Решение № 230 от 08.06.2026, Районен съд - Провадия

РЕШЕНИЕ

№ 230 гр. Провадия, 08.06.2026 г.

В ИМЕТО НА НАРОДА

РАЙОНЕН СЪД – ПРОВАДИЯ, II-РИ СЪСТАВ, в публично заседание на дванадесети май през две хиляди двадесет и шеста година в следния състав:

Председател: Петя Цветанова при участието на секретаря М. Т. С. като разгледа докладваното от Петя Цветанова Гражданско дело № 20253130101393 по описа за 2025 година

Производството е с правно основание чл. 150 от СК.

Образувано е по молба на Д. С. С. с ЕГН **********, адрес гр. **** в качеството на майка и законен представител на детето Г. Ж. Е. с ЕГН ********** против Ж. Е. М. с ЕГН **********, адрес **** с искане за изменение размера на месечната издръжка, която ответникът е осъден да заплаща в полза на детето Г. по гр.д. № 1497/2022 г. по описа на Районен съд – Провадия в размер на по 250,00 лева като бъде увеличена на 250,00 евро месечно (след допуснато изменение размера на иска с протоколно определение от 16.05.2026 г.), считано от подаване на исковата молба в съда – 09.12.2025 г., ведно със законната лихва върху всяка закъсняла вноска до настъпване на основание за нейното изменение или прекратяване.

Ищецът излага следните фактически твърдения:

По гр.д.№ 1497/2022 г. по описа на Районен съд – Провадия е одобрена спогодба между родителите, съгласно която бащата Ж. ще заплаща в полза на детето месечна издръжка в размер на 250,00 лева. Твърди се, че оттогава потребностите на детето са се увеличили, както и че трудно и ненавреме получава издръжка, за което майката депозирала жалба в прокуратурата. Сочи се, че ответникът припечелва от различни дейности и демонстрира охолен начин на живот, въпреки че не работи по трудово правоотношение. Твърди се, че са настъпили трайни и съществени изменения на обстоятелствата относно размера на дължимата издръжка – променили се икономическите условия в страната, настъпили икономическа криза и инфлация, поскъпнали всички стоки от първа необходимост. Майката сочи, че работи на две места и получава финансова помощ от родителите си, за да успява да заплаща 1 нуждите на домакинството и на детето. Моли за уважаване на искането и за присъждане на разноски.

В срока по чл. 131 от ГПК е постъпил писмен отговор от ответника.

Не оспорва, че е родител на детето Г. и че въпросът относно размера на издръжката е бил уреден съдебно. Твърди, че през месец март 2025 г. с майката се договорили размерът на месечната издръжка да бъде увеличен на 300,00 лева, като сочи, че за месеците април, май и юни 2025 г. е заплащал тази сума. Твърди, че след това претърпял инцидент на работа, при който си счупил ръката и не можел да работи, за което уведомил ищцата. През месец ноември 2025 г. майката пуснала жалба в прокуратурата относно неплащането на издръжка. Затова ответникът взел заем от познати и на 11.11.2025 г. заплатил сумата от 1250,00 лева. На 06.01.2026 г. заплатил 500,00 лева – издръжка за два месеца. Сочи, че се опитва да заплаща по-висока сума от присъдената, но му е трудно да намери работа в строителството през зимните месеци. Твърди, че има няколко кредита, които не обслужва редовно, за да няма закъснения с плащането на издръжката. Счита, че страните могат да сключат споразумение. Твърди, че претендираният размер от 360,00 лева месечно за прекомерен. Счита иска за частично основателен, като сочи, че е съгласен да заплаща увеличен размер на месечната издръжка в близък до минималния размер. Моли в случай, че страните не постигнат споразумение, да бъде определен размер, близък до минималния.

В съдебно заседание ищецът чрез процесуален представител – адвокат, поддържа иска. В проведеното второ и последно съдебно заседание заявява, че детето има специални нужди от лечение. Сочи, че бащата не е заплащал издръжка за последните няколко месеца – сметката била закрита, а той продължавал да превежда суми, който му били връщани. Моли за уважаване на претенцията и за присъждане на разноски.

Ответникът чрез процесуален представител – адвокат, заявява, че е плащал редовно издръжка, моли искът да бъде уважен до сумата от 330,00 лева с равностойност 168,73 евро и отхвърлен до пълния претендиран размер.

Предоставена му е възможност да представи писмена защита, в която пък моли искът да бъде уважен до сумата от 153,39 евро (300,00 лева).

Дирекция „Социално подпомагане“-Провадия, конституирана като контролираща страна, не ангажира становище или представител.

Съдът, след като взе предвид становищата на страните, събраните по делото доказателства, преценени поотделно и съвкупно, намира за установено следното от фактическа страна:

От удостоверение за раждане, издадено въз основа на акт за раждане № ****/**** г., съставен от длъжностно лице по гражданско състояние при Община Варна, се установява, че детето Г. Ж. Е. е родено на **** г. от майка Д. С. С. с ЕГН **********, данни за баща Ж. Е. М. с ЕГН **********.

Със съдебна спогодба по гр.д. № 1497/2022 г. ответникът е осъден да заплаща в полза на детето месечна издръжка в размер на 250,00 лева месечно, за което страните не спорят.

2

Представена е домашна програма от 31.05.2024 г. от ****, от която се установява, че детето е посетило комплекса за услуги за едноседмична интензивна терапия, в резултат на която са дадени насоки на близките му за необходими действия за подобряване на концентрацията му, изграждане на самоконтрол и намаляване на неприемливо поведение.

От представен амбулаторен лист № **** от **** г. се установява, че на детето е поставена основна диагноза „разстройство на експресивната реч“, придружаващо „обсервацио, разстройство в поведението, ограничено в семейна обстановка“. Посочена е терапия – ресурсно подпомагане – логопед, психолог, специален педагог, прием на медикаменти.

От удостоверение № 12/25.03.2026 г. от **** се установява, че Д. С. С. е получила за периода от месец 04.2025 г. до месец 02.2026 г. брутно трудово възнаграждение в размер на 3001,03 евро, нетно 2328,69 евро.

От удостоверение № 92/13.03.2026 г. от **** се установява, че Д. С. С. е получила за периода от месец 03.2025 г. до месец 02.2026 г. брутно трудово възнаграждение в размер на 11 465,26 евро.

От удостоверение изх. № 030192601899446/30.03.2026 г. от ТД на НАПВарна се установява, че няма данни за осигуряване на Г. Ж. Е. за периода от месец 03.2025 г. до месец 02.2026 г.

С постановление на РП-Варна, ТО-Провадия от 11.12.2025 г. по пр.пр. № 15436/2025 г. е отказано да бъде образувано досъдебно производство за престъпление по чл. 183, ал. 1 от НК срещу ответника, поради наличие на предпоставките по чл. 183, ал. 3 от НК.

По искане на ищцата е разпитан свидетелят С. Й. С., нейна майка, която заявява, че тримата с детето живеят заедно в ****. Г. посещава училище в първи клас. Заявява, че детето получава нервни кризи, не може да говори добре. Сочи, че майката го води на логопед в **** и на психолог в г****, тъй като в населеното място, в което живеят, няма такъв специалист. Освен това, на Г. били предписани лекарства, които майка му му купува. Свидетелката заявява, че когато детето било на 4-5 годишна възраст, започнало състоянието на нервни кризи – започвал да вика, крещи и блъска, когато не успее да се справи с дадено занимание. Не успява да изговаря правилно думите и затова страни от останалите деца. През лятото на 2025 г. майката завела детето в „****“ на психолог. Сочи, че бащата напуснал семейството, когато детето било на еднагодишна възраст и оттогава не го е търсил, не го е виждал и че е плащал издръжка до месец 12.2025 г.

При така установената фактическа обстановка, въз основа на събраните доказателства, приложимия закон и по вътрешно убеждение, съдът счита следното:

Съгласно чл. 143 от СК всеки родител е длъжен съобразно своите възможности и материално състояние да осигурява условия на живот, необходими за развитието на детето, като съгласно чл. 150 от СК при изменение на обстоятелствата присъдената издръжка може да бъде изменена.

Възможностите на лицата, които дължат издръжка, се определят от техните доходи, имотно състояние и квалификация, а нуждите на лицата, които имат 3 право на издръжка се определят съобразно с обикновените условия за живот на тях, като се вземе предвид възрастта, образованието и други обстоятелства, които имат значение за случая. Двамата родители дължат издръжка на детето, съобразно възможностите на всеки от тях поотделно, като се вземат предвид и грижите на родителя, при когото се отглежда.

Родителите са в трудоспособна възраст. Майката представя доказателства, че считано от месец 03.2025 г. редовно полага труд и получава трудово възнаграждение. Бащата не получава трудово възнаграждение, по негови данни работи почасово. В писмения си отговор е навел твърдения, че е претърпял инцидент, вследствие на който не можел да работи, както и че обслужва няколко кредита, но доказателства в подкрепа на тези твърдения не бяха ангажирани. Поради това, съдът приема, че бащата е във възможност да реализира доходи от труд, за да осигури собственото и на детето си преживяване, включително извън сферата, в която предпочита – строителство.

Съгласно разпоредбата на чл. 142, ал. 2 от СК, минималната издръжка е в размер от ¼ от минималната работна заплата за страната, която към момента е определена с ПМС № 243/13.11.2025 г. в размер на 1213,00 лева с равностойност 620,20 евро, тоест минималната издръжка е в размер на 303,25 лева или 155,05 евро. Поради това, определената издръжка е под установения към момента минимум. От момента на определянето са изминали около три години, през който период икономическите отношения в страната са претърпяли промени, довели до увеличаване необходимите средства за нормален начин на живот.

Към настоящия момент детето Г. е на осем години, посещава училище.

Разходите, свързани с издръжката му, са приоритетно за храна, облекло, обувки, образователни пособия и социални занимания, както и битови разходи на домакинството – консумативи, вода, отопление. Съдът счита, че от представените писмени доказателства, както и от показанията на разпитания свидетел, ценени по реда на чл. 172 от ГПК, се установява, че вследствие на проведени изследвания детето е било насочено към провеждане на специални терапии и посещения при специалисти, свързани с качеството му на общуване и с подобряване на поведението му. Писмените и гласните доказателства са съответни и се допълват относно обстоятелствата, че през месец август 2025 г. детето е посещавало специализирано заведение, както и че са извършени прегледи, поради което съдът ги цени в цялост.

Ответникът е оспорил твърденията за нужди от лечение, като е посочил, че представените медицински документи предхождат завеждането на делото.

Съдът счита, че действително те са били известни на ищеца при завеждане на иска, но доколкото водещ е интересът на детето, следва да бъдат съобразени.

Здравословното състояние на Г. не е новонастъпило, но безспорно от показанията на разпитания свидетел се установява, че състоянието не е повлияно и продължава. Недоказани обаче останаха твърденията за реално сторени разходи, съответно за техния размер. От ищеца не бяха представени доказателства за размера на разходите, свързани с провеждане на лечение или терапии. Не бяха представени доказателства, че действително медикаментите се закупуват, каква е стойността им, както и че детето продължава да 4 посещава специалисти. В тази им част показанията на разпитания свидетел не са достатъчни, за да установят нужди на детето от това естество, тъй като не се сочи период, продължителност и конкретика. Недоказани са твърденията, че след месец 08.2025 г. детето посещава медицински заведения, нито какъв е размерът на разходите, които се твърди, че се извършват за това.

Предвид гореизложеното, съдът счита, че за задоволяване на ежемесечните нужди на детето са необходими средства в размер на около 300,00 евро. С оглед обстоятелството, че основни и непосредствени грижи за детето полага единият родител – майката, а бащата не участва по никакъв друг начин в отглеждането му, освен с изплащане на издръжка, която не осигурява редовно предвид данните от пр.пр. № 15436/2025 г., съдът определя дължимата от него издръжка в размер на 220,00 евро, до който размер искът е основателен и следва да бъде уважен. За разликата над този размер до претендирания искането следва да бъде отхвърлено като неоснователно.

Разпечатката съдържа 37 от 103 абзаца. Пълният текст: https://pravoto.app/praktika/4e0944d4-2034-4724-bd24-0c5599335a98