Решение № 239 от 18.03.2024, Районен съд - Добрич

РЕШЕНИЕ

№ 239 гр. Добрич, 18.03.2024 г.

В ИМЕТО НА НАРОДА

РАЙОНЕН СЪД – ДОБРИЧ, XXI СЪСТАВ, в публично заседание на петнадесети февруари през две хиляди двадесет и четвърта година в следния състав:

Председател: Мирослава Неделчева при участието на секретаря Теодора С. Димова като разгледа докладваното от Мирослава Неделчева Гражданско дело № 20233230100155 по описа за 2023 година и за да се произнесе, взе предвид следното:

Производството е образувано по искова молба на “УНИКРЕДИТ БУЛБАНК”, със седалище и адрес на управление: гр. С., ***, ЕИК *****, представлявано от изп. директори А.Т. и Ц. Г. М. срещу Г. Ж. В. , ЕГН **********, гр.Д., ул. „***“ №** Исковете са с пр. осн. чл.422 от ГПК във вр. с чл.415, ал.1 от ГПК, чл.430 от ТЗ, чл.79, ал.1 от ЗЗД, чл.82 от ЗЗД и чл.86 от ЗЗД. Ищецът моли, съдът да приеме за установено в отношенията между страните, че ответникът му дължи сумите, визирани в Заповед за изпълнение на парично задължение, въз основа на документ №**/****г., издадена по ч. гр. д. №3946/2021г. по описа на ДРС, произтичащи от сключен между страните Договор за кредитна карта № *** от **** г., а именно: 466,28 лева /четиристотин шестдесет и шест лева/, представляваща главница по договора, ведно със законната лихва върху главницата, считано от 16.12.2021 г. до окончателното й изплащане; 121,82 лева /сто двадесет и един лева и осемдесет и две стотинки/, представляваща договорна лихва за периода от 16.10.2019 г. до 16.12.2021 г. както и 157.00 лв. /сто петдесет и седем лева/, представляващи сторените по ч. гр. дело №3946/2021г. по описа на ДРС съдебни разноски – за платена държавна такса – 25.00 лв. и 132.00 лв. за адвокатско възнаграждение. Ищецът предявява и осъдителен иск, с който моли съдът да осъди ответника да му заплати сумата от 72.00 лв., представляваща направени от кредитора разноски по обявяване на предсрочна 1 изискуемост на процесния договор за кредит и уведомяване на длъжника за нея, чрез изпращане на ПДИ по смисъла на чл.60, ал.2 от ЗКИ.

В ИМ се излага, че ищецът по Договор за кредитна карта № *** от **** г., „УниКредит Булбанк” АД, е предоставил на Г. Ж. В. банков кредит в размер на 500 лева /петстотин лева/. Кредитът е следвало да се погаси до 31.01.2021г. Кредитополучателят е допуснал забава в плащанията и не е обслужвал дълга си над 61 дни, поради това е настъпила предсрочна изискуемост на осн. чл.8.12 от договора на 21.12.2019г. Към тази дата и към датата на подаване на заявлението по чл.417 от ГПК, по което е било образувано ч. гр. д. №3946/2021г. по описа на ДРС - 17.12.2021 год., задължението на кредитополучателя към кредитора по процесния договор е в горепосочените размери. Заповедният съд е издал Заповед за изпълнение на парично задължение, въз основа на документ №***/****г, както и ИЛ от същата дата, като е уважил направеното искане на банката.

По издадения по същото дело изпълнителен лист, е образувано изп. дело №20228100400099 по описа на ЧСИ Н. Н. с рег. № *** при КЧСИ и с район на действие – ДОС /което е спряно по реда на чл. 418 от ГПК с Определение №2925/07.12.2021г. по ч. гр. д. №3946/2021г./. Изпратена е била от ЧСИ Н. покана за доброволно изпълнение до Г. В., като връчителят не я е открил, включително и по месторабота, поради което е залепил уведомление по чл. 47, ал. 1 от ГПК. В указания срок, книжата не са били потърсени от длъжника, затова съдът е счел, че същите са връчени на В. по реда на чл. 47, ал 5 от ГПК.

Съгласно чл. 415, ал. 1, т. 2 от ГПК, заповедният съд е указал на заявителя, че може да предяви установителни искове срещу Г. Ж., относно процесното си вземане в едномесечен срок, считано от получаване на разпореждането, като довнесе дължимата държавна такса.

В указания му срок, ищецът е депозирал настоящата искова молба с пр. осн. чл.422 от ГПК, като претендира сторените съдебни разноски в заповедното и в установителното производство, а отделно от това е предявил на осн. чл.79, ал.1 от ЗЗД и чл.82 от ЗЗД и осъдителен иск за сумата от 72.00 лв., представляваща направени от кредитора разноски по обявяване на предсрочна изискуемост на процесния договор за кредит и уведомяване на длъжника за нея, чрез изпращане на ПДИ по смисъла на чл.60, ал.2 от ЗКИ.

След справка с книжата се установява, че в сроковете и по реда на чл.

131 от ГПК ответникът, чрез назначения му от съда особен представител, е представил отговор на исковата молба, според който предявените искове са неоснователни, вкл. и по размер, както и са недоказани. Сочи се, че процесният договор за кредит съдържал неравноправни клаузи, не били уговорени индивидуално, не е имал взможност длъжника0кредитополучател да влияе върху тяхното съдържание, да изрази воля и съгласие по така предварително формулирани клаузи на контракта.

Оспорват се изложените от ищеца факти и обстоятелства, на които се 2 основават исковите претенции. Твърди се, че не е връчена надлежно заповедта по чл.417 от ГПК до длъжника, видно било, че ЧСИ Н. Н. не е имал правото да извършва действия по чл.18, ал.5 от ЗЧСИ към дата 14.03.2020г., когато било залепено уведомление по реда на чл.47, ал.5 от ГПК на входната врата на жилището на ответницата, защото към тази дата е било въведено извънредно положение в страната. Не ставало ясно, кога поканата е връчена на длъжника и оформена ли е била като редовно връчена, а също така, дали, срокът на извънредното положение е бил зачетен.

Оспорва се и представената от ищеца фактура №***/****г., досежно претендирани разходи/разноски от ищеца в размер на 72.00 лв. по връчване на покана до ответницата, тъй-като същата не съдържала всички изискуеми реквизити, относно цена и сума за плащане и в тази връзка нямали никаква доказателствена стойност приложените към нея документи - опис и преводно нареждане от 14.02.2020г.

Не ставало ясно от представените доказателства, как била сформирана търсената договорна лихва, както и лихвите за редовна главница и за просрочена такава.

Ответникът моли за отхвърляне на исковете.

Районният съд, след преценка на събраните по делото доказателства и доводите на страните, намира за установено от фактическа страна следното На 11.09.2019год. между „УниКредит Булбанк“АД и Г. Ж. В.

/кредитополучател/ е сключен Договор за кредитна карта на физически лица №****.

Съгласно Раздел Първи, предмет на договора е предоставяне на кредитополучателя възможност да ползва платежни услуги чрез банкова карта, като усвоява и погасява суми в съответствие с условията по договора.

Предоставения кредитен лимит е в размер на 500.00лв. по картова сметка ****.

Месечният лихвен процент за всеки отделен месец през срока на действие на договора е в размер на 1.00%, а годишния - 12.00% /1.00% х 12 = 12.00%/.

Годишният процент на разходите се определя от и в рамките на лихвения процент на Банката.

Минималната изискуема погасителна вноска е в размер на 3% от кредитния лимит - 15.00лв., дължима от 1-во и 15-то число на всеки текущ месец през периода на ползване на средствата по лимита.

Срока на ползване на разрешения кредитен лимит е 31.01.2021год., а срока на договора - 24 месеца - 31.01.2021год.

В т.10.1.1, е договорено поетите ангажименти от Банката за предоставяне на Кредитен лимит да отпаднат, когато кредитополучателят е нарушил, което и да е от условията по Общите условия на Договора.

Съгласно т.8.1 от Договора, Кредитополучателя погасява задължението си в размера на начислените, съгласно т.2 Раздел I от Договора месечни лихви, като оправомощава банката да ги събира за сметка на неусвоения разрешен кредитен лимит, съответно срещу незабавно изискуем надвишен кредитен лимит на всяко 30/31 число на месеца, следващ текущия период на клиентски плащания.

3

Тъй като, Кредитополучателят не е изпълнил договорните си задължения, банката е обявила цялото задължение за предсрочно изискуемо от дата 21.12.2019год., видно и от покана за доброволно изпълнение, изходяща от Банката, отправена до Г. В..

На 31.01.2021год. договорът е изтекъл и на 16.12.2021год. от „УниКредит Булбанк“АД е подадено до ДРС, заявление с вх. №*** за издаване на заповед за изпълнение на парично задължение срещу длъжника Г.

Ж., по реда на чл.417, т.2 от ГПК, въз основа на което е образувано ч. гр. д.

№3946/2021г. /надлежно изискано и приложено км настоящото дело/. Въз основа на заявлението, е издадена заповед №***/****г. за незабавно изпълнение на парично задължение по горепосоченото дело, по силата на която, ответникът Г. В., трябва да заплати на Банката следните суми:

- 466.28 лева, представляваща главница по Договор за кредитна карта за физически лица № **** от ****г., ведно със законната лихва, считано от 16.12.2021г. до изплащане на вземането;

- 121.82 лева - договорна лихва за периода от 16.10.2019г. до 16.12.2021г.;

Заповедта за изпълнение, е връчена на длъжника Г. Ж. по реда на чл.47, ал.5 от ГПК /залепено е било уведомление на 05.03.2022г. на входната порта на двора на постоянния и настоящ адрес на адресата от служител от кантората на ЧСИ Н. Н., рег. №***в КЧСИ/. Дадени са указания от заповедния съд до заявителя за съдебно установяване на вземането му, връчени на банката на 20.12.2022г. В законовия едномесечен срок, заявителят, е подал до ДРС настоящата искова молба с вх. №***/****г.

По делото, е изготвено и прието като доказателство заключение по допуснатата съдебно счетоводна експертиза на вещото лице Е. Й., кредитирано изцяло от съда, като обективно, пълно и неоспорено от страните.

Експертът установява, че Кредитът, предоставен по Договор за кредитна карта за физически лица №**** от ****г., е преведен по открита в „УниКредит Булбанк“АД сметка **** с титуляр – Г. Ж. В.. Размерът на ползваната от кредитополучателя сума към 11.01.2019год., е 500.00лв. Датата на първото усвояване от кредитния лимит е 21.02.2019год. в размер на 60 лв. чрез теглене от АТМ, с остатък за усвояване 440.00 лв. /таблица 1 от заключението/.

Последното погасяване на вноска по кредита от страна на длъжника е било на 15.10.2019г в размер на 9.39 лв. задължения за такси, договорни лихви и изтеглени суми, с остатък от усвоен и непогасен кредитен лимит в размер на 466.28 лв.

Размерът на неизплатеното задължение - главница по Договора за кредитна карта за физически лица №**** от ****г. е 466.28 лв.

След 15.10.2019год., вноските са преустановени.

Банката е обявила кредита за предсрочно изискуем на 21.12.2019г., като е направила разноски по уведомяването на горното обстоятелство на кредитополучателя и по изпращането му на ПДИ, чрез ЧСИ Н. Н., в размер на 72.00 лв., заплатени по фактура №****г. /л.44 по делото/ и Приложение №1 – опис към фактурата, с изписани данни за ответницата Г. Ж. В., с посочено ЕГН и № на контрагент, съответен на заведения под него процесен договор при ищеца, а именно: **** - изписан и в извлечението от счетоводните книги на банката /л.36 по делото/.

На 31.01.2021г. е изтекъл крайният срок на договора. Към тази дата, както и към датата на подаване на заявлението по чл.417 от ГПК в ДРС – 4

16.12.2021г., към датата на подаване на исковата молба – 18.01.2022г. и към датата на изготвяне на заключението по ССчЕ – 07.02.2024г., няма постъпили плащания от страна на ответницата по процесния договор за кредит.

Вещото лице изчислява, че размерът на неизплатеното задължение главница по Договор за кредитна карта за физически лица №****от ****г., е 466.28лв.

Задължението за договорна лихва върху дължимата сума от 466.28 лв. за периода от 16.10.2019год. до 16.12.2021год., е в размер на 121.82лв., сформирана така: 12.86 лв., начислена върху редовна главница за периода от 16.10.2019г. до 21.12.2019г. и 108.96 лв., начислена върху просрочена главница за периода от 22.12.2019г. до 16.12.2021г.

При така установената фактическа обстановка, съдът достига до следните правни изводи:

Предявените искове са положителни установителни, /досежно главницата и договорната лихва/ - за съществуването на парично вземане, за което на ищеца са издадени заповед и изпълнителен лист в заповедно производство на осн. чл.417, т.2 от ГПК по ч. гр. д. №3946/2021г. по описа на ДРС. Заповедта за изпълнение и ПДИ, са връчени по реда на чл.47, ал.5 от ГПК на постоянен и настоящ адрес на ответника, чрез залепване на уведомление на 05.03.2022г. от призовкар от кантората на ЧСИ Н. Н., вписан с рег. №***в КЧСИ и с район на действие - ДОС. С Определение №2925/07.12.2022г. по ч. гр. д. №3946/2021г. по поиса на ДРС, заповедният съд е спрял изпълнението по изп. д. №99/2022г. по описа на ЧСИ Н. Н. на осн. чл.415, ал.2 от ГПК, с оглед издадения ИЛ по чл.418 от ГПК и е указал на заявителя да предяви установителни искове по реда на чл.422 от ГПК срещу длъжника. Определението е било получено от ищеца на 20.02.2022г. Това обстоятелство и необходимостта да запази правата си по паричните вземания, са мотивирали банката в законоустановения едномесечен срок, да предяви на 19.01.2023г. установителни искове за съществуване на вземанията си по смисъла на чл.415, ал.1, т.2 от ГПК. Исковете са допустими, подведомствени са на съдилищата на Република България и подсъдни на Районен съд- Добрич по правилата на родовата и на местната подсъдност. Исковите претенции подлежат на разглеждане по правилата на общия исков процес.