Решение № 243 от 19.01.2024, Административен съд - Плевен

РЕШЕНИЕ

№ 243

Плевен, 19.01.2024 г.

В ИМЕТО НА НАРОДА

Административният съд - Плевен - IV състав, в съдебно заседание на десети януари две хиляди и двадесет и четвърта година в състав:

Съдия:

ЦВЕТЕЛИНА КЪНЕВА

При секретар ВЕНЕРА МУШАКОВА като разгледа докладваното от съдия ЦВЕТЕЛИНА КЪНЕВА административно дело № 20237170700760 / 2023 г., за да се произнесе взе предвид следното:

Производството е по реда на чл.145 и сл. от Административно-процесуалния кодекс /АПК/, вр. чл.211 от Закона за Министерството на вътрешните работи /ЗМВР/, вр. чл.15, ал.1, т.3 от Закона за изпълнение на наказанията и задържането под стража /ЗИНЗС/.

Делото е образувано по жалба от М. Д. Д. от [населено място] вода, общ.Белене, обл.Плевен, чрез адв.М. от САК, против Заповед №Л-2580/17.08.2023г. на Началника на затвора Белене, с която на оспорващия е наложено дисциплинарно наказание „Порицание“ за срок от шест месеца, считано от датата на връчване на заповедта.

В жалбата са наведени доводи, че заповедта е издадена при допуснати съществени нарушения на процесуалните правила, в противоречие с материалния закон и в несъответствие с целта на закона. Твърди се, че заповедта е издадена при неспазване на законовите разпоредби и на Правилата за организацията на дейността по установяване на дисциплинарни нарушения и налагане на дисциплинарни наказания, събирането и обработката на информация за състоянието на дисциплината и дисциплинарната практика в ГД”Изпълнение на наказанията” и ГД"Охрана" и териториалните им служби/звена към Министъра на правосъдието. Сочи се, че липсва надлежно протоколиране на дейността на комисията, извършила проверката по чл.205 ал.2 от ЗМВР, като се счита, че не е съставен нито един протокол от проведено заседание, както и оспорващият не е бил призоваван за подобни заседания и не е имал възможност да участва в такива. Твърди се още, че липсват доказателства служителят да е уведомяван за възможността по чл.205 ал.3 от ЗМВР да бъде подпомаган в защитата си от друг служител или от адвокат. Сочи се също, че инспектор П. М.-член на комисията не отговаря на изискванията да е компетентна в областта, предмет на дисциплинарното производство, тъй като длъжността й /специалист „Човешки ресурси“/ не е свързана с осъществяваната от Д. пряка служебна дейност като надзирател. Посочва се още, че именно този служител, в качеството си на член на комисията е изготвял всички издавани документи в производството, вкл. тези от наказващия орган, вкл. и оспорената заповед, което води практически до съвместяване качествата на проверяващ орган с действията от името на наказващия орган. Твърди се, че заповедта страда от липса на ясни мотиви и съдържа съществени противоречия в обстоятелствената част, които не позволяват ясно установяване на вида и характера на вмененото нарушение, нито конкретното твърдяно неизпълнение. Сочи се, че липсва също и отразяване в коя от хипотезите на чл.194 ал.2 т.1 от ЗМВР се субсумират твърдяните нарушения. По отношение на ползваната почивка се твърди, че не се сочи какъв акт е нарушен и очевидно не се касае за неизпълнение на ЗМВР или на подзаконов нормативен акт. В тази връзка се счита, че не става ясно кое точно правило е нарушено. Посочва се също, че не е извършена преценката по чл.206 ал.2 от ЗМВР, както и липсват мотиви за формата на вината и за цялостното поведение на служителя. Счита се още, че наложеното наказание не е съответно на вмененото нарушение. Сочи се също, че от материалноправна страна липсва осъществяване на хипотезата на „неизпълнение на разпоредбите на този закон и на издадените въз основа на него подзаконови нормативни актове, на заповедите и разпорежданията на министъра на вътрешните работи, заместник-министрите и главния секретар на МВР и на преките ръководители“. По отношение неизвършването на обиск се счита, че не се установява по какъвто и да е било начин, че задължението за извършване на обиск е следвало да бъде изпълнено именно от оспорващия Д.. Счита се, че дори хипотетично да се приеме извършването на някакво нарушение, то наложеното наказание „порицание“ се явява несъразмерно тежко спрямо твърдяното нарушение, особено предвид обстоятелството, че вредоносни последици не са настъпили, както и предвид факта, че предходни наказания на служителя не са налагани. В заключение се счита, че нито е налице нарушение, нито такова е извършено виновно, а дори и да е извършено, не представлява такова по чл.194, ал.2, т. 1 от ЗМВР. Твърди се също, че заповедта не съответства и на целта на закона. Моли се за отмяна на заповедта и се претендира присъждане на направените разноски.

В допълнение към жалбата се твърди още, че е допуснато нарушение на изискванията на чл.197 ал.3 от ЗМВР при издаване на заповедта. Оспорва се като антидатиран, неверен по съдържание и съставен единствено за целите на съдебното производство представеният протокол от 29.06.2023 г. от заседание на проверяващата комисия.

От ответника, чрез процесуален представител, в придружителното писмо за представяне на преписката е изразено становище за неоснователност на жалбата и се иска присъждане на юрисконсултско възнаграждение в размер на 200лева.

В открито съдебно заседание оспорващият се явява лично и с адв.М., който поддържа депозирана жалба по наведените в нея и допълнително основания. Анализира събраните в хода на съдебното производство доказателства и счита, че не са извършени вменените на оспорващия нарушения. Моли за отмяна на заповедта и присъждане на разноски, съобразно представен списък. Представя писмени бележки с доводи аналогични на изложените в жалбата и в открито съдебно заседание.

Ответникът в съдебно заседание се представлява от юрисконсулт Х., която счита жалбата за неоснователна, като навежда доводи за спазване на всички законови изисквания при издаване на заповедта. Моли жалбата да бъде отхвърлена и претендира присъждане на юрисконсултско възнаграждение в размер на 200лева. В указания срок не представя писмени бележки.

Административен съд - Плевен, четвърти състав, като обсъди събраните по делото доказателства, поотделно и в тяхната съвкупност, съобрази доводите на страните и извърши цялостна проверка на оспорения акт във връзка с правомощията си по чл.168 от АПК, приема за установено от фактическа страна следното:

Жалбата е подадена в законоустановения срок, доколкото заповедта е връчена на 31.08.2023г., видно от отбелязването на самата нея /л.20/, а жалбата е подадена на 14.09.2023г., от легитимирано лице и при наличие на интерес от търсената защита, поради което е допустима.

Разгледана по същество е основателна.

В процесната заповедта е посочено като фактическа обстановка, че държавният служител младши инспектор М. Д. Д. - надзирател I-ва степен в затворническо общежитие „Белене“- II-ра категория към затвора в [населено място] II-ра категория, е назначен в наряд на пост № 1 в същото общежитие на 31.03.2023г. от 08,00 часа до 16,00 часа, като носи службата на пост № 1 от 08,00 часа до 09,20 часа, от 09,50 часа до 12.00 часа и от 14,00 часа до 16,00 часа. Посочено е още, че от видеоматериал е установено, че не е извършен обиск на един лишен от свобода, който напуска затворническото общежитие в 14,34 часа. Отразено е, че на 01.04.2023г. мл.инспектор М. Д. е дежурен от 20,00 часа до 08,00 часа на 02.04.2023г., съгласно ежедневна ведомост, като от предоставения запис от охранителната камера срещу постовата стая на пост № 1 е видно, че Д. ползва почивка от 00,08 часа до 02,06 часа (1 час и 58 минути). Счетено е, че мл.инспектор М. Д. ползва почивка извън регламентирания график и с по-голяма продължителност по време на дежурството си от 20.00 часа на 01.04.2023г. до 08,00 часа на 02.04.2023г., което представлява нарушение на т. 6.7. от Инструкция за особеностите на пост № 1 „Физиологичен режим на труд и почивка, използвани за отдих и възстановяване и почивки за хранене, се ползват от постовия, както следва:

(За смяната от 20,00 ч. до 08,00 ч.:

П. физиологична почивка/отдих - от 22,00 ч. до 22,30 ч.

Почивка за хранене - от 00,00 ч. до 00,30 ч.

Втора физиологична почивка/отдих - от 05,00 ч. до 05,30 ч.

Командирът на отделение може да променя времето за физиологичен режим на труд и почивка, съгласно оперативната обстановка в затвора.)“.

Счетено е още в заповедта, че по време на дежурството си на 31.03.2023 г. от 08,00 часа до 20,00 часа, мл.инспектор М. Д. не извършва обиск на излизащ от общежитието лишен от свобода в 14,34 часа, което представлява нарушение на чл. 92, ал. 1, т. 1, т.2 и т. 4 от ЗИНЗС, чл. 312, т. 11 от ППЗИНЗС. Прието е, че действията на мл. инспектор М. Д. представляват нарушение на служебната дисциплина по смисъла на чл. 194, ал. 2, т. 1, а именно - „неизпълнение на разпоредбите на този закон и на издадените въз основа на него подзаконови нормативни актове, на заповедите и разпорежданията на министъра на вътрешните работи, заместник- министрите и главния секретар на МВР и на преките ръководители“, за което на основание чл. 200, ал. 1, т. 11 от ЗМВР се предвижда налагане на дисциплинарно наказание „Порицание“ за срок от 6 (шест) месеца до 1 (една) година.

В заключение в заповедта е прието, че за извършеното на 01-02.04.2023г. и на 31.03.2023г. нарушение на служебната дисциплина, установено от проверка, назначена с писмена заповед № Л-1802/13.06.2023г., писмена справка peг. № ИЗ-6538/05.07.2023г., и след като са оценени събраните доказателства, взета е предвид тежестта на нарушението, настъпилите от него последици, обстоятелствата, при които е извършено, формата на вината и цялостното поведение на държавния служител по време на службата и е предоставена възможност да се упражни правото на защита и не са приети по зависещи от служителя причини (покана peг. № ИЗ-6842/13.07.2023 г. и протокол peг. № ИЗ-7889/15.08.2023 г. по описа на затвора в [населено място]- II-ра категория), писмените обяснения на служителя, тъй като не е дал такива по негова вина, и на основание чл.194 ал.2 т.1, чл.197 ал.1 т.3, чл.200 ал.1 т.11, чл.204 т.3 от ЗМВР е наложено дисциплинарно наказание „Порицание“ за срок от 6 месеца.

Като част от административната преписка е Докладна записка от инспектор А. А. от 25.05.2023 г. /л.л.41-42/, в която се сочи, че на 01.04.2023 г. от 20:00 часа до 08:00 часа на 02.04.2023 г. мл.инспектор М. Д. влиза в банята от 00:08 часа до 02:07 часа /1 час и 59 мин./, като през този период мл.експерт К. И. носи службата в постовата стая и прави обходи съгласно инструкцията.

О. Д. записка от гл.инспектор В. К. от 06.06.2023г. /л.л. 26-36/ се установява, че при проверка на записи от камери за видеонаблюдение може да се направи извод, че мл.инспектор М. Д. е извършил следните дисциплинарни нарушения – напускане на поста – 2 броя на 02.04.2023г.; използва по-дълги почивки от регламентираните – 1 брой на 02.04.2023г., и 8 броя нарушения - неизвършване на личен обиск и проверка на багаж на л.св., на 29.03.2023г., в 14.48, 14.53, 15.23 часа, на 31.03.2023 г. – в 12.54, 13.54, 14.34, 16.09 и 11.47 часа.

Издадена е Заповед № Л-1802 от 13.06.2023 г. /л.л.21-23/ от началника на затвора Белене, с която е наредено да се извърши проверка за причините, поради които мл.инспектор М. Д. по време на дежурствата си в периода от 29.03.2023 г. до 02.04.2023 г. на два пъти е напускал поста, не е извършвал личен обиск и проверка на багажа на лишени от свобода и е ползвал почивка, по-дълга от регламентираната. За извършване на проверката е назначена тричленна комисия. Заповедта е връчена на Д. на 14.06.2023г., видно от отбелязването на самата нея.

О. Д. са подадени две докладни записки – първата от 21.06.2023 г., а втората от 26.06.2023 г. /л.л.24-25/, като в първата се сочи, че му е предоставен видеозапис за гледане, а според втората – че след като е изгледал записите, не е видял да е извършил нарушения на постовата служба.

За извършената от комисията проверка е изготвена Писмена справка peг. № ИЗ-6538/05.07.2023г. /л.л.64-69/, в която се излагат същите факти и се сочат като нарушени същите правни норми, както в процесната заповед. Отразено е също, че по отношение на други твърдения за нарушения, същите не са извършени от Д.. Посочено е още, че е назначен за служител през 2016 г., като по време на службата е награждаван два пъти и не е наказван.