Решение № 90 от 11.05.2023, Районен съд - Мездра

РЕШЕНИЕ

№ 90 гр. Мездра, общ. Мездра, обл. Враца, 11.05.2023 г.

В ИМЕТО НА НАРОДА

РАЙОНЕН СЪД – МЕЗДРА, II-РИ ГР. СЪСТАВ, в публично заседание на тридесети март през две хиляди двадесет и трета година в следния състав:

Председател: Иван Б. Вътков при участието на секретаря Валя Г. Пенова като разгледа докладваното от Иван Б. Вътков Гражданско дело № 20221450101036 по описа за 2022 година и за да се произнесе, взе в предвид следното:

Делото е образувано по искова молба от „ТОПЛОФИКАЦИЯ СОФИЯ“ ЕАД с ЕИК: 831609046 и адрес: гр. София, ЖК Красно село, ул. Ястребец 23Б, общ. Столична, обл. София (столица), против А. В. К. с ЕГН: ********** и адрес: ............................................... с която ищецът моли съда да признае за установено по отношение на ответника, че същия дължи изпълнение по издадената по ч. гр. дело № 835/2022 г. Заповед за изпълнение на парично задължение по чл. 410 ГПК № 351/28.07.2022 г. на МзРС, за сумата от 8.16 лв.

(осем лева и 0.16 ст.), представляваща главница за доставена и незаплатена топлинна енергия за периода 05.2018 год.-12.2018 год.; сумата от 2.14 лв. представляваща мораторна лихва за периода 15.09.2019 год.-12.05.2022 г., ведно със законната лихва върху главницата, начиная от 31.05.2022 г. /датата на депозиране на заявлението/ до окончателното изплащане на вземането.

Претендират се разноски по заповедното производство и разноски по настоящото дело.

В срока по чл. 131 ГПК е постъпил отговор на исковата молба, в който ответника оспорва иска по основание и размер. Прави възражение за изтекла погасителна давност за процесните вземания.

Правната квалификация на претендираните права е чл. 422 ГПК.

1

Събрани са писмени доказателства.

На основание чл. 219 ал. 1 ГПК като трето лице помагач на страната на ищеца е конституирано дружеството, извършващо дялово разпределение „Директ“ ЕООД със седалище и адрес на управление: гр. София, ул. „Николай Коперник“ № 21 секция А-Б, офис 3.

Съдът, като прецени събраните по делото писмени доказателства, както и доказателствата по приложеното ч. гр. д. № 835/2022 г. на МзРС, намира за установено от фактическа страна следното:

Видно от приложеното ч. гр. дело № 835/2022 г. по описа на МзРС, съдът е издал Заповед за изпълнение на парично задължение по чл. 410 ГПК № 351/28.07.2022 г. на МзРС, за сумата от 8.16 лв. (осем лева и 0.16 ст.), представляваща главница за доставена и незаплатена топлинна енергия за периода 05.2018 год.-12.2018 год.; сумата от 2.14 лв. представляваща мораторна лихва за периода 15.09.2019 год.-12.05.2022 г., ведно със законната лихва върху главницата, начиная от 31.05.2022 г. /датата на депозиране на заявлението/ до окончателното изплащане на вземането.

Заповедта за изпълнение е връчена на длъжника, който е подал възражение, поради което съдът е указал на заявителя възможността да предяви иск за установяване на вземането си, и в предвидения в чл. 415 ал. 1 от ГПК едномесечен срок, заявителят - ищец е предявил настоящия иск против длъжника-ответник по настоящото дело.

В исковата си молба ищецът твърди, че е доставил топлинна енергия през периода от м. 05.2018 г. до м. 12.2018 г. за топлоснабден имот находящ се в гр. София 1632, ....................................... Твърди се че ответницата не е заплатила дължимите месечни суми за топлинна енергия и стойността на изравнителните сметки. Дължимите суми за доставена но незаплатена топлинна енергия са 8.16 лв. главница за периода от месец 05.2018 г. до месец 12.2018 и 2.14 лв. лихва за периода от 15.09.2019 г. до 12.05.2022 г.

Моли съдът да установи съществуването на претендираното вземане.

Процесуалният представител на ответника оспорва предявените искове както по основание, така и по размер. Прави възражение за изтекла погасителна давност.

По иска по чл. 422 ГПК вр. чл. 79, ал. 1, пр. 1 ЗЗД вр. чл. 149 и чл. 150 2

ЗЕ:

Предявеният иск е за установяване съществуването на задължение за заплащане на дължимата цена по договор за продажба на топлинна енергия.

През процесния период относно облигационното отношение между страните приложение е намерила разпоредбата на чл. 153 ЗЕ. Съгласно ал. 1 на посочената разпоредба, всички собственици и титуляри на вещно право на ползване в сграда - етажна собственост, присъединени към абонатна станция или нейно самостоятелно отклонение, са клиенти на топлинна енергия и са длъжни да монтират средства за дялово разпределение на отоплителните тела в имотите си и да заплащат цена за топлинната енергия. Съгласно правилото, установено в чл. 153 ал. 2 ЗЕ, за да не бъдат клиенти на топлинна енергия за отопление и/или за горещо водоснабдяване, собствениците, притежаващи най-малко две трети от собствеността в сградата – етажна собственост, присъединени към абонатна станция или към нейно самостоятелно отклонение, са длъжни да декларират писмено това пред топлопреносното предприятие и да поискат прекратяване на топлоснабдяването за отопление и/или горещо водоснабдяване от тази абонатна станция или от нейното самостоятелно отклонение. В противен случаи, те се смятат за клиенти на топлинна енергия до датата на прекратяване на топлоснабдяването /чл. 153 ал.

3 ЗЕ/.

Ответникът не оспорва обстоятелството, че е собственик на имота, описан в исковата молба - гр. София 1632, .......................................

По изложените съображения съдът намира, че ответника е потребител на топлинна енергия за процесния период - /чл. 153 ал. 1 ЗЕ/. Според цитираната норма, потребител на топлинна енергия е собственик или ползвател на имота, който използва електрическа или топлинна енергия с топлоносител гореща вода или пара за отопление, климатизация и горещо водоснабдяване за домакинството си.

Между страните не се спори още и относно обстоятелството, че ищецът е доставчик и продавач на топлинна енергия, както и че процесният имот е включен към централизирано топлоснабдяване - отопление и битово горещо водоснабдяване към топлопреносната мрежа на “Топлофикация-София” ЕАД.

Освен това тези обстоятелства се доказват и от приетите по делото доказателства.

3

Поради изложените съображения, съдът намира, че между страните е възникнало и съществувало облигационно отношение по договор за продажба на топлинна енергия, който съобразно разпоредбите на чл. 150 ЗЕ, се регулира от Общи условия.

Съгласно чл. 33 ал. 1 от Общите условия за продажба на топлинна енергия за битови нужди от Топлофикация София, месечните вноски за процесния период са дължими в 45-дневен срок след изтичане на периода, за които се отнасят. Тези задължения са срочни, като по силата на чл. 114 ал. 1 ЗЗД давността започва да тече от момента на настъпване на изискуемостта, т. е. от деня на падежа /тъй като срокът е уговорен в полза на длъжника и кредиторът не може да иска предсрочно изпълнение/.

Съгласно чл. 33 ал. 1 от Общите условия, клиентите са длъжни да заплащат месечните вноски в 45-дневен срок от датата на публикуването им на интернет страницата на дружеството. С публикуването клиентът се уведомява за задължението и неговия размер и то има характер на покана. По силата на чл. 114 ал. 2 ЗЗД, когато е уговорено, че вземането става изискуемо след покана, давността започва да тече от деня, в който задължението е възникнало, т.е за процесната главница, по отношение на която се прилагат общите условия, давността тече от деня, в който съответното задължение е възникнало, т. е. от деня, следващ изтичането на съответния месец, в случая за месец 12. 2018 г. - от 15.02.2019 г. Издаването евентуално на изравнителната сметка в по-късен период не променя срока, в който месечните вноски стават дължими, а следователно и момента, от който започва да тече погасителната давност за тях.

Съгласно разясненията, дадени с Тълкувателно решение № 3/2011 г. по тълк.дело № 3/2011 г. на ОСГТК на ВКС, понятието „периодични плащания” по смисъла на чл. 111 б. ”в” ЗЗД се характеризира с изпълнение на повтарящи се задължения за предаване на пари или други заместими вещи, имащи един правопораждащ факт, чиито падеж настъпва през предварително определени интервали от време, а размерите на плащанията са изначално определени или определяеми без да е необходимо периодите да са равни и плащанията да са еднакви. В този смисъл и цитираните по-горе разпоредби от общите условия вземанията на топлофикационното дружество съдържат всички гореизброени признаци, поради което са периодични плащания по смисъла на чл.111 б. ”в” 4

ЗЗД.

С оглед на изложените съображения прогнозните месечни вноски за периода м. 05. 2018 г. до м. 12.2018 г . се явяват погасени по давност, доколкото заявлението за издаване на заповед за изпълнение по чл. 410 ГПК е подадено на 31.05.2022 г. и тригодишната погасителна давност е изтекла по отношение всички вземания, чиято изискуемост е настъпила до 15.02.2019 г., като това обстоятелство не може да бъде променено от последващо издаване на нова обща фактура през месец юли 2019 г.-/лист 28 от делото/ Издаването на такава фактура не променя настъпването на изискуемостта по отношение на месечните вноски. В тази връзка следва да бъде посочено, че по делото не е доказано възникването на ново вземане след издаването на изравнителната сметка, т.е. в резултат от изравняването да е възникнало задължение за доплащане, чиято изискуемост би настъпила в по-късен момент съгласно чл. 33 ал. 2 от Общите условия, приети през 2014 г., одобрени с Решение № ОУ-1 от 27.06.2016 г. на КЕВР, на основание чл. 150 ал. 1 от ЗЕ, а именно в 45-дневен срок от датата на публикуване на фактурата на интернет страницата на дружеството.

Безспорно в случая се касае за периодични плащания, и в тази насока основателно е възражението на процесуалния представител на ответника за погасяването на тези вземания по давност на основание чл. 111 б.“в“ пр. последно ЗЗД.

По горните съображения искът ще следва да бъде отхвърлен като погасен по давност.

Искът за мораторна лихва върху главницата, представляваща стойност на доставена ТЕ и отнасящ се за погасената по давност главница, предвид акцесорния му характер, също ще следва да се отхвърли.

С оглед изхода на делото на ответника се следват направените деловодни разноски в размер на 500 лв.

Водим от горното, съдът

РЕШИ:

ОТХВЪРЛЯ предявеният от „ТОПЛОФИКАЦИЯ СОФИЯ“ ЕАД с

ЕИК: 831609046 и адрес: гр. София, ЖК Красно село, ул. Ястребец 23Б, общ.

5

Столична, обл. София (столица), против А. В. К. с ЕГН: ********** и адрес:

............................................... иск, с който ищецът моли съда да признае за установено по отношение на ответника, че същия дължи изпълнение по издадената по ч. гр. дело № 835/2022 г. Заповед за изпълнение на парично задължение по чл. 410 ГПК № 351/28.07.2022 г. на МзРС, за сумата от 8.16 лв.

(осем лева и 0.16 ст.), представляваща главница за доставена и незаплатена топлинна енергия за периода 05.2018 год.-12.2018 год.; сумата от 2.14 лв. представляваща мораторна лихва за периода 15.09.2019 год.-12.05.2022 г., ведно със законната лихва върху главницата, начиная от 31.05.2022 г. /датата на депозиране на заявлението/ до окончателното изплащане на вземането, като погасен по давност.

ОСЪЖДА “ТОПЛОФИКАЦИЯ СОФИЯ“ ЕАД, ЕИК: 831609046, да заплати на А. В. К. с ЕГН: ********** направените деловодни разноски в размер на 500 лв.

Решението е постановено при участието на трето лице помагач на страната на ищеца - „Директ“ ЕООД ЕИК121125435, със седалище и адрес на управление: гр. София, ул. „Николай Коперник“ № 21 секция А-Б, офис 3.

РЕШЕНИЕТО може да се обжалва пред ВрОС в 14 дневен срок от съобщението до страните.

Съдия при Районен съд – Мездра: _______________________ 6