Решение № 670 от 14.02.2024, Районен съд - Пловдив

РЕШЕНИЕ

№ 670 гр. Пловдив, 14.02.2024 г.

В ИМЕТО НА НАРОДА

РАЙОНЕН СЪД – ПЛОВДИВ, XVII ГРАЖДАНСКИ СЪСТАВ, в публично заседание на двадесет и пети януари през две хиляди двадесет и четвърта година в следния състав:

Председател: Ирена Сл. Аврамова - Смит при участието на секретаря Марияна Б. Натова като разгледа докладваното от Ирена Сл. Аврамова - Смит Гражданско дело № 20235330107202 по описа за 2023 година

Производството е образувано по обективно кумулативно съединени искове с правно основание чл. 422 от ГПК, вр. чл. 79, ал. 1 от ЗЗД и чл. 86, ал.

1 от ЗЗД, предявени от „Водоснабдяване и Канализация“ ЕООД – гр. Пловдив срещу П. В. Н., за признаване за установено в отношенията между страните, че ответникът дължи на ищеца сумата от 539,10 лева, представляваща неплатени задължения за консумиране на питейна и отведена канална вода за периода от 29.01.2021 г. – 22.11.2022 г. за обект, находящ се в гр. П., бул. "И." №..., ап. ..., както и мораторна лихва в размер на 36,70 лева за периода 31.03.2021 г. – 30.11.2022 г., ведно със законната лихва върху главницата от датата на депозиране на заявлението в съда – 22.12.2022 г., до окончателното изплащане на вземането, за които суми е издадена заповед за изпълнение на парично задължение от № 97/07.01.2023 г. по ч. гр. д. № 18766 по описа за 2022 г. на Районен съд Пловдив, V бр.с.

В исковата молба се твърди, че ответникът е потребител на ВиК услуги с № ***** за обект, находящ се в гр. П., бул. "И." №..., ап. ..., в качеството му на собственик на същия. Отчетът в обекта бил извършван при условията на повредено измервателно устройство. Посочва се, че от страна на ответника не било изпълнено задължението за заплащане на консумирана питейна и 1 отведена канална вода за периода от 29.01.2021 г. – 22.11.2022 г., поради което ищецът поискал издаването на заповед за изпълнение на парично задължение по чл. 410 ГПК срещу ответника, въз основа на което е образувано ч. гр. д. № 18766 по описа за 2022 г. на Районен съд Пловдив, V бр.с. Заповедта е връчена на длъжника при условията на чл. 47, ал. 5 ГПК, поради което за заявителя е възникнал правния интерес от предявяване на настоящия иск. Моли за уважаване на предявените искове и присъждане на сторените разноски в исковото и заповедното производство.

В срока по чл. 131, ал. 1 ГПК е постъпил писмен отговор от ответника П. В. Н.. В същия се посочва, че на 14.07.2023 г. ответникът е сключил с ищцовото дружество споразумение за разсрочено плащане на задължение № 23010/14.07.2023 г. и е заплатил първа вноска в размер на сумата от 300 лева, като било уговорено между страните следващите вноски да са в размер на 45,25 лева и допълнително 25 лева за държавна такса за заповедното производство. Твърди се, че на 16.08.2023 г. ответникът заплатил следващата вноска в размер на 46 лева, както и допълнителната сума от 25 лева.

Изложено е становище по отношение на твърденията в исковата молба за наличието на повреда в измервателното устройство.

Преди проведеното по делото открито съдебно заседание на 25.01.2024 г. е постъпила молба от процесуален представител на ищеца, в която е изразено становище, че всички дължими от ответника суми за изплатени – главница, обезщетение за забава, включително и разноските за държавна такса за двете образувани производства, както и юрисконсултско възнаграждение за заповедното производство, като за настоящото производство такова не се претендира. Поради изложеното моли съдът да постанови решение с оглед настъпилото в хода на производството по делото плащане на задълженията. Към молбата е приложена справка за извършените плащания.

Съдът, като взе предвид становищата и доводите на страните и след като прецени събраните по делото доказателства по реда на чл. 235, ал. 2, вр. чл. 12 от ГПК, намира за установено следното:

От приложеното ч. гр. д. № 18766/2022 г. по описа на Районен съд Пловдив, V бр. с., се установява, че е образувано по подадено от „Водоснабдяване и канализация” ЕООД – гр. Пловдив заявление за издаване на заповед за изпълнение по чл. 410 ГПК за сумите, предмет на настоящото 2 дело, като е издадена заповед № 97/07.01.2023 г. Заповедта е била връчена на длъжника при условията на чл. 47, ал. 5 ГПК, поради което съдът е указал на заявителя да предяви иск за установяване на вземанията си на основание чл.

415, ал. 1, т. 2 ГПК. В законоустановения едномесечен срок е предявен настоящият иск, като е налице пълен идентитет между претенциите, за които е издадена заповедта за изпълнение, и тези, предмет на производството по делото. Предвид изложеното предявените искове се явяват допустими.

Основателността на исковата претенция с правно основание чл. 422, ал.

1 ГПК, във вр. чл. 79, ал. 1 ЗЗД е обусловена от установяването от страната на ищцовото дружество при условията на пълно и главно доказване наличието на валидно облигационно правоотношение с ответника по доставка на питейна вода и отвеждане на канална вода, че ответникът е потребител на услугите за исковия период на обекта, находящ се в гр. П., бул. "И." №..., ап.

..., че ищецът е изправна страна по договора, както и размера на претенциите.

Възникването на облигационно правоотношение между страните по спора се основава на това дали ответникът има качеството на „потребител” по смисъла на § 1, т. 2 от ДР към Закона за регулиране на водоснабдителните и канализационните услуги (ЗРВКУ). За да възникне посоченото качество, ответната страна следва да е собственик или ползвател на имот, за който се предоставят В и К услуги. В настоящия случай не се спори, а и от представена по делото справка от Агенция по вписванията се установява, че считано от 08.11.1999 г. ответникът е собственик на процесния недвижим имот на основание извършено в негова полза дарение. При това положение съдът приема, че ответникът е титуляр на вещното право на собственост на имота за периода 29.01.2021 г. – 22.11.2022 г., за който се твърди да е доставена вода, респ. има качеството на потребител на процесния имот, който има задължението да заплаща потребените В и К услуги на оператора, какъвто е ищцовото дружество по смисъла на чл. 2, ал. 1 ЗРВКУ, по цени, одобрени от ДКЕВР.

Тук е мястото да се посочи, че в хода на производството по делото пред настоящата съдебна инстанция ищецът изрично заяви, че ответникът е погасил в цялост процесното задължение, в това число са заплатени и всички сторени от ищеца разноски в рамките на заповедното и исковото производство. От една страна, цялостното погасяване на дълга налага разбирането, че ответникът признава иска по основание и размер и от друга 3 води до необходимост от отхвърляне на исковата претенция, но поради осъщественото пълно изпълнение в хода на процеса.

По отношение на разноските следва да се има предвид, че доколкото е налице погасяване на процесното задължение след образуване на делото, то такива се следват на ищеца. Същевременно с оглед обстоятелството, че разноските за държавна такса за двете образувани производства, както и юрисконсултско възнаграждение за заповедното производство са изцяло заплатени от ответната страна, а юрисконсултско възнаграждение за настоящото производство не се претендира, то съдът не дължи произнасяне по въпроса за отговорността за разноските по делото.

Така мотивиран, съдът

РЕШИ:

ОТХВЪРЛЯ предявените от „Водоснабдяване и канализация” ЕООД – гр. Пловдив, ЕИК: 115010670, срещу П. В. Н., ЕГН: **********, обективно кумулативно съединени искове с правно основание чл. 422 от ГПК, вр. чл. 79, ал. 1 от ЗЗД и чл. 86, ал. 1 от ЗЗД за признаване за установено в отношенията между страните, че ответникът дължи на ищеца следните суми: сумата от 539,10 лева, представляваща неплатени задължения за консумиране на питейна и отведена канална вода за периода от 29.01.2021 г. – 22.11.2022 г. за обект, находящ се в гр. П., бул. "И." №..., ап. ..., както и мораторна лихва в размер на 36,70 лева за периода 31.03.2021 г. – 30.11.2022 г., ведно със законната лихва върху главницата от датата на депозиране на заявлението в съда – 22.12.2022 г., до окончателното изплащане на вземането, за които суми е издадена заповед за изпълнение на парично задължение от № 97/07.01.2023 г. по ч. гр. д. № 18766 по описа за 2022 г. на Районен съд Пловдив, V бр.с., поради осъществено цялостно погасяване на задължението от ответника след подаване на исковата молба.

Решението подлежи на обжалване с въззивна жалба пред Окръжен съд Пловдив в двуседмичен срок от връчването му на страните.

Съдия при Районен съд – Пловдив: ____________/п/___________ 4