Решение № 2025 от 01.05.2023, Софийски районен съд

РЕШЕНИЕ

№ 2025 гр. София, 01.05.2023 г.

В ИМЕТО НА НАРОДА

СОФИЙСКИ РАЙОНЕН СЪД, 106-ТИ СЪСТАВ, в публично заседание на девети февруари през две хиляди двадесет и трета година в следния състав:

Председател: МИРОСЛАВ Т. ПЕТРОВ при участието на секретаря ПАВЕЛ АЛЬ. БОЖИНОВ като разгледа докладваното от МИРОСЛАВ Т. ПЕТРОВ Административно наказателно дело № 20221110210153 по описа за 2022 година Производството е по реда на чл. 59 - 63 ЗАНН.

Образувано е по жалба от А. Н. Х., ЕГН ********** срещу наказателно постановление № 20-4332-021228/07.12.2020 г., издадено от Гергана Владимирова Борисова – началник група при ОПП-СДВР, с което е санкциониран, както следва: 1.) на основание чл. 177, ал. 1, т. 4 от Закона за движение по пътищата /ЗДвП, обн. в ДВ бр. 20 от 5 Март 1999 г., в сила от 01.09.1999 г./ му е наложено административно наказание „глоба“ в размер на 200,00 /двеста/ лева за нарушение на чл. 5, ал. 3, т. 2 ЗДвП; 2.) на основание чл. 185 ЗДвП му е наложено административно наказание „глоба“ в размер на 20,00 /двадесет/ лева за нарушение на чл. 147, ал. 1 ЗДвП; 3.) на основание чл.

183, ал. 1, т. 1 ЗДвП му е наложено административно наказание „глоба“ в размер на 10,00 /десет/ лева за нарушение на чл. 100, ал. 1, т. 1 ЗДвП.

В депозираната жалба не се оспорват факта и авторството на вменените на въззивника административни нарушения, а са релевирани доводи за некоректно приложение на материалния закон по пункт 1 от оспореното НП, досежно бездействието на органите на МВР при наличието на изискуемите предпоставки за служебно пускане в движение на превозното средство. Отправена е молба за отмяна на атакувания санкционен акт в 1 посочената част като неправилен.

В проведеното открито съдебно заседание жалбоподателят, редовно призован, явява се лично, като поддържа жалбата и изложените в нея съображения.

Въззиваемата страна, редовно призована, не изпраща представител, който да изрази становище по фактите и приложимия по делото закон.

Софийски районен съд, като разгледа жалбата и изложените в нея твърдения и след като се запозна със събраните по делото доказателства, доводите и възраженията на страните по реда на чл. 14, чл. 18 и чл. 107, ал. 5 НПК, намира за установено следното:

Жалбата е подадена в законоустановения срок, от процесуално легитимирано лице и съдържа всички изискуеми реквизити обуславящи нейната редовност, което предпоставя пораждането на предвидения в закона суспензивен и деволутивен ефект, а разгледана по същество се явява НЕОСНОВАТЕЛНА.

ОТ ФАКТИЧЕСКА СТРАНА:

С акт за установяване на административно нарушение № 195981/09.11.2020 г., съставен от В. Р. С. – мл. автоконтрольор при ОППСДВР и в присъствието на свидетеля А. С. А. - очевидец е констатирано, че на 09.11.2020 г. около 02:13 часа в гр. София по бул. „А. Стамболийски“ с посока на движение от бул. „Христо Ботев“ към бул. „Мария Луиза“ жалбоподателят Х. управлява мотоциклет марка „БМВ“ с рег. № №№№№, като при извършената проверка в близост до ул. „Лавеле“ е установено, че МПС е спряно от движение, не е преминало ГТП и водачът не представя контролен талон към СУМПС.

В акта е отразено, че са нарушени разпоредбите на чл. 5, ал. 3, т. 2 ЗДвП, чл. 147, ал. 1 и чл. 100, ал. 1, т. 1 ЗДвП, като след съставянето му препис от същия е връчен на Х., който го подписал без възражения.

2

Въз основа на горепосочения акт е издадено атакуваното наказателно постановление № 20-4332-021228/07.12.2020 г. от Гергана Владимирова Борисова – началник група при ОПП-СДВР, с което при цялостно възпроизвеждане на фактическите констатации от акта, жалбоподателят Х. е санкциониран, както следва: 1.) на основание чл. 177, ал.

1, т. 4 ЗДвП му е наложено административно наказание „глоба“ в размер на 200,00 /двеста/ лева за нарушение на чл. 5, ал. 3, т. 2 ЗДвП; 2.) на основание чл. 185 ЗДвП му е наложено административно наказание „глоба“ в размер на 20,00 /двадесет/ лева за нарушение на чл. 147, ал. 1 ЗДвП; 3.) на основание чл.

183, ал. 1, т. 1 ЗДвП му е наложено административно наказание „глоба“ в размер на 10,00 /десет/ лева за нарушение на чл. 100, ал. 1, т. 1 ЗДвП.

Препис от НП е връчен лично на въззивника на 04.07.2022 г., като жалбата, инициирала производството пред настоящата съдебна инстанция, е депозирана в законоустановения 14-дневен срок чрез наказващия орган на 11.07.2022 г., видно от поставения печат върху нея.

При проведения непосредствен разпит на свидетеля А. А. детерминираните в акта фактически констатации бяха доказани по безспорен начин. Липсата на спомен в показанията на посоченото лице е житейски оправдана и следва да бъде отдадена на изминалия значителен период от време, както и на множеството аналогични случаи при изпълнение на служебните му задължения. По делото липсват каквито и да било данни за проявена тенденциозност и недобросъвестност от страна на полицейския служител. На етапа на съдебното следствие не бяха събрани доказателства, които да компрометират обсъдения релевантен източник на информация, поради което показанията следва да бъдат кредитирани без резерви. Нещо повече – в жалбата и на етапа на съдебните прения въззивникът не оспорва установените от административните органи фактически положения, а единствено излага твърдения, че органите на МВР неправомерно не са проявили служебна инициатива и не са пуснали в движение мотоциклета след сключване на изискуемата задължителна застраховка ГО.

Изяснява се от изисканата справка от РД АА-София, че по отношение на мотоциклет марка „БМВ“ с рег. № №№№№ няма регистриран периодичен преглед на техническата изправност, считано от 01.01.2012 г.

3

Видно от постъпилите справки от сектор „Пътна полиция“ при ОД на МВР Варна, ведно с приложения, жалбоподателят Х. е собственик на процесното МПС, считано от 13.12.2010 г., като мотоциклетът е спрян от движение на 26.08.2015 г., въз основа на ЗППАМ № 3225/11.08.2015 г., издадена от ОПП СДВР на основание чл. 171, т. 2, б. „в“ ЗДвП, поради управлението му без сключена застраховка ГО на автомобилистите и до настоящия момент не е пуснат в движение.

Съгласно изисканата справка от Информационния център на Гаранционния фонд по отношение на мотоциклет марка „БМВ“ с рег. № №№№№ са били сключени задължителни застраховки „Гражданска отговорност“ на автомобилистите в периодите от 13.08.2015 г. до 12.08.2016 г., 14.08.2016 г. до 13.08.2017 г., 14.08.2017 г. до 13.08.2018 г., 16.08.2018 г. до 15.08.2019 г., 20.08.2019 г. до 19.08.2020 г., 12.11.2020 г. до 12.11.2021 г.,17.03.2022 г. до 16.03.2023 г.

При съвкупната преценка и интерпретация на събраните по делото доказателства, настоящият съдебен състав намира, че по еднопосочен начин са доказани фактът на извършените административни нарушения, техните времеви и пространствени параметри, механизъм и авторство.

ОТ ПРАВНА СТРАНА:

Административнонаказателното производство е строго формален процес, тъй като чрез него се засягат правата и интересите на физическите и юридически лица в по-голяма степен. Предвиденият в ЗАНН съдебен контрол върху издадените от административните органи наказателни постановления е за законосъобразност. От тази гледна точка съдът не е обвързан нито от твърденията на жалбоподателя, нито от фактическите констатации в акта или в наказателното постановление /арг. чл. 84 ЗАНН във вр. чл. 14, ал. 2 НПК и т. 7 от Постановление № 10 от 28.09.1973 г. на Пленума на ВС/, а е длъжен служебно да издири обективната истина и приложимия по делото закон. В тази връзка на контрол подлежи и самият АУАН по отношение на неговите функции – констатираща, обвинителна и сезираща.

В настоящия случай АУАН и издаденото, въз основа на него НП са 4 съставени от длъжностни лица в пределите на тяхната компетентност, видно от приобщените по делото писмени доказателства, относими към назначаването, съответно оправомощаването на актосъставителя и наказващия орган.

На следващо място, съдът служебно констатира, че са спазени императивните процесуални правила при издаването на АУАН и НП – тяхната форма и задължителни реквизити, съгласно разпоредбите на чл. 40, 42, 43, ал. 5, чл. 57 и чл. 58, ал. 1 ЗАНН. Налице е пълно съвпадение между установените фактически обстоятелства и тяхното последващо възпроизвеждане в атакуваното НП, като с изискуемата се от закона конкретика административните органи са очертали времето, мястото, механизмът на твърдените нарушения и обстоятелствата, при които същите са намерили проявление в обективната действителност, а това мотивира извод, че правото на защита на въззивника е гарантирано в пълна степен.

В конкретния случай административнонаказателното производство е образувано със съставянето на АУАН в предвидения от ЗАНН 3-месечен срок от откриване на нарушителя, респективно – 1 година от извършване на нарушенията. От своя страна обжалваното наказателното постановление е постановено в законоустановения 6 – месечен срок. Ето защо са спазени всички давностни срокове, визирани в разпоредбата на чл. 34 ЗАНН, досежно законосъобразното ангажиране на административнонаказателната отговорност на жалбоподателя от формална страна.

Предвид изложеното, АУАН и НП са съставени без допуснати съществени нарушения на процесуалния закон, които да обусловят отмяната на атакуваното наказателно постановление на формално основание.

Административнонаказателната отговорност на въззивника А. Н. Х. е ангажирана, както следва: 1.) на основание чл. 177, ал. 1, т. 4 ЗДвП му е наложено административно наказание „глоба“ в размер на 200,00 /двеста/ лева за нарушение на чл. 5, ал. 3, т. 2 ЗДвП; 2.) на основание чл. 185 ЗДвП му е наложено административно наказание „глоба“ в размер на 20,00 /двадесет/ лева за нарушение на чл. 147, ал. 1 ЗДвП; 3.) на основание чл. 183, ал. 1, т. 1 ЗДвП му е наложено административно наказание „глоба“ в размер на 10,00 /десет/ лева за нарушение на чл. 100, ал. 1, т. 1 ЗДвП.

По делото е доказано по несъмнен начин, че на 09.11.2020 г. около 5

02:13 часа в гр. София по бул. „А. Стамболийски“ с посока на движение от бул. „Христо Ботев“ към бул. „Мария Луиза“ жалбоподателят Х. управлява мотоциклет марка „БМВ“ с рег. № №№№№, като при извършената проверка в близост до ул. „Лавеле“ е установено, че МПС е спряно от движение. Така очертаната деятелност правилно е квалифицирана като нарушение на чл. 5, ал. 3, т. 2 ЗДвП, където е ситуирана абсолютна забрана за водача да управлява ППС, спряно от движение. От постъпилите справки от сектор „Пътна полиция“ при ОД на МВР Варна, ведно с приложения става ясно, че мотоциклетът е спрян от движение на 26.08.2015 г., въз основа на ЗППАМ № 3225/11.08.2015 г., издадена от ОПП СДВР на основание чл. 171, т. 2, б. „в“ ЗДвП, поради управлението му без сключена застраховка ГО на автомобилистите и до настоящия момент не е пуснато в движение.

Настоящият съдебен състав не споделя възраженията на привлеченото към отговорност лице за проявено бездействие от контролните органи на МВР при изпълнение на техните служебни задължения, касателно пускането в движение на превозното средство. Обстоятелството, че след наложената ПАМ Х. е сключил застраховка ГО с период на покритие от 13.08.2015 г. до 12.08.2016 г. не е достатъчно за пускане в движение на мотоциклета, доколкото съгласно чл. 44, ал. 1 от Наредба № I-45 от 24.03.2 0 0 0 г. за регистриране, отчет, пускане в движение и спиране от движение на моторните превозни средства и ремаркета, теглени от тях, и реда за предоставяне на данни за регистрираните пътни превозни средства /обн. в ДВ бр. 31 от 14.04.2000 г., в сила от същата дата, приета от министъра на вътрешните работи/, в нейната редакция към датата на нарушението, за пускане в движение на превозно средство собственикът представя писмено заявление; протокол за извършен преглед за техническа изправност на ПС; документ за самоличност - за физическите лица; единен идентификационен код - за стопанските субекти, а за тези, които не притежават ЕИК - документ за създаване и за код БУЛСТАТ; застраховка „Гражданска отговорност“ и двустранен констативен протокол за ПТП; квитанция за платена такса за превозното средство; други документи, предвидени в закон или друг нормативен акт, като едва след това датата на пускане в движение се въвежда в ТАИС за КАТ. Данни за подобна инициатива от страна на жалбоподателя Х. не са налице, поради което липсват легитимни основания за служебно пускане в движение на 6 мотоциклета от органите на МВР единствено поради сключването на застраховка ГО. Що се отнася до последващите законодателни промени в разпоредбата на чл. 140, ал. 10 ЗДвП, в сила от 01.01.2016 г., предвиждащи служебно прекратената регистрация на пътно превозно средство да се възстановява служебно при предоставени данни за сключена застраховка от Гаранционния фонд по реда на чл. 574, ал. 6 КЗ или по желание на собственика след представяне на валидна застраховка „Гражданска отговорност“ на автомобилистите, те са неприложими в конкретиката на процесния казус, доколкото касаят МПС с прекратена регистрация, а не такива, които са били спрени временно от движение.