Решение № 55 от 15.02.2021, Районен съд - Варна

Личните данни в текста са заличени.

РЕШЕНИЕ

№ 55 гр. Варна , 15.02.2021 г.

В ИМЕТО НА НАРОДА

РАЙОНЕН СЪД – ВАРНА, 8 СЪСТАВ в публично заседание на двадесет и първи януари, през две хиляди двадесет и първа година в следния състав:

Председател:

Евгения Д. Мечева при участието на секретаря Величка М. Велчева като разгледа докладваното от Евгения Д. Мечева Гражданско дело № 20203110111573 по описа за 2020 година

Производството по делото е образувано по предявен от Ц. М. И., ЕГН **********, с адрес: гр. Варна, ***, ет. 2, ап. 4, срещу М. М. Я., ЕГН

**********, с адрес: гр. Варна, ***, ет. 3, ап. 6, иск с правно основание чл. 30, ал. 1 ЗН за възстановяване на 1/3 от запазената част на ищцата от наследството, оставено от майка й Л. М. Н., починала на 11.04.2020 г., като бъде намалено с 1/3 извършеното в полза на М. М. Я. завещателно разпореждане, обективирано в саморъчно завещание от 25.10.2019 г., съставено и подписано от Л.

М. Н.

В исковата си молба ищцата Ц. М. И., чрез процесуалния й представител – адв.

Антоанета Колева, излага, че ответникът е неин брат. Майка им – Л. М.

Н. е починала на 11.04.2020 г. Твърди, че имуществото, което последната е оставила след смъртта си, се състои от следните недвижими имоти: апартамент № 6, находящ се в гр.

Варна, ***, ет. 4, с площ 53.46 кв. м., ведно с прилежащото му избено помещение; 4/6 ид. ч. от гараж, находящ се в същата жилищна сграда и 1/3 ид. ч. от дворното място, цялото с площ 226 кв. м. Поддържа, че с това се изчерпва цялата наследствена маса, останала след смъртта на покойната им майка. Излага, че през м. август 2020 г. е подала данъчна декларация за придобитите от нея и от брат й имоти след смъртта на майка им. Няколко дни по-късно ответникът й заявил, че Л. Н. е оставила саморъчно завещание, с което му завещавала горепосоченото имущество. Завещанието е обявено с протокол № 23/04.08.2020 г., нот. дело № 17/2019 г. от Елица Георгиева – помощник-нотариус по заместване при нотариус Роза Кожухарова, рег. № 212 на НК.

Твърди, че с това завещание майка й е превишила с 1/3 разполагаемата си част, съответно е накърнила с 1/3 нейната запазена част от наследството. По изложените съображения моли предявеният иск да бъде уважен. Претендира разноски.

1

В срока по чл. 131, ал. 1 ГПК ответникът М. М. Я. е депозирал писмен отговор на исковата молба, чрез процесуалния му представител - адв. Евгения Дойнова. Твърди, че никога не е оспорвал законоустановеното право на ищцата да възстанови 1/3 част от наследството на общата им наследодателка Л. М. Н., починала на 11.04.2020 г. Поддържа, че още с откриването и обявяването на процесното завещание е уведомил сестра си за същото и й е предложил да уредят доброволно и извънсъдебно отношенията си. Излага, че е предоставил на ищцата ключове от завещания апартамент, като същата ползва сама наследствения гараж и цялото незастроено дворно място. Не оспорва качеството на ищцата на наследник със запазена част. Пояснява, че прилежащото към апартамента избено помещение е изба № 2, предвид извършената замяна на недвижими имоти, обективирана в нотариален акт от 13.04.2001 г. Поддържа, че процесното дворно място е застроено със сграда – етажна собственост, поради което същото е обща част на сградата. Признава предявеният иск и не възразява съдът да намали процесното завещание, като възстанови на ищцата 1/3 запазена част от наследството на починалата Л.

Н. Посочва, че не е дал повод за образуване на делото, доколкото неколкократно е предлагал отношенията между страните да се уредят доброволно и извънсъдебно, поради което моли да бъде освободен от такси и разноски, които да бъдат възложени в тежест на ищцата.

В проведеното по делото на 21.01.2021 г. открито съдебно заседание ищцата, чрез процесуалния й представител – адв. Цветелина Илиева, депозира нарочна молба, в която заявява, че поддържа предявения иск и моли същият да бъде уважен.

Съдът, след като взе предвид становищата на страните, събраните по делото доказателства и съобрази приложимия закон, прие за установено от фактическа и правна страна следното:

Предявен е иск с правно основание чл. 30, ал. 1 ЗН.

За основателността на така предявения иск е необходимо и щцата да установи в условията на пълно и главно доказване, че е наследник с право на запазена част от наследството на починалата Л. М. Н., че последната е оставила саморъчно завещание в полза на ответника, с което се е разпоредила с цялото притежавано от нея имущество за след смъртта си.

По делото не е спорно, а видно и от представеното удостоверение за наследници на Л. М. Н., починала на 11.04.2020 г., ищцата Ц. М. И. е наследник по закон на починалата си майка и като такава се явява наследник с право на запазена част от наследството на починалия родител по смисъла на чл. 28, ал. 1 ЗН.

Съгласно разпоредбата на чл. 29, ал. 1 ЗН запазената част на низходящите, когато наследодателят не е оставил съпруг, при две и повече деца /какъвто е и настоящият случай/ е 2/3 от имуществото на наследодателя. Следователно, запазената част на ищцата се равнява на 1/3 от това имущество, доколкото наследник по закон на Л. М. Н. е и ответникът М. М. Я. /брат на ищцата/.

Не е спорно по делото, а и ответникът в отговора на исковата молба признава иска, в това число и обстоятелството, че починалата Л. М. Н. е оставила саморъчно завещание в полза на ответника, с което се е разпоредила с цялото притежавано от нея имущество за след смъртта си.

2

Видно от приложеното към исковата молба саморъчно завещание от 25.10.2019 г., обявено на 04.08.2020 г. по искане на ответника, наследодателката е завещала на сина си М.

М. Я. притежавания от нея апартамент, находящ се в гр. Варна, ул. „Петко Ю. Тодоров“ № 35, ет. 3, ап. 6, с площ 53.46 кв.м., ведно с избено помещение с площ 7.30 кв. м., идеална част от дворното място, върху което е построена сградата, с площ 225 кв. м. и гараж, находящ се в жилищната сграда със застроена площ 17.05 кв. м.

Не е спорно, а и от представените по делото писмени доказателства и по-специално нотариален акт за прехвърляне на собственост върху недвижим имот срещу учредено право на строеж от 25.11.1999 г. се установява, че Л. М. Н. е едноличен собственик на процесния апартамент № 6, находящ се в жилищна сграда в гр. Варна, ул. „П.

Тодоров“ № 35, ет. 3, със застроена площ 53.46 кв. м., ведно с избено помещение № 6, с площ 7.30 кв. м.

В отговора на исковата молба ответникът посочва, че процесното избено помещение е заменено с избено помещение № 2, с площ 13.95 кв. м., видно и от представения нотариален акт за замяна на недвижими имоти от 13.01.2001 г. Това обстоятелство съдът приема, че не променя универсалния характер на саморъчното завещание, доколкото очевидно волята на наследодателя е била да се разпореди с цялото притежавано от нея имущество в полза на сина си, което обстоятелство, както се посочи вече, не е спорно между страните.

С нотариален акт за дарение на недвижим имот от 30.03.1995 г. Цветелина Минчева Димова и М. М. Я. са дарили на майка си Л. М. Н. следния свой собствен недвижим имот, а именно: 1/3 ид. ч. от дворно място, находящо се в гр. Варна, ул. „П.

Тодоров“ № 35, с площ 225 кв. м., образуващо парцел IV-12 в кв. 577 по плана на 14 подрайон на гр. Варна. Неоснователни в тази връзка са оспорванията на ответника, че наследодателката не е собственик на съответните идеални части от дворното място, доколкото към момента същото е застроено със сграда в режим на етажна собственост, като различни обекти от сградата са собственост на различни лица, поради което дворното място е обща част на сградата. В тази връзка ищцата възразява, че при сключване на договора за строителство е учредено само право на строеж върху земята, без да е прехвърлена собствеността върху нея, което е видно и от приетия нотариален акт за учредяване право на строеж върху чужда земя от 20.01.1996 г. Ето защо следва да се приеме, че собствениците на самостоятелни обекти в сградата притежават съответни идеални части от общите части и от правото на строеж върху сградата, но не и собствеността върху земята /това е видно и от съдържанието на коментирания по-горе в изложението нотариален акт за прехвърляне на собственост върху недвижим имот срещу учредено право на строеж от 25.11.1999 г./. Дори да се приеме противното обаче, съдът намира, че това обстоятелство по никакъв начин не се отразява на универсалния характер на завещателното разпореждане, доколкото волята на наследодателката е да се разпореди с притежаваните от нея идеални части от дворното място, върху което е построена сградата /независимо дали те са 1/3 ид. част от същото или съответни на притежавания от нея в сградата апартамент № 6/.

Между страните не е спорно, че Л. М. Н. е била собственик и на 4/6 ид. ч. от гараж с площ 17.05 кв. м., находящ се в сграда в гр. Варна, ул. „П. Ю. Тодоров“ № 35, придобити от нея, както следва: ½ ид. ч. в режим на съпружеска имуществена общност, прекратена след смъртта на съпруга й М. Я. Н. /видно от представения нотариален акт за продажба на недвижим имот от 25.11.1999 г., последният по време на брака му с Л. М. Н. е придобил собствеността върху процесния гараж/ и 1/3 ид. ч. – по наследяване от наследодателя М. Я. Н., починал на 10.03.2005 г., в съответствие с разпоредбата на чл. 9, ал. 1 ЗН.

3

В заключение следва да се посочи, че наследодателят Л. М. Н. се е разпоредила с цялото притежавано от нея имущество за след смъртта си в полза на ответника, с което обаче е накърнила запазената част на дъщеря си Ц. М. И.. Ето защо и за ищцата се е породило правото да иска възстановяване на запазената си част от наследството, което е имуществено субективно право с преобразуващ ефект. В случая са установени всички предпоставки за основателността на така предявения иск, поради което същият следва да бъде уважен.

Предвид изхода на спора, право на разноски в производството има ищцата. Същата представя списък на разноските по чл. 80 ГПК и претендира присъждане на такива, както следва: 1063.70 лв. - държавна такса; 21.50 лв. – такса за 2 бр. преписи от ИМ и преводна такса; 28.60 лв. – такса за вписване на исковата молба и преводна такса /от която съдът приема, че е дължима сумата 28.59 лв., доколкото, видно от поставения печат върху исковата молба от СВп – л. 30 от делото, събраната държавна такса за вписване е 26.59 лв./ и 1300 лв. – платено в брой адвокатско възнаграждение по договор за правна защита и съдействие от 05.10.2020 г. По изложените съображения съдът приема, че в полза на ищеца следва да бъдат присъдени разноски в общ размер от 2413.79 лв., на основание чл. 78, ал. 1 ГПК.

За пълнота на изложението следва да се отбележи, че съдът не споделя становището на ответника, че разноските в производството следва да останат в тежест на ищеца, предвид и направеното от негова страна признание на иска. На първо място, той самият е поискал обявяването на саморъчното завещание, което недвусмислено изявява намерението му да се ползва от него. В този смисъл и единствената възможност на ищцата е да предяви иск за възстановяване на запазената й част, доколкото същата не оспорва завещанието на други основания. Обстоятелството, че между страните са водени разговори с оглед евентуалното доброволно уреждане на отношенията помежду им, е ирелевантно за отговорността за разноски в настоящото производство, доколкото, както отбелязва и ищцата, тя е в правото си да откаже сключването на неизгодно за нея споразумение.

Воден от горното, съдът

РЕШИ:

ВЪЗСТАНОВЯВА запазената част на ищцата Ц. М. И., ЕГН **********, с адрес: гр.

Варна, ***, ет. 2, ап. 4 , от наследството, оставено от майка й Л. М. Н., починала на 11.04.2020 г. , съставляваща 1/3 от имуществото на наследодателя, като НАМАЛЯВА с 1/3 извършеното в полза на М. М. Я., ЕГН **********, с адрес: гр. Варна, ***, ет. 3, ап. 6 , завещателно разпореждане, обективирано в саморъчно завещание от 25.10.2019 г., съставено и подписано от Л.

М. Н., обявено с протокол № 23/04.08.2020 г., нот. дело № 17/2019 г. от Елица Георгиева – помощник-нотариус по заместване при нотариус Роза Кожухарова, рег. № 212 на НК, с район на действие – ВРС, на основание чл. 30, ал. 1 ЗН.

ОСЪЖДА М. М. Я., ЕГН **********, с адрес: гр. Варна, ул. „Петко Ю. Тодоров“ № 35, ет. 3, ап. 6, да заплати на Ц. М. И., ЕГН **********, с адрес: гр. Варна, ул. „Петко Ю.