Решение № 423 от 05.10.2022, Апелативен съд - Пловдив

РЕШЕНИЕ

№ 423 гр. Пловдив, 05.10.2022 г.

В ИМЕТО НА НАРОДА

АПЕЛАТИВЕН СЪД – ПЛОВДИВ, 3-ТИ ГРАЖДАНСКИ СЪСТАВ, в публично заседание на двадесет и осми септември през две хиляди двадесет и втора година в следния състав:

Председател: Вера Ив. Иванова

Членове:

Катя Ст. Пенчева

Тодор Илк. Хаджиев при участието на секретаря Мила Д. Тошева като разгледа докладваното от Вера Ив. Иванова Въззивно търговско дело № 20225001000373 по описа за 2022 година

Производството е въззивно по реда на чл. 258 и сл. от ГПК.

Обжалвано е решение № 260020/28.02.2022 г. по т.д. № 292/2019 г. на ОС-С.З. в частта му, с която ЗК“Л.и.“АД-гр.С. е осъдено да заплати на В. М.

Т. сумата в размер над 45 000 лв. до 150 000 лв. (т.е. за сумата 105 000 лв.), представляваща обезщетение за неимуществени вреди – болки и страдания, претърпени от смъртта на неговата дъщеря Д. В. М.а, настъпила при ПТП на дата 30.06.2018 г., ведно със законната лихва върху обезщетението, считано от 27.08.2018 г. до окончателното изплащане, както и в частта му за разноските, с която дружеството е осъдено да заплати на адвокат П. К. адвокатско възнаграждение за осъществената безплатна адвокатска помощ на ищеца в размер на 4 977 лв. и да заплати в полза на държавата по бюджета на съдебната власт сумата 6 000 лв. за ДТ и сумата 274,50 лв. за платено от бюджета на съда възнаграждение на вещо лице по СПЕ.

Жалбоподателят Застрахователна компания „Л.и.“АД-гр.С. моли решението да бъде отменено като неправилно в обжалваните негови части по съображения, изложени в жалбата от 6.04.2022 г., като бъде отхвърлен предявеният срещу дружеството иск и за размера над 45 000 лв. до 105 000 1 лв. на присъденото обезщетение. Като ответник в производството пред окръжния съд оспорва исковете като неоснователни. Не заявява искане за събиране на доказателства в производството пред въззивната инстанция.

Претендира за присъждане на разноски.

Ответникът по жалбата В. М. Т. моли тя да бъде отхвърлена като неоснователна по съображения, изложени в отговор от 6.06.2022 г. Като ищец в производството пред окръжния съд предявява с искова молба от 23.11.2018 г. обективно кумулативно съединени искове с правно основание чл. 432, ал.1 от КЗ и чл. 86, ал.1 от ЗЗД за осъждане на ответника Застрахователна компания „Л.и.“АД-гр.С. да му заплати сумата 50 000 лв., частично от 200 000 лв., като впоследствие претенцията е увеличена до размер 200 000 лв., която сума представлява дължимо обезщетение за претърпени от него неимуществени вреди за понесени болки и страдания вследствие на смъртта на неговата дъщеря Д. В. М.а, настъпила на 30.06.2018 г. вследствие на ПТП по вина на водача Р.К.Р. при управлението от него на лек автомобил марка „Т.В.“, рег. №********, застрахован по застраховка „Гражданска отговорност“ при ответното застрахователно дружество, което обезщетение се претендира от ищеца като увредено лице, спрямо което застрахованият е отговорен, пряко от застрахователя, ведно със законната лихва върху сумата от датата 8.07.2018 г. Не заявява искане за събиране на нови доказателства в производството пред настоящата съдебна инстанция. Претендира за присъждане на разноски за въззивното производство - адвокатско възнаграждение по реда на чл. 38,ал.2 от ЗА.

Пловдивският апелативен съд провери законосъобразността на обжалваното решение съобразно разпоредбата на чл. 269 от ГПК и във връзка с оплакванията и исканията на жалбоподателя, прецени събраните по делото доказателства поотделно и в тяхната съвкупност и намери за установено следното:

Безспорно е между страните, че на 30.06.2018 г. е настъпило ПТП с участието на лек автомобил „Т.В.“, управляван от Р.К.Р., и на лек автомобил „О.А.“, управляван от Г.Н.А., при което е пострадала и е починала пътничката във втория автомобил Д. В. М.а, дъщеря на ищеца. Не се спори понастоящем между страните, че виновен за това ПТП водач е Р.Р., който е нарушил правилата за движение по пътищата и е причинил по 2 непредпазливост смъртта на дъщерята на ищеца. Не се спори между страните, че за водача на посочения по-горе лек автомобил е имало застраховка за гражданска отговорност на автомобилистите при ответното застрахователно дружество. Безспорно е, че от ищеца е отправено до ответното застрахователно дружество искане за предявяване на претенция, представено в копие с исковата молба, получено при дружеството на 27.08.2018 г.

Безспорно е, че преди датата на подаването на исковата молба не е било изплатено на ищеца от застрахователя обезщетение за причинените му неимуществени вреди. Твърдението на ищеца е, че в резултат на настъпилото по вида на водача Р. ПТП е починала неговата дъщеря Д. М.а и той е претърпял неимуществени вреди, изразяващи се в болки и страдания. Ищецът твърди, че към датата на ПТП Д. е била на 36 години, между двамата съществували силно чувство на обич, уважение, взаимна подкрепа и всеотдайност. Твърди, че не може да приеме и преодолее случилото се, мъката му е огромна и ще го съпътства през целия му живот. Претендира се за присъждане на обезщетение в размер на 200 000 лв. (след заявеното с молбата от в хода на процеса увеличение на размера на иска, допуснато с определение на окръжния съд в съдебното заседание на 7.04.2021 г.), ведно със законната лихва от 8.07.2018 г.

С отговора на исковата молба от 6.12.2019 г., получен в съда на 9.12.2019 г., ответното застрахователно дружество оспорва иска за присъждане на обезщетение за неимуществени вреди по основание и размер.

Оспорва вината на застрахования водач Р. за причиняване на вредоносния резултат и механизма на настъпилото ПТП, описан в исковата молба. Заявява възражение за съпричиняване на вредоносния резултат от страна на пострадалата, тъй като е пътувала без поставен обезопасителен колан в нарушение на разпоредбата на чл. 137а от ЗДвП. С разпореждане от 20.12.2019 г. съдът приема, че отговорът е депозиран след срока.

С обжалваното съдебно решение окръжният съд приема, че искът за присъждане на обезщетение за причинени на ищеца неимуществени вреди е доказан по основание. Относно размера на претенцията съдът приема, че тя е основателна за 150 000 лв. Съдът отчита изключително близките отношения между бащата и дъщерята, както и че безвъзвратната загуба не е преодоляна, което категорично се установява от заключението на съдебно-психиатричната 3 експертиза, според което е констатирана невротизация на личността, повишена тревожност и емоционална лабилност, като се препоръчва консултация с психиатър. Съдът приема, че между двамата привързаността е била силна и взаимна, съществували отношения на обич и разбирателство, характерни за връзката между родител и дете, силна духовна близост и уважение. Съдът отчита, че чувството на безпомощност пред безвъзвратното отнемане на най-скъпото същество е непреодолимо и скръбта е неизмерима и причинява неимоверни страдания, които неминуемо водят до промяна както в мирогледа на родителя, така и в поведенческите му реакции. Съдът намира, че внезапната смърт на Д. е лишила завинаги баща й от нейната обич и морална и материална подкрепа, както и че преминаването през мъката на родителя е много дълго, трудно и болезнено. Съдът посочва, че ответното дружество е направило възражение за съпричиняване от страна на пострадалата на вредоносния резултат, изразяващо се в непоставяне на обезопасителен колан, което е заявено в отговора на исковата молба, подаден извън законоустановения срок. Затова съдът преценява, че не следва да се произнася по направеното възражение за съпричиняване, тъй като то е преклудирано. Относно началната дата на присъждане на претендираната законна лихва съдът намира, че то се претендира от 8.07.2018 г., но дружеството е уведомено за настъпването на застрахователното събитие на 27.08.2018 г., поради което присъжда лихва от датата 27.08.2018 г.

С въззивната жалба дружеството-жалбоподател твърди, че решението е неправилно в обжалваната негова част за присъждането на обезщетение за размера над 45 000 лв. до 150 000 лв., защото размерът на обезщетението е завишен и следва да се определи на 90 000 лв., като обезщетението бъде намалено наполовина, до 45 000 лв., следприспадане на размера на доказания в процеса безспорен принос на пострадалата, която безспорно е допринесла за вредите си като единствена пострадала летално, пътувала без предпазен колан. Твърди, че размерът на обезщетението е определен при неправилно приложение на принципа за справедливо обезщетение на неимуществените вреди, като точният паричен еквивалент не може да не е обвързан с конкретната обществено-икономическа обстановка към датата на настъпване на събитието, което намира израз в обичайно присъжданите от съдилищата обезщетения. Твърди, че сумата не е правилно определена и съобразно личността на ищеца и действително поддържаните отношения приживе 4 между него и дъщеря му. Счита, че присъдената сума на обезщетението значително надхвърля обичайно присъжданите при конкретната роднинска връзка, поради което решението противоречи на съдебната практика и на събраните по делото относими доказателства. Счита, че размерът на присъденото обезщетение не е съобразен с липсата на данни за социалното положение на ищеца, за честотата и периодичността на поддържаните отношения, като е посочено, че всички са живели в отделни домакинства, със спорадични срещи по неустановени поводи. Твърди, че в случая по делото не са събрани доказателства, които действително да сочат между ищеца и починалата да е имало близка връзка, те да са поддържали редовен контакт или дори да са се подкрепяли взаимно в случай на необходимост, живеели са в различни домакинства, като доказаните в производството отношения са типичните проявления на познанство и не са събрани доказателства ищецът да е преживял морални болки и страдания, обуславящи присъдената сума на обезщетението.

С отговора на въззивната жалба ответникът по нея твърди, че размерът на обезщетението е съобразен с установения лимит от 10 000 000 лв. Заявява, че по делото е безспорно установена от свидетелските показания на свидетеля Д. близката връзка между ищеца и неговата дъщеря Д., като са доказани от приетата по делото СПЕ преживените от бащата болки и страдания, както и продължаващата болка и непреодолимата мъка от загубата. Заявява, че с оглед съдебната практика размерът не е завишен, а е занижен. Заявява, че неправилно жалбоподателят твърди да е налице съприциняване от страна на починалата. Посочва, че относно направеното от ответника възражение за съпричиняване от пострадалата на вредоносния резултат, изразяващо се в непоставяне на обезопасителен колан, съдът правилно е приел, че то е направено с отговора на исковата молба, подаден извън законоустановения срок, поради което не следва да се произнася по него, защото то е преклудирано. Заявява, че освен преклудирано, възражението за съпричиняване е неоснователно и недоказано.

Съгласно разпоредбата на чл. 432,ал.1 от КЗ увреденото лице, спрямо което застрахованият е отговорен, има право да иска обезщетението пряко от застрахователя по застраховка „Гражданска отговорност“ при спазване на изискванията на чл. 380. Понастоящем между страните е безспорно, че 5 ответното застрахователно дружество дължи да заплати обезщетение за неимуществени вреди на ищеца като баща на починалата вследствие на настъпилото на 30.06.2018 г. негова дъщеря Д. М.а. Видно от заключението на САТЕ от 18.01.2021 г., изготвено от вещото лице инж. Т.П., прието в съдебното заседание на окръжния съд на 17.02.2021 г., мястото на удара между лекия автомобил „Т.К. В.“, управляван от застрахования при ответното дружество водач Р.Р., и лекия автомобил „О.А.“, в който като пътник е пътувала дъщерята на ищеца Д. М.а, изцяло в лентата на движение на лекия автомобил „О.А.“, пострадалата М.а е пътувала на задната седалка на този автомобил, водачът на лекия автомобил „Т.К. В.“ е навлязъл в лентата за насрещно движение, техническата причина за навлизането са субективните действия на водача му, водачът Р. е имал техническа възможност да не допусне ПТП, като контролира непрекъснато МПС и не допуска навлизането му в лентата за насрещно движещите се ППС, в която се е движил лекият автомобил „О.“. С оглед посоченото в жалбата дружеството-жалбоподател оспорва размера на присъденото обезщетение, като счита че то следва да бъде намалено от 150 000 лв. на 45 000 лв. – да бъде определено в размер не на 150 000 лв., а на 90 000 лв. съгласно чл. 52 от ЗЗД, поради нарушаване на изискването да бъде определено по справедливост, като бъде намалено наполовина до 45 000 лв. съгласно чл. 51,ал.2 от ЗЗД, поради наличие на съпричиняване от страна на починалата, тъй като тя е пътувала като пътник без поставен предпазен колан.