Решение № 9798 от 23.05.2024, Софийски районен съд

РЕШЕНИЕ

№ 9798 гр. София, 23.05.2024 г.

В ИМЕТО НА НАРОДА

СОФИЙСКИ РАЙОНЕН СЪД, 156 СЪСТАВ, в публично заседание на двадесет и пети април през две хиляди двадесет и четвърта година в следния състав:

Председател: ВА при участието на секретаря ЕД като разгледа докладваното от ВА Гражданско дело № 20231110134665 по описа за 2023 година

РЕШЕНИЕ

23.05.2024 г., гр. София

В ИМЕТО НА НАРОДА

СОФИЙСКИ РАЙОНЕН СЪД, I I Г. О., 156-ти състав, в открито публично заседание на двадесет и пети април през две хиляди и двадесет и четвърта година, в състав:

ПРЕДСЕДАТЕЛ:ВА при секретар ЕД, като разгледа докладваното от съдия ВА гр. дело № 34665/2023 г. по описа на СРС, за да се произнесе, взе предвид следното:

Производството е по реда на чл. 124 и сл. ГПК.

Подадена е искова молба от ГФ срещу Т. Т. Т., като се твърди, че в резултат на ПТП от 05.01.2017 г., били образувани преписки (именувани „щети“) № 210030/18.01.2017 г. и № 210031/18.01.2017 г. по който били изплатени обезщетения за неимуществени вреди в общ размер на сумата от 147278,26 лева. Поддържа, че във връзка с преписките имало влезли в сила съдебни решения, като по всяко сочи размера на обезщетенията за имуществени и неимуществени вреди, които били изплатени. Навежда доводи, че ответника бил трето лицепомагач по делата, поради което бил обвързан от установителната сила на мотивите, като сочи, че вина за ПТП-то има отвентика, който бил управлявал автомобил „Нисан Патрол“, рег. № СА .................... МА, като бил управлявал автомобила без задължеителна застраховка „Гражданска отговорност“. Излага съображения, че ПТП-то било настъпило при следния 1 механизъм – на 05.01.2017 г., около 10:15 ч. в гр. София, ж. к. „Младост“ 3, ул. „Божан Ангелов“ в двора на база на дружество с фирма „Комета 3“, настъпило ПТП между товарен автомобил „Нисан Патрол“, рег. № СА .................... МА, управляван от ответника – без задължителна „ГО“ и пешеходците Йордан Терзийски и Ивайло Долапчиев, които се намирали в платното за товаро-разтоварна дейност, като в следствие на инцидента пешеходците били пострадали. Прави подробна обосновка за това какви суми е заплатил на пострадалите лица във връзка с водени съдебни производства, като са посочени и суми за дължими деловодни разноски. Прави доказателствени искания за приемането на писмени доказателствени средства. Иска ответника да бъде осъден да заплати частично сумата от 5000,00 лева, като част от вземане в по-голям размер от 147278,26 лева, като регресно вземане по изплатени обезщетения на пострадалите лица. Претендира разноски.

В срока по чл. 131, ал. 1 ГПК е подаден отговор на исковата молба от ответника, чрез особения представител, като прави отвод за нередовност на исковата молба, с искане ищецът да бъде задължен да представи доказателства, че твърдените от него съдебни решения били влезли в сила. Твърди, че в случая от представените по делото доказателства не бил ясен точни час на настъпването на ПТП-то, което имало значение доколкото за процесния лек автомобил била сключена застраховка „Гражданска отговорност“ от 05.01.2017 г. в 11:48 ч., което обстоятелство не било изследвано в нито едно от приложените от ищеца съдебни решения. Поддържа, че ищецът е заплатил застрахователно обезщетение без да са налице основанията за това. Навежда доводи, че към момента на ПТП-то ответникът е имал валидна застраховка „Гражданска отговорност“. Излага съображения, че претенцията е неоснователна, тъй като ищецът не бил изплатил обезщетения на пострадалите, като бил отказал, поради което това била причината и за съдебните дела, а оттам и за разноските които се претендирали понастоящем. Аргументира какви разноски евентуално биха се дължали на ищеца – такива с характер на обичайни касаещи установяване на релевантните факти за установяване на ПТП-то, неговия механизъм и съответно размера на дължимото обезщетение. Отделно от това сочи, че разноските извън съдебните прозиводства не били дължими, тъй като били сторени извън исковия процес.

Твърди, че лихвите заплатени от ищеца били в следствие именно на неговото поведение.

Прави възражение за погасителна давност. Иска отхвърляне на исковете.

С Протоколно определение от 25.04.2024 г., съдът е допуснал уточнение на исковата молба, съобразно изявленията на ищеца в молба от 09.04.2024 г., с която са изпълнени указания предоставени на ищеца във връзка с редовността на исковата молба.

Съдът, като съобрази правните доводи на страните, събраните писмени доказателства, поотделно и в тяхната съвкупност, съгласно правилата на чл. 235, ал. 2 ГПК, намира за установено следното:

СРС, 156-ти състав е сезиран с осъдителен иск с правно основание чл. 557, ал. 1, т. 2, б. „а“ КЗ, във вр. чл. 558, ал. 7 КЗ, във вр. чл. 45 ЗЗД.

Спорните материални притезания са обусловени от проявлението в обективната действителност на следните материални предпоставки (юридически факти): 1) да е настъпило твърдяното ПТП по вина на ответника, като причинените имуществени вреди по леките автомобили да са в причинно-следствена връзка с настъпилото ПТП; 2) ищецът да е заплатил твърдените суми на собствениците на увредените автомобили; 3) към датата на настъпване на ПТП-то, ответникът да е нямал валидно сключена задължителна застраховка „Гражданска отговорност“ на автомобилистите.

Приложен е Констативен протокол № К-12, като се установява, че на 05.01.2017 г., около 10:40 ч. било настъпило ПТП в гр. София, на ул. „Божан Ангелов“ № 1 в ж. к.

„Младост – 3“ в складовата база на фирма „Комета 3“ между товарен автомобил и двама пешеходци. Според отразеното в протокола товарен автомобил „Нисан Патрол“ с рег. № СА .................... МА, собственост на ГИК, управлявано от Т. Т. Т. се движел в складовата база 2 на фирма „Комета 3“, като срещу складовото помещение настъпило ПТП с намиращите се на платното за товаро-разтоварна дейност пешеходци – ЙХТ и ИПД, като към момента на инцидента за автомобила не била сключена задължителна застраховка „Гражданска отговорност“ на автомобилистите.

Протоколът за ПТП по своята правна природа представлява официален свидетелстващ документ по смисъла на чл. 179 ГПК, ползващ се с обвързваща съда материална доказателствена сила относно обективираните в него обстоятелства за датата, мястото, механизма на увреждането и причинените вреди на автомобилите. В този смисъл е и преобладаващата (незадължителна) практика на ВКС, формирана по реда на чл. 290 ГПК – напр. Решение № 24 от 10.03.2011 г. на ВКС по т. д. № 444/2010 г., I т. о., ТК , в което се приема, че „Протоколът за Пътно-транспортно произшествие, съставен от длъжностно лице в кръга на служебните му задължения, съставлява официален документ по смисъла на чл. 179 ГПК (чл. 143 ГПК (отм.). Официалният свидетелстващ документ има материална доказателствена сила и установява, че фактите са се осъществили така, както е отразено в този документ... В случая не е оспорена автентичността на Акта за ПТП или удостоверителната компетентност на актосъставителя, или реда по който е съставен актът, в който случай свидетелските показания на актосъставителя хипотетично биха имали значение. Въпреки че изявлението, че той го е съставил, но не си спомня обстоятелствата, е лишено от доказателствена стойност и в тази хипотеза… Поради обстоятелството, че в откритото производство по чл. 154, ал. 3 предл. 1 ГПК (отм.) материалната доказателствена стойност на Протокола за ПТП не е оборена, тя ще бъде зачетена и съдът ще следва да приеме, че фактите са се осъществили така, както е отразено в протокола.”; Решение № 73 от 22.06.2012 г. на ВКС по т. д. № 423/2011 г., I т. о., ТК, в което се приема, че „Първият поставен въпрос е решен в противоречие със задължителна практика на ВКС. С Р № 24/10.03.2011 г. по т. д. № 444/2010 г. на I т. о. е прието, че протоколът за ПТП, съставен от длъжностно лице в кръга на служебните му задължения, съставлява официален документ по смисъла на чл. 179 ГПК. Официалният свидетелстващ документ има материална доказателствена сила и установява, че фактите са се осъществили така, както е отразено в този документ. Разбира се, може да бъде оспорена автентичността на акта за ПТП или удостоверителната компетентност на актосъставителя или реда по който е съставен акта, в който случай свидетелски показания са допустими.” и Решение № 85 от 28.05.2009 г. на ВКС по т. д. № 768/2008 г., II т. о., ТК.

Представено е Решение № 130555/03.06.2019 г., постановено по гр. д. № 83384/2017 г. по описа на СРС, 87-ми състав, като се установява, че ГФ е осъден да заплати на ИПД, на основание чл. 557, ал. 1, т. 2, б. „а“, във вр. чл. 558, ал. 5 КЗ сумата от 2920,36 лева, представляващи обезщетение за претърпени имуществени вреди в резултат на настъпило на 05.01.2017 г. в гр. София ПТП и изразяващи се в направени разходи за лечение след ПТП за периода 06.01.2017 г. до 13.01.2017 г. Също така ГФ е осъдено да заплати и сумата от 800,00 лева – разноски по делото. В решението е отразено, че същото е поставено при участието на трето лице-помагач Т. Т. Т. на страната на ответника ГФ.

От Решение № 5708/26.07.2019 г., постановено по гр. д. № 4329/2018 г. по описа на СГС, I Г. О., 5-ти състав се изяснява, че ГФ е осъдено да заплати на ИПД на основание чл.

557, ал. 1, т. 2, б. „а“ КЗ, сумата от 40000,00 лева, представляващи обезщетение за неимуществени вреди, изразяващи се в болки и страдания от средна телесна повреда от ПТП настъпило на 05.01.2017 г. по вина на водача Т. Т. Т., при управление на автомобил „Нисан Патрол“ с рег. № СА .................... МА, като претенцията отхвърлена в частта до пълния предявен размер от 50000,00 лева. В решението е посочено, че същото е поставено при участието на трето лице-помагач Т. Т. Т. на страната на ответника ГФ.

Приложено е Решение № 7235/28.10.2019 г., постановено по гр. д. № 1607/2019 г. по описа на СГС, I Г. О., 7-ми състав, с което ГФ е осъдено да заплати на ЙХТ, на основание 3 чл. 557, ал. 1, т. 2, б. „а“ КЗ, сумата от 50000,00 лева, представляващи обезщетение за претърпени неимуществени вреди от телесни увреждания, вследствие на ПТП с автомобил „Нисан Патрол“ с рег. № СА .................... МА, настъпило на 05.01.2017 г., който бил без задължителна затраховка „ГО“, като иска е отхвърлен за разликата до пълния предявен размер на 60000,00 лева – частично от 100000,00 лева. В решението е посочено, че същото е поставено при участието на трето лице-помагач Т. Т. Т. на страната на ответника ГФ.

Представено е Решение №I-31/05.11.2018 г., постановено по гр. д. № 28941/2017 г. по описа на СРС, I Г. О., 31-ви състав, с което ГФ е осъдено да заплати на ЙХТ, на основание чл. 557, ал. 1, т. 2, б. „а“ КЗ, сумата от 5699,50 лева, главница представляващи обезщетение за имуществени вреди – разноски за лечение, лекарства и медицински изделия вследствие на телесни увреждания, причинени при ПТП настъпило на 05.01.2017 г., около 10:15 ч., поради виновното и противоправно поведение на Т. Т., при управление на автомобил „Нисан Патрол“ с рег. № СА .................... МА, без задължителна застраховка „Гражданска отговорност“ на автомобилистите. В решението е посочено, че същото е поставено при участието на трето лице-помагач Т. Т. Т. на страната на ответника ГФ.

С оглед изясненото от представените по делото и посочени в настоящите мотиви, съдебни решения на СРС и СГС, то следва извод, че ответника е участвал по делата, като трето лице-помагач на ищеца в настоящото производство, поради което с оглед нормата на чл. 223, ал. 2 ГПК, решението се ползва с установителна сила на мотивите в отношенията между подпомаганата и подпомагащата страна. Според правилото на чл. 223, ал. 1 и ал. 2 ГПК, постановеното решение има установително действие в отношенията на третото лице и насрещната страна. Това, което съдът е установил в мотивите на решението си, е задължително за третото лице в отношенията му със страната, на която помага или която го е привлякла. То не може да го оспорва под предлог, че страната зле е водила делото, освен ако последната умишлено или поради груба небрежност е пропуснала да предяви неизвестни на третото лице обстоятелства или доказателства.

Обвързващата сила на мотивите не формира сила на пресъдено нещо между подпомагащата и подпомаганата страна, тъй като СПН е последица и се образува само по спора между срещупоставените страни. Обвързващата сила на мотивите цели да защити интересите при спорно правоотношение между подпомоганата и подпомагащата страна, поради което е една особена форма на проявление на защитното действие на исковия процес спрямо едно нарушено материално правоотношение. Въпреки това за разликата от СПН, която формира регулативно действие и непререшаемост на материалния спор между страните, при обвързващата сила на мотивите между подпомаганата и подпомагащата страна последните нямат за задължение да съобразят последващото си поведение с мотивите на съдебното решение, нито последните могат да предотвратят правния спор, т.е. това което бил направило СПН – да превърне правния спор в правен „мир“. Това обаче не означава, че като форма на защита обвързващата сила на мотивите няма защитно-санкционна последица.