Решение № 166 от 16.03.2026, Окръжен съд - Бургас

РЕШЕНИЕ

№ 166 гр. Бургас, 16.03.2026 г.

В ИМЕТО НА НАРОДА

ОКРЪЖЕН СЪД – БУРГАС, III ВЪЗЗИВЕН ГРАЖДАНСКИ СЪСТАВ, в публично заседание на седемнадесети февруари през две хиляди двадесет и шеста година в следния състав:

Председател: Росен Д. Парашкевов

Членове:

Таня Т. Русева Маркова

Елеонора С. Кралева при участието на секретаря Стойка Д. Вълкова като разгледа докладваното от Росен Д. Парашкевов Въззивно гражданско дело № 20262100500132 по описа за 2026 година

Производството по делото е образувано по въззивна жалба от „Евай“ ЕООД, ЕИК 206664476, със седалище и адрес на управление: с. Банево, с.о.

Острица ІІ, ул. Втора № 1, с управител Е. Х. Е., ЕГН **********, представлявано от адв. Радостин Станчев със съдебен адрес: гр. Бургас, ул.

„Хан Крум“ № 38, ет.1 против Решение № 2545 от 17.11.2025 г., постановено по гр.дело № 2578/2025 г. по описа на Районен съд – Бургас, с което съдът е отхвърлил иска на въззивника срещу „Инфра Концепт“ ЕООД, ЕИК 200466053, със седалище и адрес на управление: гр. Бургас. Ж.к. „Зорница“, кс „Перла“, бл.7 – партер, офис 1, за приемане за установено, че въззиваемото дружество дължи на въззивника сума в размер от 3000 лева, представляваща главница по договор за извършване на услуга – товаро-разтоварна дейност, съгласно Данъчна фактура № 59/16.12.2024 г., както и законната лихва върху главницата, начиная от 04.02.2025 г. до окончателното й изплащане, за които вземания е издадена Заповед рег. № 369/05.02.2025 г. за изпълнение на парично задължение по чл.410 ГПК по ч.гр.д. № 771/2025 г. на БРС, като е осъдил въззвника да заплати на въззиваемото дружество съдебно-деловодни 1 разноски от 915 лева.

Недоволство от така постановеното съдебно решение изразява въззивникът, който го намира за неправилно, като се е позовал на липсата на доказателства относно сключения между страните договор за услуга. Не оспорва обстоятелството, че между страните не е сключван писмен договор за извършване на услугата, а постигнатите договорки са устни. Твърди, че дружеството ищец притежава технически възможности за извършване на ремонти и товаро-разтоварни дейности. За товаро-разтоварни работи с мотокар според договорената тарифа заплащането е по 400 лева на камион – твърдение потвърдено и от депозираното по делото заключение на вещото лице. Позовава се на показанията на свидетеля С. П.. Посочва, че общото задължение на въззиваемото дружество към въззивника възлиза на 3000 лева от дейности, свързани с повдигане на метални плоскости и редене на покрив.

Отбелязва, че за заплащане на товаро-разтоварните работи на 16.12.2024 г. ищецът е издал на ответното дружество Данъчна фактура № 59 за заплащане на сумата от 3000 лева с включено ДДС. Представена е за плащане фактурата, която е включена в дневника за продажби на ищеца и е заплатен дължимия ДДС. Оспорва извода на съда, че фактурата не е получена от ответната страна.

С факта, че се твърди оспорване на фактурата се признава нейното получаване от ответника, смята въззивното дружество. Моли съда да отмени обжалваното решение. Излага съображения.

В срока предвиден в ГПК е постъпил отговор на въззивната жалба от „Инфра Концепт“ ЕООД, ЕИК 200466053, чрез адв. Диана Кръстева от БАК, с адрес на кантората: гр. Бургас, ул. „Мара Гидик“ № 8, ет.3, с който моли съда да потвърди обжалвания съдебен акт. Намира решението за валидно, правилно и законосъобразно, като същото не страда от посочените в жалбата пороци. Прави анализ на представените по делото доказателства и допуснатия до разпит свидетел П.. Оспорва твърденията на въззивника изцяло. Прави анализ на представената по делото фактура. Излага подробни съображения.

Въззивната жалба е подадена в срока по чл. 259 ГПК, от легитимирано лице и е допустима.

Районен съд – Бургас се е произнесъл по искове с правно основание чл.124, ал.1 и чл.422 ГПК във вр. с чл.79, ал.1, чл.84, ал.1, чл.86 ЗЗД и чл.286 ТЗ.

2

При извършена проверка по реда на чл.269 от ГПК, съдът намира постановения съдебен акт за валиден и допустим.

Съдът, след преценка на събраните по делото доказателства и като съобрази закона, намира за установено следното:

Първоначално производството е започнало по подадено заявление, изходящо от въззивника срещу въззиваемото дружество, като със заповед за изпълнение на парично задължение по чл. 410 от ГПК, по ч.гр.д. № 771/2025 г., заповедният съд е разпоредил длъжникът „Инфра Концепт“ ЕООД да заплати на „Евай“ ЕООД сумата от 3000 лв., представляваща главница, дължима за извършени товаро-разтоварителни дейности, изразяващи се в повдигане на машини, собственост на длъжника за извършеното от заявителя цялостно сервизно обслужване на същите, за което е издадена фактура № 59/16.12.2024 г.

Видно от подадената искова молба и сезиращата въззивна жалба, ищецът твърди, че страните са обвързани от сключен в устна форма договор за извършване на товаро-разтоварни дейности с мотокар, като въззиваемият е възложил на въззивника разтоварването на пет големи камиона на обща стойност от 2000 лева, както и услуги по повдигане на машини и монтиране на тенекии по покриването им на цена от 1000 лева с ДДС. За извършената работа въззивникът е съставил фактура № 59/16.12.2024 г. за обща сума в размер на 3000 лева с ДДС. Видно от фактурата, която не е подписана от представител на въззиваемото дружество, същата е издадена за товароразтоварна дейност на стойност 2500 лева без ДДС.

От своя страна въззиваемото дружество оспорва сключването на договор между страните. Твърди, че преди това, в началото на месец май с въззивника са се договорили да се разтоварят две машини, като цената е била в размер на 360 лв., с включен ДДС. Сумата е заплатена на 02.05.2024 г. и въззивникът е издал фактура № 53/20.05.2024 г., която е надлежно осчетоводена и съответно изцяло заплатена от дружеството. Същевременно въззиваемото дружество твърди, че фактура № 59/16.12.2024 г. е изпратена по електронната поща на „Инфра Концепт“ ЕООД на 16.01.2025 г. от непознатото за въззиваемото дружество лице С. П., като дружеството е отговорило, че няма задължения по фактура към „Евай“ ЕООД, тъй като става дума за грешка.

3

Няма спор по делото, че плащане по фактурата не е постъпвало. Пред първата съдебна инстанция е извършена съдебно-техническа експертиза, изготвена от вещото лице инж.Павел Георгиев Янев, допуснат до разпит е, и е разпитан посоченият от въззивника свидетел С. П..

Първоинстанционният съд е изяснил делото от правна и фактическа страна и е достигнал до правни изводи, които се споделят от настоящата инстанция, която на основание чл.272 от ГПК препраща към мотивите на първоинстанционния съд.

Въззивникът „Евай“ ЕООД при условията на пълно и главно доказване следваше да установи наличието на сключен между страните договор за извършване на товаро-разтоварна дейност и услуги по повдигане на машини с мотокар; уговорено възнаграждение между страните, уговорено и осъществено престиране на услугата по договора; настъпила изискуемост на паричното задължение на въззиваемия, както и размер на паричното задължение.

Видно от заключението на вещото лице по допуснатата съдебнотехническа експертиза, разходите за разтоварване на пет тира с машини по три-пет тона, извършени от въззивника във връзка с исканата цена от 400 лева за един брой полуремарке са реални, целесъобразни и съответстват на пазарните условия за извършване на подобна дейност в складово-промишлена зона извън град Бургас. При условие, че всички условия са изпълнени, включени са преки и непреки разходи, според вещото лице крайната цена за разтоварване на пет броя влекачи с полуремарке възлиза на 2000 лева без ДДС, а покривните/монтажни/ работи на метални плоскости с помощта на мотокар и работа на височина са в размер на 500 лева без ДДС. В този смисъл вещото лице е дало заключение, че претендираните суми като стойност отговарят на общоприетите изисквания за извършване на този вид дейност.

По делото е разпитан един свидетел за установяване на извършените от въззивника дейности. Според свидетеля през втората половина на месец октомври 2024 г. по уговорка със собственика на дружеството, свидетелят е посетил базата му в град Бургас. Оказало се, че на ищеца му се налага да свърши работа, поради което се е наложило свидетелят да го изчака 3-4 часа.

Свидетелят установява, че едно електрокарче е разтоварвало камионите и е имало хора, които са помагали. Според свидетеля са разтоварени два големи 4 камиона, а стоката от тях е била претоварена на няколко по-малки камиончета.

Големите камиони са били с размерите на ТИР. Според свидетеля от тези два камиона са били разтоварени машини и нещо като големи тенекии. Част от стоката била разтоварена и вкарана в халето, разположено точно срещу базата на ищеца, а друга част претоварена на малките камиони, които са заминали.

Според свидетеля въззивното дружество е следвало да получи за тази работа 2000-3000 лева.

Представената фактура, която изхожда от въззивника, не е доказателство за сключен между страните договор. Фактурите по принцип отразяват облигационната връзка, но това е свързано с тяхното осчетоводяване и включването им в Дневника за покупко-продажби по ДДС и ползването на данъчен кредит по тях по смисъла на ЗДДС. При наличието на тези предпоставки, фактурата недвусмислено следва да се счита за признание на задължението и доказване на неговото съществуване. В случая обаче тези обстоятелства не са налице и по същество фактурата представлява частен свидетелстващ документ, изходящ от въззивника, който не се ползва с материална доказателствена сила и не може да обвърже въззиваемата страна, чийто подпис липсва в документа. Както правилно е приел първоинстанционният съд, липсата на доказателства за това, че ответникът е получил фактурата в по-ранен момент означава, че е налице своевременно оспорване на фактурата. От друга страна - от самата фактура не могат да се извлекат елементи на твърдяната от въззивника сделка между страните, тъй като същата посочва само извършване на товаро-разтоварителна дейност, без да отчита съставянето на първични документи, касаещи работа с мотокар, дневни отчети, дигитална карта, работна карта и др., послужили за издаване на фактурата. В този смисъл съдът намира подадената въззивна жалба за неоснователна, а обжалваното решение за правилно и законосъобразно, което налага потвърждаването му.

Въззиваемата страна претендира присъждане на разноски в размер на 183,60 евро, за което представя списък на разноските по чл.80 от ГПК. С оглед представените доказателства за направените пред настоящата инстанция разноски и резултата по делото, съдът намира, че въззивното дружество следва да заплати на въззиваемото сумата от 183.60 евро.

5

По изложените съображения, БУРГАСКИЯТ ОКРЪЖЕН СЪД

РЕШИ:

ПОТВЪРЖДАВА Решение № 2545/17.11.2025 г., постановено по гр.дело № 2578/2024 г. по описа на Районен съд - Бургас.

ОСЪЖДА „Евай“ ЕООД, ЕИК 206664476, със седалище и адрес на управление: с. Банево, с.о. Острица ІІ, ул. Втора № 1, с управител Е. Х. Е., ЕГН **********, представлявано от адв. Радостин Станчев със съдебен адрес: гр. Бургас, ул. „Хан Крум“ № 38, ет.1 да заплати на „Инфра Концепт“ ЕООД, ЕИК 200466053, със седалище и адрес на управление: гр. Бургас. Ж.к.

„Зорница“, к-с „Перла“, бл.7 – партер, офис 1, чрез адв. Диана Кръстева от БАК, с адрес на кантората: гр. Бургас, ул. „Мара Гидик“ № 8, ет.3, сумата от 183,60 евро- разноски за въззивната инстанция.

РЕШЕНИЕТО НЕ подлежи на обжалване.

Председател: _______________________

Членове:

1. _______________________

2. _______________________

6