Решение № 35 от 21.01.2026, Районен съд - Ямбол

РЕШЕНИЕ

№ 35 гр. Ямбол, 21.01.2026 г.

В ИМЕТО НА НАРОДА

РАЙОНЕН СЪД – ЯМБОЛ, XI СЪСТАВ, в публично заседание на шести януари през две хиляди двадесет и шеста година в следния състав:

Председател: Весела К. Спасова при участието на секретаря Й. Г. П. като разгледа докладваното от Весела К. Спасова Гражданско дело № 20242330103959 по описа за 2024 година

Подадена е искова молба от „Ти Би Ай банк“ ЕАД- гр.С., представлявано от *** Д. И. срещу А. С. К. от с.З., обл.Я. Ищецът твърди, че между страните е сключен Договор за потребителски кредит №***г. за сумата 10000 лв., която се превежда от банката по сметка на ответника. Длъжникът е следвало да погасява дълга си разсрочено, до изтичане на крайния срок на 25.01.2024 г., с плащане на месечни вноски. Ползваният кредит се олихвява с определен фиксиран годишен процент - 41,09%, а ГПР е 49,23%. Общата дължима сума по кредита е 17549.28 лв. Ответникът не е заплащал дължимите вноски на падежите, а целият кредит е станал изискуем на 25.01.2024 г., когато изтича крайният срок на договора.

Възникнало е и вземане за банката за обезщетение за забавата –лихва за просрочие. Ищецът е подал заявление за издаване на заповед за изпълнение по чл. 417 от ГПК срещу длъжника, срещу която заповед последният е възразил. От съда се иска да постанови решение, с което да приеме за установено, че А. К. дължи на ищеца сумите: 902,47 лева, представляваща главница, 16,14 лева, представляваща договорна лихва за период от 25.12.2023 г. до 25.01.2024 г., 166,20 лева, представляваща обезщетение за забава за период от 25.12.2023 г. до 09.05.2024 г., ведно със законната лихва върху главницата от момента на подаване на заявлението -20.05.2024 г. до окончателното изплащане на сумата. Иска се и присъждане на направените по делото разноски и тези по заповедното производство.

В с.з. ищецът не изпраща представител. В молба от 23.09.2025 г. е посочил банкова сметка за доброволно заплащане на претендираните суми, като е заявил, че ответникът е дал повод за завеждане на делото и дължи разноските.

В срока за отговор ответникът не е подал такъв. Не се явява в с.з. Подадена е молба от 1 адв. Р. Д., пълномощник на ответника, в която моли всички разноски да бъдат възложени на ищеца, доколкото ответникът не е дал повод за завеждане на иска, предвид висящото по време на завеждането му гр.д. № *** г. на ЯРС. Заявил е, че съгласно приложената разписка на „Изипей“ е платил разноските по посоченото дело, както и претендираната сума от ищеца по настоящото дело.

Съдът въз основа на доказателствата приема за установено от фактическа страна следното:

По делото не е спорно, че между страните е бил сключен Договор за потребителски кредит №***г, препис от който е представен по делото, за сумата 10 000 лв., преведена от банката по сметка на ответника.

От заключението на вещото лице по счетоводната експертиза се установява, че са платени суми от длъжника в общ размер на 17005,74 лв. Неплатен е остатък от главницата в размер на 902,47 лв., договорна лихва -16,14 лева, обезщетение за забава-166,20 лева.

Не се спори относно издаването на заповед за изпълнение по чл. 410 от ГПК въз основа на подадено от ищеца заявление срещу ответника за процесните суми, видно и от приложеното ч.гр.д. № *** г. на ЯРС. Издадена е заповед за изпълнение по чл. 410 от ГПК срещу длъжника, срещу която заповед последният е възразил.

С влязло в сила решение от 30.09.2024 г. по гр.д. № *** г. на ЯРС е отхвърлен искът на А. С. К. против „Ти Би Ай банк“ ЕАД за признаване за нищожен поради противоречие със закона на договор за потребителски кредит № *** г., отхвърлен е и иск за заплащане на суми, платени над стойността на договора, осъден е А. С. К. да заплати на „Ти Би Ай Банк“ ЕАД направените разноски в размер на 519, 93 лева. С решението по в.гр.д.№ ***г. на ЯОС настоящият ответник е осъден да заплати иразноски в размер на 300 лв.

Ответникът е представил Разписка № *** г. на „Изипей“ АД за платена сума от 1904 лв. в полза на ищеца с посочено основание „сума и разноски по гр.д.№ *** г. на ЯРС и ВГД *** г. на ЯОС“.

Въз основа на горното съдът прави следните правни изводи:

Предявени са обективно съединени установителни искове с правно основание чл. 422 от ГПК, вр.чл. 430 ал.1 и 2 от ТЗ вр.чл.79 ал.1 от ЗЗД.

Ищецът претендира вземания за заплащане на главница и лихви по договор за банков кредит, уреден в чл. 430 от ТЗ. Съгласно ал.1 на същия, с договора за банков кредит банката се задължава да отпусне на заемателя парична сума за определена цел и при уговорени условия и срок, а заемателят се задължава да ползва сумата съобразно уговореното и да я върне след изтичане на срока. Ал. 2 урежда задълженето на заемателя за плащане на лихва по кредита, уговорена с банката. В ал. 3 е предвидена форма за действителност на договора за банков кредит, а именно- писмена форма.

В настоящия случай е безспорно сключването на договор между банката и кредитополучателя в писмена форма. Същият е породил задължения за заплащане на 2 главница и лихви съгласно влязлото в сила решение по приключилото съдебно производство. Предвид формираната сила на пресъдено нещо, свързана с валидността на договора, на конкретни негови клаузи за пораждане на парични притезания в полза на банката, същите не подлежат на повторна преценка за валидност от настоящия съд. С помощта на вещото лице се установи размера на задълженията, които съвпадат с исковата претенция за сумата общо от 1084,81 лв.. Ответникът понастоящем ги е заплатил заедно с разноските по гр.д.№ *** г. на ЯРС и в.гр.д.№ *** г. на ЯОС в общ размер от 819,93 лв..

Съдът следва да вземе предвид това обстоятелство, на основание чл. 235 ал.3 от ГПК.

Плащането от 16.12.2025 г. чрез „Изипей“ е извършено след подаване на исковата молба в съда на 18.12.2024 г. Тъй като същото погасява вземанията на ищеца, искът за тях е неоснователен и подлежи на отхвърляне, доколкото ищецът изрично не заявява, че го оттегля и желае производството по него да бъде прекратено.

При този изход от делото искането на ищеца за разноските е основателно и следва да се уважи съобразно чл.78 ал.1 от ГПК за платената ДТ, разноски за вещо лице и юрисконсултско възнаграждение. С поведението си ответникът е станал причина за образуване на делото, като не е платил своевременно задълженията си, поради което тежестта за разноските остава върху него (по аргумент от чл. 78 ал.2). Късното плащане не може да го освободи от отговорността за тях. В този смисъл е трайната съдебна практика (вкл. Решение № 73 от 13.03.2014 г. по гр. д. № 1372/2011 г., г. к., ІV г. о. на ВКС, Определение № 819 от 29.12.2014 г. по ч. т. д. № 3422/2014 г., т. к., ІІ т. о. на ВКС).

Висящността на гр.д.№ *** г. на ЯРС не означава противното, още повече предвид неоснователността на предавените по него искове. Вземането на ищеца по настоящото дело е различно от претенциите по гр.д.№ ***г. на ЯРС.

Съгласно Тълкувателно решение № 4/2013 г. от 18.06.2014 г. на ОСГТК на ВКС, съдът следва да присъди разноските по заповедното производство в исковото производство.

Дължими са разноските за д.т. в размер на 25 лв. и 100 лв. юрисконсултско възнаграждение.

Водим от горното ЯРС

РЕШИ:

ОТХВЪРЛЯ предявените от „Ти Би Ай банк“ ЕАД- гр.С., кв.Л., ул.*** ЕИК: ***, против А. С. К. от с.З., обл.Я., ул. ***, ЕГН **********, искове-да бъде прието за установено, че дължи сумата 902,47 лева, представляваща главница, сумата 16,14 лева, представляваща договорна лихва за период от 25.12.2023 г. до 25.01.2024 г., сумата 166,20 лева, представляваща обезщетение за забава за период от 25.12.2023 г. до 09.05.2024 г., за които е издадена Заповед за изпълнение № *** г. по ч.гр.д. № *** г. на ЯРС.

ОСЪЖДА А. С. К. от с.З., обл.Я., ул. ***, ЕГН ********** да заплати на „Ти Би Ай банк“ ЕАД- гр.С., кв.Л., ул.***, ЕИК:*** направените по делото разноски в размер на 425 лв. и разноските, направени в заповедното производство, в размер на 125 лв..

3

Решението подлежи на обжалване в двуседмичен срок от връчването му на страните пред ЯОС.

Съдия при Районен съд – Я: _______________________

4