Решение № 265 от 29.11.2024, Районен съд - Тетевен

РЕШЕНИЕ

№ 265 гр. Тетевен, 29.11.2024 г.

В ИМЕТО НА НАРОДА

РАЙОНЕН СЪД – ТЕТЕВЕН, IV - СЪСТАВ ГРАЖДАНСКИ, в публично заседание на двадесет и осми ноември през две хиляди двадесет и четвърта година в следния състав:

Председател: МИЛЕН Р. АНГЕЛОВ при участието на секретаря МАРГАРИТА СВ. И.А като разгледа докладваното от МИЛЕН Р. АНГЕЛОВ Гражданско дело № 20244330100738 по описа за 2024 година

Производство е с правно основание чл. 238-240 от ГПК.

Производството е образувано по искова молба на „ЕОС МАТРИКС“ ЕООД, ЕИК 131001375, адрес, гр. София, район Възраждане, ул. „Рачо Петков Казанджията“ № 4-6, чрез адвокат М. Н. - Крумова - САК, срещу Ф. М. Д., с ЕГН: ********** и адрес: с. Брестница, област Ловеч, ул. „улица“ № 3, с правно основание: чл. 124, ал. 1, във връзка с чл. 240 от ЗЗД, във вр. чл. 79 от ЗЗД и с цена на иска: 1259.99 лева – главница и 593.09 лева – договорна лихва.

В исковата молба се твърди, че на 17.01.2023г. бил подписан Договор за стоков кредит № ******** между „Уникредит Кънсюмър Файненсинг“ ЕАД, в качеството на кредитор и Ф. М. Д., ЕГН **********, в качеството на кредитополучател. Сочи се, че по силата на този договор, Кредиторът е предоставил на кредитополучателя стоков кредит в размер на 3998 лева (три хиляди деветстотин деветдесет и осем лева) за финансиране на покупка на мобилни телефони и аксесоари.

Заявява, че за усвоения кредит Кредитополучателят дължи на Кредитора годишен лихвен процент в размер на 21,55% и годишен процент на разходите в размер на 23,81%.

Сочи се, че с процесния договор за кредит било уговорено, че крайният срок за погасяване на кредита, включително дължимите лихви е 14.01.2026 г., като Кредитополучателят се задължил да погаси кредита на равни /анюитетни/ месечни вноски, посочени като брой и размер) в погасителния план към Договора за кредит. Кредитът бил отпуснат изцяло на 17.01.2023 г. чрез финансиране на покупката на мобилни телефони и аксесоари, закупени от търговеца доставчик - магазин Зора. Ответникът не изпълнил поетите от него задължения по Договора за кредит, като не изплатил задълженията си по последния за плащане на дължимите погасителни вноски.

В исковата молба се твърди, че на 11.09.2023 г., бил сключен договор за прехвърляне на вземания (цесия) между „Уникредит Кънсюмър Файненсинг” ЕАД, с ЕИК 175070632 и „ЕОС Матрикс” ЕООД, с ЕИК 131001375, по силата на който задължението на Ф. М. Д., 1

ЕГН **********, произтичащо от Договор за стоков кредит № ********/17.01.2023г. е изкупено от „ЕОС МАТРИКС” ЕООД.

В изпълнение на императивните разпоредби на чл. 99 от Закона за задълженията и договорите на 19.01.2024 г. на Длъжника било изпратено писмено съобщение за извършената цесия от пълномощник на цедента - адв. дружество „И. и Денев“, с което го уведомило, че считано от датата на получаване на Уведомлението за цесия, Кредитор спрямо него по отношение гореописаното парично вземане е „ЕОС МАТРИКС” ЕООД.

Писмото било изпратено до посочения в договора за кредит като постоянен и настоящ адрес на ответника - гр. София, ж.к. Красна поляна, бл.26, вх. Б, ет.5, ап. 36.

Писмото не било връчено на адресата, поради факта, че е останало непотърсено. Горното се установявало от приложеното към настоящата молба известие за доставяне на „Български пощи“ ЕАД с № PS 5000 RSW2FII.

Ищцовото дружество заявява, че случай, че съда не приеме основателността на връчване на уведомлението, то на основание чл. 235, ал. 3 от ГПК, както и при спазване на установената съдебна практика (Решение №3/16.04.2014 по дело №1711/2013 на ВКС, ТК, I т.о.), моли да се приеме, че по отношение на Ф. Д. е налице валидно уведомяване по чл. 99, ал. 3 от ЗЗД, извършено с връчване на препис от настоящата искова молба и приложенията към нея, сред които уведомление за цесия, както и че на основание чл. 99, ал. 4 от ЗЗД прехвърлянето на задължението е породило действие за длъжника.

На основание изложеното, ищецът счита, че ответникът е надлежно уведомен за извършената цесия. Цитираният по-горе договор за цесия е произвел действие по отношение на сключилите го страни „Уникредит Кънсюмър Файненсиг“ ЕАД и „ЕОС МАТРИКС“ ЕООД и по отношение на задълженото лице Ф. М. Д..

Моли съда, в образуваното исково производство да постанови решение, с което да осъди ответникът - Ф. М. Д., с ЕГН: ********** и адрес: с. Брестница, област Ловеч, ул.

„улица“ № 3, да заплати на „ЕОС МАТРИКС“ ЕООД, ЕИК 131001375, адрес, гр. София, район Възраждане, ул. „Рачо Петков Казанджията“ № 4-6 следните суми: 1259,99 лева (хиляда двеста петдесет и девет лева и 99 ст.) - дължима главница по падежирали погасителни вноски за периода 14.02.2023г. - 14.03.2024 г. (вноски с настъпил падеж) по Договор за стоков кредит с номер ******** от 17.01.2023г. и 593,09 лева (петстотин деветдесет и три лева и девет стотинки) - договорна лихва за период от 14.02.2023 г. до 14.10.2023 г., ведно със законната лихва върху претендираната главница, считано от датата на подаване на настоящата искова молба в съда до окончателното изплащане на сумата..

Претендира присъждане на сторените съдебно-деловодни разноски в исковото, производство.

В законоустановения едномесечен срок от получаването на исковата молба и доказателствата към нея не е бил получен писмен отговор от ответника.

Районен съд - Тетевен, след като прецени събраните по делото доказателства, намира за установено от фактическа и правна страна следното:

Предявеният иск е процесуално допустим и основателен.

В съдебното заседание по делото с оглед на непредставянето в срок от ответника на отговор на исковата молба, неявяването на ответника и негов представител в първото съдебно заседание по делото, липсата на искане от ответника делото да бъде разгледано в негово отсъствие, указването на ответника на последиците от неспазването на сроковете за размяна на книжа и от неявяването му в съдебно заседание, както и вероятната основателност на исковете с оглед на посочените в исковата молба обстоятелства и представените доказателства, с оглед на постъпилото искане от страна на ищеца по чл. 238 от ГПК за постановяване на неприсъствено решение срещу ответника, РС - Тетевен е прекратил съдебното дирене за произнасяне с неприсъствено съдебно решение.

2

Съгласно чл. 238, ал. 1 от ГПК ако ответникът не е представил в срок отговор на исковата молба и не се яви в първото заседание по делото, без да е направил искане за разглеждането му в негово отсъствие, ищецът може да поиска постановяване на неприсъствено решение срещу ответника.

Според чл. 239, ал. 1 от ГПК съдът постановява неприсъствено решение, когато на страните са указани последиците от неспазването на сроковете за размяна на книжа и от неявяването им в съдебно заседание, както и когато исковете са вероятно основателни с оглед на посочените в исковата молба обстоятелства и представените доказателства; съгласно чл. 239, ал. 2 от ГПК неприсъственото решение не се мотивира по същество и в него е достатъчно да се укаже, че то се основава на наличието на предпоставките за постановяването на неприсъствено решение. Такава е и настоящата хипотеза, като видно и от представените по делото писмени доказателства, предявеният иск е вероятно основателен.

С оглед на наличието на предпоставките за постановяване на неприсъствено решение предявения иск е основателен и трябва да бъде уважен.

При този изход на процеса ответника следва да бъде осъден да заплати на ищеца направените в настоящия исков процес съдебно-деловодни разноски в размер общо на сумата 37.06 лева за настоящото исково производство, на основание чл. 78, ал. 1 от ГПК, включващи 37.06 лева дължима по сметка на съда държавна такса.

Съгласно задължителната практика - т. 12 на ТР № 4/18.06.2014 г. по т. д. № 4/2013 г. на ОСГТК на ВКС, съдът, разглеждащ исковото производство е този, който трябва да се произнесе по разноските, направени в заповедното производство, но тъй като видно от Разпореждане № 1569 от 31.05.2024 г. по Ч. гр. дело № 494/2024 г. на РС - Тетевен е, че е отхвърлено заявлението на „ЕОС МАтрикс“ ЕООД против Ф. М. Драгнов, без да се присъждат разноски в полза на заявителя, то такива не се дължат и в настоящото исково производство. В този смисъл и претендираната в петитума на исковата молба сума на обща стойност от 37.06 лева, направени по Ч. гр. дело № 494/2024 г. по описа на РС - Тетевен се явява изцяло неоснователна и недоказана и като такава следва да бъде отхвърлена.

Водим от изложените съображения и на основание чл. 239, във вр. с чл. 238 от ГПК, съдът

РЕШИ:

ОСЪЖДА, на основание чл. 415, ал. 4, във връзка с чл. 415, ал. 1, т. 3 от ГПК, Ф. М.

Д., с ЕГН: ********** и адрес: с. Брестница, област Ловеч, ул. „улица“ № 3, да заплати на дружеството ищец „ЕОС МАТРИКС“ ЕООД, ЕИК 131001375, адрес, гр. София, район Възраждане, ул. „Рачо Петков Казанджията“ № 4-6, сумата в общ размер от 1853,08 лв., формирана както следва: 1259,99 лева (хиляда двеста петдесет и девет лева и 99 ст.) дължима главница по падежирали погасителни вноски за периода 14.02.2023г. - 14.03.2024 г.

(вноски с настъпил падеж) по Договор за стоков кредит с номер ******** от 17.01.2023г. и 593,09 лева (петстотин деветдесет и три лева и девет стотинки) - договорна лихва за период от 14.02.2023 г. до 14.10.2023 г., както и законната лихва за забава върху главницата от датата на подаване на заявлението в съда – 17.05.2024 г. до окончателно изплащане на вземанията.

ОСЪЖДА Ф. М. Д., с ЕГН: ********** и адрес: с. Брестница, област Ловеч, ул.

„улица“ № 3, да заплати на дружеството ищец „ЕОС МАТРИКС“ ЕООД, ЕИК 131001375, адрес, гр. София, район Възраждане, ул. „Рачо Петков Казанджията“ № 4-6, сумата в размер на 37.06 /тридесет и седем лева и 6 ст./, представляваща съдебно-деловодни разноски, направени в настоящото исково производство, на основание чл. 78, ал. 1 от ГПК.

3

ОТХВЪРЛЯ претенцията на ищеца „ЕОС МАТРИКС“ ЕООД, ЕИК 131001375, адрес, гр. София, район Възраждане, ул. „Рачо Петков Казанджията“ № 4-6, срещу ответника Ф. М.

Д., с ЕГН: ********** и адрес: с. Брестница, област Ловеч, ул. „улица“ № 3 за заплащане на направените в заповедното производство съдебно-деловодни разноски, като

НЕОСНОВАТЕЛНА И НЕДОКАЗАНА.

Настоящото неприсъствено решение е окончателно и не подлежи на обжалване, на основание чл. 239, ал. 4 от ГПК.

Препис от него да се връчи на страните, както и да се приложи по Ч. гр. дело № 494/2024 г. по описа на РС – Тетевен.

Съдия при Районен съд – Тетевен: _______________________

4