Решение № 79 от 13.02.2025, Окръжен съд - Благоевград

РЕШЕНИЕ

№ 79 гр. Благоевград, 13.02.2025 г.

В ИМЕТО НА НАРОДА

ОКРЪЖЕН СЪД – БЛАГОЕВГРАД, ЧЕТВЪРТИ ВЪЗЗИВЕН

ГРАЖДАНСКИ СЪСТАВ, в публично заседание на тридесети януари през две хиляди двадесет и пета година в следния състав:

Председател: Николай Грънчаров

Членове:

Владимир Ковачев

Атанас Иванов при участието на секретаря Герасим Ангушев като разгледа докладваното от Атанас Иванов Въззивно гражданско дело № 20241200501313 по описа за 2024 година и за да се произнесе, взе предвид следното:

Производството е въззивно и е образувано по жалба, подадена от З. С.

Е., ЕГН **********, срещу решение № 288/ 04.09.2024 г., постановено по гражданско дело № 753/ 2022 г. на Pайонен съд – Разлог, с което допуснато на основание чл. 33, ал. 2 от ЗС, по иска, предявен от Т. М. К., ЕГН **********, с постоянен адрес в гр. Якоруда, ул. „***“ №1 срещу З. С. Е., ЕГН **********, с адрес в гр. Якоруда, ул. „***“ №1 и А. М. Ч., ЕГН **********, с адрес в с.Кралев дол, общ.Перник, ул. „***“ №20, ищецът Т. М. К., ЕГН ********** да изкупи правото на собственост върху ½ от УПИ II, пл.№ 1068 в квартал 70 по плана на гр. Якоруда, с площ от 408,70 кв.метра, ведно с първи жилищен етаж със застроена площ от 80,00 кв.метра от двуетажна жилищна сграда, ведно с ½ идеални части от общите части на къщата, тавана и мазето, при условията, договорени на 02.03.2022 г. от продавача Р.Д.К., бивш жител на гр.Якоруда, притежавал ЕГН **********, починал на 04.04.2022г. (с единствен наследник А. М. Ч., ЕГН **********) и З. С. Е., ЕГН **********, в качеството на купувач, обективирани в нотариален акт за продажба на недвижим имот № 110, том I, дело 101 от 2022г. на нотариус с район на действие – Районен съд – Разлог, вписан в Служба по вписванията – Разлог с №184, том трети, дело №468 от 2022г., ПРИ УСЛОВИЕ, че в едномесечен срок от влизане на настоящото съдебно решение в законна сила ищецът Т. М.

К., ЕГН ********** заплати на единствения наследник на Р.Д.К. – А. М. Ч., сумата от 6599,55 лв. (шест хиляди петстотин деветдесет и девет лева и 1 петдесет и пет стотинки), като е указано на Т. М. К., ЕГН **********, с постоянен адрес в гр. Якоруда, ул. „***“ №1, че ако не заплати дължимата сума в едномесечен срок от влизането на решението в сила, настоящото решение се счита обезсилено по право, както и са присъдени разноски по делото, с искане за неговата отмяна и отхвърляне на предявения иск.

Навежда се възражение, че съдебното решение е неправилно и незаконосъобразно, постановено при нарушение на материалният закон и на процесуалните правила. Поддържа се, че исковата претенция е неоснователна, тъй като процесното жилище е самостоятелно жилище и не е налице съсобственост.

Поддържа се, че предявеният иск е неоснователен, тъй като този иск не се прилага при етажната собственост, а само при наличие на съсобственост.

Сочи се, че ако има кадастър в град Якоруда, то по кадастралната карта двата жилищни етажа щели да бъдат описани като самостоятелни обекти в сграда.

От представените нотариални актове, е видно че това са два самостоятелни имота в режим на етажна собственост и не е налице съсобственост.

Поддържа се, че ако се приеме обратното, то във всеки един блок бе се създало условие да се изпращат покани до всички собственици на отделните апартаменти, което е абсолютно алогично. В общият парцел има една жилищна сграда с два отделни апартамента - самостоятелни обекти в сграда, има и още две сгради в парцела - жилище и търговски обект. Прави се довод, че са налице цели четири самостоятелни обекта в парцела. След като има два жилищни етажа и една самостоятелна жилищна сграда, в парцелът, чийто собственик е дъщерята на ищецът и ищецът, видно от данъчната оценка представена от ищеца. Това означавало, че в парцела има четири самостоятелни обекта, които се обслужват от парцела и той губил своят самостоятелен характер, тъй като вече е с обслужващ характер на съществуващите сгради. Тези съществуващи сгради са самостоятелни обекти и са предмет на разпоредителни сделки с отделни собственици, които нямат задължението да канят съсобственикът на парцела да изкупи техните самостоятелни обекти.

Поддържа се, че поради липса на съсобственост, липсва и правен интерес от водене на настоящето дело, тъй като е налице само и единствено съсобственост на парцела, но поради липсата на самостоятелен характер, поради наличие на няколко постройки и изгубил своят самостоятелен характер, парцелът не може да бъде предмет дори на дело за делба, тъй като той има само и единствено обслужващ характер на три постройки в него и на три собственици на различни сомостоятелни обекти.

Прави се довод, че в УПИ II -1068, в кв. 80 по плана на град Якоруда е възникнала етажна собственост, при която построените в него сгради и/или обекти в сградите, имат различен собственик, а мястото е обща част и към всяка сграда и/или обект се припадат съответни идеални части от мястото.

Също така има и две сгради в този парцел, които са собственост на ищеца и на 2 нейната дъщеря. Навежда се, че при прехвърляне на съответните идеални части от мястото на собственик на отделни обекти/сгради, построени в него, право на изкупуване не възниква, в който смисъл е и трайната практика на ВКС - решение № 101 от 11.02.2009 г. на ВКС по го. д. № 461/2008 r., IV г. о., решение № 858 от 23.12.2009 г. на ВКС по гр. д. № 3069/2008 г„ / г. о„ решение № 978 от 13.01.2010 г. на ВКС по гр. л. № 2413/2008 г„ / г, о„ решение № 466104.12.2020 г. по гр.л. № 2459/2020 г. на ВКС, I ГО.

Поддържа се, че не съществува съсобственост, която да определя приложението на чл. 33 от ЗС в настоящият случай. Установило се по безспорен начин,че само и единствено съсобствен е парцелът, но той обслужва няколко самостоятелни сгради и няма самостоятелен характер - не може да остане в изключителна собственост на един дори и при дело за делба.

На един от двамата съсобственика може да остане само лично при съгласие и прехвърляне доброволно от страна на един съсобственик.

Оспорват се изводите на съда относно факта , че след парцела няма статут на обща част, той има обслужваща функция тъй като е загубил своят самостоятелен характер и обслужва всички сгради, построени в него. Този факт е безспорен и не променя характера на самостоятелният жилищен етаж по никакъв начин.

Поддържа се, че съгласно чл. 38 от Закона за собствеността при сгради, в които етажи или части от етажи принадлежат на различни собственици, общи на всички собственици са: земята, върху която е построена сградата; дворът; основите; външните стени; вътрешните разделителни стени между отделните части; вътрешните носещи стени; колоните; трегерите; плочите; гредоредите; стълбите; площадките; покривите; стените между таванските и избените помещения на отделните собственици; комините; външните входни врати на сградата и вратите към общи тавански и избени помещения; главните линии на всички видове инсталации и централните им уредби; асансьорите; водосточните тръби; жилището на портиера и всичко друго, което по естеството си или по предназначение служи за общо ползване. Навежда се, че общите части следва да бъдат всичко, което не е идеална част или още понакратко казано - всяка част на сградата, осигурява достъпа на всяко лице до неговите идеални части. Общите части биват два вида: Общи части в сграда по естество - стълбище, площадки, асансьор, покрив, комини, стени, водосточни тръби и др. и Общи части по предназначение - Това са допълнителни общи части, които дават допълнителни удобства на живущите двор, градина, партер и др.

Сочи се, че извън тези части в настоящия случай е налице абсолютна индивидуална собственост на етажа на въззивника, както и етажа на ищеца, всичко останало е сьсобствено и представлява общи части от сграда и идеални части както и дворното място, което е с обслужващ характер.

Поддържа се, че предявеният иск по чл. 33 от ЗС Е НЕДОПУСТИМ ПОРАДИ ПРОПУСНАТ ПРЕКЛУЗИВЕН СРОК. Срокът от 2 месеца и 3 преклузивен и законодателят не е предвидял възможност за се предявявя от узнаването, тъй като всеки един ищец би злоупотребил с предявяване на този иск ако можеше по всяко едно време да доказва със свидетелки показания как е разбрал някога, а не в двумесечният срок. Практиката е категорична в тази насока и този иск може да бъде предявен само и единствено в двумесечен срок от продажбата на имота. Договорът за покупко - продажба на недвижим имот е подписан на 02.03.2022г. и срокът да бъде предявен този иск е изтекъл на 02.05.2022 г. Сочи се, че въпросът за началото на срока по чл. 33, ал. 2 ЗС за съществуването или не на потестативното материално право на изкупуване е такъв по съществото на правния спор, поради което обуславя основателността, а не допустимостта на иска. В този смисъл е приложеното по делото Определение № 329 от 06.10.2008 г. по ч. гр. д № 1543/2008 г. на IV г. о. на ВКС.

Поддържа се, че след като е установен люментът на фактическо узнаване за промяна на собственика на претенлиранота за изкупуване идеална част от съсобствеността, то от този момент е възникнало потестативното право и тече срокът за неговото прелявяване в съда. Това е моментът, от който обективно за съсобственика, претенлиращ изкупуване по чл. 33 ЗС, съществува възможност да узнае и всички условия на сключения логовор за покупко-пролажба, тъй като послелният е от категорията на слелките, поллежащи на вписване, а самото вписване има оповестително лействие (Решение № 1 /23.01.2009 г. по гр. д. № 5355/2007 г. на ВКС, 11-ро г. о.). Сочи се, че договорът за покупко-продажба на недвижим имот е подписан на 02.03.2022 г. и срокът да бъде предявен този иск е изтекъл на 02.05.2022 г.

Изводите на първоинстанционният съд са изключително оскъдни, и повърхностни, едностранчиво съдът е обсъдил само и единствено момента на узнаване, но липсва обосновка относно възражението, че жилищния етаж на въззивника-ответник е съсобствен на ищеца.

Прави се искане пред въззивният съд за отмяна на решение № 288/ 04.09.2024 г., постановено по гражданско дело № 753/ 2022 г. на Pайонен съд – Разлог, като съдът да отхвърли иска.

Прави искане за разноски в настоящето производство.

Във въззивната жалба не се правят искания за събиране на нови доказателства при въззивната проверка, като се иска присъждане на сторените при второинстанционната проверка разноски.

В срока по чл. 263, ал. 1 от ГПК, е постъпил отговор по въззивната жалба от въззиваемата страна. Поддържа се, че решението на първата инстанция е правилно и законосъобразно, постановено при правилно приложение на материалния и процесуалния закон.

Сочи се, че е неоснователно възражението във въззивната жалба, за самостоятелност на жилищния етаж и липса на съсобственост.

Сочи се, че PC - Разлог правилно е изложил в своите мотиви, че в случая не се спори между страните и се установило по безспорен начин от 4 представените по делото писмени доказателства, че ищеца е единствен наследник на Д.М.К., в качеството й на негова майка, като Д.К. е признат за собственик, видно от нот. акт от 15.05.2013 г., на 1/2 от У ПИ парцел II, с пл.

№ 1068 , попадащ в , кв.70 по плана на гр. Якоруда, с площ от 408,70 кв.м., ведно с ВТОРИ ЖИЛИЩЕН ЕТАЖ, със застроена площ от 80 кв.м. от двуетажна жилищна сграда, намираща се в имота.

Тъй като Д.К. е придобил имота въз основа на изпълнен фактически състав на придобивната давност, същият е придобил собствеността на първично придобивно основание, поради което предходни разпореждания с тази част от имота са неотносими към спора. Прави се довод, че към момента на атакуваната сделка от 2022 г. ищецът - Т. К., притежава качеството на съсобственик, тъй като е единствен наследник от втори ред на праводателя си.

От друга страна, в парцела са налице няколко сгради, които са изключителна собственост на няколко лица. Както се посочи и по-горе, А. е едноличен собственик на масивна сграда - търговски обект, находящ се в парцела. Налице е съсобственост между Т. К. и А. Н. /по мъж/ и на едноетажна масивна жилищна сграда, построена в дъното на УПИ парцел II, с пл. Nq 1068, попадащ в кв.70, по плана на гр. Якоруда.

Правилно, много подробно и мотивирано PC - Разлог изложил и съображения относно дворното място, а именно: Съгласно Решение №124 от 20.10.2014 г. на ВКС по гр. д. №2054/2014 г., II г. о., дворното място представлява обща част по естеството си по смисъла на чл.38, ал. 1 от ЗС, само в случай че е налице пълна идентичност между етажните собственици и собствениците на земята. Когато в дворното място съществува и сграда в режим на индивидуална собственост, независимо дали нейният притежател е етажен собственик или не, специалните правила по управлението, ползването и разпореждането със земята като обща част не могат да намерят приложение, тъй като мястото обслужва не само сградата в режим на етажна собственост, но и друг обект, чийто собственик не може да бъде подчинен на този режим при незачитане на правата му. Дворното място няма да има статут на обща част и когато в него е построена сграда в режим на етажна собственост, но не всички собственици на самостоятелни обекти притежават идеални части от дворното място, а наред с това право на собственост върху идеалните части от дворното място притежава и лице, което няма вещни права върху самостоятелен обект в сградата.