Решение № 13889 от 15.07.2024, Софийски районен съд

РЕШЕНИЕ

№ 13889 гр. София, 15.07.2024 г.

В ИМЕТО НА НАРОДА

СОФИЙСКИ РАЙОНЕН СЪД, 179 СЪСТАВ, в публично заседание на седемнадесети юни през две хиляди двадесет и четвърта година в следния състав:

Председател: ГЕРГАНА ИВ. КРАТУНКОВА при участието на секретаря Р.Д. като разгледа докладваното от ГЕРГАНА ИВ. КРАТУНКОВА Гражданско дело № 20231110162071 по описа за 2023 година

Производството по делото е образувано по искова молба на „С.” ЕООД, против „У.К.“ КЧН за осъждане на ответника да заплати следните суми: сума в размер на 19 370,16 лв., представляваща неплатената цена (остатъкът от дължимата главница) на описаните във фактура № **********/04.04.2022 г. услуги дейности по асфалтиране, които са били фиксирани и остойностени като прогнозни количества и единични цени в Анекс 1, включително данъчна основа и ДДС (20 %), който анекс представлява неразделна част от сключения на 02.03.2022 г. между „У.К.“ КЧТ и „С.” ЕООД - гр. П. договор за подизпълнение, както и законната лихва върху остатъка от дължимата главница по фактура № **********/04.04.2022 г., считано от 27.09.2023 г. до окончателното изплащане на вземането. сумата от 18 882,92 лв. - обезщетение в размер на законната лихва за забава (мораторна лихва с натрупване или лихва с капитализация) върху остатъка от дължимата главница по фактура № **********/04.04.2022 г., считано от 07.04.2022 г. до 26.09.2023 г.

Ищецът твърди, че на 02.03.2022 г., в гр. Б., Софийска област, между „У.К.“ КЧТ в качеството на „ИЗПЪЛНИТЕЛ“ и „С.” ЕООД - гр. П. в качеството на „ПОДИЗПЪЛНИТЕЛ“, е бил сключен договор за подизпълнение. От чл. 1 на цитирания договор се установява, че „ИЗПЪЛНИТЕЛЯТ“ е поел изпълнението на строителството на нов комплекс за силози за брашно и други съоръжения („Проектът“), в гр. Б., област София, България, за дружеството „Л.М.Б.я“ ЕАЦ („Собственикът на проекта“). В тази връзка „ИЗПЪЛНИТЕЛЯТ“ е възложил на „ПОДИЗПЪЛНИТЕЛЯ“ дейностите по асфалтиране („Работите“), както това е посочено в бюджета, включен в Анекс I, представляващ неразделна част от същия договор. За възложените „работи на ПОДИЗПЪЛНИТЕЛЯ“, между страните е договорена „обща цена на подизпълнение 233 598.00 лева“, без ДДС (чл. 2). Ищецът посочва, че е изпълнило точно, качествено и в срок всички свои задължения, произтичащи от процесния договор.

Изпълнените работи са били предадени на „ИЗПЪЛНИТЕЛЯ“ и одобрени от него. Посочва се, че е останал незаплатен остатък в размер на посочената главница, както се претендира и лихва за забава върху него в посочения размер. Претендират се и разноски за производството.

1

В срока за отговор ответникът оспорва предявените искове както по основание, така и по размер. Не оспорва обстоятелството, че между страните е сключен на 02.03.2022г.

Договор за подизпълнение, с който на ищеца е възложено извършването на дейности по асфалтиране. В чл. 2 е договорена обща цена на подизпълнение в размер на 233 598 лева без включен ДДС (равняващи се на 280 317,60 лева с включен ДДС). Посочва, че на 09.03.2022г. ищецът е издал на „У.К.“ КЧТ проформа фактура № 0000000008 с основание „Аванс по договор“ за сумата 116 799,00 лева без ДДС, равняващи се на 140 158,80 лева с включен ДДС и тази сума му е платена на 11.03.2022г. Заявява, че в разрез с предвиденото в т.3.1. от договора, на 04.04.2022г. ищецът е издал на „У.К.“ КЧТ фактура № ********** (представен с исковата молба - лист 20 от делото) с посочено основание „Окончателно плащане по договор от 02.03.2022 и акт 19" за сумата 212 283,12 лева с включен ДДС - след като е приспаднат аванс по фактура 56 от 21.03.2022г. - която дори не е представена своевременно на „У.К.“ КЧТ. В основанието на фактурата е посочен и „акт 19“, какъвто не е бил съставян и подписван между страните. Твърди, че съгласно т.3.1. от договора, Подизпълнителят (ищецът) е можел да пристъпи към издаване на съответната фактура едва след като представи на изпълнителя „У.К.“ КЧТ искане за плащане на съответните работи и след одобрение от Изпълнителя на искането за плащане на работите. Посочва, че такова искане за плащане на сумата 182 912,96 лева с ДДС е направено от ищеца на 26.05.2022г. (представено с исковата молба - листове 23-25 от делото). Независимо, че цялата оставаща неизплатена част от договорената обща цена на подизпълнение е в размер на 116 799,00 лева без ДДС, равняващи се на 140 158,80 лева с включен ДДС, на 09.06.2022г. „У.К.“ КЧТ е изпратило на ищеца отговор, с който се е съгласил, че неизплатеният остатък на извършените от „С.“ ЕООД работи е в размер на 182 912,96 лева с ДДС и е предложил план за плащане на сумата до края на м. Септември 2022 г. Заявява, че видно от представените с исковата молба писмени доказателства - ищецът се е съгласил и е постигнато споразумение за разсрочено плащане на дължимата сума от 182 912,96 лева с ДДС. Не се спори, че тази сума е изплатена от ответника на ищеца изцяло, по банков път. Сочи, че от страна на ищеца не са били правени други искания за плащане на каквито и да е суми по реда на т.3.1. от сключения между страните Договор за подизпълнение, нито такива искания са били одобрявани от страна на ответника, поради което претенцията на ищеца за заплащане на сума в размер на 19 370,16 лева е неоснователна. С оглед недължимостта на главницата, недължима се явява и претендираната лихва за забава. Оспорени са изцяло и изложените фактически твърдения в исковата молба. Претендират се разноски за производството.

Съдът като обсъди доводите на страните и събраните по делото доказателства приема за установено следното от фактическа страна:

От представените доказателства по делото се установява, че между „У.К.“ в качеството му на изпълнител и „С.“ ЕООД, в качеството му на подизпълнител, е сключен договор за подизпълнение на 02.03.2022 г., по силата на който изпълнителят е възложил на подизпълнителя дейности по асфалтиране във връзка с изпълнението на строителство на нов комплекс за силози за брашно и други съоръжения в кв. Б., област София. Съгласно чл. 2 от цитирания Договор, общата цена на подизпълнението е 233 598,00 лева без ДДС, платима съгласно чл. 3, както следва:

50 % авансово след подписване на договора;

40 % след изпълнението на работите и предаването им на изпълнителя, и с предоставянето на искане за плащане за съответните работи и неговото одобрение от страна на изпълнителя;

10 % - 30 дни след предаването на работите.

В чл. 3.1. от Договора е посочено също, че след одобрение от изпълнителя на искането за плащане на работите, подизпълнителят пристъпва към издаване на съответната фактура, при условия, че няма никакви неприключени позиции по работите.

Съгласно чл. 3.3. от Договора цената се заплаща след издаването на фактура от страна на подизпълнителя в 15 дневен срок считано от издаването. Ако дължимата дата за плащане 2 е по-късна от тази за плащане на ДДС, сумата по ДДС се изплаща на подизпълнителя в срок от 7 дни преди задължителното плащане на ДДС към данъчната служба.

Между страните е подписан и Анекс № 1 от 01.04.2022 г., съгласно който подизпълнителят се съгласява да изпълни всички работи съгласно посочени в таблицата в анекса прогнозни количества и единични цени. Видно от Анекса, общата цена по Договора е 293 046,00 лева /без ДДС/, авансово платената сума е 116 799,00 лева /без ДДС/, данъчната основа (т.е. остатък за плащане по договора) е 176 902,60 лева /без ДДС/, ДДС върху посочената сума (176 902,60 лв.) е 35 380,52 лева; 10 % гаранция за изпълнение е 29 370,16 лева /без ДДС/. В анекса е посочено, че сумата за плащане е 182 912,96 лева.

Представена е фактура на стойност 116 799 лв. без ДДС, а с ДДС – 140 158,80 лева с основание „аванс по договор“, която сума между страните не е спорно, че е платена от ответника в полза на ищеца, което освен това се установява и от представеното преводно нареждане по делото от страна на ответника /л.35/.

Представена е фактура № ********** от 04.04.2022 г., издадена от ищеца на стойност 176 902,60 лв. (без ДДС) /получена след приспадане на авансово платената сума/, като сумата с ДДС възлиза на 212 283,12 лева.

Ищецът е представил подробна справка за извършени плащания в табличен вид /л.22 по гр.д. 1764/2023 по описа на СГС/, от която се установява, че извършените от страна на ответника плащания възлизат на общата сума от 192 912,96 лева, като сумата е платена както следва:

04.07.2022 г. – 31 297,00 лева

06.10.2022 г. – 16 615,96 лева

24.10.2022 г. – 10 000,00 лева

04.11.2022 г. – 15 000,00 лева

22.12.2022 г. – 30 000,00 лева

09.01.2023 г. – 20 000,00 лева

01.02.2023 г. – 20 000,00 лева

16.03.2023 г. – 20 000,00 лева

15.05.2023 г. – 20 000,00 лева

21.07.2023 г. – 10 000,00 лева

Претенцията на ищеца е за сумата от 19 370,16 лева, като от представената справка става ясно, че сумата е получена както следва: 212 283,12 лева /стойност на фактура/ - 192 912,96 лева /извършени плащания/ = 19 370,16 лева.

От справката става ясно, че ищецът претендира и лихва, като същата е начислявана върху капитализирана главница (образувана от главница и лихви), респ. ищецът претендира лихви върху лихви – обстоятелство, по отношение на което липсва уговорка между страните, както в договора, така и в анекса.

Ищецът е отправил на 26.05.2022 г. искане за плащане до ответника /л.25 по гр.д.

1764/2023 по описа на СГС/, от съдържанието на което става ясно, че сумата която претендира ищецът е 182 912,96 лв. с ДДС, като се сочи, че това е 40 % от стойността на общата цена. Получаването на посоченото „искане“, както и датата – 26.05.2022 г. не се оспорват от ответника.

Представен е превод на ел. кореспонденция /л.26 по гр.д. 1764/2023 по описа на СГС/, която съдържа искане за плащане на стойността на фактурата от 04.04.2022 г. Липсват доказателства относно датата на която това искане е достигнало до ответника. Освен това ответникът оспорва да е получавал подобно писмо.

Представен е превод на отговор от ответника от 09.06.2022 г., в който е изразено съгласие за плащане на сумата и предложен план за плащане:

Юни 2022 – 31 297 лева

3

Юли 2022 – 68 462 лева

Август 2022 – 41 077 лева

Септември – 42 076,96 лева.

Общият размер на посочените суми възлиза на 182 912,96 лева, респ. извънсъдебното признание на ответника касае именно тази сума /а не сумата от 212 283,12 лева/.

С друго писмо /л.31 по гр.д. 1764/2023 по описа на СГС/ ищецът е отказал предложения вариант за разсрочено плащане и е включил претенция за гаранция за добро изпълнение на СМР в размер на 10 % и се е позовал на чл. 3, т.3.1 от Договора. Липсват доказателства относно датата на която това писмо е достигнало до ответника. Освен това ответникът оспорва да е получавал подобно писмо.

С друго писмо /л.34 по гр.д. 1764/2023 по описа на СГС/, ищецът е изразил съгласие за изплащане на сумата на части съгласно първоначалното предложение на ответника.

С писмо от 08.08.2022 г. ищецът е уведомил ответника, че има просрочие по втора вноска /л. 36 по гр.д. 1764/2023 по описа на СГС/.

По делото е представен констативен акт за установяване годността за приемане на строежа от 31.03.2022 г., от съдържанието на който се установява, че подписалите го лица приемат, че строежът „Комплекс от силози за съхранение на пшеница и обслужващи съоръжения“, е изпълнен съгласно одобрените инвестиционни проекти, изискванията към строежите по чл. 169, ал. 1 – 3 ЗУТ, условията по договора. Сред посочените в този акт подизпълнители не фигурира ищецът, нито пък негов представител е подписвал акта.

По делото е допусната съдебно компютърно-техническа експертиза, в която вещото лице е инкорпорирало съдържанието на кореспонденцията между имейл адреси [email protected] и whitestonе-europe.com, както и съдържанието на кореспонденцията между имейл адреси [email protected] и whitestonе-europe.com. Доколкото обаче съдържанието на тази кореспонденция е изцяло на чужд език, липсва надлежно представен превод, то съдът не кредитира експертизата.

По делото е изслушана съдебно-техническа експертиза, която съдът кредитира като обективно и компетентно изготвена. От заключението на вещото лице се установява, че съгласно констатациите и решенията на сформираната на 31.03.2022 г. комисия от участвали лица в инвестиционния процес за съставянето на констативен акт за установяване годността за приемане на строеж „Комплекс от силози за съхранение на пшеница и обслужващи съоръжения“, находящ се в община Б., с. Гурмазово, то същият е бил изпълнен съгласно одобрените инвестиционни проекти, изискванията към строежите по чл. 169, ал. 1 – 3 ЗУТ и условията на договора. Експертът е посочил, че при прегледа на 03.06.2024 г. на съхраняваната в архива на община Б., техническа документация за обекта, е установил, че за същия е заведена Заповедна книга на строежа № СИ 21024 от 21.05.2021 г. - приложение № 4 към Наредба № 3/2003 г. на МРРБ за съставяне на актове и протоколи по време на строителството. Вещото лице не е установило отклонения както при воденето на заповедната книга, така и при съставяните на другите строителни книжа за обекта. Вещото лице е посочило, че констатациите и решенията, отразени в Констативен акт от 31.03.2022 г. се отнасят в пълна степен и за строителните дейности, осъществени от посочения в него Подизпълнител „ББК - Еврострой - ЗС“ ДЗЗД. Експертът е посочил, че след преглед на документацията /в частност констативния протокол, представен по делото/ е установил, че няма посочен договор от 02.03.2022 г., нито подписан Анекс към него, които да касаят асфалтови работи. Според вещото лице съставянето на Констативен акт в съответствие с чл.