Определение № 7530 от 23.02.2026, Софийски районен съд

ОПРЕДЕЛЕНИЕ

№ 7530 гр. София, 23.02.2026 г.

СОФИЙСКИ РАЙОНЕН СЪД, 182 СЪСТАВ, в закрито заседание на двадесет и трети февруари през две хиляди двадесет и шеста година в следния състав:

Председател: МИХАЕЛА КАСАБОВАХРАНОВА като разгледа докладваното от МИХАЕЛА КАСАБОВА-ХРАНОВА

Гражданско дело № 20251110143088 по описа за 2025 година Производството е по реда на чл. 140 ГПК.

Образувано е по искова молба на С. И. Ш. срещу „Сити Кеш“ ООД, с която e предявен иск с правно основание чл. 26, ал. 1, предл. първо ЗЗД за признаване на установено в отношенията между страните, че сключения между тях Договор за потребителски кредит № ************* г. е нищожен.

В исковата молба се твърди, че на 23.12.2024 г. между ищеца и ответника е сключен Договор за потребителски кредит № ********, по силата на който ответникът е предоставил в заем на ищеца сумата от 1 000, която ищецът следвало да върне на 23 вноски при фиксиран лихвен процент - 50 % и годишен процент на разходите /ГПР/ 65,61 %. В чл. 5, ал. 1 от договора било уговорено, че в срок до три дни от сключването на договора за заем кредитополучателят следва да предостави на кредитора едно от следните обезпечения: 1. безусловна банкова гаранция, издадена от лицензирана търговска банка за периода от сключване на договора за кредит до изтичане на 6 месеца след падежа на последната редовна вноска по погасяване на кредита и обезпечаваща задължение в размер на общата сума за плащане по договора за кредит, включваща главница и лихва; 2. поръчителството на едно или две физически лица, които да отговарят кумулативно на следните условия – при един поръчител осигурителният му доход следва да е в размер на не по-малко от седем пъти размера на минималната работна заплата за страната, а при двама – размерът на осигурителния доход на всеки от тях следва да е не по-малко от четири пъти размера на минималната работна заплата за страната. Освен това, поръчителите следва да не са поръчители по други договори за кредит, сключени с кредитора, да не са кредитополучатели по договори за кредит, сключени с кредитора, по които е налице неизпълнение; да нямат кредити към банки или финансови институции с класификация, различна от „редовен“, както по активни, така и по погасени задължения съгласно справочните данни на ЦКР към БНБ, както и да представят служебна бележка от работодател, удостоверяващ размера на получавания от тях доход. Съгласно чл. 11, ал. 1 от договора в случай на неизпълнение на задължението за предоставяне на обезпечение кредитополучателят дължи на кредитора неустойка в размер на 567,67 лв. Ищецът поддържа, че за него е било невъзможно да предостави обезпечение, поради което неустойката е начислена към общото задължение и е разсрочена в погасителен план заедно с вноските за главница и лихва по заема, като по този начин общата сума, която следвало да върне била в размер на 1 702 лв. Излага съображения, че клаузата за неустойката е нищожна 1 като противоречаща на добрите нрави, тъй като е уговорена извън присъщите й обезпечителна, обезщетителна и санкционна функции, посредством нея кредиторът заобикаля изискването на чл. 19, ал. 4 ЗПК, и в нарушение на чл. 33, ал. 1 ЗПК се уговаря още едно допълнително обезпечение за неизпълнение на акцесорно задължение. Поддържа, че договорът за кредит е нищожен на основание чл. 22 вр. чл.

11, ал. 1, т. 10 ЗПК поради това, че посоченият в него ГПР не съответства на действително приложения в отношенията между страните, който е в пъти над законоустановения в разпоредбата на чл. 19, ал. 5 ЗПК максимален размер. Предвид изложеното, моли за уважаване на предявения иск. Претендира разноски.

В срока по чл. 131 ГПК ответникът е депозирал отговор на исковата молба, с който оспорва предявения иск. Поддържа, че ищецът няма правен интерес от водене на настоящото производство, тъй като на 04.09.2025 г. ответникът е опростил вземанията по договора за кредит и същият е отписан. Навежда доводи, че от страна на ищеца е налице злоупотреба с право, тъй като с различни искови молби същият е предявил искове за обявяване на нищожността на една и съща клауза за заплащане на неустойка при непредоставяне на обезпечение по различни договори, макар и съдържаща се в различни договори за кредит. Поради това, моли при евентуален благоприятен изход на спора за него да не му се присъждат разноски за повече от едно производство. Поддържа, че неустойката не следва да бъде включена в ГПР, тъй като е дължима след неговото сключване. Твърди, че ищецът е сключил общо седем договора за потребителски кредит с ответника, съдържащи уговорка за заплащане на неустойка при непредоставяне на обезпечение. Моли за отхвърляне на иска. Претендира разноски.

Делото следва да бъде насрочено за открито съдебно заседание.

Съдът счита, че следва да съобщи проекта на доклада по делото на страните по реда на чл. 140, ал. 3 ГПК.

ИЗГОТВЯ СЛЕДНИЯ ПРОЕКТ НА ДОКЛАД ПО ДЕЛОТО :

ПРАВНА КВАЛИФИКАЦИЯ: предявен е иск с правна квалификация чл. 26, ал. 1, предл. първо ЗЗД вр. чл. 22 ЗПК вр. чл. 11, ал. 1, т. 10 ЗПК.

РАЗПРЕДЕЛЕНИЕ НА ДОКАЗАТЕЛСТВЕНАТА ТЕЖЕСТ:

УКАЗВА на ищеца, че носи доказателствената тежест да установи при условията на пълно и главно доказване: следните обстоятелства: сключването на договора за заем със соченото в исковата молба съдържание, че същият e нищожен на сочените основания.

В доказателствена тежест на ответника е да докаже възраженията си, в т.ч. че договорът, е действителен, че при сключването на договора са били спазени особените изисквания на ЗПК и ЗЗП, както и че на потребителя при сключването на договора е предоставена ясна и коректна информация, за да бъде в състояние последният да прецени икономическите последици от сключването на договора.

ОБЯВЯВА на основание чл. 153 ГПК във връзка с чл. 146, ал. 1, т. 3 и т. 4 ГПК за безспорни между страните и ненуждаещи се от доказване следните обстоятелства: че на 23.12.2024 г. между „Сити Кеш“ ООД и С. И. Ш. е сключен Договор за потребителски кредит № ********, по силата на който ответникът е предоставил в заем на ищеца сумата от 1 000 лв., която ищецът следвало да върне на 23 вноски при фиксиран лихвен процент - 50 % и годишен процент на разходите /ГПР/ - 65,61 %; в договора е предвидено, че същият следва да бъде обезпечен с банкова гаранция или поръчител/и, , като при неизпълнение на задължението за предоставяне на обезпечение кредитополучателят дължи неустойка в размер на 567,64 лв.; че при изчисляване на ГПР по договора не е включена неустойката за непредоставяне на 2 обезпечение.

По доказателствата:

Следва да бъдат приети представените от ищеца и ответника писмени доказателства.

Страните следва да се приканят към сключването на спогодба или доброволно уреждане на спора по друг начин.

Искането на ответника за извършване на служебна справка за броя и вида на образуваните в съда производства на ищеца срещу ответника, както и за прилагането на исковите молби по тях към настоящото дело, следва да бъде оставено без уважение, тъй като посредством него не се цели установяване на факт от предмета на доказване по делото.

По искането по чл. 213 ГПК:

Съгласно сочената разпоредба когато в съда има висящи няколко дела, по които участват един и същи страни или които имат връзка помежду си, съдът може да съедини тези дела в едно производство и да се произнесе с общо решение. Съгласно чл. 4.6 от Единна методика по приложението на принципа за случайно разпределение на делата в районните, окръжните, административните, военните, апелативните и специализираните съдилища /приета с Решение на ВСС по протокол № 57/04.12.2014 г., изменена и актуализирана с Решение на ВСС по протокол № 13/19.03.2015 г./, при обединяване на няколко различни дела с различен предмет, но между едни и същи страни, или когато имат връзка помежду си, за разглеждане в едно производство /служебно съединяване на искове/, то продължава под номера на първото образувано дело и се разглежда от определения по това дело докладчик. В конкретния случай настоящото дело макар да е първо, се намира на различен етап с конкретно посоченото от ответника дело, поради което искането по чл. 213 ГПК следва да бъде оставено без уважение.

Така мотивиран и на основание чл. 140 ГПК, съдът

ОПРЕДЕЛИ:

НАСРОЧВА делото за разглеждане в открито съдебно заседание на 25.03.2026 г. от 12:00 часа, за която дата да се призоват страните.

П Р И Е М А проект за доклад съобразно обстоятелствената част на определението.

ОСТАВЯ БЕЗ УВАЖЕНИЕ искането на ответника по чл. 213 ГПК за присъединяване към настоящото гр.д. № 43088/2025 г. по описа на СРС, 182 състав на гр.д. № 43174/2025 г. по описа на СРС, 174 състав.

ПРИЕМА като писмени доказателства по делото представените с исковата молба и с отговора на исковата молба документи.

ОСТАВЯ БЕЗ УВАЖЕНИЕ искането на ищеца за извършване на служебна справка от съда за броя и вида на заведените от ищеца срещу ответника дела и за прилагане на исковите молби по тях към настоящото дело.

УКАЗВА на страните, че на основание чл. 7, ал. 3 ГПК съдът служебно следи за наличието на неравноправни клаузи по договор, сключен с потребител и, за което предоставя на страните при условията на състезателност възможност да ангажират доказателства за евентуалното наличие/липса на неравноправност на клаузи от договора.

Съдът приканва страните към сключване на съдебна спогодба, към медиация или извънсъдебно доброволно уреждане на спора.

3

Разяснява на страните, че при постигане на съдебна спогодба дължимата държавна такса е в половин размер и спорът ще се разреши в по-кратки срокове.

Указва на страните, че за постигане на съдебна спогодба страните или техни законни представители следва да се явят лично в съдебно заседание или да упълномощят свой процесуален представител, който от тяхно име да постигне спогодба, за което следва да представят по делото изрично пълномощно.

УКАЗВА на страните, че:

- най-късно в първото по делото заседание могат да изложат становището си във връзка с дадените указания и доклада по делото, както и да предприемат съответните процесуални действия, като им УКАЗВА, че ако в изпълнение на предоставената им възможност не направят доказателствени искания, те губят възможността да направят това по-късно, освен в случаите по чл. 147 ГПК.

- съгласно чл. 40, ал. 1 ГПК страната, която живее или замине за повече от един месец в чужбина, е длъжна да посочи лице в седалището на съда, на което да се връчват съобщенията - съдебен адресат, ако няма пълномощник по делото в Р., като същото задължение имат законният представител, попечителят и пълномощникът на страната, а съгласно ал. 2 в случай, че не бъде посочен съдебен адресат, всички съобщения се прилагат към делото и се смятат за връчени.

- съгласно чл. 41, ал. 1 ГПК страната, която отсъства повече от един месец от адреса, който е съобщила по делото или на който веднъж й е било връчено съобщение, е длъжна да уведоми съда за новия си адрес, като същото задължение имат и законният представител, попечителят и пълномощникът на страната, а съгласно ал. 2 при неизпълнение на това задължение всички съобщения ще бъдат приложени към делото и ще се смятат за редовно връчени.

- съгласно чл. 50, ал. 1 и 2 ГПК мястото на връчване на търговец и на юридическо лице, което е вписано в съответния регистър, е последният посочен в регистъра адрес, а ако лицето е напуснало адреса си и в регистъра не е вписан новият му адрес, всички съобщения се прилагат по делото и се смятат за редовно връчени.

- съгласно чл. 238, ал. 1 ГПК, ако ответникът не е представил в срок отговор на исковата молба и не се яви в първото заседание по делото, без да е направил искане за разглеждането му в негово отсъствие, ищецът може да поиска постановяване на неприсъствено решение срещу ответника или да оттегли иска, а съгласно ал. 2 ответникът може да поиска прекратяване на делото и присъждане на разноски или постановяване на неприсъствено решение срещу ищеца, ако той не се яви в първото заседание по делото, не е взел становище по отговора на исковата молба и не е поискал разглеждане на делото в негово отсъствие. Неприсъственото решение не се мотивира по същество. В него е достатъчно да се укаже, че то се основава на наличието на предпоставките за постановяването му, а именно: на страните да са указани последиците от неспазване на сроковете за размяна на книжа и неявяването им в съдебно заседание и искът да е вероятно основателен, с оглед на посочените в ИМ обстоятелства и представените доказателства.