Решение № 29 от 12.02.2021, Апелативен съд - София
- Съд
- Апелативен съд - София
- Дело
- Въззивно наказателно дело от общ характер 1221/2020
- Вид
- Решение № 29
- Подписан
- 12.02.2021
- В сила
- 12.02.2021
- Състав
- Стефан Илиев, Иванка Шкодрова, Калинка Георгиева
Цитирани разпоредби
- чл.343б, ал.2 · Наказателен кодекс
- чл.55, ал.1 · Наказателен кодекс
- чл.248, ал.1 · Наказателно-процесуален кодекс
- чл.335, ал.2 · Наказателно-процесуален кодекс
- чл.348, ал.1, т.1 · Наказателно-процесуален кодекс
- чл.348, ал.1, т.2 · Наказателно-процесуален кодекс
- чл.348, ал.1, т.3 · Наказателно-процесуален кодекс
- чл.348, ал.3, т.2 , предл.1 · Наказателно-процесуален кодекс
- чл. 422, ал.1, т.5 · Наказателно-процесуален кодекс
- чл.424, ал.1 · Наказателно-процесуален кодекс
РЕШЕНИЕ
№ 29 гр. София , 09.02.2021 г.
В ИМЕТО НА НАРОДА
АПЕЛАТИВЕН СЪД - СОФИЯ, 3-ТИ НАКАЗАТЕЛЕН в публично заседание на двадесет и девети януари, през две хиляди двадесет и първа година в следния състав:
Председател:
Членове:
Стефан Илиев
Иванка Шкодрова
Калинка Георгиева в присъствието на прокурора Бойка Димитрова като разгледа докладваното от Иванка Шкодрова Наказателно дело за възобновяване № 20201000601221 по описа за 2020 година
Производството е по реда на Глава 33-та от НПК – чл.424, ал.1 вр. с чл. 422, ал.1, т.5 от НПК.
Направено е искане от осъденото лице В. Т. Г. за възобновяване на наказателното производство по НОХД №1889/2018 г. по описа на Районен съд – Кюстендил. В искането се сочи, че първоинстанционният съд е нарушил закона, тъй като при постановяване на акта си не е обсъдил и изразил становище по всички въпроси по чл.248, ал.1 от НПК, а самите мотиви са вътрешно противоречиви. Този пропуск според осъденото лице е нарушило неговото право на защита. Твърди се, че „инкорпорираната“ по делото съдебно медицинска експертиза страда от пороци, тъй като подкрепя единствено и само тезата на обвинението, а експертът изготвил експертизата не е бил компетентен.
Предвид изложеното, е иска възобновяване на наказателното производство по НОХД №1889/2018 г. по описа на Районен съд – Кюстендил, отмяна на постановения първоинстанционен акт, като делотоа бъде изпратено за ново разглеждане от друг състав на първоинстанционнния съд.
Прокурорът от АП-София, в съдебно заседание, пледира искането за възобновяване да бъде оставено без уважение, тъй като постановените актове в производството са законосъобразни и не са допуснати сочените от защитата нарушения относно непълнота и противоречие на мотивите на присъдата и решението и
1 некомпетентността на вещото лице, изготвило приетата от съда СМЕ.
Защитата на осъдения Г.– адв. А. от АК Враца, поддържа направеното искане по съображенията, изложени в същото.
Осъденото лице В. Г., в лична защита, заявява че се присъединява към казаното от своя защитник, а в предоставената му последна дума, че иска да бъде оневинен.
Апелативен съд - София, като се запозна с искането, доводите на страните и материалите по делото, прие следното:
Присъдата е вляза в сила на 17.01.2020год., когато е постановено въззивното решение №4 по ВНОХД №431/2019год. по описа на ОС-Кюстендил и който съдебен акт не е подлежал на обжалване.
Искането на осъденото лице В. Г. за възобновяване на производството и отмяна на присъдата е подадено в законоустановения шестмесечен срок, с депозиране на същото в РС-Кюстендил на 01.07.2020год.
Разгледано по същество, същото е неоснователно, като съображенията за това са следните:
Твърдението, че е допуснато съществено нарушение на материалния закон по смисъла на чл.348, ал.1, т.1 от НПК е неоснователено. Разпоредбата на чл.343б, ал.2 във вр. ал.1 от НК е приложена правилно, тъй като се касае за установени факти и в двете инстанции за управление на МПС с концентрация на алкохол в кръвта на осъденото лице над предвиденият минимален такъв в закона, при наличие на минало осъждане за такова деяние. В производството пред първата инстанция е била допусната и изслушана СМЕ във връзка със свидетелските показания на Г.а за употреба от страна на осъденото лице на хомеопатични лекарства, който оказват въздействие на концентрацията на алкохол в кръвта при употреба, което заключението изключва възможността констатираната концентрация да се дължи на това обстоятелство. Няма основания да се приеме, че вещото лице изготвило съдебно медицинската експертиза по писмени данни е некомпетентно, което да поставя под въпрос заключението на същата. Въззивната инстанция е обсъдила същото в съответствие и с останалите доказателства по делото.
Наведените доводи за съществено нарушение на процесуалните правила по смисъла на чл.348, ал.1, т.2 от НПК се свеждат до непълнота и противоречие в мотивите на присъдата. Такива възражения се съдържат и във въззивната жалба, на които е отговорено от въззивната инстанция. Последната, в рамките на своите правомощия, е отстранила този порок с допълване мотивите на първоинстанционната присъда, въз основа на дадените й за това правомощия в чл.335, ал.2 от НПК. Сочената от защитата непълнота в мотивите на присъдата не е от такова естество, за да се приеме че изобщо липсват мотиви по смисъла на чл.348, ал.3, т.2 , предл.1 от НПК.
2
По отношение на основанието за възобновавяне във вр. чл.348, ал.1, т.3 от НПК, същото само е маркирано, без изрична мотивировка в последствие, включително и в съдебно заседание. Касае се за наложено наказание по чл.343б, ал.2 от НК, като определеният размер от районният съд е бил изменен от въззивната инстанция от две години и шест месеца „Лишаване от свобода“ на една година и шест месеца „Лишаване от свобода“, при първоначален „Общ“ режим на изтърпяване на наказанието. При преценката за този размер, въззивната инстанция е обсъдила смекчаващите и отегчаващите вината обстоятелства и е приела превес на първите, без да е налице такова според настоящия съдебен състав, поради което е изменила и наказанието „Лишаване от свобода“ към минималния предвиден в закона. Доказателства за приложение на чл.55, ал.1 от НК с оглед наличие на изключителни или многобройни смекчаващи обстоятелства, когато и най-лекото, предвидено в закона наказание да се окаже несъразмерно тежко, не са налице. В предвид на това, наказанието не се явява явно несправедливо и искането за възобновяване на наказателното производство на това основание, също е неоснователно.
Водим от гореизложеното, Софийски апелативен съд, Наказателно отделение, 3-ти състав, на основание чл.424, ал.1, във връзка с чл.422, ал.1, т.5 от НПК РЕШИ:
ОСТАВЯ БЕЗ УВАЖЕНИЕ искането за възобновяване на наказателното производство по НОХД №1889/2018г. по описа на Районен съд – Кюстендил, направено от осъденото лице В. Т. Г., с ЕГН:**********.
РЕШЕНИЕТО не подлежи на обжалване.
Председател: _______________________
Членове:
1. _______________________
2. _______________________
3