Решение № 1357 от 21.12.2022, Окръжен съд - Бургас
- Съд
- Окръжен съд - Бургас
- Дело
- Гражданско дело 1390/2021
- Вид
- Решение № 1357
- Подписан
- 21.12.2022
- В сила
- 18.02.2025
- Състав
- Радостина Костова Калиманова
Цитирани разпоредби
Личните данни в текста са заличени.
РЕШЕНИЕ
№ 1357 гр. Бургас, 21.12.2022 г.
В ИМЕТО НА НАРОДА
ОКРЪЖЕН СЪД – БУРГАС в публично заседание на пети октомври през две хиляди двадесет и втора година в следния състав:
Председател: Радостина К. Калиманова при участието на секретаря Жана Авр. Кметска като разгледа докладваното от Радостина К. Калиманова Гражданско дело № 20212100101390 по описа за 2021 година
Производството по делото е с правно основание чл. 280 от ЗЗД във връзка с чл. 79 от ЗЗД и във връзка с чл. 36 от Закона за адвокатурата.
Образувано е по повод исковата претенция Б. К. Я., ЕГН **********, със съдебен адрес град Поморие, *** против С. Г. К., ЕГН **********, от град Н., ж. к.
"М.", бл. **, ет. *, ап. ** за осъждане на ответната по делото страна да му заплати сумата от 25 761.26 лева, представляваща дължим хонорар по договор за правна защита и съдействие, сключен между тях през 2018 година, ведно със законната лихва върху претендирания размер главница, считано от датата на депозиране на исковата молба до окончателното й плащане. Претендира се от ищцовата страна и заплащането на сторените от нея съдебноделоводни разноски.
Твърди се в исковата молба, по повод на която е образувано настоящото производство, че ищецът и ответницата сключили договор за правна защита и съдействие, по силата на който за времето от август 2016 година ищецът предоставил правна помощ на ответницата по нохд № 170/2018 година по описа на Окръжен съд - Бургас и свързаните с него дела внохд № 182/2018 година по описа на Апелативен съд - Бургас и наказателно дело № 149/2019 година по описа на ВКС, III н. о. В резултат на това в полза на ответницата било присъдено обезщетение за претърпени неимуществени вреди в размер на 140 000 лева със законната лихва, считано от 17.04.2016 година до окончателното изплащане на сумата.
След влизането в сила на съдебния акт, с който посочената сума й била присъдена, ищецът продължил да я представлява в производството по принудително събиране на същата до септември 2020 година по изпълнително дело № 184/2020 година по описа на ЧСИ Сийка Анадолиева, продължаващо понастоящем по изпълнително дело № 786/2020 година по описа на ЧСИ Ивелина Божилова. В резултат от предприетите от ищеца действия за защита интересите на взискателя С. К. по посочените изпълнителни дела, на същата били ефективно наложени възбрани и обезпечения, от които пряко зависело събирането на дължимите суми и успешното й цялостно удовлетворяване. Към настоящия момент била събрана и изплатена на С. К. цялата сума по нейното вземане, възлизаща на 214 677.17 лева.
Видно от книжата по изпълнителните дела, С. К. получила суми за разпределение и 1 плащане от ЧСИ за погасяване на дълга на длъжника, както следва: по протокол от 18.8.2020 година - 25 672.45 лева на 26.8.2021 година; по протокол от 08.12.2020 година - 6 796.13 лева на 17.12.2020 година, по протокол от 26.02.2021 година - 9 110.37 лева на 09.03.2021 година, по протокол от 28.05.2021 година - 4 504.15 лева на 04.6.2021 година; по протокол от 23.06.2021 година - 909.58 лева. на 01.07.2021 година и с плащане от ЧСИ Ивелина Божилова - 167 684.49 лева на 16.08.2021 година.
Съгласно договора между страните, за правната помощ, както и за успех при осъществяването на правната помощ, С. К. се задължила да заплати 12 % от полученото обезщетение (лихва и главница). Към момента, предвид направените разпределения и плащанията към нея, задълженията й към ищеца възлизали на 25 761.26 лева. Въпреки, че съгласно договора уговореното възнаграждение се дължало веднага, ищецът отправил нотариална покана, връчена надлежно на ответницата да заплати сумите по първите три разпределения, дължими към момента на поканата. Въпреки изричните настоявания от ищеца в тази насока, същата първо му отправила обиди и лъжливи твърдения, че не й бил оказал правна помощ за процесния период от около четири години, определила едностранно, че нищо не му дължи, а после спряла да отговаря на телефона си и прекъснала всякакъв контакт с него.
На 20.07.2021 година другите двама взискатели (Г. Н. К. и В. Н. К.) по изпълнително дело № 786/2020 година по описа на ЧСИ Ивелина Божилова сключили договор за цесия на вземанията си с „Мултиплай Съплайс“ ЕООД в качеството му на цесионер. Намерението на цесионера било да придобие от длъжника по делото - К. Г. Х. възбранен по тяхно искане недвижим имот, а именно: хотел, изграден върху собствено дворно място, представляващо парцел VIII-249 в квартал 15 по плана на град Несебър, урегулиран от 185 кв. м., а съгласно кадастралната скица на поземлен имот, представляващ поземлен имот с идентификатор №***, с площ от 176 кв. м., с адрес на поземления имот град Несебър, ***. Видно от действията на цесионера, същият по силата на сключен между него и длъжника предварителен договор погасил оставащата част от задължението на длъжника Х. към взискателя С. К. изцяло, като на 05.08.2021 година заплатил по сметка на ЧСИ 175 797.92 лева, от които 8 113.43 лева за такси по изпълнително дело № 786/2020 година и 167 684.49 лева за окончателно удовлетворяване на взискателя К..
Същевременно, К. нямала намерение да заплати дължимото адвокатско възнаграждение, с което нарушавала договорните си задължения. Тъй като С. К. била получила общо 214 677.17 лева обезщетение по посоченото изпълнително дело, то размера на дължимия от нея хонорар се равнявал на сумата от 25 761.26 лева, които ответницата не била заплатила. Това именно обуславяло правния интерес на ищеца от предявяването на настоящата осъдителна претенция.
В съответствие с разпоредбата на чл. 131 от ГПК съдът е изпратил препис от исковата молба и приложенията към нея на ответницата с указания за възможността да подаде писмен отговор в едномесечен срок, както и да упражни другите дадени и от правната норма права. В този срок същата е депозирала такъв, с който е оспорила предявената против нея претенция по основание и размер.
Сочи се в него, че ищецът бил адвокат по делото за умишленото убийство на съпруга и Н. В. К. в град Несебър, ресторант „Принц Кирил“, което било извършено от К.
Х. Г. Той не осъдил виновното лице. Без нейното знание синовете й отишли в град София след убийството на баща им и го намерили, за да стори това.
Ответницата видяла адвокат Янушев за пръв път когато извикали нея и синовете и в полицията в град Бургас. Когато влезли при разследващия полицай, той им казал да излязат, да се поразходят, а той ще остане. Тя и синовете и останали.
Изтъква се от нея, че не помни как се били разделили. След преживяното от ответницата и синовете й, се видели с адвокат Янушев след две години в Бургаския окръжен съд на делото срещу подсъдимия за убийството на съпруга й - К. Х.. Той и казал, че може да обърне нещата, но накрая се оказало, че той защитавал подсъдимия. адвокат Янушев съсипал умишлено такова голямо дело с много експерти, експертизи, лекари, психолози, 2 свидетели. С нейните лични усилия била потвърдена присъдата в осъдителната и част за присъденото обезщетение за неимуществени вреди.
Съдът бил затворен. адвокат Янушев не искал да идва от София за изпълнителните листи. Когато отворили Бургаския окръжен съд, малкият син на ответницата Г. Н. К. отишъл в съда да вземе изпълнителните листи. При него в съда влязъл бащата на ищеца, който взел изпълнителните листи - нейния и на другия й син В. Н. К. от ръцете на сина и и ги предал на ищеца. Така изпълнителните листи попаднали в адвокат Янушев. Същият вместо една такса, поискал плащането на такава както от нея, така и от всеки синовете и.
Ответницата и синовете й си взели изпълнителните листи от ЧСИ Сийка Анадолиева и се преместили в град Бургас при ЧСИ Ивелина Божилова. Ответницата казала на ЧСИ Ивелина Божилова да не разпределя пари за адвокат Янушев, но той изнудвал синовете й и от всеки бил взел над 30 000 лева. При всяко разпределение на преводите от длъжника, адвокат Янушев я изнудвал по телефона. Освен по над 30 000 лева от синовете й, той взел от разпределението от ЧСИ Ивелина Божилова, което трябвало да бъде изплащано на големия й син Венелин Иванов Колев.
С отговора на исковата молба ответницата е предявила насрещен иск за осъждане на ищеца да и заплати сумата от 60 000 лева, представляваща платено му възнаграждение от нейните синове. Твърденията и в тази връзка са, че ищецът не бил направил необходимото подсъдимият К. Х. Г.да получи наказанието, което заслужава, т. е. не бил изпълнил добре задълженията си. Този иск с определението на съда по чл. 140 от ГПК по там изложените съображения не е приет за разглеждане в настоящото производство. адвокат Янушев намерил съдебен изпълнител, който при извършване на разпределение му разпределил големи суми за делата му от тримата - от нея и синовете й, както и 15 000 лева от НАП.
Някаква фирма изплатила дължимото обезщетение на синовете й, но си удържали 30 000 лева, по 10 000 лева от тримата. Тя върнала на децата си по 5 000 лева. Когато длъжникът изпълнил задълженията си към нея, адвокат Янушев ги изнудил да му ги дадат.
Когато взели изпълнителните листи от ЧСИ Сийка Анадолиева и ги прехвърлили в град Бургас при ЧСИ Ивелина Божилова, при всяко разпределение от ЧСИ Ивелина Божилова адвокат Янушев й звънял непрекъснато и я изнудвал за пари. Казала на ЧСИ Ивелина Божилова чрез адвокат Гочев да не разпределя пари за адвокат Янушев. Адвокат Гочев казал, че ако разпределят за него пари, те ще останат без пари.
В последващото си писмено изявление ответницата твърди, че не била подписвала договор за заплащане от нея на хонорар на адвокат Янушев за сумата от 25 761.26 лева, до размера на която бил наложен запор по негово искане. Тя нямала никакви задължения към него.
Изпълнителните листи за обезщетението за съпруга й и баща на синовете и били взети от ръцете на малкия й син Г. и дадени на ЧСИ Сийка Анадолиева с район на действие град София. При първото разпределение на превода, направен от К. Г. Х. ЧСИ Сийка Анадолиева разпределила за адвокат Янушев по около 10 000 лева от всеки от тях ответницата и двамата й сина. Освен това, той получил хонорар от длъжника и превод на сумата от 15 000 лв.
След преценка на събраните по делото доказателства поединично и в тяхната съвкупност, доводите и изявленията на страните и като съобрази разпоредбите на закона, съдът намира за установено от фактическа и правна страна следното:
Като доказателство по делото е представен договор, сключен на 25.04.2018 година между С. Г. К. и адвокат Б. К. Я., страни в настоящото производство, по повод настъпило в град Несебър престъпно деяние на 17.04.2016 година, при което е загинал Н. К. - съпруг ответницата С. К. във връзка със завеждане на граждански иск и получаването на застрахователно обезщетение за неимуществени и имуществени вреди от извършителя на деянието К. Х.. По силата на този договор С. К. в качеството и на възложител е ангажирала и упълномощила ищеца Б. Я. да и оказва правна защита и съдействие, като предявява и води 3 граждански иск, включително в наказателния процес, обезпечителни процедури, включително в наказателния процес и изпълнителни дела срещу извършителя на деянието във връзка с претърпените от възложителя вреди. Страните по договора са постигнали съгласие за изпълнението му възложителят да заплати на изпълнителя възнаграждение в размер на 12% от полученото обезщетение. Създадената облигационна връзка се прекратява при изпълнение на предмета, за който същата е създадена, съгласно разпоредбата на раздел ІІІ от него.
Както бе посочено по-горе, в процеса ответницата е въвела твърдение, че не е сключвала договор с ищеца, като не му е възлагала изпълнение на каквито и да било правни действия във връзка с настъпилите за нея от смъртта на съпруга и вреди. Оспорила е и подписа, положен за възложител в разгледания по-горе договор, като е поддържала, че същият не е неин.
В тази връзка ищецът е поискал и съдът е допуснал извършването на съдебнопочеркова експертиза, вещото лице по която в представеното по делото и прието от съда заключение е посочило, че както в обсъдения по-горе договор, така и в предоставеното от ответницата на ищеца пълномощно подписите са положени от нея. Експертът при изпълнение на поставената му задача е изследвал както свободни, условно-свободни и експериментални образци от подписи на С. К., така и такива, положени в подробно и изчерпателно описаните в заключението документи, подписът върху които не е оспорен от ответницата К.. В рамките на заседанието, на което е било изслушано вещото лице и прието заключението му последното не е било оспорено от ответницата. Едва след приключване на устните състезания и даване ход по същество на делото, след приключване събирането на доказателства същата е оспорила заключението, направила е доказателствени искания, свързани с процесния договор, както и с проведеното изследване на подписа и върху него.
Разпечатката съдържа 30 от 42 абзаца. Пълният текст: https://pravoto.app/praktika/4e099316-d165-4550-9b48-af6d28b8b1b6