Решение № 3893 от 27.09.2023, Районен съд - Пловдив
- Съд
- Районен съд - Пловдив
- Дело
- Гражданско дело 4831/2022
- Вид
- Решение № 3893
- Подписан
- 27.09.2023
- Състав
- Владимир Руменов Руменов
Цитирани разпоредби
- чл. 131 · Граждански процесуален кодекс
- чл. 235 · Граждански процесуален кодекс
- чл. 235 ал.3 · Граждански процесуален кодекс
- чл. 410 · Граждански процесуален кодекс
- чл. 415 · Граждански процесуален кодекс
- чл. 422 · Граждански процесуален кодекс
- чл. 47, ал. 5 · Граждански процесуален кодекс
- чл. 126, ал. 1 · Закон за енергетиката
- чл. 129 · Закон за енергетиката
- чл. 149 ал. 1 т. 6 · Закон за енергетиката
- чл. 150 · Закон за енергетиката
- чл. 111 б. В · Закон за задълженията и договорите
- чл. 79 · Закон за задълженията и договорите
- чл. 79, ал. 1, пр. 1 · Закон за задълженията и договорите
- чл. 86 · Закон за задълженията и договорите
РЕШЕНИЕ
№ 3893 гр. Пловдив, 27.09.2023 г.
В ИМЕТО НА НАРОДА
РАЙОНЕН СЪД – ПЛОВДИВ, XII ГРАЖДАНСКИ СЪСТАВ, в публично заседание на деветнадесети септември през две хиляди двадесет и трета година в следния състав:
Председател: Владимир Р. Руменов при участието на секретаря Катя Г. Грудева като разгледа докладваното от Владимир Р. Руменов Гражданско дело № 20225330104831 по описа за 2022 година
Производството – по реда на чл. 235 от ГПК.
Съдът е сезиран с искова молба от „ЕВН България Топлофикация“ ЕАД, ЕИК 115016602, против М. И. И., ЕГН **********, от П., *********, с предявен иск с правно основание чл.
422, вр. чл. 415 ГПК, вр. чл. 79, ал. 1, пр. 1 от ЗЗД и чл. 150 от Закона за енергетиката.
В исковата молба се твърди, че ищецът има качеството на енергийно предприятие по смисъла на чл. 126, ал. 1 и чл. 129 от Закона за енергетиката и притежава лицензия за производство и пренос на топлинна енергия за обособената територия на гр. П. Ответникът като собственик на имот, находящ се в гр. *********************** имал качеството на клиент на топлинна енергия, а като такъв бил длъжен да заплаща месечно дължимите суми за доставянето й, съгласно чл. 34 от Общите условия за продажба на топлинна енергия за битови нужди. При неизпълнение на задължението си в срок, дължал обезщетение за забава в размер на законната лихва. С оглед сключения при общи условия договор за покупкопродажба на топлинна енергия, дружеството в качеството си на продавач доставило до сградата на ответника, а търговецът, извършващ дялово разпределение на топлинна енергия разпределял за имота на ответника топлинна енергия за отопление, топлинна енергия, отдадена от сградната инсталация и услуга за дялово разпределение. Стойността на разпределената топлинна енергия за периода 01.11.2019 г. - 30.04.2021 г. възлизала на сумата от 393,41 лева, която не била заплатена. Ответникът не изпълнил задълженията си да погаси горните суми, поради което срещу него било депозирано заявление за издаване на заповед за изпълнение. По образуваното заповедно производство по частно гражданско дело № 1
19293/2021 г. по описа на Районен съд - Пловдив, XVII граждански състав, била издадена по чл. 410 ГПК за посочените суми, ведно с разноски от общо 75 лева /в т.ч. 25 лева - държавна такса и 50 лева – юрисконсултско възнаграждение/, заповедта била връчена на по реда на чл. 47, ал. 5 ГПК, поради което за ищеца се породил правен интерес да предяви настоящата искова претенция в срока по чл. 415 ГПК. Моли се иска да бъде уважен, ведно със законната лихва върху главницата, считано от датата на постъпване на заявлението в съда 06.12.2021 г., до окончателното изплащане. Претендират се разноските за заповедното и настоящото производство.
В срока по чл. 131 ГПК ответникът, чрез назначения му особен представител – адв. И. С., е подала отговор на исковата молба, с който счита предявения иск за недопустим и неоснователен. Твърди се, че същия е недопустим, тъй като бил погасен по давност. Касаело се за периодично задължение по смисъла на чл. 111 б. В от ЗЗД, тъй като били налице повтарящи се през определен период от време еднородни задължения.
Разпределението на потребената енергия и издаването на фактурите установяващи размера на задълженията на топлинна енергия се извършвало ежемесечно, а падежът на всяко месечно задължение било до края на месеца, в който била издадена фактурата, както било посочено в Общите условия на договорите за продажба на топлинна енергия и в приложените фактури. Сочи се, че изискуемостта и давността за всяко периодично вземане настъпвало поотделно, а за приложението на специалната погасителна давност съгласно чл.
111, б. В от ЗЗД не било необходимо плащанията да са еднакви по размер, от което следвало, че процесните вземания били периодични плащания по смисъла на закона и чл.
111, б. В ЗЗД и се погасявали с изтичане на тригодишна давност. Твърди се, че ако би следвало да отпаднат задълженията на погасяване по давност, то следвало да отпадне и претенция за акцесорните вземания, като в този смисъл било и Тълкувателното решение от 12.04.2012г. на ВКС по тълк. дело №3/2011г. ОСГК. Отрича съществуването на договор при ОУ между страните , доколкото липсвали доказателства за това ищцата да е собственик на обекта ползвател на топлинна енергия и да е използвала същата. С оглед на гореизложеното моли да се отхвърлят изцяло предявените искове, като недопустими, неоснователни и недоказани.
В хода на делото ответникът заплатил дължимите за доставената енергия суми , факт, признат от ищеца.
Искове с правно основание чл. 422 ГПК, вр. с чл. 79 и чл. 86 от ЗЗД и чл. 150 от Закона за енергетиката, допустими като установителни при наличие на заповед за плащане. Спазени са и сроковете по чл. 414 и 422, като има идентичност между вземането, заповядано за плащане , и това, предмет на иска.
Предвид казаното от страните по фактите и ангажираните от тях доказателства , съдът съобрази:
Не се отрича качеството на ответника да е собственик на имота в гр.
*******************, и като такъв - страна – потребител на доставяна по договор при общи условия топлоенергия. Тоест, по отношение на ответната страна е възникнало 2 задължението да плати доставеното в пълен размер, тъй като има договор по смисъла на чл.
149 ал. 1 т. 6 от Закона за енергетиката. Това е и направено; съдът приема факта на плащането да е осъществен , доколкото ищецът го твърди в противоречие с правния си интерес. Съдът следва да зачете това плащане по реда на чл. 235 ал.3 от ГПК, което води до извод, че в платената част, искът е неоснователен и следва да се отхвърли.
Разноските обаче се понасят от ответника , който е дал повод иска да бъде заведен след като плащането е направено след датата на подаването на исковата молба.
Воден от изложеното и на основание чл. 235 от ГПК, съдът
РЕШИ:
Отхвърля иска на "ЕВН България Топлофикация" ЕАД със седалище и адрес на управление гр. Пловдив, ул. Христо Г. Данов № 37, ЕИК 115016602, да се признае за установено по отношение на М. И. И., ЕГН **********, че в отношенията между страните, тя дължи на ищеца плащане на следните суми, за които е издадена заповед за изпълнение на парично задължение № 10471 по ч. гр. дело № № 19293/2021 г. по описа на Районен съд Пловдив, XVII граждански състав: топлинна енергия за периода 01.11.2019 г. - 30.04.2021 г. на стойност от 393.41 лева, като неоснователен поради плащане в хода на процеса.
Осъжда М. И. И., ЕГН **********, да заплати на "ЕВН България Топлофикация" ЕАД със седалище и адрес на управление гр. Пловдив, ул. Христо Г. Данов № 37, ЕИК 115016602, сумата от 475 лева разноски по делото, включително заповедното производство под № 19293/2021 год. по описа на РС Пловдив.
Решението подлежи на обжалване пред ПОС с въззивна жалба в двуседмичен срок от връчването му.
Съдия при Районен съд – Пловдив: _______________________
3