Решение № 1205 от 18.03.2024, Районен съд - Пловдив

РЕШЕНИЕ

№ 1205 гр. Пловдив, 18.03.2024 г.

В ИМЕТО НА НАРОДА

РАЙОНЕН СЪД – ПЛОВДИВ, III ГРАЖДАНСКИ СЪСТАВ, в публично заседание на шестнадесети февруари през две хиляди двадесет и четвърта година в следния състав:

Председател: Свилена Ст. Давчева при участието на секретаря Гергана Хр. Семерджиева - Саръмова като разгледа докладваното от Свилена Ст. Давчева Гражданско дело № 20215330110646 по описа за 2021 година

Производството е образувано по предявени от „БНП Париба Пърсънъл Файненс С.А.” чрез „БНП Париба Пърсънъл Файненс С.А.”, клон България против Н. Н. Ч., в условията на кумулативно обективно съединяване положителни установителни искове от чл.422, вр.чл.415, ал.1, вр.чл.124, ал.1 ГПК, вр.чл.79, вр.чл.86 ЗЗД и при условията на евентуалност осъдителни претенции с правно основание чл.79 и чл.86, ал.1 ЗЗД. /С протоколно определение от ****** год. съдът е заличил като страна „БНП Париба Пърсънъл Файненс С.А.”, клон България като е конституирал на негово място Юробанк България АД/.

Ищецът твърди, че на ***** г. между него и ответницата бил сключен договор за потребителски паричен кредит № ***** посредством, който постигнали съгласие кредиторът да отпусне на кредитополучателя заем в общ размер на 8000 лв. за срок от 60 месеца до ******г., съгласно погасителен план. Уговорено било паричният кредит да бъде изплатен на 60 бр. равни месечни вноски, всяка в размер на 330,41 лв. Въз основа на индивидуалния кредитен профил на ответника бил определен ГПР. Кредитополучателят заплащал и такса ангажимент, срещу което кредиторът сключвал договора при фиксиран лихвен процент по смисъла на § 1, т. 5 ЗПК, при съдържащите се в договора условия, размери и срокове. Таксата се заплащала от кредитополучателя при усвояване на кредита, като кредиторът удържал сумата посочена в поле „Такса ангажимент“ от общия размер на кредита“.

Лихвеният процент по кредита бил фиксиран за срока на договора, като началната дата за изчисляване на ГПР била датата на подписване на договора 1 при допускане, че годината има 365 дни, независимо дали е високосна и договорът е валиден за целия срок като страните изпълнявали точно задълженията си по него. Твърди, че сумата, предмет на договора била преведена по личната банкова сметка на ответника, декларирана от същия и посочена в договора за кредит. Така на основание на чл.3, вр. чл.4 от договора за ответника възниквало задължението да погаси заема на 60 месечни вноски, всяка по 330.41 лв., като в чл. 5 било предвидено, че при забава на една или повече месечни погасителни вноски кредитополучателят дължи обезщетение за забава в размер на действащата законна лихва за периода на забавата.

Сочи, че длъжника преустановил плащането на вноските по кредита на ***г., като към тази дата били погасени 15 месечни вноски. На основание чл. 5 от договора, вземането н а „БНП Париба Пърсънъл Файненс“ ставало изискуемо в пълен размер, ако кредитополучателят просрочи две или повече месечни вноски, считано от падежната дата на втората пропусната месечна вноска, която в настоящия случай била ******г., от която дата вземането станало ликвидно и изискуемо в целия му размер, за което от страна на кредитора била изпратено изрично уведомление до длъжника. Тъй като от страна на длъжника не били извършвани погашения по дълга от кредитора било подадено заявление за издаване на заповед за изпълнение на парично задължение по чл. 410 ГПК в РС Пловдив за следните дължими суми по договора: 7639,82 лв. – главница, ведно със законната лихва за забава от датата на завеждане на заявлението за издаване на заповед за парично задължение по чл. 410 ГПК до окончателното изплащане на вземането;

6113,45 лв. - възнаградителна лихва за периода от ****** г. до ******.;

2872,13 лв.- мораторна лихва за периода от *****г. до ****** г. От съда се иска постановяване на решение, с което да се признае за установено в отношенията между страните, че ответника дължи на ищцовото дружество горепосочените суми. В условията на евентуалност, в случай, че установителния иск бъде отхвърлен, поради ненадлежно обявена предсрочна изискуемост на вземането по кредита преди депозиране на заявлението за издаване на заповед за изпълнение, се иска осъждането на ответника да заплати на ищцовото дружество горепосочените суми. Претендират се разноските, както от заповедното производство, така и за настоящото исково.

В срока по чл.131 ГПК е постъпил писмен отговор от назначен на ответника особен представител. Оспорват се исковете, като неоснователни. Твърди се нищожност на договорената лихва, недействителност на кредитното правоотношение, Прави се възражение за погасяване по давност на част от вземането на ищеца, тъй като отношение на претендираната лихва за забава и неустойка била приложима разпоредбата на чл. 111, б. „в" ЗЗД, предвиждаща прилагането на специалната тригодишна давност.

Преди да се пристъпи към обсъждане на спора по същество, съдът счита за нужно да акцентира и върху следното: с исковата молба, ищецът е предявил при условията на евентуалност и осъдителни искове, чиито предмет е идентичен с този на установителните искове. Впоследствие, във връзка с предоставени от съда указания, с молба- уточнение от *****г. ( л. ***** от делото ), ищецът пояснява, че не поддържа същите. Предвид това, предмет 2 на настоящото производство са единствено гореописаните установителни искове.

По допустимостта на исковете:

Настоящото исково производство се развива след като по ч.гр.д. № ****** г., по описа на РС- Пловдив, е издадена Заповед за изпълнение на парично задължение № ******* г. Посочената заповед за изпълнение е връчена на длъжника по реда на чл. 47, ал. 5 ГПК, поради което са дадени указания за предявяване на иск по реда на чл. 415, ал. 1, т. 2 ГПК. Такъв е предявени в указания едномесечен срок. Налице е идентитет между заявените в заповедното производство и претендираните с исковата молба вземания.

Предвид това, производството по настоящото дело е допустимо.

След преценка на събраните по делото доказателства и във връзка със становищата на страните, съдът счита за установено от фактическа страна следното:

От приобщените по делото доказателствени материали се изяснява, че между „БНП Париба Пърсънъл Файненс“ ЕАД ( към момента на депозиране на исковата молба „БНП Париба Пърсънъл Файненс С.А.”- Париж чрез „БНП Париба Пърсънъл Файненс С.А.”, клон България) като заемодател и Н. Н. Ч. като ***** е възникнало правоотношение по повод на сключен Договор за потребителски паричен кредит № ***** г. / л. ****/, по силата на който на ответника е предоставена сума в размер на 7720 лева ( видно от чл. 2 от Договора сумата от 280 лева – такса „ангажимент“ са удържани от кредитора при усвояването на сумата, тоест на ответника от посочената заемна сума от 8000 лева е предоставена сума в размер на 7720 лева). Отразеният в договора лихвен процент е 37, 16 %, годишният процент на разходите е 47, 03 %, а задължението следва да се погаси на 60 равни месечни вноски. Към договора за кредит била сключена и застраховка „Защита на плащанията“ / л. ****/, като уговорената застрахователна премия възлизала на сума в размер от 1920 лв. По силата на сключения договор за кредит, на длъжника Ч. е предаден погасителен план, както и копие от общите условия, приложими към договора за кредит.

От приетото по делото заключение по изготвената съдебно – счетоводна експертиза / л. ****/ се изяснява, че общата стойност на главницата по договора за кредит е в размер от 8000 лв. Дължимите задължения за главница за периода **** год. до **** год. са 6113.89 лева и 3733.64 лева договорна лихва. Обезщетението за забава върху сумата от 6113.89 лева за същия период -**** год. до ****** г. възлиза на 1818.88 лева. Посочено е че в ГПР, който е 47.03% като разход е включена единствено договорната лихва.

Съдът кредитира заключението на вещото лице в цялост, доколкото същото е обективно, обосновано и съответно на останалия, приобщен по делото доказателствен материал.

Въз основа на така установеното от фактическа страна, съдът намира от правна страна следното:

Съобразно изложеното от фактическа страна, то не е налице съмнение, че между „БНП Париба Пърсънъл Файненс“ ЕАД ( към настоящия момент 3

„БНП Париба Пърсънъл Файненс С.А.”- Париж чрез „БНП Париба Пърсънъл Файненс С.А.”, клон България ) като заемодател и Н. Ч. като заемател, е възникнало правоотношение по повод предоставянето на паричен заем в размер от 8000 лева.

Следва да се посочи и че заемодателят е небанкова финансова институция по смисъла на чл. 3 от ЗКИ, като дружеството има правото да отпуска кредити със средства, които не са набрани чрез публично привличане на влогове или други възстановими средства. Ответникът е физическо лице, което при сключване на договора е действало именно като такова, т.е. страните имат качествата на потребител по смисъла на чл. 9 ал. 3 от ЗПК и на кредитор съгласно чл. 9 ал. 4 от ЗПК. Сключеният договор по своята правна характеристика и съдържание представлява такъв за потребителски кредит, поради което за неговата валидност и последици важат изискванията на специалния закон- ЗПК.

По същество- съдът следи служебно за нищожност на договора, когато:

1.) е нарушена норма предвидена в закона в обществен интерес и не се изисква събиране на доказателства; 2.) е относимо до формата /външната страна на представения правопораждащ спорното право документ/; 3.) е налице противоречие с добрите нрави

–в тази връзка ***********************) е налице неравноправна клауза.

Съгласно чл. 22 ЗПК вр. чл. 11, ал. 1, т. 9 ЗПК договорът за потребителски кредит е недействителен, ако не са посочени приложимият лихвен процент и условията за прилагането му. В случая в договора е посочено, че лихвеният процент е 37,16 %. Липсва обаче, ясна методика за условията за прилагането му. Липсва уточнение за базата, върху която се начислява лихвеният процент – дали върху целия размер на кредита за целия период или върху остатъчната главница и за какъв периода се отнасягодишен, месечен или за периода на договора. Тоест, не става ясно как е разпределян лихвеният процент във времето, за какъв период и върху цялата дължима главница ли е изчисляван или съобразно поетапното й намаляване. В чл. 2 от договора е посочено на каква база се изчислява ГПР (годишна ), но не и как и на каква база се разпределя лихвеният процент (досежно лихвения процент единствено е отразено, че е фиксиран ). Оттук не се изяснява и как е формирана възнаградителната лихва и защо възлиза на претендирания размер. Предвид това, съдът констатира да са нарушени изискванията на чл.

11, ал. 1, т. 9 ЗПК . Впрочем, без значение дали лихвеният процент е фиксиран или променлив, следва в договора за кредит да са посочени условията /начините/ за прилагането му. Това изискване не е изпълнено в процесния случай. На нито една позиция в договора не е отбелязан и какъв е общият размер на дължимата за срока на договора възнаградителната лихва / като глобална сума / и съотношението й с главницата по кредита, за да може да се направи проверка при какви условия /начини/ е приложен лихвеният процент и дали същият отговаря на посочения от кредитора размер.

На следващо място, не е спазено изискването на чл. 11, ал. 1, т. 10 ЗПК .

Разпоредбата сочи, че договорът трябва да съдържа годишния процент на разходите по кредита и общата сума, дължима от потребителя, изчислени към 4 момента на сключване на договора за кредит, като се посочат взетите предвид допускания, използвани при изчисляване на годишния процент на разходите по определения в приложение № 1 начин. Първите две изисквания са спазени, като е посочена общата сума и размерът на ГПР. Не е налице последното изискване - да се посочат и взетите предвид допускания, използвани при изчисляването. Годишният процент на разходите следва да включва всички разходи на кредитната институция по отпускане и управление на кредита, както и възнаградителната лихва и се изчислява по специална формула. Спазването на това изчисление, дава информация на потребителя, как е образуван размерът на ГПР и общо дължимата сума по договора. Съгласно чл. 19, ал. 1 ЗПК, годишният процент на разходите по кредита включва общите разходи по кредита за потребителя, настоящи или бъдещи (лихви, други преки или косвени разходи, комисиони, възнаграждения от всякакъв вид, в т.ч. тези, дължими на посредниците за сключване на договора), изразени като годишен процент от общия размер на предоставения кредит. Дефиниция на понятието „общ разход по кредита” е дадено в §. 1 т.1 от ДР на ЗПК, а именно: всички разходи по кредита, включително лихви, комисиони, такси, възнаграждение за кредитни посредници и всички други видове разходи, пряко свързани с договора за потребителски кредит, които са известни на кредитора и които потребителят трябва да заплати, включително разходите за допълнителни услуги, свързани с договора за кредит, и по-специално застрахователните премии в случаите, когато сключването на договора за услуга е задължително условие за получаване на кредита, или в случаите, когато предоставянето на кредита е в резултат на прилагането на търговски клаузи и условия. Предвид това е необходимо в ГПР да бъдат описани всички разходи, които трябва да заплати длъжника, а не същият да бъде поставен в положение да тълкува клаузите на договора и да предполага кои суми точно ще дължи. В конкретния случай е посочено, че ГПР е 47.03 %, но от съдържанието на договора не може да се направи извод за това кои точно разходи се заплащат и по какъв начин е формиран ГПР. Нещо повече- както вече бе коментирано от фактическа страна, към договора е сключена застраховка / л. *******/ и дължимата застрахователна премия по нея, която е размер от 1920 лв. представлява сигурен разход за потребителя, който е следвало да бъде включен в посочения в договора ГПР. Същото се отнася и за таксата ангажимент, която е в размер от 280 лв. – тя представлява сигурен разход за потребителя, който също следва да се включи при формирането на ГПР. Доколкото в договора не са посочени компонентите, формиращи ГПР, то не може да се осъществи и преценка дали при включването на застрахователната премия и таксата „ангажимент“, ГПР не би превишил максималната стойност, разписана в чл.