Решение № 279 от 07.03.2025, Районен съд - Горна Оряховица

РЕШЕНИЕ

№ 279 гр. Горна Оряховица, 07.03.2025 г.

В ИМЕТО НА НАРОДА

РАЙОНЕН СЪД – ГОРНА ОРЯХОВИЦА, X СЪСТАВ, в публично заседание на седми февруари през две хиляди двадесет и пета година в следния състав:

Председател: Илина В. Джукова-КараИ. при участието на секретаря Емануела Пл. Бангеева като разгледа докладваното от Илина В. Джукова-КараИ. Гражданско дело № 20244120101959 по описа за 2024 година за да се произнесе, взе предвид следното:

Предявени са обективно кумулативно съединени осъдителни искове с правно основание чл.108 ЗС и чл.59 ЗЗД.

Ищецът Д. Й. А. твърди, че на 03.10.2023 г. закупил поцинковано рамково скеле „****“, състоящо се от 36 броя вертикална рамка 200/65 ****, 32 броя диагонал 250/200 ****, 72 броя хоризонтал 250 ****, 32 броя дървена пътека 250/60 ****, 9 броя стойка за парапет AEBI, 18 броя пета с резба 60 см. и 2 броя стойка за рамки от две части. Твърди, че на 14.04.2024 г. отдал под наем на Ф. К. М. част от скелето – 8 броя хаш рамки, 4 броя талпи, 10 броя пети, 4 броя диагонали и 4 броя хоризонтали, за да извърши ремонт на адрес: гр.*****, ул. ****, № ***. Твърди, че на този адрес Ф. К. М. следвало да извърши ремонт на покрива на ответницата И. И. Г.. Той работил на обекта около един месец и заплащал наемната цена, но в последствие преустановил работата си без да върне движимите вещи. При направено чрез сина на ищеца М. А. искане ответницата да върне скелето, тя отговорила, че ще го задържи, защото Ф. К. М. не е извършил работата, за която му е платила. Твърди, че след това ответницата наела други майстори, който ползвал същото скеле.

Твърди, че и понастоящем ответницата не е върнала движимите вещи. Моли за постановяване на решение, с което да се приеме за установено по отношение на ответницата, че ищецът е собственик на 8 броя хаш рамки, 4 броя талпи, 10 броя пети, 4 броя диагонали и 4 броя хоризонтали и да се осъди ответницата да му предаде владението върху тези вещи, както и да му заплати 3 510 лв. – обезщетение за лишаване от ползването на тези вещи за периода от 1

15.05.2024 г. до 09.09.2024 г с присъждане на сторените в производството разноски.

Ответницата И. И. Г. не е подала отговор на исковата молба. В откритото съдебно заседание признава, че е сключила договор за ремонт на покрива на къщата си с Ф. К. М., както и че по повод този ремонт било монтирано скеле, но оспорва това скеле да е идентично с вещите, които се твърди да са собственост на ищеца. Посочва, че договорът за ремонт не е изпълнен от Ф. К.

М., но не е прекратен или развален. Счита именно това за основанието да държи вещите. Счита, че не дължи обезщетение за ползването на скелето, тъй като ищецът имал договор за наем и би могъл да иска връщане на вещта от наемателя. По тази причина и с оглед субсидиарния характер на иска, го намира за недопустим. Признава, че лице на име М. е искало връщане на скелето и тя отказала. Оспорва последващи наети от нея работници, на които било възложено довършването на ремонта, да са ползвали скелето. Признава, че донесените от Ф. К. М. движими вещи, монтирани като скеле, се намират в дома й. Моли за отхвърляне на исковете и присъждане на сторените разноски.

В проведеното на 07.02.2025 г. открито съдебно заседание е допуснато изменение на размера на иска за заплащане на обезщетение за лишаване от правото на ползване на скелето от 3 510 лв. на 1 180 лв.

Съдът, след съобразяване на твърденията на страните и преценка на събраните по делото доказателства, намира за установено от фактическа и правна страна следното:

Предявени са обективно кумулативно съединени осъдителни искове с правно основание чл.108 ЗС и чл.59 ЗЗД. Основателността им е предпоставена от установяване, че ищецът е придобил 8 броя хаш рамки, 4 броя талпи, 10 броя пети, 4 броя диагонали и 4 броя хоризонтали по договор за покупкопродажба; че е отдал тези вещи под наем на Ф. К. М., който ги монтирал като скеле на адреса на ответницата: гр.*****, ул. ****, № ***, че след като той преустановил работата си в имота на ответницата, други майстори ползвали скелето и че понастоящем скелето се намира на адреса на ответницата.

Видно от договор за покупко-продажба от 03.10.2023 г. ищецът е закупил от „Тоблер скеле‘ ООД поцинковано рамково скеле „****“, състоящо се от 36 броя вертикална рамка 200/65 ****, 32 броя диагонал 250/200 ****, 72 броя хоризонтал 250 ****, 32 броя дървена пътека 250/60 ****, 9 броя стойка за парапет AEBI, 18 броя пета с резба 60 см. и 2 броя стойка за рамки от две части, за цена от 8 347,63 лв. с ДДС, платима по посочена в договора банкова сметка. Съгласно чл.4 от договора собствеността върху скелето преминавала върху купувача след подписване на договора, стокова разписка и заплащане на цялата продажна цена. Видно от стокова разписка № 0000000866/03.10.2023 г. вещта – предмет на продажбата, била предадена на ищеца, с съгласно дебитно авизо № FT/23276/621309702/23/10/03 на 23.10.2023 г. ищецът превел по посочената в договора и издадената въз основа на него фактура № 0700003078/03.10.2023 г. банкова сметка пълния размер на 2 продажната цена. С посоченото условията на чл.4 от договора били изпълнени и ищецът придобил собствеността върху така описаното скеле. Съгласно констативно-съобразителната част закупената от ищеца конфигурация би могла да покрие 200 кв.м. работна площ. Същото се установява и от показанията на свид.А. – син на ищеца, който уточнява, че цялото скеле е дълго 20 м. и високо 10 м. Същият свидетел установява, че неговият баща притежава само едно такова скеле и под наем отдава части от него, от които да се образува скеле за по-малка работна площ.

От договор за отдаване под наем на строително оборудване при общи условия от 14.04.2024 г., приемо-предавателен протокол към него и показанията на свид.А. се установява, че на посочената дата ищецът отдал на Ф. К. М. части от скелето – 8 броя хаш рамки, 4 броя талпи, 10 броя пети, 4 броя диагонали и 4 броя хоризонтали, за да извърши ремонт на адреса на ответницата: гр.*****, ул. ****, № *** за сумата от 5 200 лв. В договора не бил уговорен срок. Свид. А. установява, че страните по договора за наем постигнали устна уговорка за заплащане по 30 лв. на ден веднъж седмично, тъй като не се знаело колко време ще продължи ремонта. Показанията на свид.А. установяват, че той закарал скелето на адреса, посочен в договора, а на място работници го разтоварили, като скелето било сглобено отдясно на входа на къщата на ответницата. При извършения за нуждите на експертизата оглед, вещото лице е установило, че части от поцинковано рамково скеле „****“, съвпадащи с описаните в договора за покупко-продажба от 03.10.2023 г., се намират в двора на къщата на ответницата – 8 броя хаш рамки, 4 броя дървени пътеки/талпи, 10 броя пети, 4 броя диагонали и 4 броя хоризонтали, като бил сглобен един модул, състоящ се от 2 броя вертикални хаш рамки, укрепени с 1 брой хоризонтал и 1 брой диагонал и 1 брой хоризонтална дървена пътека /талпа/, без на модула да са монтирани пети. Останалите части от скелето били в насипно състояние. С оглед изложеното, ищецът е придобил по силата на договор за покупко-продажба на поцинковано рамково скеле „****“, от което е отдал части – 8 броя хаш рамки, 4 броя талпи, 10 броя пети, 4 броя диагонали и 4 броя хоризонтали на Ф. М. за извършване на ремонт на адреса на ответницата, като всички тези части са били разтоварени на този адрес.

Предвид установената от вещото лице идентичност на частите от скелето, находящи се на адреса на ответницата, и тези в договора за покупко-продажба, както и обстоятелството, че ищецът притежава само едно такова скеле, възраженията на ответницата за липса на идентичност между придобитите вещи и намиращите се в дома на ответницата.

Между страните не е спорно, а и от показанията на разпитаните свидетели и огледа, извършен за нуждите на експертизата се установява, че ответницата упражнява и към момента фактическа власт върху вещите – собственост на ищеца. Спорен по делото е въпросът има ли правно основание за това държане.

Фактическият състав на ревандикационния иск не изисква ответникът изрично да противопоставя /да заявява/ свои самостоятелни вещни права или 3 друго основание, на което владее или държи имота, или да има такива права, а за уважаването му е достатъчно да се установи, че ответникът упражнява фактическа власт под формата на владение или държане върху чужда вещ без противопоставимо на собственика основание (Решение № 11/02.03.2021 г. по гр.д. № 1796/2020 г., I Г.О. на ВКС). Такова противопоставимо на собственика основание би могло да бъде предаване на вещта в изпълнение на договорно задължение (например по договор за наем, заем, влог и пр.), но само когато е сключен от собственика. Това е така, защото договорът поражда действие само между страните по него, а за трети лица – само в предвидените в закона случаи (чл.21 ЗЗД).

Не е спорно, че ответницата е сключила с Ф. М., договор, по силата на който последният се е задължил да извърши ремонт на покрива й. Установи се, че за целите на този ремонт Ф. М. е наел от ищеца 8 броя хаш рамки, 4 броя талпи, 10 броя пети, 4 броя диагонали и 4 броя хоризонтали, чрез които да се сглоби скеле. Този договор за наем е безсрочен и няма данни или твърдения да е прекратен или развален, поради което дава основание за държане на вещите от Ф. М., но не и от ответницата. От друга страна, отношенията между Ф. М. и ответницата, в т.ч. неизпълнението на сключения между тях договор, не са противопоставими на ищеца, защото липсва уредено в закона изключение от общото правило на чл.21 ЗЗД в такъв смисъл. Ответницата няма основание да задържа чуждата вещ нито поради това, че Ф. М. не е изпълнил договора (свид.А.), нито за да го изпълни (становището на ответницата по този иск).

Напротив – свид.Г. – съпруг на ответницата установява, че след като станало ясно, че Ф. М. няма да извърши възложения му ремонт, били ангажирани двама приятели на ответницата, които довършили ремонта на покрива. С това договорът между ответницата и Ф. М. бил лишен от предмет. По тази причина дори да бъде възприето становището на ответницата, въпреки непротивопоставимостта на този договор на ищеца, соченото от нея основание за държане на чуждата вещ е отпаднало и към момента липсва.

Искът за заплащане на обезщетение за лишаване от правото ищеца да ползва своите вещи действително, както ответницата сочи, е субисдиарен – допустим е само ако обеднелият без правно основание няма друг иск, с който да се защити (чл.59, ал.2 ЗЗД). Това правило, обаче, касае само друг иск срещу неоснователно обогатилия се, а не срещу трето лице (приетото в т.11 на Постановление № 1/28.05.1979 г. по гр. д. № 1/1979 г. на Пленум на ВС). По тази причина договорните отношения между ищеца и Ф. М. и възможността ищецът да търси от него изпълнение на задължението за заплащане на наемната цена, нямат отношение към допустимостта на разглеждания иск, тъй като срещу ответницата ищецът не разполага с друг иск.

Основателността на иска е предпоставена от обогатяване на ответницата, обедняване на ищеца, липса на правно основание и за двете и общ факт или група от факти, породили обогатяването и обедняването.

Обогатяването може да има различни проявни форми – увеличаване на имуществото, но и спестяване на разходи, в т.ч. и чрез ползване на чужда вещ 4 без основание, защото по този начин се спестяват средства от заплащане на наем. Ползването на вещ от несобственик може да се осъществи по различен начин, като обстоятелството дали той получава добиви от нея или граждански плодове е без значение. Това е така, защото чрез този иск не се търси връщане на добивите, включително и на гражданските плодове, получени вместо собственика (чл.93 ЗЗД), а обезщетение за неоснователно обедняване на собственика за сметка на неоснователното обогатяване на ползващия се от неговата вещ. Правото на собственика да получи обезщетение за ползите, от които е лишен, не може да бъде поставяно в зависимост от волята на лицето дали да реализира или не доходи от държаната без основание чужда вещ (Решение № 509/27.05.2009 г. по гр.д. № 142/2009 г. на IV Г.О. на ВКС;

Решение № 42/20.07.2009 г. по т.д. № 587/2008 г. на ВКС; Решение № 131/27.10.2009 г. по гр.д. № 268/2009 г. на I Т.О. на ВКС; Решение № 1025/23.12.2009 г. по гр. дело № 3841/2008 г. на I Г.О. на ВКС; Решение № 4409/20.06.2012 г. по гр.д. № 1411/2010 г. на IV Г.О. на ВКС; Решение № 55/28.12.2012 г. по гр.д. № 652/2011 г. на IV Г.О. на ВКС; Решение № 204/05.09.2013 по т.д. № 1158/2010, ІІ Т.О. на ВКС; Решение № 252 от 23.01.2015 г. на ВКС по гр.д. № 2858/2014 г., III Г.О. на ВКС). По тази причина е без значение за пораждане на задължението за обезщетяване на собственика е дали вещта реално е била ползвана и получени ли са от това приходи.