Решение № 1288 от 01.12.2022, Районен съд - Перник

РЕШЕНИЕ

№ 1288 гр. Перник, 01.12.2022 г.

В ИМЕТО НА НАРОДА

РАЙОНЕН СЪД – ПЕРНИК, XI ГРАЖДАНСКИ СЪСТАВ, в публично заседание на седми ноември през две хиляди двадесет и втора година в следния състав:

Председател: Кристина Н. Костадинова при участието на секретаря Кристина Ант. Иванова като разгледа докладваното от Кристина Н. Костадинова Гражданско дело № 20221720103816 по описа за 2022 година

Производството е по реда на чл. 124 от ГПК.

Образувано е по искова молба на Б. М. Б., с ЕГН: **********, с адрес: гр. П., ул. **** ***** № 20, чрез адв. И. М. срещу Областна дирекция на МВР-Перник, с която се иска ответникът да бъде осъден да заплати на ищеца сумата от 568 лева /главница/, представляваща дължимо допълнително възнаграждение за положен извънреден труд в размер на 86 часа за периода от 30.06.2019 г. до 30.06.2022 г., получено в резултат на преизчисляване на положения нощен труд в дневен с коефициент 1.143 и сумата от 65 лева – обезщетение за забава за периода от датата, следваща датата на настъпване на изискуемост на всяко вземане /26-то число на месеца, следващ тримесечието, през което трудът е бил положен/ т.е. в периода от 30.06.2019 г. до датата на подаване на исковата молба – 30.06.2022 г. с начална дата 26.07.2019 г., ведно със законната лихва за забава върху главницата, считано от датата на подаване на исковата молба до окончателното изплащане на вземането.

С допълнителна молба с вх. № 14265/11.07.2022 г. ищецът е направил изменение на исковете по период на основание чл. 214 от ГПК, съчетано с оттегляне на иск - като е посочил, че главницата се предявява за сумата от 568 лева, но за периода от 30.06.2019 г. до 10.07.2020 г. за 86 часа извънреден труд, а обезщетението за забава за сумата от 65 лева за периода от датата, следваща датата на настъпване на изискуемост на всяко вземане /26-то число на месеца, следващ тримесечието, през което трудът е бил положен/ т.е. в периода от 30.06.2019 г. до датата на подаване на исковата молба – 30.06.2022 г. с начална дата 26.07.2019 г.

В исковата молба се твърди, че ищецът е служител в Първо районно 1 управление при Областна дирекция на МВР (ОДМВР)-Перник, считано от 17.05.2012 г. като съгласно Закона за МВР е със статут на държавен служител.

На следващо място се посочва, че същият е полагал труд на смени – по 8, 12 или 24 часа, съобразно утвърден от Началника на РУ управление график.

Твърди се, че в периода от 30.06.2019 г. до 30.06.2022 г. /при съобразяване с изменението на иска – в периода 30.06.2019 г. до 10.07.2020 г./ ищецът е полагал труд на смени като в периода работното време е изчислявано сумарно на тримесечие. В тази връзка ищецът посочва, че за процесния период е положил общо 603 часа нощен труд, който преизчислен с нормативно установения коефицент от 1.143 възлиза на 689 часа /не се налага съобразяване с изменението на иска/. В тази връзка ищецът счита, че след преизчисляването на нощния към дневен труд същият е положил извънреден труд от 86 часа, който следва да му бъде заплатен допълнително от ответника съгласно приложимата нормативна уредба, подробно цитирана в исковата молба. С тези аргументи се иска предявените искове да бъдат уважени.

Представят се писмени доказателства – удостоверение УРИ № 313р9538/15.06.2022 г. Претендират се разноски.

В срока по чл. 131 от ГПК от ответника Областна дирекция на МВРПерник, чрез процесуалния му представител юрк. Звездалина Василева, е депозиран писмен отговор /становище/, в който се излагат аргументи за недопустимост и неоснователност на предявените от страна на ищеца осъдителни искове. По отношение на допустимостта се навеждат доводи, че ответникът не е надлежна страна по делото, доколкото няма материално правна легитимация. В тази връзка се обръща внимание, че правоотношението със служители на ОД МВР възниква и се прекратява с акт на министъра на вътрешните работи, а директорът на ОД на МВР може единствено да преназначава на длъжност. Уточнява се и че директорът на ОД на МВР – Перник няма правомощия да разпределя бюджетни средства за заплащане на допълнителни възнаграждения.

По същество ответникът не оспорва обстоятелството, че за исковия период ищецът е бил служител в Първо РУ към ОД на МВР – Перник.

Твърди се обаче, че на последния са изплатени всички реално дължими суми за положен извънреден труд, за което са представени писмени доказателства.

Уточнява, че при изготвянето на експертизата вещото лице следва да съобрази, че е възможно да има разлика между отчетените часове и изплатените суми за месеца поради представяне на протоколи в сектор ФОУССД след подаване на информация до ДПУБ - МВР и окончателното счетоводно приключване за месеца, като дължимите суми се начисляват и изплащат в следващия месец. Излага подробни доводи, че цитираните от ищеца общи разпоредби на Кодекса на труда и Наредбата за структурата и организацията на работната заплата не са приложими в настоящия случай, предвид спецификата на служебното правоотношение, в което се намира ищецът.

На последно място се излагат доводи относно приложимата към процесния период нормативна уредба, както и относно относимостта към процесния случай и значението на решение от 24.02.2022 г. на съда на ЕС по 2 дело С-262/2020, образувано по преюдициално запитване от районен съд – Луковит.

С тези аргументи се иска предявените претенции да бъдат отхвърлени.

Представят се писмени доказателства, като се иска същите да бъдат приети.

Претендират се разноски.

По изменението на иска ответникът е депозирал допълнително становище с вх. № 15102/22.07.2022 г. В същото ответникът не възразява срещу изменението на иска, съчетано с оттегляне на претенциите. Поддържа, че исковете са изцяло неоснователни като се оспорва и размерът им.

В хода на делото е извършена и приета съдебно икономическа експертиза.

В съдебно заседание, проведено на 07.11.2022 г. процесуалният представител на ищеца по делото, надлежно упълномощен, е заявил писмено изменение на иска – като е посочил, че искът следва да се счита предявен за сумата от общо 466.10 лева, а за сумата от 166.90 лева, представляваща разликата между първоначално предявената претенция в размер на 633 лева и изменената претенция от 466.10 лева, е направил оттегляне от иск /за което и ответникът е дал съгласие/, поради което и производството по делото е прекратено за сумата от 166.90 лева. В тази връзка и съдът е приел иска за главница с размер от 375.87 лева за периода от 30.06.2019 г. до 10.07.2020 г. – при 85 часа извънреден труд, а иска за обезщетение за забава с размер от 90.23 лева.

По същество процесуалният представител на ищеца представя писмено становище, в което излага доводи за уважаване на иска като представя и писмени бележки.

От своя страна процесуалният представител на ответника излага доводи за отхвърляне на исковете като също представя писмени бележки.

Пернишкият районен съд, след като прецени събраните по делото доказателства и взе предвид доводите и възраженията на страните, приема за установено следното:

Страните по делото не спорят, а и от представените доказателства – удостоверение УРИ № 313р-9538/15.06.2022 г. се установява, че ищецът Б. М.

Б. е назначен като държавен служител в МВР със заповед № К 5523/15.05.2012 г. като е постъпил на работа на 17.05.2012 г. Настоящата длъжност на служителя в процесния период е „старши полицай“ в група „Охранителна на обществения ред“ на сектор „Охранителна полиция“ към Първо РУ-Перник към ОДМВР Перник.

В тази връзка видно от акт за встъпване в длъжност от 23.05.2017 г. и заповед № 313з-818/26.04.2017 г., считано от 23.05.2017 г . Б. М. Б. е преназначен за държавен служител в МВР на изпълнителска длъжност „старши полицай“ в група „Охранителна на обществения ред“ на сектор „Охранителна полиция“ към Първо РУ-Перник.

Страните не спорят и че Б. М. Б. е държавен служител в МВР през процесния период като е полагал труд на смени, в това число и нощен труд.

3

По делото е изготвена и приета съдебно икономическа експертиза като експертното заключение не е оспорено от страните. От последното се установява, че ищецът е работил в Първо РУ-Перник към ОДМВР - гр.

Перник на часови работни смени, съгласно месечен график за дежурство.

Работното време е изчислявано сумарно за тримесечен период. Вещото лице уточнява, че при работа на смени е възможно полагането на труд и през нощта между 22:00 ч. и 6:00ч., като работните часове не следва да надвишават средно 8 часа на всеки 24 – часов период.

На следващо място от експертизата се установява, че в периода от 30.06.2019 г. до 10.07.2020 г. ищецът е положил 592 часа нощен труд (между 22:00 ч. и 6:00ч.). Предвид поставените задачи в експертното заключение тези часове нощен труд са преизчислени чрез превръщането им в дневни часове с коефициент, равен на отношението между нормалната продължителност на дневното и нощното работно време (коефициент 0,143), при което се получава 85 часа дневен извънреден труд. В тази връзка от експертизата се установява, че стойността на така положения извънреден труд за процесния период възлиза на 715,87 лева. При изчисляването му е съобразено, че същият се заплаща с 50 на сто увеличение върху основното месечно възнаграждение на ищеца за съответния период. Работодателят е заплатил 340 лева (нощен труд – по 0.25 лева на час до 31.01.2020 г. и по 1 лев на час след тази дата ), поради което за целия процесен период на ищеца не били платени 375.87 лева. Обезщетението за забава върху тази сума възлиза на 90.23 лева.

Изготвената експертиза следва да бъде кредитирана, доколкото експертните изследвания са задълбочени, подробни и компетентно извършени, а по делото липсват и данни за евентуална заинтересованост на вещото лице от изхода на производството . Освен това заключението не е оспорено и е изготвено въз основа на документи, съставяни от представител на ответника, поради което съдът му дава вяра.

При така установената фактическа обстановка, съдът намира от правна страна следното:

Предявен е иск с правно основание по чл. 178, ал. 1, т. 3 от ЗМВР и чл.

187, ал. 5, т. 2 от ЗМВР и по чл. 86 от ЗЗД. В тежест на ищеца е да докаже, че се намира в служебни отношения с ответната страна, наличието на правото на преизчисляване на положения нощен труд, при което се получава извънреден труд за процесния период, както и да докаже размера на дължимото възнаграждение за положения извънреден труд. В тежест на ответника е да установи плащането на дължимото се допълнително трудово възнаграждение.

По допустимостта:

Настоящият състав намира предявеният иск за допустим, а възражението на ответника за липса на пасивна процесуална легитимация за неоснователно. В тази връзка следва да се отбележи, че съгласно разпоредбата на чл. 142 от ЗМВР служителите на МВР са три вида: държавни служители по ЗМВР, чиито статут е уреден със ЗМВР, други държавни служители, чиито статут е уреден със Закона за държавния служител (ЗДСл) и служители, работещи по трудово правоотношение, чиито статут е уреден по 4

Кодекса на труда (КТ).

В процесния случай следва да се приеме, че ищецът е държавен служител по ЗМВР, като орган по назначаването е Директорът на ОДМВР гр. Перник, тъй като същият е издал заповед за назначаване на ищеца на горепосочената длъжност. По тези съображения съдът счита, че именно ОДМВР - гр. Перник е пасивно легитимирана да отговаря по процесния иск, доколкото посочената дирекция е самостоятелно юридическо лице и работодател на ищеца в процесния период. В този смисъл е и трайната съдебна практика – напр. Решение № 99/03.07.2019 г. по дело № 1876/2018 г. на ВКС, ГК, IV г.о. Аргумент в полза наличието на пасивна процесуална легитимация на ОДМВР се съдържат и в Решение № 311/08.01.2019 г. по гр.д.

№ 1144/2018 г. на ВКС, IV г.о., с което ОДМВР е осъдено да заплати обезщетение за положен извънреден труд.

В тази връзка съдът намира за безспорно, че страните са обвързани от служебно правоотношение по ЗМВР, доколкото за процесния период ищецът е бил държавен служител в ОДМВР – гр. Перник. Това налага извод, че приложимият закон, който урежда този вид обществени отношения е ЗМВР, който е специален по отношение на ЗДСл по аргумент от чл. 142, ал. 2 от ЗМВР.

С оглед характера на заеманата длъжност през процесния период ищецът е полагал труд през нощта (22:00 – 06:00 часа), а отработеното работно време се е изчислявало сумарно, за което обстоятелство също липсва спор между страните. Съгласно разпоредбата на чл. 176 от ЗМВР брутното месечно възнаграждение на държавните служители на МВР се състои от основно месечно възнаграждение и допълнителни възнаграждения. Сред предвидените в същия закон допълнителни възнаграждения е и допълнително месечно възнаграждение за извънреден труд – чл. 178, ал. 1, т. 3 от ЗМВР.