Протокол № 192 от 11.05.2023, Апелативен съд - Пловдив

ПРОТОКОЛ

№ 192 гр. Пловдив, 09.05.2023 г.

АПЕЛАТИВЕН СЪД – ПЛОВДИВ, 2-РИ НАКАЗАТЕЛЕН СЪСТАВ, в публично заседание на девети май през две хиляди двадесет и трета година в следния състав:

Председател: Магдалина Ст. Иванова

Членове:

Михаела Хр. Буюклиева

Иван Хр. Ранчев при участието на секретаря Елеонора Хр. Крачолова и прокурора Д.имитър Анг. Ангелов

Сложи за разглеждане докладваното от Михаела Хр. Буюклиева Въззивно наказателно дело от общ характер № 20215000600244 по описа за 2021 година.

На именното повикване в 14:00 часа се явиха:

Жалбоподателят – подсъдим З. Е. Д. се явява лично и с адв. Н. и адв.

С. с пълномощно по делото.

Свидетелите:

Т. Л. М. не се явява, нередовно призован. Призовките му, изпратени на всички известни по делото адреси, са върнати цели с отбелязване, че лицето не е намерено.

Д. Е. Р. също не се явява, нередовно призована. Нейните призовки са върнати цели с отбелязване, че не е намерена на известните по делото адреси.

Вещите лица:

Т. Б. Т., В. В. В. и Х. Е. К. не се явяват, редовно призовани.

По делото е постъпила молба от адв. Н. и адв. С. – защитници на подсъдимия Д., с която искат отвод на съдебния състав на основание чл. 29 ал. 2 НПК.

По делото са постъпили справки от сектор „Б.“ при ОД на МВР – П. относно адресна регистрация и задгранични пътувания на лицата Т. Л. М. и Д.

1

Е. Р..

По делото са постъпили и справки от Г. относно пребиваването на свидетеля Т. М. в пенитенциарно заведение.

По делото е постъпила справка от Н. относно пребиваването на лицето Т. Л. М. в арестите на страната.

По делото е постъпила справка от Дирекция „М.“ при ** относно обявяване на свидетеля Т. М. за ***

По делото е постъпила справка от ТД на НАП – П. относно сключени трудови договори на лицата Т. М. и Д. Р..

По делото е постъпила информация от „В.“ ЕАД с приложен оптичен носител.

По делото е постъпила молба от вещото лице Т. Т., в която сочи, че свидетелят М. не може да бъде намерен, за да бъде изготвена съдебна психилого-лингвистична експертиза, както и че вещото лице Х. К. може да предостави съдебно-лингвистична експертиза преди датата на следващото съдебно заседание.

По делото е постъпила молба от вещото лице Т., в която сочи, че подсъдимият е отказал да съдейства за изготвяне на възложената експертиза, поради което същата не е изготвена.

ПРОКУРОРЪТ: Да се даде ход на делото.

АДВ. Н.: Да се даде ход на делото.

АДВ. С.: Да се даде ход на делото.

ПОДСЪДИМИЯТ Д.: Да се даде ход на делото.

Съдът след съвещание намира, че са налице основанията за даване ход на делото. Следва да се приложат получените справки, докладвани от съдията-докладчик, поради което

О П Р Е Д Е Л И:

ДАВА ХОД НА ДЕЛОТО.

ПРИЛАГАТ се към същото постъпилите справки от сектор „Б.“ при ** – П., от ГД „И.“ – С., от Н., от Дирекция „М.“ при **, от Т., както и постъпилата информация от „В.“ ЕАД заедно с оптичен носител.

АДВ. Н.: Поддържам молбата за отвод. Налага се да бъде допълнена и с 2 други основания. Освен изложените в молбата за отвод основания, след запознаване с т.нар. „визитка“ на назначените поименно от вас вещи лица, се установи, че вашият персонален избор на вещи лица е в противоречие с Н. за условията и реда за извършване на експертизи, включително съдебнопсихологични, а именно с чл. 25 от тази Наредба, който определя, че съдебнопсихологичните експертизи се извършват от вещи лица, които задължително имат специалност „К.“, а по възможност, да имат специална подготовка по „С.“.

Вещите лица Т. (за К. нищо не успях да намеря), но вещите лица Т. и В.

В. са изключително тесни специалисти в областта на полиграфските изследвания, бивши служители на И. към М. и нямат специалност „К.“, каквото е задължителното изискване на цитираната наредба. Профилът на тези, избрани от вас, вещи лица, които имат дългогодишен опит най-вече по прилагане на полиграфа, чийто резултати не се приемат като доказателствено средство в наказателния процес, ме кара да мисля, че насоката при избора на тези вещи лица е целенасочена да имат те така, чисто криминални познания и въз основа на опита си в системата на М. да бъдат натоварени, с как да кажа, не безпристрастност, а с обвинителен уклон.

На следващо място, двама от тези експерти - Т. Т. и В. В. работят в обща частна фирма. Те имат и икономическа общност, което означава, че не се гарантира безпристрастността. Става дума за една, освен професионална зависимост, която е породена от съвместната им работа в системата на М., става дума и за една така, чисто икономическа зависимост помежду им.

Аз считам, че на първо място нарушението на изискването на Н., че не се търси клиничен психолог и персоналния избор на криминални психолози е допълнително основание ние да считаме, че вие сте предубедени от крайния изход.

Удивително е, че това дело инкасира разглеждането пред въззивната инстанция, инкасира няколко основания да се иска отвод на този съдебен състав. Настоящият съдебен състав в нито един момент не намери основание по смисъла на чл. 29 ал. 2 НПК, за да открие такава предубеденост. Обаче ние заявяваме, че ви нямаме доверие, защото начинът, по който се води това въззивно производство, е начин, наистина насочен и директно насочен към това да се заместят липсващите доказателства с някакви ерзац-доказателства, 3 за да обосновете изводите за виновност такива, каквито е направил първоинстанционният съд.

Аз не виждам никаква възможност да бъде извършена и тази лингвистична експертиза, която според молбата на Т. Т. може да извърши вещото лице К. единствено въз основа на писмен текст, който писмен текст се намира в материалите по делото.

Категорично считам, че с назначаването на тези експертизи, особено с профила на криминални психолози, вие искате някой друг да свърши работата на съда. Тази работа на съда е да прецени кои доказателства да кредитира. Вие сте хората, които трябва да кажете, дали Т. М. говори истината или не говори истината. Вие сте хората, които трябва да кажете дали подсъдимият има участие в извършването на деянието. Вие възлагате на психолози задължението да кажат има ли и в каква степен. Каква е степента на виновност на един виновен според вас? Каквато и да е степента на виновност, той се признава за виновен и съответно, преценката може да принадлежи единствено на съда.

Между другото, ако съдебният състав си направи труда, за да види указанията, които се дават от преподавателите по съдебна психология, ще види, че този момент е изрично разграничен от самите преподаватели по психология и аз съм го отразила в своята молба на стр. 2 от нея – какви възможности има психологът и какви възможности има съдът.

Дали експертът може да изясни предпоставките на участието в деянието е ваша работа, тя не е на експерта – така, както бяхте поставили задачата за оценка на възможното участие на подсъдимия. Затова аз считам, че насоката, тъй като е затруднително делото и ние виждаме, че е затруднително от гледна точка на противоречивите доказателства, от гледна точка на празнините, които има в доказателствения аспект.

Само че, според нашето единно становище, вие се опитвате да запълните тази липса на доказателства с едностранчиви доказателства, които не могат да бъдат кредитирани поначало, но самият факт, че вие ги търсите и назначавате подобни експертизи, за нас безусловно сочи на това, че искате да заместите липсващите доказателства с една субективна преценка на вещите лица, които биха казали: „Да, Т. М. казва истината“ и въз основа на това, без нито един съдебен състав да е погледнал в очите този свидетел или 4 лъжесвидетел, вие да изградите крайния си акт. Затова поддържам молбата за отвод и въз основа на тези основания, за избор на експерти, който сте извършили.

АДВ. С.: Поддържам молбата за отвод, както и допълнителните аргументи, които изложи колегата – адв. Н..

ПОДСЪДИМИЯТ З. Д.: Поддържам молбата за отвод и аргументите, изложени от адв. Н..

ПРОКУРОРЪТ: Считам, че искането за отвод на съдебния състав е неоснователно. Извън тъй наречените абсолютни основания за отвод по реда на чл. 29 ал. 1 НПК, другите основания, които са визирани в чл. 29 ал. 2 НПК, предполагат по някакъв начин да е нарушено вътрешното убеждение на съда или пък на съответния съдебен орган и то да не се влияе от събраните по делото доказателства, а от някакви други странични фактори. Такива към настоящия момент от страна на защитата не се сочат. Правят се предположения досежно това, че виждате ли, с назначаването на едни експертизи на практика, общо взето, съдът се е обвързал с някакви, общо взето предварителни становища – това са хипотетичните внушения, които се опитват да се внушат. На практика съдът е абсолютно суверен в преценката си, с оглед изясняване на обстоятелствата по дадено дело и изясняването на обективната истина, какви експертизи да назначи и какви вещи лица съответно общо взето да определи. Именно, с оглед на изложените обстоятелства, считам, че липсват каквито и да е основания по смисъла на чл.

29 ал. 2 от НПК досежно отвод на съдебния състав.

АДВ. С.: Само една реплика – основните принципи на съдийската независимост по смисъла на чл. 6 от Европейската конвенция предполагат два вида безпристрастност - обективна, която се установява от определени обективни данни и субективна, която няма задължение защитата да доказва.

Субективната предубеденост тя не се основава на обективни данни, тя личи единствено и само от поведението и актовете на съда, какъвто е настоящият случай.

Съдът се оттегли на тайно съвещание по искането за отвод на съдебния състав.

Съдът, след съвещание, намира, че назначаването на две съдебни психолого-лингвистични експертизи относно подсъдимия Д. и свидетеля М.

5 не следва да се разглежда като основание за отвод на съдебния състав съгласно чл. 29, ал. 2 от НПК. Според чл. 13 от НПК, разкриването на обективната истина е основен принцип в наказателния процес. По силата на този принцип съдът е длъжен да вземе всички мерки за разкриване на обективната истина, по реда и със средствата, предвидени в НПК.

Експертизата е един от способите за доказване, видно от чл. 136, ал. 1 от НПК.

Какви биха били заключенията на назначените по реда на НПК експертизи, е въпрос, който не може да се коментира в настоящия етап от наказателното производство.

Липсата или наличието на доказателства е въпрос по същество и по него съдът ще вземе отношение с крайния си съдебен акт.

Не се споделят и доводите на защитата, че съдебният състав следва да се счита предубеден, тъй като вещите лица са определени в нарушение на чл.

25 от Наредба № 2 от 26.10.2011г. Съдебният състав намира, че назначените за вещи лица експерти отговарят на изискванията на визираната разпоредба, тъй като разполагат със специална подготовка по съдебна психология.