Решение № 4971 от 19.05.2022, Софийски районен съд

РЕШЕНИЕ

№ 4971 гр. София, 19.05.2022 г.

В ИМЕТО НА НАРОДА

СОФИЙСКИ РАЙОНЕН СЪД, 79 СЪСТАВ, в публично заседание на десети март през две хиляди двадесет и втора година в следния състав:

Председател: ЦВ. М. при участието на секретаря Т. Ц. като разгледа докладваното от ЦВ. М. Гражданско дело № 20211110129785 по описа за 2021 година

Предявен е осъдителен иск с правно основание чл. 411, ал. 1 КЗ за заплащане на сумата от 587,37 лв., представляваща регресно вземане за платено застрахователно обезщетение по застраховка „Каско на МПС“ по щета № 0300/19/777/509240 за вреди на л. а. „БМВ Х 3“, с рег. № ..., вследствие на ПТП от 04.10.2019 г., както и ликвидационни разноски за определяне на обезщетението в размер на 15 лв., ведно със законната лихва от датата на подаване на исковата молба – 27.05.2021 г. до окончателното плащане.

Ищецът ... твърди, че в срока на застрахователно покритие по договор за имуществена застраховка „Каско на МПС“ – на 04.10.2019 г., в ....., е настъпило застрахователно събитие – ПТП, вследствие на което са причинени вреди на застрахования при него л. а. „БМВ Х 3“, с рег. № .... Поддържа, че ответникът ... е застраховател по валидна задължителна застраховка „Гражданска отговорност“ на другия участвал в ПТП л. а. „Тойота Корола“, с рег. № .... Сочи, че събитието е настъпило поради виновното и противоправно поведение на водача на застрахования при ответника автомобил – В.К., която без да се съобрази с конкретната пътна обстановка при движение на мокра настилка не осъществява достатъчен контрол над управлявания от нея автомобил и реализира ПТП с изчакващия за ляв завой и в спряло състояние друг автомобил. Твърди, че вредите от ПТП възлизат на обща стойност от 572,37 лв., в който размер на 02.01.2020 г. е изплатил застрахователно обезщетение, като е сторил и ликвидационни разноски за определяне на обезщетението в размер на 15 лв.

Заявява, че ответникът е поканен да заплати процесната сума в общ размер на 587,37 лв., но в предоставения срок той е отказал да направи това, поради което претендира същата.

Претендира и разноски.

В срока по чл. 131, ал. 1 ГПК ответникът ... е подал отговор на исковата молба, с който не оспорва наличието на застрахователно правоотношение по договор за застраховка „Гражданска отговорност“ по отношение на л. а. „Тойота Корола“, с рег. № .... Счита, че към момента на сключване на застрахователния договор по застраховка „Каско на МПС“ увреденият автомобил не е бил в добро състояние и без вреди. Оспорва механизма на настъпване на процесното ПТП по начина, отразен в протокола за ПТП, както и вината на 1 водача на застрахования при него автомобил. Навежда довод за съпричиняване от страна на застрахования при ищеца такъв, който е допуснал нарушение на чл. 50, ал. 1 ЗДвП, тъй като не е пропуснал движещия се по път с предимство л. а. „Тойота Корола“, с рег. № .... Оспорва причнната връзка между ПТП и щетите, както и размера на претендираната сума, тъй като същата не съответства на действителните вреди, като счита същата за завишена. С тези съображения отправя искане за отхвърляне на предявения иск. Претендира и разноски.

Съдът, като съобрази доводите на страните и събраните по делото доказателства, поотделно и в тяхната съвкупност, съгласно правилата на чл. 235, ал. 2 ГПК, намира за установено следното от фактическа и правна страна:

По иск с правно основание чл. 411, ал. 1 КЗ

Съгласно разпоредбата на чл. 411, ал. 1 КЗ в случаите, когато причинителят на вредата има сключена застраховка „Гражданска отговорност“, застрахователят по имуществена застраховка встъпва в правата на застрахования срещу причинителя на вредата или неговия застраховател по застраховка „Гражданска отговорност“ до размера на платеното обезщетение и обичайните разноски за неговото определяне. За възникване на регресното вземане е необходимо да се установи наличието на следните материални предпоставки: 1. наличие на действително застрахователно правоотношение между увредения и ищеца; 2. за увредения да е възникнало право на вземане на извъндоговорно основание срещу причинителя на вредата – арг. чл. 45, ал. 1 ЗЗД, т. е. вредите да са причинени от делинквента чрез неговото виновно и противоправно поведение; 3. застрахователят по имуществено застраховане да е изплатил застрахователно обезщетение за настъпилото увреждане на застрахованата вещ; 4. наличие на действително застрахователно правоотношение между делинквента и ответника по застраховка „Гражданска отговорност“.

С определение от 16.08.2021 г. съдът е отделил за безспорни между страните и ненуждаещи се от доказване обстоятелствата, че на 04.10.2019 г., в ...., между л. а. „БМВ Х 3“, с рег. № ..., застрахован при ... по застраховка „Каско на МПС“ и л. а. „Тойота Корола“, с рег. № ..., застрахован при ... по застраховка „Гражданска отговорност“, е реализирано ПТП, като в изпълнение на договорното си задължение ищецът е заплатил застрахователно обезщетение в размер на 572,37 лв., като е сторил и ликвидационни разноски за определяне на обезщетението в размер на 15 лв. Нещо повече, за осъществяването на посочените обстоятелства свидетелстват и данните, отразени в приетите като писмени доказателства по делото – застрахователна полица № 19-0300/303/5001938/15.05.2019 г. за застраховка „Каско на МПС“, двустранен констативен протокол за ПТП от 04.10.2019 г., уведомление за щета до ..., материалите по щета №0300/19/777/509240, преводно нареждане от 02.01.2020 г. и др.

Ето защо, предвид изложеното по-горе и с оглед своевременно релевираните от ответника възражения, спорните въпроси по настоящото дело се концентрират върху следните обстоятелства: какъв е механизмът на реализиране на процесното ПТП от 04.10.2019 г., по чия вина е настъпило то, налице ли е съпричиняване от страна на водача на л. а. „БМВ Х 3“, с рег. № ..., както и какъв е размерът на претендираното регресно вземане.

В случая, при съвкупна преценка на доказателства по делото – протокол за ПТП от 04.10.2019 г., уведомление за щета до ..., показанията на свидетелите В.Л. П. (с предишно фамилно име К.) и ИВ. СЛ. П., както и заключението на вещото лице по съдебноавтотехническата експертиза съдът приема за установено, че процесноо ПТП е настъпило по следния механизъм: на 04.10.2019 г., около 14:30 часа, водачът на л. а. „БМВ Х 3“, с рег. № ..., при движение по ...“ с посока от ... и в района на пътен възел за ... предприема завой за преминаване над ...“, при което реализира ПТП с движещия се по моста л. а. „Тойота Корола“, с рег. № .... Двустранният протокол за ПТП няма характер на официален документ по смисъла на чл. 179, ал. 1 ГПК, поради което не се ползва с обвързваща съда материална доказателствена сила относно удостоверените в него обстоятелства. Той се съставя от водачите на МПС и съдържа съгласувани изявления за знание за настъпили факти и 2 обстоятелства, като тяхното съответствие с действителното фактическо положение подлежи на доказване на общо основание в процеса. Ето защо, съдът анализира удостоверените в протокола за ПТП обстоятелства относно механизма на настъпване на произшествието във връзка с останалите доказателства по делото – показанията на разпитаните по делото свидетели, отразяващи техни непосредствени възприятия относно фактите, за които разказват, доколкото са били водачи на участвалите в инцидента автомобили, както и изводите на вещото лице по основното заключение по съдебно-автотехническата експертиза. В случая, извличащите се от тях данни не установяват механизма на настъпване на процесното ПТП по описания от ищеца в исковата молба начин, а именно: при несъобразяване с пътната обстановка и неосъществяване на достатъчен контрол над управлявания от В.К. автомобил. За да достигне до този извод съдът съобрази най-напред показанията на същата, която ясно си спомня, че движейки се по пътя с предимство се е ударила в намиращия се перпендикулярно на нея друг автомобил, който се е включвал отдясно, за да осъществи маневра за завой наляво. Действително по делото няма спор, че пътната настилка е била влажна, но изрично свидетелката заявява, че не се е движила с висока скорост, а освен това е направила опит да спре веднага щом като е забелязала предницата на намиращия се на платното за движение л. а. „БМВ Х 3“, с рег. № ..., който е излизал на път без предимство. В случая, в тази част показанията на разпитаната свидетелка се подкрепят и от изводите на експерта по основната съдебно-автотехническа експертиза, който включително и при изслушването си в открито съдебно заседание на 07.10.2021 г. изрично е заявил, че няма данни с поведението си водачът В.К. да е допринесла за настъпване на процесното ПТП, респ. да е имала възможност да предотврати настъпването на същото, доколкото не се установява каква е била скоросотта на движение и в кой момент водачът на другия автомобил е предприел маневрата по навлизане в платното за движение и колко е изчаквал в спряло състояние. Нещо повече, в показанията си свидетелят И.П. също заявява, че за да има видимост е бил навлязъл на пътя с предимство, когато другият автомобил се е появил непосредствено след движещ се пред него бус, който се е отклонил за завой надясно, поради което показанията му също не способстват за формиране на извод, че водачът на л. а. „Тойота Корола“, с рег. № ... не е осъщесвил достатъчен контрол върху същия, както се твърди от ищеца с исковата молба. Точно обратното, изрично свидетелят П. заявява, че другият автомобил се е движил след бус, а това от своя страна е основание да се приеме, че видимостта на водача В.К. е била ограничена, поради което непосредствено след отклоняването на буса за завой надясно същата е възприела намиращия се на платното за движение л. а. „БМВ Х 3“, с рег. № .... В случая, при така установените данни съдът намира, че няма основание да се приеме, че за водача на л. а. „Тойота Корола“, с рег. № ... е съществувала техническа възможност да предотврати съприкосновението със застрахования автомобил, тъй като макар същият да е бил в спряло състояние по делото не са ангажирани доказателства каква е била продължителността на изчакване от страна на водача И.П. /3 или повече секунди, колкото експертът е приел, че е граничната стойност за предотвратимост на удара/, за да се приеме, че В.К. е имала техническа възможност за аварийно задействане на спирачната уредба, но тя да не е сторила това. Напротив, както тя, така и свидетелят П. заявяват, че е предприела действия за да спре, но спирчаният бит не е бил достатъчен и е настъпило съприкосновение с другия автомобил. В същото време, по делото няма данни с каква скорост се е движил водачът на л. а. „Тойота Корола“, с рег. № ..., за да се приеме, че с поведението си тя се е поставила в невъзможност за внезапно спиране въпреки влажната пътна настилка, още повече, че В.К. все пак е направила такъв опит. С оглед на изложеното, съдът намира, че от страна на ищеца по делото не са ангажирани доказателства в подкрепа на описания от него механизъм на настъпване на процесното ПТП, според който прчината за него да се дължи на поведението на водача на л. а. „Тойота Корола“, с рег. № .... Точно обратното, събраните по делото доказателства навеждат на категоричен извод, че вина за същото има изцяло водачът на л. а. „БМВ Х 3“, с рег. № ..., 3 който сам споделя в разпита си като свидетел по делото, че е навлязъл на пътя с предимство, по който другият автомобил се е движил, като този факт се потвърждава и от показанията на другия свидетел по делото – В.К., която също е възприела местоположението на двата автомобила по този начин, още повече, че двамата водачи са отразили същия и в схемата към протокола за ПТП, който са подпсали. Вещото лице по основаната съдебно-техническа експертиза също е възприело категоричния извод, че към момента на удара застрахованият при ищеца автомобил е бил отразен в лентата за движение на другия такъв, който се е движил по път с предимство при наличието на пътен знак Б-3. В случая, така установеното поведение на водача на л. а. „БМВ Х 3“, с рег. № ... несъмнено представлява нарушение на чл. 50,а л. 1 ЗДвП, тъй като не е пропуснал движещия се по път с предимство л. а. „Тойота Корола“, с рег. № ..., предприемайки маневра за завой наляво, без да пропусне движещия се друг такъв, което съдът възприема като единствената теническа причина за настъпване на процесното ПТП. Както се посочи по-горе, по делото няма данни с каква и ако да – превишена ли е била скоростта на водача на другия автомобил – В.К., както и дали водачът И.П. е бил навлязъл за повече от 3 секунди в платното за движение, за да се приеме, че съприкосновението между двата автомобила е било технически предотвратимо за нея. В случая, фактът, че същата се е движила зад друго превозно средство не освобождава водача на л. а. „БМВ Х 3“, с рег. № ... от задължението му да пропусне всички движещи се по пътя с предимство такива, макар и първоначално видимостта му да е била ограничена. Тук следва да се отбележи, че съдът не възприема констатацията вещото лице по допълнителната съдебно-автотехническа експертиза в частта, с която се приема, че движението на л. а.