Присъда № 17 от 12.03.2024, Окръжен съд - Бургас
- Съд
- Окръжен съд - Бургас
- Дело
- Наказателно дело от общ характер 47/2024
- Вид
- Присъда № 17
- Подписан
- 12.03.2024
- В сила
- 28.03.2024
- Състав
- Светлин Иванов Иванов
Цитирани разпоредби
- чл.117 · Закон за данък върху добавената стойност
- чл.124 · Закон за данък върху добавената стойност
- чл.163а · Закон за данък върху добавената стойност
- чл.163б · Закон за данък върху добавената стойност
- чл.13 ал.1 т.2 б. "г" · Закон за данъците върху доходите на физическите лица
- чл.38 ал.10 · Закон за данъците върху доходите на физическите лица
- чл.52 ал.1 т.4 · Закон за данъците върху доходите на физическите лица
- чл.55 · Закон за данъците върху доходите на физическите лица
- чл.55 ал.1 · Закон за данъците върху доходите на физическите лица
- чл.65 ал.1 · Закон за данъците върху доходите на физическите лица
- чл.92 · Закон за корпоративното подоходно облагане
- чл.92 ал.1 · Закон за корпоративното подоходно облагане
- чл.62 ал.6 т.1 · Закон за кредитните институции
- чл.11 ал.2 предложение първо · Наказателен кодекс
- чл.255 ал.1 · Наказателен кодекс
- чл.255 ал.1 т.1 · Наказателен кодекс
- чл.26 · Наказателен кодекс
- чл.26 ал.1 · Наказателен кодекс
- чл.36 · Наказателен кодекс
- чл.55 ал.1 т.1 · Наказателен кодекс
- чл.58а · Наказателен кодекс
- чл.58а ал.1 · Наказателен кодекс
- чл.66 ал.1 · Наказателен кодекс
- чл.93 · Наказателен кодекс
- чл.102 · Наказателно-процесуален кодекс
- чл.371 т.2 · Наказателно-процесуален кодекс
- чл.372 ал.4 · Наказателно-процесуален кодекс
- чл.373 ал.2 · Наказателно-процесуален кодекс
- чл.373 ал.3 · Наказателно-процесуален кодекс
Личните данни в текста са заличени.
М О Т И В И към Присъда № 17 от 12.03.2024 година, постановена по НОХД № 47/ 2024г. по описа на Окръжен съд-Бургас Съдебното производство е образувано по внесен в Окръжен съд-Бургас обвинителен акт от прокурор в Окръжна прокуратура-Бургас, с който против П. А. К.
ЕГН ********** от гр.*****, е повдигнато обвинение за извършено в периода 01.07.2016 - 31.03.2017 г. в гр.Бургас престъпление по чл.255 ал. 3 вр. ал.1 т.1 вр. чл.26 ал.1 от НК.
След отправено искане на подсъдимия и неговия защитник в разпоредителното заседание, съдебното производство е разгледано по реда на чл.371 т.2 и следващите от Глава ХХVІІ НПК – „Съкратено съдебно следствие в производството пред първата инстанция”.
В съдебно заседание, представителят на Окръжна прокуратура - Бургас поддържа обвинението. Счита същото за безспорно доказано чрез наличните по делото доказателствени източници. За извършените покупки на скрап представляваното от подсъдимия дружество следвало да начисли, декларира и внесе предвидения в ЗДДФЛ данък, което не било сторено за три данъчни периода през 2016г., с укрит данък върху доходите на физическите лица в общ размер от 84640.92 лева. Наред с това, подс. К., като пълномощник на управителя на дружеството, не подал изискуемата съгласно ЗКПО годишна данъчна декларация, с което избегнал установяването и плащането на дължимия от дружеството за 2016 година корпоративен данък в размер на 12 233.80 лева. Поддържа, че по делото са доказани всички елементи на престъплението, предмет на обвинението, и предлага, с оглед добрите характеристични данни и продължителния период на наказателното производство, подс. К. да бъде признат за виновен по обвинението, и да му бъде наложено наказание „Лишаване от свобода“ при условията на чл.58а ал.1 от НК в размер на 4 години и 6 месеца, което след предвидената в закона редукция да бъде намалено до 3 години „лишаване от свобода“, чието изпълнение на основание чл.66 ал.1 от НК да бъде отложено за изпитателен срок от 5 години, като на подсъдимия да не се налага предвиденото кумулативно по-леко наказание „конфискация“.
Подсъдимият и защитникът му не оспорват фактическата обстановка по обвинението, подсъдимият безусловно признава изложените в обстоятелствената част на обвинителния акт факти и се съгласява да не се събират доказателства за тях, признава и вината си при извършване на инкриминираното деяние – предмет на обвинението.
Защитникът счита, че при отчитане на смекчаващите вината и отговорността обстоятелства – чистото съдебно минало на подсъдимия, оказаното от него съдействие за установяване на обективната истина и направеното самопризнание, наказанието на К. следва да се определи в установения от закона минимум от 3 години „лишаване от свобода“, което след редукцията по чл.58а ал.1 от НК да се сведе до срок от 2 години, и изпълнението му да се отложи за изпитателен срок от 5 години, което според защитника би било изцяло съответно на извършеното престъпление и характеристиките на дееца.
В личната си защита подс. К. се признава за виновен, заявява, че е осъществил 1 деянието от неопитност, изразява съжаление за стореното и заявява, че с пълнолетното си дете живеят на неговия адрес в гр.******, както и ,че работи като *******. В последната си дума изразява съжаление за стореното, и моли да му бъде наложено наказание според поисканото от неговия защитник.
ФАКТИЧЕСКА ОБСТАНОВКА
На основание чл.373 ал.3 вр. чл.372 ал.4 от НПК, съдът прие за установени обстоятелствата, изложени в обстоятелствената част на обвинителния акт, съгласно направеното от подсъдимия самопризнание, а именно:
Подсъдимият П. А. К. ЕГН ********** е роден на ******г. в гр. ******, и живее в същия град, кв. „*****“, бул. „*****“ № 48. Той е ****, ***** гражданин, *****, със ***** образование, неосъждан, работи като *****.
На 10.07.2015г. подс. П. К. учредил еднолично дружество с ограничена отговорност „П.“ ЕООД, ЕИК БУЛСТАТ *****, със седалище и адрес на управление в гр. *****, бул. „*****“ № ****. С акт № 020421500016*****/ 28.08.2015г. на ТД на НАП – Бургас, дружеството било регистрирано по ЗДДС на основание чл.100 ал.1 от ЗДДС (доброволна регистрация). Предметът на дейност на „П.“ ЕООД бил търговия с излезли от употреба МПС, негодни за употреба батерии и акумулатори, метални опаковки и други, за която цел дружеството си осигурило складова база - Стопански двор *****, местност „*****“, с.*****, наета с договор от свид. Н. Ф.). „П.“ ЕООД изкупувало от различни физически лица различни видове отпадъчни метали, включително употребявани стари автомобили, които след това продавало на „А.“ ЕООД, представлявано от свид. Н. Ф., и „К. К.“ ООД, представлявано от свид. В. К..
За осъществяване на търговската си дейност и в съответствие с разпоредбите на раздел I, глава V от Закона за управление на отпадъците (ЗУО), на „П.“ ЕООД било издадено Решение за извършване на дейности по третиране на излезли от употреба МПС № 02-ДО-485-00/ 29.10.2015г. на Директора на РИОСВ – Бургас, и Решение № 02-ДО-485-01/ 16.03.2016г. на същия орган, с което първоначалното разрешение било изменено и допълнено, като били разрешени и дейности по третиране на отпадъци от хартия, картон и пластмаси. С Решение № 02-ДО- 485-02/ 15.12.2016г. на Директора на РИОСВ - Бургас било прекратено действието на разрешените и описани по-горе дейности.
На 24.08.2015г. подс.К. сключил договор за счетоводно обслужване с „Д. А.“ ЕООД, собственост и представлявано от свид. М. Г.. Подсъдимият разполагал с квалифициран електронен подпис, чрез който подавал по електронен път предвидените в законите декларации по ЗДДС, ЗДДФЛ и т.н., както и други документи пред ТД на НАП – Бургас. Свид. Г. съдействала на подсъдимия при попълването на упоменатите декларации и други счетоводни документи, като за целта подс.К. съобщавал устно на свид. Г. какво количество скрап и от кои лица е изкупило дружеството, респективно какви количества скрап е продало за съответния данъчен период. Въз основа на тези данни свид. Г. попълвала ежемесечно дневниците за покупки и за продажби на дружеството, като отразявала съобщеното й от подсъдимия и в ежемесечните справки – декларации по ЗДДС.
За изкупения скрап, подс.К. посредством свид.Г., попълвал месечни протоколи общ протокол по чл.163б вр. чл.117 от ЗДДС, издаван в последния ден на съответния данъчен период. Така съставените месечни протоколи за изкупен скрап следвало да 2 бъдат включени в регистрите по чл.124 от ЗДДС - дневник покупки и дневник продажби, неразделна част от подаваните ежемесечно справки декларации по ЗДДС.
При изкупуване на скрап от физически лица, които били данъчно незадължени лица, подс.К. не издавал нарочен документ, което не било и необходимо. Съгласно чл.163а от ЗДДС, данъчното събитие на доставките на стоки възниквало по общите правила на закона, като според ал.2 от същия текст, данъкът за доставките по ал.1 бил изискуем от получателя - регистрираното по този закон лице (в случая „П.“ ЕООД), независимо дали доставчикът е данъчно задължено или не лице, т.е. в тези случаи се прилагало т.нар. „обърнато данъчно облагане“. Доходът, придобит от физическите лица - продавачи на скрап, бил облагаем с окончателен данък по чл.38 ал.10, вр. чл.13 ал.1 т.2 б. „г“ от ЗДДФЛ, в размер на 10% върху брутната сума (съгласно чл.46 от ЗДДФЛ). Посоченият данък върху дохода следвало да се удържа и внася от предприятието - платец на дохода. Физическите лица – продавачи на скрап, били освободени от подаване на годишна данъчна декларация по ЗДДФЛ (по аргумент от разпоредбата на чл.52 ал.1 т.4 от ЗДДФЛ), но купувачът и платец на дохода „П.“ ЕООД бил задължен да попълни и подаде предвидената в чл.55 от ЗДДФЛ декларация.
Подаването на тази декларация следвало да се извърши в срока за внасяне на дължимия данък, който според разпоредбата на чл.65 ал.1 от ЗДДФЛ бил до края на месеца, следващ тримесечието на начисляването на дохода.
За данъчен период м. януари 2016г. подс. К. подал справка – декларация по ЗДДС Вх.№ 2002236714/ 13.02.2016г., ведно с дневници покупки и продажби, в която отразил покупки на скрап от физически лица - Протокол №1/ 31.01.2016г, c данъчна основа 186 018 лева и дължим ДДС в размер на 37 203.60 лева. За същия период в съответствие с разпоредбите на чл.38 ал.10 и чл.55 ал.1 от ЗДДФЛ дружеството начислило 10 % данък върху данъчната основа - 18 601.80 лева, който бил включен в Декларация № 0200И0249537/ 28.04.2016г. по чл.55 ал.1 от ЗДДФЛ, но така декларираният данък върху дохода не бил внесен.
За данъчен период м. февруари 2016г. подс.К. подал справка – декларация по ЗДДС Вх.№ ***/ 12.03.2016г., ведно с дневници покупки и продажби, в която отразил покупки на скрап от физически лица - Протокол № 2/ 29.02.2016г. с данъчна основа 129 885.60 лева и дължим ДДС в размер на 25 977.12 лева. За същия период, в съответствие с разпоредбите на чл.38 ал.10 и чл.55 ал.1 от ЗДДФЛ, дружеството начислило 10 % данък върху данъчната основа - 11 988.56 лева, който бил включен в Декларация № 0200И0249537/ 28.04.2016г. по чл.55 ал.1 от ЗДДФЛ, но декларираният данък върху дохода също не бил внесен.
За данъчен период м. март 2016г. подс.К. подал справка – декларация по ЗДДС Вх.№ 2002269724/ 14.04.2016г., ведно с дневници покупки и продажби, в която отразил покупки на скрап от физически лица - Протокол №3/ 31.03.2016г. с данъчна основа 145 329.93лева и дължим ДДС в размер на 29 065.92 лева. В съответствие с разпоредбите на чл.38 ал.10 и чл.55 ал.1 от ЗДДФЛ, „П.“ ЕООД начислило 10 % данък върху данъчната основа - 14 532.93 лева, който бил включен в Декларация № 0200И0249537/ 28.04.2016г. по чл.55 ал.1 от ЗДДФЛ, но декларираният данък върху дохода отново не бил внесен.
Общата стойност на декларирания, но невнесен окончателен данък върху доходите по чл.38 ал.10 ЗДДФЛ, съгласно извършената в досъдебното производство счетоводна експертиза, възлизала на 46 123.29 лева. Извършената за същия период данъчна ревизия, след съответно обжалване от страна на „П.“ ЕООД, завършила със 3 заключение, че в казания тримесечен период няма укрити факти и обстоятелства по декларирания, но невнесен данък.
„П.“ ЕООД продължило дейността по изкупуване на отпадъчни метали от физически лица и в следващите месеци на 2016 година.
За данъчен период м. април 2016г., представляваното от подс.К. дружество подало справка – декларация по ЗДДС Вх.№ 2002281625/ 13.05.2016г., ведно с дневници покупки и продажби, в които отразил покупки на скрап от физически лица – Протокол № 4/ 30.04.2016г. с данъчна основа 157 963.00 лева, и начислен ДДС в размер на 31 592.60 лева. В нарушение на чл.38 ал.10 и чл.55 ал.1 от ЗДДФЛ, представляващият дружеството управител К. не начислил данък в размер на 10 % върху данъчната основа, в размер на 15 796.30 лева, и не подал декларация по чл.55 ал.1 от ЗДДФЛ.
За данъчен период м. май 2016г. подс.К. подал справка – декларация по ЗДДС Вх.№ ***/ 10.06.2016г., ведно с дневници покупки и продажби, в които отразил покупки на скрап от физически лица - Протокол № 5/ 31.05.2016г. с данъчна основа 159 762.20 лева, и начислен ДДС в размер на 31 952.44 лева. За същия период, в нарушение на чл.38 ал.10 и чл.55 ал.1 от ЗДДФЛ, представляващият дружеството управител не начислил данък в размер на 10 % върху данъчната основа, в размер на 15 976.22 лева, и не подал декларация по чл.55 ал.1 от ЗДДФЛ.
За м. юни 2016г. обв.К. подал справка – декларация по ЗДДС Вх.№ 2002307237/ 08.07.2016г., ведно с дневници покупки и продажби, в които отразил покупки на скрап от физически лица - Протокол № 6/ 30.06.2016г. с данъчна основа 130 384.80 лева и начислен ДДС в размер на 26 076.96 лева. В нарушение на чл.38 ал.10 и чл.55 ал.1 от ЗДДФЛ представляващият дружеството управител подс. К. не начислил данък в размер на 10 % върху данъчната основа, в размер на 13 038.48 лева, и не подал декларация по чл.55 ал.1 от ЗДДФЛ.
За изброените три данъчни периода, подс.К., като управител и представляващ „П.“ ЕООД, следвало да подаде декларация по чл.55 ал.1 от ЗДДФЛ в периода от 01.07.2016г. до 31.07.2016г. за окончателен данък върху доходите общо в размер на 44 811.00 лева, съгласно заключението на счетоводната експертиза, което подсъдимият не сторил и така избегнал установяването и плащането на данъчното задължение в същия размер.
Разпечатката съдържа 25 от 91 абзаца. Пълният текст: https://pravoto.app/praktika/4e0b2c04-d381-4914-81f0-b1f158321689