Определение № 25513 от 14.07.2026, Софийски районен съд
- Съд
- Софийски районен съд
- Дело
- Гражданско дело 8955/2026
- Вид
- Определение № 25513
- Подписан
- 14.07.2026
- В сила
- 14.07.2026
- Състав
- ТЕОДОРА АНГЕЛОВА КАРАБАШЕВА
Цитирани разпоредби
- чл. 124 и сл. · Граждански процесуален кодекс
- чл. 131 · Граждански процесуален кодекс
- чл. 131, ал. 1 · Граждански процесуален кодекс
- чл. 140 · Граждански процесуален кодекс
- чл. 146, ал. 1, т. 3 и т. 4 · Граждански процесуален кодекс
- чл. 146, ал. 1, т. 3 и т. 4 · Граждански процесуален кодекс
- чл. 147 · Граждански процесуален кодекс
- чл. 237 · Граждански процесуален кодекс
- чл. 238 · Граждански процесуален кодекс
- чл. 91 · Граждански процесуален кодекс
- чл. 92а · Граждански процесуален кодекс
- чл. 45 · Закон за задълженията и договорите
- чл. 45, ал. 2 · Закон за задълженията и договорите
- чл. 411 · Кодекс за застраховането
ОПРЕДЕЛЕНИЕ
№ 25513 гр. София, 14.07.2026 г.
СОФИЙСКИ РАЙОНЕН СЪД, 171 СЪСТАВ, в закрито заседание на четиринадесети юли през две хиляди двадесет и шеста година в следния състав:
Председател: ТЕОДОРА АНГ. КАРАБАШЕВА като разгледа докладваното от ТЕОДОРА АНГ. КАРАБАШЕВА Гражданско дело № 20261110108955 по описа за 2026 година
Производството е по реда на чл. 124 и сл. ГПК.
Образувано е по искова молба на „ДЗИ-Общо застраховане“ ЕАД, чрез адв. Б. /с пълномощно на л. 7/ срещу ЗК „...........с“ АД.
В законоустановения срок по чл. 131 ГПК е постъпил писмен отговор на исковата молба от ответника ЗК „...........с“ АД, чрез юрисконсулт Петрова /с пълномощно към ОИМ/.
На основание чл. 140 ГПК Софийски районен съд
ОПРЕДЕЛИ:
НАСРОЧВА делото за разглеждане в открито съдебно заседание на 19.10.2026 г. от 10:50 часа, за която дата да се призоват страните.
УКАЗВА на страните, че следва най-късно в първото по делото заседание да изложат становището си във връзка с дадените указания и доклада по делото, както и да предприемат съответните процесуални действия, като им УКАЗВА, че ако в изпълнение на предоставената им възможност не направят доказателствени искания, те губят възможността да направят това по-късно, освен в случаите по чл. 147 ГПК.
ИЗГОТВЯ СЛЕДНИЯ ПРОЕКТ ЗА ДОКЛАД ПО ДЕЛОТО:
Предявен е осъдителен иск с правно основание чл. 411 КЗ – съответно за сумата в размер на 600.00 евро – частично от 828.64 евро, представляваща неизплатен остатък от регресно вземане на ищеца за възстановяване на платено по имуществена застраховка „Каско +“ застрахователно обезщетение за щети по лек автомобил марка „.........“, с рег. № ............., причинени в резултат на ПТП на 24.09.2023 г. на ПП – I – 6 по пътя ............, ведно със законната лихва от датата на подаване на исковата молба в съда – 02.04.2026 г., до окончателното плащане. В исковата молба се твърди, че на 24.09.2023 г. на ПП – I – 6 по пътя ............ е настъпило ПТП, предизвикано по вина на водача на мотоциклет марка „............“ с рег. № ............, който поради шофиране с несъобразена с пътните условия скорост е застигнал и блъснал движещия се попътно пред него автомобил марка „..........“ с рег. № ............., като вследствие на настъпилия удар мотоциклетът се отклонил, навлязъл в лентата за насрещно движение и блъснал движещия се в другата лента МПС марка „..............“ с рег.
№ ............, а в резултат на удара автомобил „..............“ с рег. № ............ също навлезнал в лентата за насрещно движение и реализирал удар с лек автомобил марка „.........
Спортстурер“ д рег. № .............. Вследствие на настъпилото ПТП на лек автомобил марка 1
„......... Спортстурер“ д рег. № ............. са причинени материални щети по задна броня, панел заден ляв калник, джанта лява, гума задна лява, колесен лагер. За увредения лек автомобил била сключена имуществена застраховка „Каско +“ по застрахователна полица № 440123021026030/12.09.2023 г. при ищцовото застрахователно дружество, валидна към датата на ПТП, по която била образувана щета № 44012312304871/27.09.2023 г. по повод на настъпилото застрахователно събитие. Ищецът излага, че след извършена оценка на щетите по застрахования автомобил било определено застрахователно обезщетение в общ размер на 1 620.68 лева, което е заплатил в цялост на правоимащото лице. Поддържа, че за мотоциклет марка „............“ с рег. № ............, е била сключена задължителна застраховка „Гражданска отговорност“ при ответника, с валидно застрахователно покритие към датата на ПТП, поради което на основание чл. 411 КЗ е придобил регресно вземане срещу последния за възстановяване на изплатеното застрахователно обезщетение и направените ликвидационни разноски за определянето му в размер от 15,65 лева. Твърди, че с регресна покана, получена от ответника на 13.01.2026 г., предявил пред него регресна претенция за сума в размер от 1620.28 лева с включени ликвидационни разноски в размер на 15,65 лева.
В срока по чл. 131, ал. 1 ГПК ответникът е депозирал отговор на исковата молба с изразено становище, че признава предявените искове. Не оспорва наличието на валидно към датата на процесното ПТП застрахователно правоотношение по застраховка „Гражданска отговорност“, сключена за мотоциклет марка „............“ с рег. № ............. Изтъква, че не оспорва исковата претенция и изтъква, че е заплатил претендираната сума в размер от 1045.94 евро, като представя доказателства.
По разпределяне на доказателствената тежест между страните:
По иска с правно основание чл. 411 КЗ УКАЗВА на ищеца, че в негова тежест е да докаже по делото при условията на пълно и главно доказване следните обстоятелства: 1./ сключен застрахователен договор за имуществена застраховка за увредения лек автомобил с валидно застрахователно покритие към датата на ПТП; 2./ плащане на застрахователно обезщетение в изпълнение на този договор; 3./ отговорност на прекия причинител на процесното ПТП за вредите по чл. 45 ЗЗД, за което следва да бъдат установени изискуемите елементи на непозволено увреждане: деяние, противоправност, вреди, причинна връзка между деянието и вредите и вина на прекия причинител /последната се презумира по арг. от чл. 45, ал. 2 ЗЗД/, като конкретно установи, че констатираните вреди при последващия оглед на 24.09.2023 г. по застрахования автомобил са настъпили в резултат именно на процесното ПТП; 4./ размер на причинените вреди; и 5./ сключен договор за задължителна застраховка „Гражданска отговорност”, валиден към датата на ПТП, по силата на който ответникът се е задължил да застрахова гражданската отговорност за вреди на виновния водач.
УКАЗВА на ответника, че в негова тежест при установяване на горните факти е да докаже погасяване на дълга чрез плащане.
ОТДЕЛЯ на основание чл. 153, вр. чл. 146, ал. 1, т. 3 и т. 4 ГПК като безспорни между страните и ненуждаещи се от доказване следните обстоятелства: 1./ за мотоциклет марка „............“ с рег. № ............, е налице сключена при ответника задължителна застраховка „Гражданска отговорност”, валидна към датата на ПТП; 2./ съществуването на валидно застрахователно правоотношение по имуществена застраховка „Каско +“ между ищеца и собственика на лек автомобил марка „......... Спортстурер“ д рег. № .............; 3./ настъпването н а 24.09.2023 г. на ПТП между лек автомобил марка марка „......... Спортстурер“ с рег. № ............., и мотоциклет марка „............“ с рег. № ............, при обстоятелствата, посочени в съставения и подписан от водачите констативен протокол за ПТП с пострадали лица от 24.09.2023 г.; 4./ образуването при ищеца на щета № 44012312304871/27.09.2023 г. по повод настъпилото ПТП; 5./ извършено от ищеца в полза на застрахованото лице плащане на застрахователно обезщетение по щета № 44012312304871/27.09.2023 г. в общ размер на сумата 1 620.68 лева; 6./ получена на 13.01.2026 г. от ответника регресна покана за плащане на застрахователно обезщетение за щети по лек автомобил марка „......... Спортстурер“ д рег.
№ ............., във връз с ПТП от 24.09.2023 г.
По доказателствата:
2
ДОПУСКА представените с исковата молба и отговора на исковата молба документи като писмени доказателства по делото.
ОТЛАГА произнасянето по доказателствените искания на ищеца за първото по делото открито съдебно заседание.
ПРИЕМА проект за доклад съобразно обстоятелствената част на определението.
УКАЗВА на страните, че на основание чл. 237 ГПК, когато ответникът признае иска, по искане на ищеца съдът прекратява съдебното дирене и се произнася с решение съобразно признанието, както и че признанието на иска не може да бъде оттеглено.
УКАЗВА на страните, че на основание чл. 238 ГПК, ако ответникът не е представил в срок отговор на исковата молба и не се яви в първото заседание по делото, без да е направил искане за разглеждането му в негово отсъствие, ищецът може да поиска постановяване на неприсъствено решение срещу ответника или да оттегли иска. Ако ищецът не се яви в първото заседание по делото, не е взел становище по отговора на исковата молба и не е поискал разглеждане на делото в негово отсъствие, ответникът може да поиска прекратяване на делото и присъждане на разноски или постановяване на неприсъствено решение срещу ищеца. Неприсъственото решение не подлежи на обжалване.
УКАЗВА на страните, че ако неоснователно причинят отлагане на делото, понасят независимо от изхода му разноските за новото заседание и заплащат глоба на основание чл.
92а ГПК в размерите по чл. 91 от ГПК.
Съдът приканва страните към сключване на съдебна спогодба, към медиация или извънсъдебно доброволно уреждане на спора. Разяснява на страните, че при постигане на съдебна спогодба дължимата държавна такса е в половин размер и спорът ще се разреши в по-кратки срокове. Указва на страните, че за постигане на съдебна спогодба следва да се явят лично в съдебно заседание или да упълномощят свой процесуален представител, който от тяхно име да постигне спогодба, за което следва да представят по делото изрично пълномощно.
Препис от определението да се изпрати на страните, а на ищеца – и препис от отговора на ответника.
Определението не подлежи на обжалване.
Съдия при Софийски районен съд: _______________________
3