Решение № 5951 от 01.11.2024, Софийски градски съд

РЕШЕНИЕ

№ 5951 гр. София, 01.11.2024 г.

В ИМЕТО НА НАРОДА

СОФИЙСКИ ГРАДСКИ СЪД, ВЪЗЗ. IV-Б СЪСТАВ, в публично заседание на двадесет и четвърти октомври през две хиляди двадесет и четвърта година в следния състав:

Председател: Станимира Иванова

Членове:

Райна Мартинова

Евгени Ст. Станоев при участието на секретаря Йорданка В. Петрова като разгледа докладваното от Станимира Иванова Въззивно гражданско дело № 20241100500504 по описа за 2024 година

Производството е по реда на чл. 258 и сл. ГПК.

С Решение № 154543/29.06.2019г. по гр.д. № 2396 по описа за 2019г. на Софийски районен съд, 27-ми изменено с Определение № 260664/24.09.2020г. по ч.гр.д. № 7725/2020г. по описа на СГС по реда на чл. 248 от ГПК в частта за разноските е признато за установено на основание на чл. 422 вр. с чл. 415 от ГПК вр. с чл.150 от ЗЕ и чл. 79 от ЗЗД и чл. 86 от ЗЗД, че Б.П.В.-М.а, ЕГН ********** и А. М. М., ЕГН ********** дължат на Топлофикация София”ЕАД, ЕИК ******* със седалище и адрес на управление: гр. София, ул. ******* солидарно заплащане сумата от 4948,41лв, ведно със законната лихва от подаване на заявлението – 28.06.2016г., до изплащането й, представляващи стойност на доставена топлинна енергия в апартамент № 24 в гр. София, ул. „*******, абонатен № 0******* за периода от 01.05.2013г. до 30.04.2015г.; сумата от 69,11лв., ведно със законната лихва от подаване на заявлението –

28.06.2016г., до изплащането й, представляващи цена на дялово разпределение на потребена топлинна енергия в апартамента, за които е издадена заповед за изпълнение по заповедно дело № 35135/2016г. по описа на СРС като Б.П.В.-М.а, ЕГН ********** и А. М. М., ЕГН ********** са осъдени да заплатят на Топлофикация София”ЕАД, ЕИК ******* разноски по исковото дело от 591,29лв. и разноски по заповедното дело от 135лв., като неоснователни са отхвърлени исковете за лихва за забава на плащането на главниците в размер 1 съответно на 691,84лв. върху главницата за топлинна енергия и 9,72лв. върху главницата за дялово разпределение и Топлофикация София”ЕАД, ЕИК ******* е осъдена да заплати на Б.П.В.-М.а, ЕГН ********** и А. М. М., ЕГН ********** разноски от 12лв. по заповедното дело , а на Б. М.а – разноски по исково дело от 12лв.

Срещу така постановено решение е депозирана въззивна жалба вх.

№5124365/22.07.2019г по регистъра на СРС от ответника по исковете Б.П.В.М.а, ЕГН ********** и А. М. М., ЕГН ********** в частта, в която исковете са уважени. Изложили са съображения, че решението в тази част е недопустимо и неправилно, постановено при нарушение на съдопроизводствени правила и на материалния закон. Посочили са, че не било установено по делото да е в облигационни правоотношения с ищеца за доставка на топлинна енергия в имота. Вещите лица работили по документи на ищеца, не било установено, че за имота по нотариалния акт партида е 0*******. Не било установено количество доставена енергия в собствения им имот. Не било установено кои общи условия са приложени от ищеца и дали те са били в сила. Задълженията били погасени по давност срок на която била 3 години. Не било установено топломер да е бил преминал през метрологична проверка. Не било доказано основание и размер на вземането за дялово разпределение. Не било предмет на заповедното дело такова вземане и иск за установяването му бил недопустим. Не било установено фактурите да са публикувани в интернет сайт на дружеството. Претендирали са разноски.

С Определение от 21.11.2023г. на място на починал в хода на производството Б. М.а са конституирани наследниците й по закон – съпруг А.

М. М., ЕГН ********** , децата й П. А. М., ЕГН ********** и М. А. М., ЕГН **********.

Въззиваемият-ищец– Топлофикация София”ЕАД, ЕИК ******* е оспорил жалбата. Претендирал е разноски.

Третото лице помагач на страната на въззиваемия-ищец – Т.С.”ЕООД , ЕИК ******* не е изразило становище по жалбата.

Съдът, след като прецени доводите на страните и събраните по делото доказателства, приема за установено от фактическа страна следното:

Първоинстанционният съд е сезиран с искова молба вх.№ 2001250/16.01.2019г. уточнена с молба от 22.11.2019г. на Топлофикация София”ЕАД, ЕИК ******* срещу Б.П.В.-М.а, ЕГН ********** и А. М. М., ЕГН ********** с която е поискало от съда на основание на чл. 422 вр. чл.

415 и чл. 124 от ГПК вр. с чл. 150 от ЗЕ, чл. 79 и чл. 86 от ЗЗД да признае за установено, че Б.П.В.-М.а, ЕГН ********** и А. М. М., ЕГН ********** дължат на Топлофикация София”ЕАД, ЕИК ******* със седалище и адрес на управление: гр. София, ул. ******* солидарно заплащане сумата от 4948,41лв, ведно със законната лихва от подаване на заявлението – 28.06.2016г., до изплащането й, представляващи стойност на доставена топлинна енергия в апартамент № 24 в гр. София, ул. „*******, абонатен № 2

0******* за периода от 01.05.2013г. до 30.04.2015г.; сумата от 69,11лв., ведно със законната лихва от подаване на заявлението –

28.06.2016г., до изплащането й, представляващи цена на дялово разпределение на потребена топлинна енергия в апартамента , лихва за забава от 691,84лв. върху главницата за топлинна енергия и лихва за забава от 9,72лв. върху главницата за дялово разпределение, за които е издадена заповед за изпълнение по заповедно дело № 35135/2016г. по описа на СРС, като му се присъдят разноски. Навело е твърдения, че ответниците са клиент на топлинна енергия в апартамента, потребил енергия в имота за процесния период, дължал цена на дяловото й разпределение, изпаднал в забава на плащането им, страните били обвързани от договор при Общи условия.

Ответниците Б.П.В.-М.а, ЕГН ********** и А. М. М., ЕГН ********** са оспорили исковете. Посочили са, че не са потребител на топлинна енергия в имота, който да е сключил договор за доставка на такава с ищеца, не били потребили енергия в количество и на стойност за които са предявени исковете, не дължали цената на дяловото разпределение, задълженията били погасени по давност срок на която била 3 години. Не било установено партидата да съответства на техния имот. Не било доказано Общите условия да са влезли в сила. Не били изпаднали в забава на плащане на сумите. Документите, представени от ищеца били съставени от него. Методиката по която били изчислени сумите не била правилна. Претендирали са разноски.

Третото лице помагач на страната на ищеца- Т.С.”ЕООД , ЕИК ******* не е изразило становище.

По делото е приложено заповедно дело № 35135/2016г по описа на СРС, съгласно което по заявление по чл. 410 от ГПК вх. № 3041309/28.06.2016г. е издадена заповед, с която е разпоредено Б.П.В.-М.а, ЕГН ********** и А. М.

М., ЕГН ********** д а заплатят на Топлофикация София”ЕАД, ЕИК ******* със седалище и адрес на управление: гр. София, ул. ******* солидарно заплащане сумата от 4948,41лв, ведно със законната лихва от подаване на заявлението – 28.06.2016г., до изплащането й, представляващи стойност на доставена топлинна енергия в апартамент № 24 в гр. София, ул.

„*******, абонатен № 0******* за периода от 01.05.2013г. до 30.04.2015г.; лихва за забава от 691,84лв. върху главницата за топлинна енергия; сумата от 69,11лв., ведно със законната лихва от подаване на заявлението – 28.06.2016г., до изплащането й и лихва за забава върху цената на дялово разпределение в размер от 9,72лв., разноски от 164,38лв., за така издадената заповед длъжниците са уведомени на 20.11.2018г, на 03.12.2018г. са подали възражение, сочейки че не са в облигационни отношения със заявителя, задълженията са погасени по давност и са претендирали разноски от 50лв. за възнаграждение за адвокат, на 07.01.2019г. заявителят е уведомен за необходимостта да представи доказателства в едномесечен срок от съобщението, че е предявил иск за установяване на вземанията по заповедта и такива е представил на 16.01.2019г.

3

По делото е приет неоспорен от страните нотариален акт № 62/07.10.2008г. съставен от помощник нотариус М. при нотариус К., рег. № 200 на Нот.К., съгласно който на 07.10.2008г. И.К. е продал на Б. М.а и А. М. апартамент № 24 в гр. София, ул. „*******,

Приета е покана, известие за доставяне, съгласно които на 11.02.2009г. ищецът е поканил ответника Б. В. за заплати натрупаните към него момент задължения за ап. *******, абонатен № *******, като на 27.02.2009г. ответникът Б. В. е получила писмо от ищеца.

По делото е приет протокол от ОС на ЕС от 11.02.2001г., , договор от 20.12.2000г.. съгласно който ОС на ЕС на сграда в гр. София, ж.к. бл.

*******” гр. София е възложило на „Т.С.”ЕООД да извършва дяловото разпределение на енергията за срок от 4 години,. Съгласно чл. 5.2. отчитането на уредите , изготвянето на изравнителна сметка е по 2,10лв. на измервателен уред. В протокола на ОС за имот с абонатен № ******* е записана В.К. В. , заявила 6 отоплителни тела .

Приети са общи условия за продажба на топлинна енергия за битови нужди одобрени от ДКЕВР с Решение от 2014, съгласно които изпадането в забава е след публикуване на фактури на интернет-сайт на ищеца.

Приета е справка на Топлофикация, съгласно която за дялово разпределение е начислено за месечни суми в размери в диапазон от 34,68лв. до 34,43лв. годишно.

С прието по делото заключение по съдебно-техническата експертиза вещото лице след запознаване с документи по делото и проверки при ищеца и топлинния счетоводител е посочило, че в главните отчети и изравнителните сметки за имота са записани 6 радиатора, при проверките на уредите за един от тях е установено, че измервателния уред не работи и за него е начислена служебно енерегия по мощността му за втория отчетен период, защото нередности не били отстранени от абоната. За първия отчетен период не била начислена енергия за отопление на абоната с този радиатор и това било в негов интерес. Стойността на реално доставената енергия в имота била 4948,43лв. Топлинна енергия за горещо битово водоснабдяване била начислена по показания на два водомера, отчети били подписани от потребител и за двата отчетни периода, обем на имота бил 309,51 куб.м.

Общият топломер бил отчитан по електронен път, отчитани били технологични загуби. Топломер в абонатната станция бил проверен на 11.06.2010г., на 26.11.2012г., на 10.11.2014г., заключенията при проверките били, че той е бил годен.

С прието по делото заключение по счетоводната експертиза вещото лице след запознаване с документи по делото и проверки при ищеца е посочило, че няма данни за плащане на процесните суми. Б. В. била задълженото лице по записванията на ищеца.

С оглед на така установената фактическа обстановка, съдът приема от правна страна следното:

4

Съгласно разпоредбата на чл. 269 от ГПК въззивния съд се произнася служебно по валидността на решението а по допустимостта му – в обжалваната част. По останалите въпроси въззивния съд е ограничен от посоченото в жалбата.

В конкретния случай постановеното по делото решение е валидно и в обжалваната част е допустимо. В заповедното производство със заявлението изрично са поискани суми за цена на дялово разпределение, със заповедта изцяло искането е уважено като е посочена отделно дължимостта на сумата от 69,11лв., както и отделно че се дължи лихва за забава на цената на дяловото разпределение. Така съдът приема, че макар и недокрай прецизно със заповедта ясно е разграничено основанието на които се дължат двете главници – тази за топлинна енергия в размер на 4948,41лв. и тази за цена на дялово разпределение в размер на 69,11лв. При така възприето съдът приема, че предявеният установителен иск за главниците е допустим и доводи на въззивниците в обратния смисъл са неоснователни.

По правилността на решението в обжалваната част:

Предявеният иск е с правно основание чл. 422 вр. с 415 вр. с чл. 124 от ГПК вр. с чл. 149 и сл., чл. 154 и чл. 155 от Закона за енергетиката (ЗЕ) вр. с чл. 79 и чл. 86 от ЗЗД – иск за установяване на съществуване на вземане за заплащане на стойност на доставена топлоенергия за битови нужди, за имот в сграда - етажна собственост, цената на дяловото разпределение, за което е издадена заповед за изпълнение по реда на глава ХХХVІІ от ГПК.

За да се уважи този иск по делото следва да се установи, че за процесния период между страните е съществувало валидно правоотношение по силата на което ищецът се е задължил да доставя на ответника топлоенергия срещу задължение на ответника да заплаща стойността й, както и че ищецът е изпълнил точно своите задължения и е доставил конкретно количество топлоенергия, начислил е суми за същото съобразно с действащите към съответния момент разпоредби на ЗЕ вр. с Наредба №16-334 от 06.04.2007 год. за топлоснабдяването /Обн. ДВ, бр.34 от 24.04.2007 год./, носител е на вземане за цената на дяловото разпределение, поради което и за ответника да е възникнало валидно и изискуемо задължение за заплащане на стойността на същите.