Определение № 342 от 05.10.2026, Окръжен съд - Враца

ОПРЕДЕЛЕНИЕ

№ 342 гр. Враца, 05.10.2026 г.

ОКРЪЖЕН СЪД – ВРАЦА в публично заседание на пети октомври през две хиляди двадесет и шеста година в следния състав:

Председател: Ана Б. Ангелова-М.а

Членове:

Борис К. Динев

Мира Р. Джонева при участието на секретаря М.а Й. Софронова в присъствието на прокурора В. В. В. като разгледа докладваното от Ана Б. Ангелова-М.а Въззивно частно наказателно дело № 20261400600506 по описа за 2026 година За да се произнесе взе предвид следното:

Производството е по реда на чл.64, ал.7 и сл. от НПК.

Образувано е по въззивни жалби, депозирани от адв. М. С. – служебен защитник на С. Ц. Д. от с. ***, обвиняем по ДП№5938/2026г. по описа на РП – Враца, ТО – Козлодуй/ДП №209/2026г. по описа на РУ – Козлодуй/ и от адв. Д. Н., договорен защитник на обвиняемия Д. срещу Определение с рег. №111 от 17.09.2026 г., постановено по ЧНД № 237/2026 г. по описа на РС-Козлодуй, с което е взета на основание чл. 64, ал. 1 от НПК спрямо обвиняемия С. Д. мярка за неотклонение "Задържане под стража".

Навеждат се доводи, че не са налице предпоставки за вземане на най- тежката мярка за неотклонение и процесуална принуда. Процесуалният представител на обвиняемия сочи, че не са налице доказателства, че съществува реална опасност обвиняемият да се укрие или да извърши престъпление. Твърди се в жалбата на адв.

С., че по делото не са събрани доказателства, от които да се направи извод, че обв. Д. е посетил заведението за да търси лицето, което не трябва да приближава според издадената заповед за незабавна защита – З. П.. Според защитата, Д. не я е викал по име и не е контактувал с нея, както и не е знаел, в кое заведение работи П..Оспорва се, приложената по делото характеристика за обвиняемия, тъй като тя не кореспондирала с реалните факти и обстоятелства характерни за Д. и била изготвена от служител на РУ – Козлодуй за нуждите на производството.

Сочи, че целите на мярката за неотклонение биха се изпълнили в пълна степен с 1 налагане на по-лека мярка, а именно "домашен арест" с гривна за проследяване, която да изключи вероятността да я наруши. В заключение се излагат доводи, че мярката за неотклонение няма репресивен характер и атакуваното определение следва да се отмени, а на обв. Д. да се вземе по – лека мярка за неотклонение.

В съдебно заседание, обв. Д. се явява лично и с договорния си защитник адв. Д. Н. от АК - Враца, като изцяло поддържат депозираните жалби.

Адв. Д. Н. сочи, че по делото няма извършено престъпление и не е налице още първата предвидена в разпоредбата на чл.63, ал.1 от НПК предпоставка – обосновано предположение, че обв. П. е извършил престъплението, за което му е повдигнато обвинение. Поддържа, че обв. Д. не е посетил заведението за да търси лицето, което не трябва да приближава според издадената заповед за незабавна защита – З. П.. Според защитата, Д. не я е викал по име и не е контактувал с нея, както и не е знаел, че заведението, което е посетил е именно „Парадайз“, което не е следвал да посещава според издадената заповед за незабавна защита. Адв. Н. изтъква още, че неговия подзащитен не е съзнавал и не е имал умисъл, че е посетил именно „Парадайз“, а и в кориците на делото липсват доказателства, че именно това заведение е „Парадайз“. А деянието по чл.296 от НК се извършва само с пряк умисъл. Според защитника, щом няма извършено престъпление, не следва да обсъжда други предпоставки предвидени в разпоредбата на чл.63, ал.1 от НПК.

Обвиняемият С. Д. заявява, че поддържа казаното от защитника си и твърди, че е бил в заведението само за десет минути, заедно с приятелка и не е питал за бившата си жена и няма нищо общо с нея. Твърди, че тя го е търсила постоянно, както и е блокирала профилите му в социалните мрежи.

Представителят на Окръжна прокуратура-Враца сочи, че определението е правилно и като такова следва да бъде потвърдено, тъй като от материалите по досъдебното производство, събрани към настоящия момент, се установява както пряката съпричастност на обвиняемия към инкриминираната дейност, така и опасност обвиняемият да се укрие или да извърши престъпление. Несъстоятелни са доводите на защитата, че обв. Д. не е знаел името на заведението, което е посетил. Напротив налице са множество доказателства, че същия е бил в заведението, за което му е било забранено да посещава и деянието по чл.296 от НК е осъществено още с факта на влизането на обв. в заведението. По делото са налице и данни, че обв. след осъществяване на деянието по чл.296 от НК е съпричастен и към деяние съставляващо престъпление по чл.131а от НК. Според държавното обвинение, последните 12 осъждания на обвиняемия са извършени в много близък интервал, както и че след извършване на деянията не е бил открит от органите на реда и е бил обявен за общодържавно издирване.

Врачанският окръжен съд, като взе предвид становищата на страните и се запозна с 2 материалите по делото, както и след цялостна проверка на обжалваното определение на първоинстанционния съд намира следното:

Жалбите са депозирани от процесуално легитимирани страни, в законоустановения в чл.64, ал.6 от НПК срок, поради което същите се явяват процесуално допустими.

Разгледани по същество, се явяват неоснователни, поради следните съображения:

С постановление за привличане на обвиняем С. Ц. Д. е привлечен към наказателна отговорност за това, че на 12.08.2026г. около 23.00ч. в с.Гложене, община Козлодуй, област Враца в комплекс „Парадайз“ не е изпълнил Заповед за незабавна защита от домашно насилие №7 от 23.07.2026г. на РС – Козлодуй по гр.дело №1516/2026г., връчена му лично на 24.07.2026г., след като му е било забранено на основание чл.5, ал.1, т.3 от ЗЗДН по силата на посочената заповед да приближава на по – малко от 100 метра З. Й. П., с ЕГН **********, включително и жилището й в с. Хърлец, област Враца, на ул. „Трапезица“ №13, местата й за отдих и социални контакти, както и местоработата й – комплекс „Парадайз“, с. Гложене, област Враца за срок до окончателното произнасяне на съда, нарушавайки забраната да се въздържа от актове на домашно насилие спрямо нея и забраната да я доближава на по – малко от 100 метра, е влязъл в комплекс „Парадайз“ в с. Гложене, област Враца и се е настанил на една от масите в заведението на по – малко от 100 метра от П., която по това време е била на работа там на длъжност „сервитьорка“, като деянието е извършено в условията на повторност, след като Д. е бил осъждан за друго такова престъпление по НОХД №924/2024г. по описа на РС- Враца, в сила от 17.10.2024г. – престъпление по чл.296, ал.4, вр. с ал.1 от НК, за което се предвижда наказание „лишаване от свобода“ за срок от една до пет години.

Проверяващата инстанция на Окръжен съд - Враца приема, че първостепенния съд е дал правилен отговор на въпроса относно наличието към настоящия момент на достатъчно фактически данни, събрани по предвидения в НПК ред, които позволяват изграждане на обосновано предположение за съпричастност на обвиняемия в извършване на инкриминираното деяние, за което е бил привлечен. Същото се извежда на база събраните до момента доказателства, в това число протоколите от извършените действия по разследването, а именно от разпита на свидетелката З. П., от разпита на свидетеля С. А. Ц., от протоколи за оглед на местопроизшествие, ведно с фотоалбум, на база приобщените писмени доказателства –справка за съдимост на обвиняемото лице, заповед за незабавна защита №7/23.07.2026г., издадена по гр.дело №1516/2026г. и др. По делото са налице и множество писмени и гласни доказателства, включително и медицински документи,епикризи и съдебномедицинска експертиза по отношение на лицето А. Ц. Г., който е бил пострадал от проявена спрямо него физическа агресия. Налице са данни, за евентуална съпричастност на обв. Д. както към нарушаването на заповедта за незабавна защита, в случая в условията на 3 повторност, така и към причинената на пострадалия Г. телесна повреда.

Въз основа така цитираните доказателствени материали, без да навлиза в конкретика при обсъждане на доказателствата, преценени в тяхната съвкупност и логическа връзка, може да се изведе обосновано предположение, относно участието и ролята на обвиняемия в инкриминираните му престъпни деяния. Сред кориците на делото са налице данни, които към настоящия момент не разколебават подозренията на държавното обвинение за извършени деяния по посочените квалифициращи признаци по работната към настоящия момент квалификация.

Същото е достатъчно, предвид характера на настоящото производство, като не се изисква категоричност и убеденост в участието на обвиняемия в инкриминираната дейност, а обсоновано предположение, каквото в случая е налице. В този смисъл са неоснователни възраженията, релевирани от страна на защитата, че не е налице обосновано предположение за съпричастност на обвиняемия в инкриминираните деяния. Налице са доказателства, в това число показанията на св. З. П., св. С. Ц. и самата заповед за незабавна защита, в която изрично е посочена забраната до обв. Д. да посещава местоработата на св. П. в комплекс „Парадайз“ в с. Гложене, област Враца, които към настоящия момент подкрепят обвинението. Обв. Д. лично е получил заповедта за незабавна защита на 24.07.2026г.

На следващо място, Районен съд - Козлодуй правилно е приел, че са налице към настоящия момент и двете визирани в разпоредбата на чл. 63, ал. 1 от НПК опасност от укриване и извършване на друго деяние от обвиняемия, като следва да бъде добавено следното:

За наличието на такава опасност съдът съгласно съдебната практика, включително и тази на ЕСПЧ, може да се изхожда от всички релевантни фактори, сред които са характера, морала, имуществото на лицето, строгостта на очакваното наказание и общественото безпокойство за определено време.

В настоящия случай са налице данни, че след инцидента на 12.08.2026г. обв. Д. е напуснал местопроизшествието, не е открит на постоянния и на настоящия му адрес и е бил обявен за общодържавно издирване с Постановление от 25.08.2026г. на разследващ полицай Д. А. при РУ – Козлодуй, с рег.№288р-10487/25.08.2026г..

Освен това, в настоящия случай се касае за лице с висока степен на лична обществена опасност, изводима от съдебното му минало и от механизма и начина на извършване на процесното деяние. Факт е, че последните 12 осъждания на Д. са деяния, извършени в много близък период от време до настоящата деятелност.

Обществената опасност се повишава и от механизма и начина на извършване на процесното деяние, което се отличава с особена дързост, интензивност на противоправните действия, насочени към лице, по отношение на което обвиняемият има действаща забрана да доближава съгласно издадена заповед за незабавна защита 4 по гр. д. № 1516/2026 г., по описа на районния съд, и за лице, по отношение на което е нарушил друга издадена заповед за защита от домашно насилие, за което е бил осъден по НОХД №924/2024г. по описа на РС – Враца, и присъдата е в сила от 17.10.2024г.

Приближаването до пострадалото лице, което обвиняемият има забрана да доближава, градират в един изключително кратък период от време, като значително надхвърлят емоционално повлияните, допустими в социума, постъпки.

По сходен случай в решение срещу България, постановено на 22.03.2022 г. от ЕСПЧ по жалба № 9077/18, §§ 98 -105, е прието, че при наличие на данни за системно насилие и преследване в условията на близки отношения се налага да се извърши конкретна и ефективна оценка на риска, като се предприемат разумни мерки, които са способни да предотвратят ескалация (извършване на престъпление), а в случаите на вече нарушена съдебна заповед – да се реагира изключително строго при нарушена защитна заповед, какъвто е и настоящият случай. Изхождайки от това позитивно задължение и стандарт за адекватна оценка на подобни посегателства, съотнесени към обстоятелствата, които следва да бъдат преценени съгласно чл.57 от НПК, съдът приема, че всяка от по-леките мерки за неотклонение, които не ограничават свободното придвижване на обвиняемия Д., са неподходящи. Това е така, защото те изискват доброволно съобразяване и спазване на определени забрани и способност за самоконтрол.

Именно данните за личността на обвиняемия, преценявани в съвкупност с настоящата деятелност, която не е еднократна, сочат за наличие на реална опасност обвиняемият да извърши престъпно деяние. Предвид характера на обвинението, съществува и реална опасност обвиняемият да направи опит да повлияе негативно на пострадалото лице с цел промяна на нейните показания и да затрудни разследването.