв., който имот съгласно Решение № 6783/11.06.2010 г. на ОСЗ „Овча купел“, представлява част от Ливада от 5.643 дка, шеста категория, находяща се в строителните граници на село ***, в местността Маруша, имот № 93, к.л. № 638 от кадастралния план, изработен през 1950 г., при граници: дере с река, борова гора, коларски път, И. К., който имот е възстановен както следва: 120 кв.м. от УПИ ХХХІІ-542, 1629 кв.м. от УПИ ХХVІІІ, 1840 кв.м. от ХХХ-538, 1580 кв. м. от ХХХІ-537 от кв. 65, 100 кв.м. от УПИ V-за озеленяване, от кв. 64, 374 кв.м.- извън регулация по ЗРП на кв. ***, който имот, съгласно 3 скица, издадена от СГКК, представлява ПОЗЕМЛЕН ИМОТ с идентификатор *** по КККР, одобрени със заповед № РД-18-68/02.12.2010 г. на изп.директор на АГКК, с адрес на поземления имот: гр. ***, СО-район „Витоша“, кв. „***“, ул. „***”, с площ от 1884 кв.м., трайно предназначение на територията: урбанизирана, начин на трайно ползване: ниско застрояване (до 10 м.), предходен идентификатор: няма, номер по предходен план 538, кв. 65, парцел ХХХ, съседи: ПИ с ид. *** и ПИ с ид.

***. Придобили са правото на собственост върху 96/114 ид.ч. от описания недвижим имот на основание наследствено правоприемство - като наследници по закон на С. Г. Б., и земеделска реституция, настъпила по силата на Решение № 6783/11.06.2010 г. за възстановяване правото на собственост на земи в съществуващи или възстановими стари реални граници в землището на село ***, издадено от ОСЗ „Овча купел“. Посочили са, че Решение № 6783/11.06.2010 г. на ОСЗ „Овча купел“ е влязло в сила на 01.12.2014 г., , като са издадени Удостоверение по чл. 13, ал. 5 ППЗСПЗЗ с изх. № 0405-12/2010 г. и скица по §4, ал. 1, т. 1 ПЗР на ЗКИР с № 04-05-12/17.04.2006 г., и двете на главния архитект на СО-район „Витоша“.Посочили са още, че ответниците закупили описания недвижим имот от С. М. М., Е. С. К. и Р. С. К., които са придобили имота от Столична община, за което бил съставен нотариален акт за покупко-продажба № 182, том І, рег. № 1033, дело № 169/2004 г. по описа на нотариус с рег. № 043 от РНКРБ.

Оспорили са, че ответниците не са придобили правото на собственост върху процесния недвижим имот, тъй като техните праводатели не са били собственици на имота и сключените договори за покупко-продажба нямали вещно-транслативен ефект. Посочили са, че Решение № 6783/11.06.2010 г. на ОСЗ „Овча купел“ е валидно, издадено е в съответствие с изискванията на закона и ги легитимира като собственици на имота до размера на притежаваните от тях идеални части.