Решение № 301 от 29.08.2024, Районен съд - Костинброд

РЕШЕНИЕ

№ 301 гр. Костинброд, 29.08.2024 г.

В ИМЕТО НА НАРОДА

РАЙОНЕН СЪД – КОСТИНБРОД, III-ТИ ГРАЖДАНСКИ СЪСТАВ, в публично заседание на четиринадесети декември през две хиляди двадесет и трета година в следния състав:

Председател: С. М. Стойков при участието на секретаря Албена Вл. Арсова като разгледа докладваното от С. М. Стойков Гражданско дело № 20231850100020 по описа за 2023 година за да се произнесе, взе предвид следното:

Делото е образувано по искова молба, предявена от ищеца – ЗАД „Армеец“ АД, с която се иска да бъде осъден ответника – Агенция „Пътна инфраструктура“ да му заплати сумата от 867.33 лева, представляваща главница, ведно със законната лихва върху сумата, считано от подаване на ИМ – 18.11.2022 г., до окончателното изплащане и сумата от 264.30 лева, представляваща мораторна лихва за периода от 18.11.2019 г. до датата на депозиране на ИМ и законна лихва от депозиране на исковата молба до изплащане.

Ищецът претендира и присъждане на направените съдебно-деловодни разноски и юрисконсултско възнаграждение в настоящото производство.

Производството е постъпило по подсъдност от РС С., където е предявена първоначално ИМ, като съобразно подсъдността по чл. 108, ал. 2 от ГПК е изпратено на настоящия съд.

Твърди се в ИМ, че на 20.03.2018 г., около 20.10 часа при движение по път от републиканската мрежа – ВП 2-81, лек автомобил марка/модел „****“ с ДК№ *** е навлязъл в необозначено и несигнализирано препятствие – дупка, покрита с вода, вследствие на което разкъсва предна дясна и задна дясна гума.

Твърди, че за настъпилото ПТП е съставен констативен протокол № **** г., като пред ищеца е образувана щета № **** по имуществена застраховка Каско на МПС, полица № **** г. със срок на валидност от 13.01.2018 г. – 12.01.2019 г.

Твърди, че за причинените щети по автомобила М. е изплатена сума от 857.33 лева на 1 собственикът му – С. С. Ц. с платежно нареждане от 23.04.2018 г.

Позовавайки се на разпоредби от КЗ твърди, че е встъпил в правата на увредения застрахован срещу ответника в качеството му на лице, на което е възложена дейността по изграждане, ремонт и поддръжка на републиканската пътна мрежа, която е изключителна държавна собственост.

Твърди, че е поканил ответника с писмо № Л-4176/17.05.2018 г. да възстанови на ищеца изплатеното застрахователно обезщетение.

В съдебно заседание ищецът се представлява от упълномощен представител /в две заседания от три/, като поддържа претенцията. Ангажира писмени доказателства. По искане на ищеца е разпитан свидетел при призоваване. По искане на ищеца е допуснато извършване на авто-техническа експертиза.

В срока за отговор ответника подава такъв, като оспорва предявената претенция.

Твърди липса на ОУ по застраховката и съответно недоказан застрахователен риск.

Твърди, че представения от ищеца протокол за ПТП е в противоречие с чл. 179, ал. 2, вр. чл. 183 от ГПК и иска изключването му от доказателствата, като счита, че има противоречие в отразените в протокола обстоятелства и заявената щета, както и че е непълен и неточен.

Твърди, че в него няма пълно и ясно описание на механизма на реализираното ПТП.

Твърди, че мястото не е посетено от служители на МВР.

Твърди липса на доказателствена сила, относно механизма на ПТП. Изтъква липсата на снимки, както и липсата на подпис на ответника при съставяне на протокола.

Твърди непълнота в протокола, изразяваща се в липса на размери на препятствието /дупка/, както и липса на размери на деформациите.

Счита, че ако посоченото в протокола „препятствие“ съответства на посоченото „предвидимо препятствие“ в уведомлението за щета не става ясно как същото е повлияло в посока реализация на ПТП.

Изтъква съставяне на протокола само по данни на водача на увреденото МПС, който по този начин е заинтересовано лице.

Твърди непълнота в застрахователния договор що се отнася до „покрити рискове“ и съответно недоказан застрахователен риск на ПТП. Позовава се на липсващи доказателства, че при ПТП водача не е бил под въздействие на алкохол.

Твърди непълноти в документацията при ищеца по заведената щета – липса на реквизити, становище и подпис на юрист, както и несъбиране на доказателства за евентуални основания за отказ за изплащане на обезщетение от застрахователя. Счита, че представената полица не удостоверява основание за изплащане на обезщетение.

Иска отхвърляне на предявената претенция. Претендира разноски по реда на чл. 78, ал. 8 от ГПК. Прави възражение за прекомерност.

2

В едно от съдебните заседания ответникът се представлява от упълномощен представител. Писмено е поискано гледане на делото в негово отсъствие.

След преценка на събраните доказателства съдът намира следното от правна и фактическа страна.

Исковата претенция е основателна и следва да бъде уважена поради следното:

На основание чл. 410, ал. 1, т. 3 от КЗ застрахователят по имуществена застраховка встъпва в правата на застрахования до размера на платеното обезщетение и обичайните разноски, направени за неговото определяне, срещу собственика на вещта и лицето, което е било длъжно да упражнява надзор върху вещта, причинила вреди на застрахования по чл. 50 от Закона за задълженията и договорите

Според съда са налице предпоставките за ангажиране отговорността на ответника, след като са осъществени предпоставките по посочената разпоредба от КЗ.

Ищецът е страна по договор за имуществена застраховка „Каско“ на МПС полица № **** г. със срок на валидност от 13.01.2018 г. – 12.01.2019 г., със застрахован лек автомобил марка/модел „****“ с ДК№ ***, който към момента на увреждането е собственост на свидетеля С. С. Ц..

На 20.03.2018 г., около 20.10 часа, свидетеля С. С. Ц. е управлявал притежаваният от него автомобил „****“ с ДК№ *** по второкласен път II-81 с посока на движение от гр. С. към гр. Г.. Автомобилът се е движил в дясната лента по пътя в района на 33+000-ми км, като в района пътя е с по една лента за движение във всяка посока. Към момента на произшествието е било тъмно, както и мокро като е имало движение, но без значителна интензивност. На пътя в този район, движението се е осъществявало двупосочно с по една лента за движение в посока.

При движението си със скорост от около 30-40 км.ч. автомобилът, управляван от св.

Ц. е преминал през неравност, изглеждаща на пътя като локва, а всъщност нарушение на пътното покритие – дупка, с размери около 30-40 см. и дълбочина около 10-15 см.

Автомобилът е преминал през дупката с десните си две колела, като веднага след това св. Ц. е усетил накланяне на автомобила и е спрял в района на заведение Б., където се намира и кръстовището за отклонение от второкласния път към гр. Г..

Свидетелят Ц. е уведомил за произшествието на тел 112, като на място е пристигнал автопатрул при РУ Костинброд, като от В.П. – автоконтрольор, е бил съставен протокол за ПТП № **** г., на схемата от който е отразена неравността по платното за движение, през която е преминал автомобила на св. Ц. при движението си.

Като собственик на увреденото МПС по цитираната имуществена застраховка св. Ц. е завел претенция пред ищеца, като е образувана преписка - щета № ****.

По заведената щета е са изготвени опис, доклад и експертиза, като с платежно нареждане от 23.04.2018 г. на собственикът му – С. С. Ц. е изплатена сумата от 857.33 лева, в което число ищецът е оценил повредите по увреденият при произшествието автомобил – 3 оценката е на база нови две джанти и една гума. Щетите са били отстранени от св. Ц. незабавно след произшествието и огледа на автомобила от застрахователя, а впоследствие е изплатена цитираната сума.

Според заключението на вещото лице необходимата сума за отстраняване на повредите е в размер на сумата от 867.85 лева, което е малко над претенцията на ищеца, като поради липса на изменение на иска следва да бъде присъдена претендираната сума, в което число са включени и ликвидационните разходи.

Няма съмнение за наличието на причинна връзка между произшествието и настъпилата повреда по застрахованото МПС, в каквато насока заключението на ВЛ е еднозначно за наличието на такава връзка и възможността за увреждане и при наличието на извършваните в този момент по пътя ремонтни дейности.

Неоснователни са възраженията на ответника по отношение на КП, след като няма твърдените от него противоречия. Няма основание съставянето на КП на следващия ден да поражда съмнение за наличието на посочената неравност, предизвикала произшествието.

Произшествието е било посетено след сигнала на св. Ц. и служителят на МВР е отразил наличието на неравност по пътя и повредените по автомобила.

При тези факти, установени несъмнено от приложените писмени доказателства, както и от заключението на вещото лице по допуснатата съдебно-техническа и оценителна експертиза съдът намира че предявената претенция е основателна и следва да бъде уважена в размер на сумата от 867.33 лева, представляваща обезщетение за заплатените от ищеца суми в което число и сумата от 10 лева за ликвидационни разходи.

Следва да бъде присъдена и законна лихва върху тази сума от подаване на ИМ – 18.11.2022 г. /първоначално пред СРС/.

При тези факти съдът намира, че са налице предпоставките на цитираната разпоредба от КЗ, след като са налице предпоставките за това – налично застрахователно правоотношение, причиняване на вреда при използване на застрахованото имущество – автомобил, и изплащане на обезщетение за тази вреда, а от друга страна е налице отговорност на ответника като лице, на която е възложено управлението и поддържането на конкретния пътен участък.

Произшествието е настъпило по време на движение по ВП 81, който е част от републиканската пътна мрежа, след като е включен в списък на републиканските пътища, приет с Решение № 945 от 1 декември 2004 г.

Съгласно разпоредбата на чл. 8, ал. 2 от Закона за пътищата, републиканските пътища са изключителна държавна собственост, а разпоредбата на чл. 19, ал. 1, т. 1 от ЗП определя ответника като лицето което поддържа републиканските пътища съобразно транспортното им значение, изискванията на движението и опазването на околната среда, както и осъществява дейностите по изграждането, ремонта и поддържането на републиканските пътища. В този смисъл именно ответника, като лицето, на което е възложено поддържането на път ВП 81 е отговорно за вредите, настъпили от недостатъци на пътя.

Основно за ангажиране отговорността на ответника е наличието на причинно следствена връзка между настъпилите повреди по цитираното МПС и неравността по пътя, вследствие на която са причинени вредите при преминаване на автомобила, собственост и управляван от св. Ц.. Налице са доказателства за наличието на такава връзка, в каквато насока съдът се позовава на заключението на вещото лице, че без съмнение повредите са причинени от неравност дупка.

Поради това претенцията на ищеца за главница следва да бъде уважена в 4 претендирания размер.

Налице са доказателства за отправена надлежна покана до ответника за заплащане на дължимата сума, като са налице и доказателства за връчване на тази покана, поради което е основателна е претенцията за заплащане на сумата от 264.30 лева, представляваща мораторна лихва за периода от 18.11.2019 г. до датата на депозиране на ИМ.

Предвид изхода от делото е основателно искането на ищеца за присъждане на разноски, като са налице доказателства за направените разноски по списъка, както следва: сумата от 100 лева за заплатена ДТ, сумата от 450 лева за възнагр. на ВЛ по допуснатата САТЕ, депозит за възнагр. на свидетел в размер на 40 лева и според съда минималното възнаграждение за процесуално представителство по реда на чл. 78, ал. 8 от ГПК – 100 лева.

Поради това в полза на ищеца следва да бъде присъдена общата сума от 690 лева.

Предвид изложеното съдът

РЕШИ:

ОСЪЖДА ОТВЕТНИКА - АГЕНЦИЯ “ПЪТНА ИНФРАСТРУКТУРА“, ЕИК

****, гр. С., пл. „М.“ № 3 ДА ЗАПЛАТИ НА ИЩЕЦА - ЗАД „АРМЕЕЦ“ АД, ЕИК ****, сумата от 867.33 (осемстотин шестдесет и седем лева и тридесет и три стотинки) лева, представляваща главница - изплатено застрахователно обезщетение по щета № ****, както и сумата от 264.30 /двеста шестдесет и четири лева и тридесет стотинки/ лева, представляваща мораторна лихва за периода от 18.11.2019 г. до датата на депозиране на ИМ – 18.11.2022 г., ведно със законната лихва върху сумата, считано от датата на подаване на ИМ – 18.11.2022 г., до окончателното й изплащане, ОСЪЖДА АГЕНЦИЯ “ПЪТНА ИНФРАСТРУКТУРА“, ЕИК ****, ДА ЗАПЛАТИ