Към съдържанието
Правото

Търсене / Съдебна практика

Протокол № 237 от 12.06.2026, Районен съд - Пещера

Съд
Районен съд - Пещера
Дело
Гражданско дело 818/2025
Вид
Протокол № 237
Подписан
12.06.2026
В сила
12.06.2026
Състав
Велина Иванова Ангелова

Цитирани разпоредби

  • чл. 142, ал. 1 · Граждански процесуален кодекс
  • чл. 143 · Граждански процесуален кодекс
  • чл. 157 · Граждански процесуален кодекс
  • чл. 56, ал. 2 · Граждански процесуален кодекс
  • чл. 45 · Закон за задълженията и договорите
  • чл. 290 · Наказателен кодекс

ПРОТОКОЛ

№ 237 гр. Пещера, 12.06.2026 г.

РАЙОНЕН СЪД – ПЕЩЕРА, II ГР. СЪСТАВ, в публично заседание на десети юни през две хиляди двадесет и шеста година в следния състав:

Председател: Велина Ив. Аа при участието на секретаря Т.ка Т. Даракчиева

Сложи за разглеждане докладваното от Велина Ив. Аа Гражданско дело № 20255240100818 по описа за 2025 година.

На именното повикване в 10:30 часа се явиха:

ЗА ИЩЕЦА „С. Ванка“ ЕООД, уведомен при условията на чл. 56, ал. 2 от ГПК, се явява лично управителят С. Н. Ч.. Като процесуален представител за него се явява адв. Н. Н., редовно упълномощен.

ИЩЦАТА С. Ч., уведомена при условията на чл. 56, ал. 2 от ГПК, се явява лично. Като процесуален представител за нея се явява адв. Н. Н., редовно упълномощен.

ЗА ОТВЕТНИКА НЧ „4-ти Май-1897“ - гр. Батак, уведомен при условията на чл. 56, ал. 2 от ГПК, се явява лично законният представител Д.

М.. Като процесуален представител за него се явява адв. В. П., редовно упълномощен.

СЪДЪТ ДОКЛАДВА: Постъпила е молба от адв. П. да бъде почакан, тъй като е служебно ангажиран.

АДВ. Н. – Да се даде ход на делото.

АДВ. П. – Да се даде ход на делото. Не поддържам молбата си за изчакване, успях да дойда навреме.

При условията на чл. 142, ал. 1 от ГПК,

1

СЪДЪТ

О П Р Е Д Е Л И:

ДАВА ХОД НА ДЕЛОТО.

На основание чл. 143 от ГПК, съдът пристъпи към изясняване на фактическата страна на спора.

АДВ. П. – Запознах се с писмените доказателства, представени в предходното заседание – не възразявам да се приемат. Водя двама свидетели за разпит, които не са от управителния орган - Р. А П. – бивш библиотекар и К.

П. С. – сега работеща като главен библиотекар, тъй като в предходното с.з. не разпитахме свидетели от ответната страна, а само двама на ищеца.

АДВ. Н. – Моля да ни се допусне до разпит един свидетел при режим на призоваване, тъй като не успяхме да го доведем за настоящото с.з. и с оглед днес направените уточнения на свидетелите на ответната страна. Това е лицето Т. А Г. който е основна и ключова фигура в правоотношенията. Моля да се призове. Той е издал приетите писмени доказателства, той е напълно запознат с фактическата обстановка по настоящото дело.

АДВ. П. – Госпожо Съдия, това се прави за втори път и Вие вече се произнесохте. Колегата не знам защо го прави, защото в крайна сметка, тогава възразих, че е преклудирана всякаква възможност, още повече този свидетел за техните лични отношения няма отношение към предмета на делото и Вие приехте тезата ми, и оставихте без уважение искането на ищците за разпит на още едни свидетел.

По доказателствата и на основание чл. 157 от ГПК,

СЪДЪТ

О П Р Е Д Е Л И:

ПРИЕМА като писмени доказателства по делото Удостоверение за банкова сметка на Т. А Г. Фактура № 966/10.05.2024 г., квитанция № 21/15.05.2024 г., Фактура № 1/30.04.2024 г.

2

ОСТАВЯ без уважение искането на ищцовата страна за разпит на още свидетели.

ДОПУСКА до разпит свидетелите на ответника.

Сне се самоличността на първия свидетел, както следва:

СВ. Р. А П. – 60 г., българска гражданка, омъжена, неосъждана, без родство със страните.

Предупредена за отговорността по чл. 290 от НК.

Пристъпи се към разпит на първата свидетелка, със снета самоличност, както следва:

СВ. П. – До 31.01.2025 г. работех в Н НЧ „4-ти Май-1897“ - гр. Батак.

Оттогава не работя там. Лично не познавам лицето С. Ч.. Аз съм също от Батак и оттам я познавам визуално, но лично не. През 2024 г. до зимата, първите месеци на годината, помещенията, които се отдаваха под наем от Читалището бяха: докато беше жива К. Г., беше тя, зъболекарката Ш. и кафеаперитив на П. М.. Аз бях библиотекар в Читалището и знам тези обстоятелства. Първите месеци на 2024 г. К. Г. почина. След това мъжът й е наследник. След смъртта на К. Г. от настоятелството на Читалището дали са провеждали срещи с ищцата Ч. за отдаване на помещение под наем - аз лично не съм я виждала. След като К. почина, известно време нямаше никой, после госпожа С. Ч. я видях в магазина, но не знам какви са били отношенията.

Видях я в магазина, но не като клиент. Виждала съм я пред магазина, като минавам. Чух, че тя работи вътре, но нищо повече. Чух от хората слухове в града, но аз не съм я виждала да работи. При освобождаването на помещението бях в комисия, като трябваше да бъда свидетел по освобождаване на помещението. Няколко дни я чакахме, тя влиза - излиза от помещението, ние си чакаме, виждаме я, тя ни вижда. Доколкото знам, настоятелството е изпратило писмо, но не на нея, а на наемателя на магазина, че предстои освобождаване на същия. Няколко дни не можахме да влезем.

Последният ми работен ден цял ден бях пред магазина - на 31.01.2025 г.

Целият ми работен ден беше като член на комисията за приемане на магазинното помещение. Не й е пречено на ищцата да си изнася багаж, никой 3 не е упражнявал натиск върху нея. Това очаквахме от нея. Никой не е упражнявал натиск. Има си закони, няма никакво значение етноса. Другият наемател на обект на Читалището е от същото село, етнически мюсюлманин е, какво значение има? Тя е Д-р Ш.. Лицето С. Ч. при мен не е плащала наем.

Много пъти г-н Г. като читател на библиотеката, е идвал да пита за госпожа Д., когато си взима книги, идвал е да пита дали е тук г-жа Д., за да си плати наема. Не знам да е имало дискотеки в клуб „Колорадо“.

Съдът предупреждава ищцата и процесуалния й представител, че ще им бъде наложена глоба, при неспазване на реда в залата.

СВ. П. – Не мога да си спомня в кой момент съм видяла С. Ч. пред магазина, за който говоря. Нямам спомен какъв е бил сезона - може би лятото на 2024 г. Аз много рядко минавам оттам. Пътят ми не е оттам. Не всеки ден съм минавала покрай този обект до работното си място през 2024 г. До работното ми място не минавам оттам. За да стигна до работното си място – Библиотеката, аз не минавам през въпросния обект. Преминаването ми през този обект е инцидентно. През 2024 г. не помня колко пъти съм минала покрай него. Работното ми място е Библиотеката, която се намира в същата сграда, но има отделен вход. Тогава съм била с трима колеги в една стая на работното си място. Аз съм работела със служители на Читалището. Има секретар, който изпълнява функциите на касиер. Има назначен служител Читалището, заемащ длъжността „секретар“, който изпълнява задълженията да събира наемите от обектите, отдадени от Читалището под наем. Този секретар е в друга стая, различна от мястото, където аз изпълнявам служебните си задължения. За този обект г-н Г. ме е питал за г-жа Д. и съм му казвала да я потърси в стаята й.

Госпожа Д. заемаше длъжността „секретар“ на Читалището. Спомням си, че имаше случай г-н Г. който посещаваше Библиотеката като читател, да ме е питал къде се намира г-жа Д. и съм му обяснила да я търси в съседното помещение. Той е искал да си плати наема. Съпругата му на г-н Г. я познавах малко по-добре от него, защото често съм ходила там и сме си говорили, тя е идвала при мен. Не мога да кажа, че съм била приятелка с нея, но добре се познавахме, а със съпруга й - не толкова. Познавах го по-скоро като един читател в Библиотеката. Когато съм била клиент на магазина, когато съпругата 4 му е идвала при нас, съм я виждала - тя също ни беше читател. През 2024 г. не съм била клиент на магазина. Не мога да кажа кога последно съм посетила магазина, който се е отдавал под наем от Читалището. Аз пожелах да бъда включена в комисията. Просто така реших, да подкрепя колегите. На 31.01. госпожа Ч. тръгна да се изнася и ние бяхме там с колежката ми цял ден януари 2025 г., последният ми работен ден. Преди това е имало разговори с нея и на нас ни казаха да отидем в този ден и час пред магазина, и ние сме там и чакаме. Шефовете ни казаха, не знам кой точно ни го каза да отидем там.

Може би е била г-жа Д., няма кой друг. Комисията съставихме протокол на място, който разписах. При подписването на протокола, не са правени възражения.

АДВ. Н. - Моля да се предяви на свидетеля протокола, който носим.

АДВ. П. – Възразявам тъй като се отклониха от предмета на делото. В момента разпитваме свидетелката за края. Говорим за преговори.

СЪДЪТ

О П Р Е Д Е Л И:

ОСТАВЯ без уважение искането за предявяване на протокол от ищцовата страна, тъй като същият не е допуснат по делото и не се съдържа в кориците на делото.

СВ. П. – Не съм виждала съдебен акт за затварянето на обекта. Аз не се интересувам от клюки. Не знам за такива слухове. Знам, че е имало договор за отдаване на помещението под наем на г-н Г. до края на 2024 г., след което помещението няма да се отдава под наем. Не знам, не помня кога съм разбрала, че няма да се отдава под наем, сигурно е било през втората половина на 2024 г., тогава сигурно съм разбрала, че след изтичане на договора на г-н Г. няма да се отдава под наем. Това беше първия ден, в който С. започна да се изнася. След това имало още много дни. Беше последният ми работен ден и не знам какво се е случило след това. В този последен работен ден сложихме лепенки върху вратите. При слагането на лепенките, не знам какво е имало вътре в магазина. Не е правен опис какво има в магазина. Тя казваше, че ще има още много пъти, в които да се изнесе.

5

АДВ. Н. - Нямам въпроси.

АДВ. П. - Нямам въпроси. Членовете на читалищното настоятелство са отвън и искат да присъстват на делото.

В момента в съдебната зала влизат членове на читалищното настоятелство като слушатели.

Сне се самоличността на следващия свидетел, както следва:

СВ. К. П. С. – 59 г., българска гражданка, омъжена, неосъждана, без родство със страните.

Предупредена за отговорността по чл. 290 от НК.

Пристъпи се към разпит на свидетелката, със снета самоличност, както следва:

СВ. С. – Работя към настоящия момент в НЧ „4-ти Май-1897“ - гр.

Батак като главен библиотекар. Към 2024 г. бях на същата длъжност. Знам, че Читалището отдава под наем собствени помещения на трети лица. Има кафеклуб „Колорадо“, стоматологичен кабинет на д-р Ш. и едно помещение на фирма, чието име не мога да се сетя точно сега, но това е фирмата с управител г-жа Г.. Г-жа Г. - управителката на дружеството-наемател, през 2024 г. почина.