Решение № 2368 от 10.05.2023, Софийски градски съд

РЕШЕНИЕ

№ 2368 гр. София, 09.05.2023 г.

В ИМЕТО НА НАРОДА

СОФИЙСКИ ГРАДСКИ СЪД, ВЪЗЗ. II-Е СЪСТАВ, в публично заседание на двадесет и седми януари през две хиляди двадесет и трета година в следния състав:

Председател: Иванка Иванова

Членове:

Петър Люб. Сантиров

Ванина Младенова при участието на секретаря Елеонора Анг. Георгиева като разгледа докладваното от Иванка Иванова Въззивно гражданско дело № 20221100501065 по описа за 2022 година

Производството е по реда на чл.258 ГПК – чл.273 ГПК.

С решение № 20205259 от 30.10.2021 г., постановено по гр. д. № 64802/2020 г. по описа на СРС, III ГО, 85 състав, ЗАД „А.“ АД е осъден да заплати на „Б.Е.“ ООД, сумата от 6 526, 84 лв., представляваща обезщетение за имуществени вреди, претърпени в резултат на увреди, получени при ПТП, настъпило на 02.09.2020 г., в гр. София, причинено виновно от водач на товарен автомобил марка „Пежо“, модел „Боксер“, рег. № А **** ММ, за чийто автомобил са били сключени застраховки „Каско“ и „Злополука“ и за което ПТП е образувана щета № 12020030101048, ведно със законната лихва, считано от 22.12.2020 г. до окончателното им изплащане, както и 1 211, 07 лв.

– разноски по делото. Отхвърлена е молбата на ответника за присъждане разноски по делото.

Срещу постановеното съдебно решение е депозирана въззивна жалба от ответника ЗАД „А.“ АД, с която е обжалвано изцяло. Излага съображения, че обжалваното решение е необосновано и неправилно, постановено в нарушение на материалния и процесуалния закон. Счита, че неправилно решаващият съд е приел, че настъпилото на 02.09.2020 г. събитие не попада в обхвата на изключенията от покритието по смисъла на общите условия на застрахователния договор, както и че застрахования не е допуснал нарушение на същия, което да обуслови правото на застрахователя да откаже изплащане на обезщетение. Решаващият съд е формирал изводи относно застраховка „Гражданска отговорност“, а в случая се претендира обезщетение по имуществена застраховка, поради което счита, че мотивите са неотносими към предмета на спора.

Съдът не е обсъдил общите условия на

1 застрахователя, както и основанията, които пораждат правото на застрахователя да откаже плащане на обезщетение. Не е обсъдено също така и възражението за намаляване на застрахователното обезщетение. Счита, че е налице изключен риск по т.14.5 от Общите условия за застраховка „Каско“, поради което застрахователят не е в риск и не дължи обезщетение за претендираните вреди. Принцип в правото е, че никой не може да черпи права от собственото си поведения, в случая – от проявената груба небрежност на водача. Застрахованият е получил, запознал се е и се е съгласил с Общите условия на застраховката при сключване на договора, поради което той е обвързан от тях. В случай, че съдът приеме, че претенцията е основателя и за застрахователя е налице задължение за заплащане на обезщетение, то следва да се обсъди конкретния принос на застрахования водач за настъпване на вредата и съответно обезщетението за бъде намалено, доколкото именно поведението на водача е станало единствена причина за настъпване на произшествието и свързаните с него вреди. Моли съда да отмени обжалваното решение и да отхвърли изцяло предявения иск, а в условията на евентуалност – ако приеме претенцията за основателност, да намали обезщетението съразмерно с конкретния принос на застрахования водач за настъпване на произшествието. Претендира сторените по делото разноски.

В срока по чл.263, ал.1 ГПК е постъпил писмен отговор на въззивната жалба от ищеца „Б.Е.“ ООД, с който я оспорва. Излага съображения, че обжалваното решение е правилно и законосъобразно. Макар да не е съгласен с мотивите на решаващия съд, които действително касаят друг вид застрахователно правоотношение и съответно изследват различни предпоставки при преценка на основанието на съдебно заявената претенция, то съдът е формирал правилни правни изводи, въз основа на които е уважил предявения иск. Съгласно заключението на вещите лица отклонението излизането от пътя се дължи на неправилно боравене с уредите за управление на застрахования автомобил. Вещите лица не могат да посочат каква е причината за това неправилно боравене с уредите. Счита, че възражението на жалбоподателя за заспиване не се подкрепя от събраните по делото доказателства. При увеличаване размера на иска са приспаднати извършените предходни плащания от застрахователя по същата застрахователна полица.

Счита, че е неоснователен доводът на жалбоподателя, че решаващият съд не е отчел приносът на застрахования съгласно условията на застраховка „Каско на МПС“ застрахователят отговаря на договорно основания за пълния размер на вредите, но не повече от застрахователната сума. Без значение е дали трето лице отговаря на друго основание към собственика на увредената вещ.

Застрахованият е упражнил правата си по договора за застраховка „Каско“ вместо да петендира обезщетение от прекия причинител на щетата на деликтно основание.

Моли съда да потвърди обжалваното решение.

Претендира сторените по делото разноски.

Съдът, след като прецени представените по делото доказателства и обсъди доводите на страните, с оглед разпоредбата на чл.12 ГПК и чл.235, ал.2 ГПК, приема за установено следното от фактическа страна:

СРС е сезиран с иск с правно основание чл.405, ал.1 КЗ. Ищецът твърди, че на 04.02.2020 г. е сключен застрахователен договор със застрахователна полица № 0306Х0538696 между страните в производството 2 по имуществена застраховка „Каско“ и „Злополука“ със срок на действие от 00.00 ч. на 13.02.2020 г. до 23.59 ч. на 12.02.2021 г., при застрахователна сума в размер на 10 200 лв. Обект на застраховане е товарен автомобил „Пежо“, модел „Боксер“, рег. № А **** ММ. Договорено е застрахователно покритие по клауза „П“ – Пълно Каско, която съгласно общите условия по застраховката покрива щети по МПС, произлезли от сблъскването му с други подвижни или неподвижни предмети (щети при ПТП). На 02.09.2020 г. на АМ „Тракия“, 227 км., в посока Бургас – София е реализирано ПТП, при което застрахованият автомобил е самокатастрофирал. За инцидента е съставен протокол за ПТП. Причина за настъпването му е несъобразена с пътните и атмосферните условия (мокра настилка), скорост на движение от водач на МПС, да което му е съставен акт за установяване на административно нарушение по съответния ред. В резултат на настъпилия инцидент на застрахования при ответника автомобил са нанесени значителни щети. На 03.09.2020 г. е депозирал уведомление при ответника за настъпилото застрахователно събитие, въз основа на което е образувана щета № 12020030102002 по описа на ЗАД „А.“ АД на увредения автомобил са извършени три огледа, при които са установени причинените в резултат на инцидента щети. С писмо от 06.11.2020 г. ответникът е отказал изплащане на застрахователно обезщетение, тъй като водачът на застрахования автомобил не е предприел необходимите предохранителни мерки за предпазване на автомобила от вреди, тъй като бил заспал по време на движение, което е довело до загуба на контрол над управляваното от него МПС и до възникване на ПТП. Счита, че по образуваната щета не се съдържат каквито и да е данни, че при настъпване на застрахователното събитие водачът на процесното МПС е заспал по време на движение, а е установено, че причина за възникване на застрахователното събитие е несъобразена от водача атмосферните и пътните условия скорост на движение. С оглед на това счита, че в случая се касае за виновно неизпълнение от ответника на договорното му задължение, регламентирано в нормата на чл.405, ал1 КЗ и включено в съдържанието на валидно възникналото между страните по делото застрахователно правоотношение по имуществена застраховка „Каско на МПС“. Моли съда да постанови решение, с което да осъди ответника да му заплати сумата от 1 250 лв., частичен иск от 7 000 лв., представляваща дължимо застрахователно обезщетение във връзка с нанесени имуществени вреди на товарен автомобил марка „Пежо“, модел „Боксер“, рег. № А **** ММ във връзка с настъпило на 02.09.2020 г. застрахователно събитие, ведно със законната лихва, считано от момента на завеждане на делото до окончателното изплащане. Претендира сторените по делото разноски.

С постъпилия в срока по чл.131 ГПК писмен отговор на исковата молба ответникът оспорва предявения иск. Счита, че не са налице предпоставките за ангажиране на отговорността му. Оспорва, че е налице осъществен покрит риск по застраховка „Каско“ на МПС. Счита, че е реализиран риск, изрично изключен от застрахователно събитие по т.14.5 от Общите условия, съгласно която застрахователят не покрива пълна загуба или частична щета на застрахованото МПС, причинени при, от или вследствие на умишлени или с груба небрежност действия на застрахования, член на неговото семейство, негов служител, трето ползващо МПС лице, водач на МПС, превозваните с МПС лица, чиито действия са предизвикали 3 застрахователното събитие. В тази клауза изрично са посочени служители на застрахованото юридическо лице, съответно водача на застрахованото МПС.

В съответствие с принципа за свобода на договаряне в гражданския оборот, страните по застрахователния договор са свободни да уговарят основанието за носене на отговорност от застрахователя в случай на увреждане на застрахованото имущество по застраховка „Каско на МПС“, както и случаите, в които застрахователят не носи риска. В застрахователната полица ищецът изрично е декларирал, че е получил, запознал се е и приема Общите условия на застраховка „Каско“ на МПС на застрахователя. Съгласно съдебната практика груба небрежност представлява неполагане на грижата, която би положил и най-небрежният човек при подобни условия, неполагане на значително по – елементарна степен на загриженост. Твърди, че в случая водачът на МПС е заспал по време на движение, което е довело до загуба на контрол на автомобила и до възникване на ПТП. Поддържа, че водачът е длъжен всякога да има разумна преценка за физиологичния си статус и в случай на умора, болест или друго неразположение – да спре, за да се приведе в състоене, което да му позволи да следва контура на пътя и да се движи в собствената си лента за движение. Твърди, че водачът на застрахования автомобил е пренебрегнал физическата умора, която е усещал, допуснал е да заспи на волана на управлявания от него автомобил, като поведението му счита, че съставлява груба небрежност. Отказът от управлението на автомобил в такова състояние е от естество да предотврати настъпване на вредоносния резултат. В условията на евентуалност твърди, че водачът на застрахования при ответника автомобил е загубил контрол върху него в резултат на употреба на медикаменти, причиняващи разсеяност, сънливост у водача и заспиване, евентуално – че е управлявал автомобила с несъобразена скорост, което е единствената причина за настъпване на пътния инцидент. Счита, че е налице изключен риск по чл.14.11 от Общите условия на застраховка „Каско“ на МПС, съгласно която по застраховката не се покрива пълна загуба или частична на застрахованото МПС, причинена от или вследствие на грубо нарушаване на техническите или технологични правила за експлоатация и ремонт на МПС, управление на технически неизправно МПС и/или неспазване предписанията на компетентните органи (движение по забранени и сигнализирани участъци, пътища, проходи, движение без вериги, движение с ремаркета и др.). В случая е налице несъобразяване с пътните знаци, ограничаващи скоростта на движение на водача на застрахования автомобил. Счита, че са налице предпоставките на чл.408, ал.1, т.3 КЗ и не дължи заплащане на застрахователно обезщетение.

Позовава се на неизпълнение на поети договорни задължения. Поддържа, че е налице тотална щета. С оглед на това, ако съдът приеме предявеният иск за основателен, то дължимото застрахователно обезщетение възлиза на 3 673, 16 лв. Моли съда да постанови решение, с което да отхвърли предявения иск.

Претендира сторените по делото разноски.

С определение, постановено в проведеното на 13.05.2021 г. открито съдебно заседание, съдът е допуснал изменение на предявения иск чрез увеличаване на неговия размер от 1 250 лв. на 6 526, 84 лв.