Решение № 1522 от 06.12.2024, Районен съд - Пловдив

РЕШЕНИЕ

№ 1522 гр. Пловдив, 06.12.2024 г.

В ИМЕТО НА НАРОДА

РАЙОНЕН СЪД – ПЛОВДИВ, XXIV НАКАЗАТЕЛЕН СЪСТАВ, в публично заседание на единадесети ноември през две хиляди двадесет и четвърта година в следния състав:

Председател: Габриел Р. Русев при участието на секретаря Илияна Й. Йорданова като разгледа докладваното от Габриел Р. Русев Административно наказателно дело № 20245330203506 по описа за 2024 година Производството е по реда на чл. 59 и сл. ЗАНН и е образувано по подадена жалба от К. И. М., ЕГН ********** против наказателно постановление № 24-0432-000495/31.05.2024г. на ВПД Началник РУ в Първо РУ Пловдив към ОДМВР - Пловдив, с което на К. И. М. са му наложени административни наказания: глоба в размер на 50.00 лева на основание чл.183, ал.4, т.6 от ЗДвП, за извършено нарушение по чл.104А от ЗДвП, както и на основание Наредба № Iз-2539/17.12.20212г. на МВР са му отнети общо 8 контролни точки. В жалбата си, жалбоподателят оспорва по същество вмененото му нарушение с твърдение, че наистина е използвал телефона си, разговаряйки с видео приложението „Вайбър“, но телефонът му е бил оставен на предна пътническа седалка на управлявания от него автомобил и не е бил в ръцете му, докато е шофирал. Моли съда да отмени обжалваното НП, като претендира и разноските по делото.

Въззиваемата страна, ВПД Началник РУ в РУ 01 Пловдив към ОДМВР - Пловдив, в молба-становище оспорва подадената жалба. Намира същата за неоснователна. Излага становище за изяснена фактическа обстановка, доказано нарушение, при липса на допуснати съществени нарушения на процесуалните правила. Пледира за потвърждаване на НП. Прави възражение за прекомерност на адвокатския хонорар, който да бъде намален до минимума, предвиден в Наредбата, при евентуално уважаване на жалбата.

В открито съдебно заседание, жалбоподателят се представлява от адв. адв. М. К. от АК-Пловдив, която поддържа жалбата и излага съображения за нейната основателност. Моли съда да отмени обжалваното наказателно 1 постановление.

В открито съдебно заседание, въззиваемата страна не изпраща представител.

Съдът, като взе предвид събраните по делото доказателства и становището на страните, намира за установено от фактическа страна следното:

Жалбата е подадена в законоустановения срок, от процесуално легитимирана страна, против акт, подлежащ на обжалване по съдебен ред, поради което се явява процесуално допустима, по същество се явява неоснователна.

В АУАН и НП е приета за установена следната фактическа обстановката: на 19.05.2024г. в 20:56 часа, в гр.Пловдив по път отворен за обществено ползване, на кръстовището образувано от бул. „Никола Вапцаров“ и ул. Константин Геров” с посока на движение от север към юг към ул.

„Болград“, жалбоподателят К. И. М. управлявал лек автомобил марка „Рено Меган“ с рег. № ***, собственост на В. П. Н. като допуска следното нарушение: по време на управление на горепосочения автомобил използва мобилен телефон като го държи с лявата ръка до главата си, без да използва устройство позволяващо използването на телефона без участие на ръцете му.

В НП е отбелязано, че АУАН е съставен след постъпило възражение с № 432000-7660/21.05.2024г. по описа на Първо РУ при ОД на МВР Пловдив.

Водачът виновно е нарушил чл.104А от ЗДвП.

В показанията си актосъставителя – Н. Г. Г., дадени в открито съдебно заседание, потвърждава авторството на съставения от него акт като описва обстоятелствата по съставянето му и категорично потвърждава, че в конкретния ден и час, той, заедно с колегата му, са проверявали спрян вече от тях автомобил като през това време водач на преминаващ покрай тях автомобил, държал с дясната си ръка телефон. Свид. Г. обяснява, че след подаден от тях светлинен и звуков сигнал, спрели за проверка на 200-300 метра от мястото, където са се разминали водача на същия автомобил.

Подчертава, че не го били спрели веднага, тъй като са го забелязали, докато са извършвали проверка на друг, вече спрян автомобил.

Показанията на свид. С. В. В., *** в Първо РУ Пловдив, очевидец, присъствал при установяване на нарушението и съставяне на АУАН, потвърждават в цялост казаното от свид. Г.. В. пресъздава с подчертана убедителност и непротиворечивост фактическите обстоятелства относно установяване на нарушителя, като категорично заявява, че преминавайки покрай тях с управлявания от него автомобил, жалбоподателят е разговарял, държейки вдигнат пред лицето си мобилният си телефон. Същият потвърждава, че жалбоподателя е признал авторството на нарушението с обяснението, че е говорил, тъй като са му се обадили.

Съдът даде вяра на показанията на свид. Г. и свид. В. като логични, 2 вътрешнонепротиворечиви, убедителни, достоверни, без индиции за предубеденост и заинтересованост от изхода на делото. По своя доказателствен ефект и стойност, така обсъдените и оценени с кредит на доверие посочени гласни доказателства са пряко относими към изпълнителното деяние на процесното нарушение и неговото авторство.

Следва да бъде посочено, че показанията на двамата свидетеля възпроизвеждат лични и непосредствени впечатления от съставянето на АУАН и изявлението на жалбоподателя в насока признание на авторството на нарушението. Основания за критика по отношение на тези свидетелски показания не се намериха. И това е така, предвид липсата на вътрешни противоречия, от друга страна, те не се компрометират и при съотнасяне и с останалите доказателствени източници, както и с писмените такива, нито пък се опровергават с насрещни доказателства, ангажирани от страна на жалбоподателя. По отношение на мястото на нарушенията, водачът и конкретното МПС, показанията на свид. Г. са в синхрон с установеното от показанията на свид. В. и са в цялостна корелация и напълно убедително се подкрепят от фактическите обстоятелства, съдържими в писмените доказателства от административнонаказателната преписка /АНП/– АУАН, докладна записка, становище от Първо РУ ОД на МВР Пловдив, във връзка с подадено от жалбоподателя възражение. С тази правна преценка, за обективно верни се възприеха свидетелските показания на св.Г. и св. В..

В показанията си ангажираният от жалбоподателя свид. И. П. К. твърди, че в конкретния ден и час е позвънил с видео разговор през онлайн приложенито „Вайбър“ на жалбоподателя М. в посока същият да даде одобрението си за закупуване на конкретни авточасти от шофираният от К. автомобил. По думите на К., М. не е отказал с обяснението, че шофира. К. обяснява, че през кратко състоялият се по негови твърдения видео разговор, той е виждал само тавана на МПС, не и М., който по същото време шофирал.

Съдът кредитира с доверие и показанията на свид. К. дотолкова, доколкото служат за установяване на обективната истина и си съответстват с приетия по делото доказателствен материал като следва да се преценяват и през призмата на това, че свид. К. е в близки отношения с жалбоподателя и като такъв желае да му помогне в конкретната ситуация.

Съдът изгради своите фактически изводи и въз основа на събраните по делото писмени доказателства.

От приложената по делото Докладна записка от 29.05.2024г., изготвена от *** Н. Г. се установяват извършените контролни действия и установеното от тях.

От приложеното по делото становище от Първо РУ ОД на МВР Пловдив, във връзка с подадено от жалбоподателя възражение, се установява, че посочените в него основания не попадат в хипотезите на чл. 54 от ЗАНН .

От приложената по делото справка за нарушител/водач се установява, че жалбоподателят е правоспособен водач, като до настоящия момент същият е 3 бил санкциониран многократно по ЗДвП и за други административни нарушения с издадени срещу него: има издадени 11 бр. НП, 14 бр. АУАН, 16 бр. фишове, 7 бр. ЗППАМ. Като същият е установяван като извършител на престъпление по 343В, 343Б, и 343Б, ал. 1 от НК като е бил осъждан и е бил лишаван от правоуправление на МПС.

От приложената по делото заповед № 8121з-1632/02.12.2021 г. на Министъра на вътрешните работи, се установява, че АУАН и НП са издадени от упълномощени за това длъжностни лица.

Обстоятелствата, посочени в приетите по делото писмени доказателствени средства се ценят с правна преценка за достоверност, като настоящият състав изцяло кредитира и писмените доказателства, приложени в АНП, приобщени по реда на чл. 283 от НПК, като същите се цениха изцяло по съдържанието си спрямо възпроизведените в тях факти.

Гореизложената фактическа обстановка в АУАН и НП съдът прие за съответна на осъществилото се в действителността въз основа на приложения по преписката АУАН и НП, който съгласно чл. 189, ал. 2 от ЗДвП има презумптивна доказателствена сила до установяване на противното. В конкретния случай, констатациите в АУАН не се опровергават от събраните по делото доказателства. Също така следва да се отбележи, че жалбоподателят не оспорва извършването на нарушението, а по-скоро твърди, че е водил видеоразговор, но с поставен на предна пътническа седалка телефон, а не държейки мобилните си телефон в ръка. Макар жалбоподателят по същество да оспорва описаната в АУАН и НП и възприета от съда фактическа обстановка, съдът намира, че твърденията на същия, както и показанията на ангажираният от негова страна свидетел не са годни да внесат убедителни съмнения във верността на отразеното в АУАН, респ. да опровергаят неговата доказателствена сила, по изложените вече по-горе съображения.

Всъщност, описаното в акта и НП се потвърждават от показанията на актосъставителя, както и от неговият колега, присъствал при установяване на нарушението и съставянето на АУАН, които при непосредствения си разпит пред съда изрично потвърдиха констатациите в съставения от актосъставителя административен акт и направеното пред тях от жалбоподателя признание затова, че е провеждал телефонен видеоразговор по време на управление на автомобила си. Поради изложеното съдът намира, че са налице основания да се даде пълен кредит на доверие на показанията на актосъставителя Г. и св. В. при съставяне на АУАН. Констатациите посочени в АУАН и НП съответстват изцяло и се подкрепят и от събраните по делото писмени доказателствени средства, които от своя страна са в пълен синхрон с кредитираните гласни доказателствени средства.

Съдът, като взе предвид така установената фактическа обстановка, намира за установено от правна страна следното:

Подадената жалба е процесуално допустима, тъй като е подадена от 4 надлежно и активнолегитимирана страна, в преклузивния срок по чл. 59, ал. 2 от ЗАНН, срещу подлежащ на съдебно обжалване акт, предвид което е породила присъщия си суспензивен спиращ изпълнението и деволутативен сезиращ съда ефект, и следва да бъде разгледана по същество.

На базата на всички събрани по делото доказателства, съдът приема за установено, че действително на датата, мястото и по начинът, отразени в АУАН и НП, жалбоподателят е извършил вмененото му нарушение. Налице е точно описание на нарушението, доколкото в АУАН и НП е бил употребен изразът „използване на телефона без участие на ръцете му“. Съдържа се коректно описание на нарушение, за да може деецът да разбере защо е бил наказан. Следва да се отбележи, че е налице произнасяне и на Административен съд гр. Пловдив по сходен случай за извършено нарушение по чл. 104А ЗДвП, където отново в обстоятелствената му част на АУАН и НП е употребен изразът „без участие на ръцете му“, а именно Решение № 2117 от 10.11.2021г. на АдмС – Пловдив по к.а.н.д. № 2343/2021г.

Ето защо настоящият съдебен състав намира, че в конкретния случай се установява с категоричност факта на извършено нарушение. Установената по делото фактическа обстановка, която категорично обосновава извод за наличие на извършено нарушение, се подкрепя изцяло от доказателствения материал, от анализа, на който може да се направи извод, че изложените в наказателното постановление фактически обстоятелства съответстват на действителното положение, интерпретирани са правилно и са оценени обективно, в съответствие с материалния закон.

Администратичното нарушение е осъществено и виновно при форма на вина пряк умисъл, доколкото жалбоподателят М. като водач на МПС е съзнавал, че не следва да използва мобилният си телефон, докато шофира без наличието на устройство, позволяващо използването му без помощта на ръцете, като въпреки това е управлявал процесния автомобил и е говорил по телефона, целейки този резултат.