Решение № 10 от 07.01.2026, Районен съд - Бургас

РЕШЕНИЕ

№ 10 гр. Бургас, 07.01.2026 г.

В ИМЕТО НА НАРОДА

РАЙОНЕН СЪД – БУРГАС, V НАКАЗАТЕЛЕН СЪСТАВ, в публично заседание на втори декември през две хиляди двадесет и пета година в следния състав:

Председател: МАЯ Н. СТЕФАНОВА при участието на секретаря РАЙНА Г. ЖЕКОВА като разгледа докладваното от МАЯ Н. СТЕФАНОВА Административно наказателно дело № 20252120203975 по описа за 2025 година

Производството е по реда на чл. 58д и сл. от ЗАНН.

Образувано е по жалба на „П. 04“ ЕООД, ЕИК ... със седалище в гр.Р. и адрес на управление площад „С.“ №... с управител Т. Х.-В. срещу наказателно постановление № 853779-F850360/08.10.2025 г., издадено от началник на Отдел „Оперативни дейности“ – Бургас в Дирекция „Оперативни дейности“ в ГД „Фискален контрол“ на НАП, с което на основание чл. 185, ал. 5, изр. 2, вр. чл. 185, ал. 2 и ал. 4 от ЗДДС, за нарушение на чл. 33, ал.

1 от Наредба № Н-18/13.12.2006 г. на МФ (Наредбата), вр. чл. 118, ал. 4 от ЗДДС, на жалбоподателя е наложена имуществена санкция в размер на 1280 лева (654,45 евро).

Жалбоподателят, редовно призован, се представлява от адв.Г. М. от БАК, който поддържа жалбата и моли за отмяна на НП.В жалбата се акцентира на решение на СЕС (първи състав) постановено по дело С-733/23 г от 03.07.2025г като делото е било образувано по преюдициално запитване от Административен съд-Бургас. Акцентира се на размера на наложената санкция , който се явява несъразмерна на конкретното неизпълнение на задължението на жалбоподателя към държавата при осъществяване на търговската му дейност. Сочи се, че санкционната норма на следва да се прилага, тъй като е несъответна на принципа на пропорционалност на наказанието предвиден в чл.43 ал.3 от Хартата на основаните права и свободи на Европейския съюз. Претендират с разноски представя се списък.

Административнонаказващият орган, редовно призован, се представлява от юк. И. П., която изразява становище за неоснователност на жалбата и моли за потвърждаване на НП.

Претендира се ЮК възнаграждение.

Съдът, като прецени събраните по делото доказателства и съобрази доводите на страните, намира за установено следното от фактическа страна:

На 17.09.2025г, в 15,40 часа,във връзка с възложена с резолюция била извършена проверка на сезонен търговски обект по смисъла на §1 т.41 от ДР на ЗДДС –з. „К. М.“, находящ се в гр.Б. стопанисван от „П. 04“ ЕООД с ЕИК ... от служители на НАП. В хода на 1 проверката е установено разминаване между отчетеното по фискална памет (132,70 лева) и реалната касова наличност в обекта (408, 30 лева), а именно в размер на 275,30 лв.

На 25.09.2025г свидетелят А. С. - инспектор в НАП, съставил на жалбоподателя акт за нарушение по чл.33 ал. 1 от Наредбата, в който като нарушена била посочена нормата на чл.33 ал.1 от Наредба Н-18/13.12.2006г на МФ вр. чл.118 ал.4 от ЗДДС. По реда на чл.44 ал.1 ЗАНН не постъпили писмени възражения по акта и на 08.10.2025г административнонаказващият орган издал и обжалваното наказателно постановление, с което на жалбоподателя е наложена имуществена санкция в размер на 1280 лв.

Изложената фактическа обстановка съдът прие за установена въз основа на събраните по делото писмени и гласни доказателства, които са непротиворечиви и допълващи се. По делото не се събра доказателствен материал, който да поставя под съмнение така установените факти.

От правна страна:

Жалбата е подадена в рамките на 14-дневния срок за обжалване по чл. 59, ал. 2 от ЗАНН, от легитимирано да обжалва лице и срещу подлежащ на обжалване акт, поради което следва да се приеме, че същата се явява процесуално допустима. Разгледана по същество жалбата е основателна.

Предвиденият в ЗАНН съдебен контрол върху издадените наказателни постановления е за законосъобразност. От тази гледна точка наказателният съд не е обвързан нито от твърденията на жалбоподателя, нито от фактическите констатации в акта или в наказателното постановление (арг. от чл. 84 от ЗАНН, вр. чл. 14, ал. 2 от НПК и т. 7 от Постановление № 10/28.09.1973 г. на ПВС), а е длъжен служебно (ex officio) да издири обективната истина и приложимия по делото закон, включително да провери дали са спазени принципите на законност и пропорционалност на нарушението и наказанието.

Съгласно чл.33 ал.1 от Наредбата, извън случаите на продажби/сторно операции всяка промяна на касовата наличност (начална сума, въвеждане и извеждане на пари във и извън касата) на ФУ се регистрира във ФУ чрез операциите "служебно въведени" или "служебно изведени" суми.

Неизпълнението на горното задължение е скрепено с административна отговорност по чл. 185 от ЗДДС, а именно в размер от 1000 до 4000 лв., респ. при повторност - от 2000 до 8000 лв.

Според настоящият съдебен състав въпросното нарушение е установено по безспорен начин въз основа на събраните по делото доказателства.

Нарушението не се отличава от обичайните такива от този вид, напротив, то е извършено повторно, което завишава обществената му опасност, а и предвид на охранявания обект - обществените отношения свързани с гарантиране на ефективно и пълно отчитане и събиране на данъци в страна членка на ЕС, съдът намира, че приложението на чл. 28 от ЗАНН би било незаконосъобразно.

За процесното нарушение наказващият орган е наложил имуществена санкция от 1280 лв. В случая обаче тя се явява значителна по размер, поради което и обжалваното наказателно постановление следва да бъде отменено като противоречащо на принципа на пропорционалност по чл. 49, ал. 3 от Хартата на основните права на европейския съюз.

Съгласно последната разпоредба, тежестта на наказанието не трябва да бъде несъразмерно спрямо извършеното престъпление. Според решение на СЕС от 04.05.2023 г., постановено по дело C-40/21, тази разпоредба се отнася до санкциите с наказателноправен характер, а за тази преценка са релевантни три критерия - правната квалификация на нарушението във вътрешното право; самото естество на нарушението; и естеството и тежестта на санкцията (в този смисъл са и решение от 06.10.2021 г. по дело C-544/19, както и решение от 22.03.2022 г. по дело C-117/20). В конкретния случай нарушението на данъчното 2 законодателство е с наказателен характер и то произтича не само от естеството му, но и от степента на строгост на имуществената санкция (решение от 22.06.2021 г. по дело C-439/19).

Спазването на принципа на пропорционалност по чл. 49, ал. 3 от Хартата на основаните права и свободи на Европейския съюз изисква санкцията да не превишава границите на това, което е уместно и необходимо за постигане на легитимните цели, преследвани от правната уредба, като се има предвид, че когато съществува избор между няколко подходящи мерки, трябва да се прибегне до мярката, която създава най-малко ограничения, а породените от нея неудобства не трябва да са несъразмерни с тези цели (решение от 05.05.2022 г. по дело C-570/20, решение от 20.03.2018 г. по C-524/15).

От събраните по делото писмени доказателства се установи, че нефискализираната сума се равнява на 275,00 лева, за която жалбоподателят е санкциониран в това производство, която не е била въведена в касата. И ако само хипотетично се приеме, че това се явява търговски оборот, съотношението между неотчетения данъчен налог (или предполагаемата облага за търговеца – 140,60 евро, и наложената санкция от 644,66 евро, очевидно е несъразмерно и санкцията е повече от четири пъти по-висока. Тази имуществена отговорност действително надхвърля границите на необходимото за да се постигне един поправително-възпиращ ефект.

С оглед на изложеното, съдът намира, че тежестта на въпросната имуществена санкция се явява непропорционална на извършеното нарушение. Както е казал и СЕС в решение от 3 юли 2025 г. по дело C-733/23, предвидените в национално законодателство санкционни мерки не трябва да надхвърлят границите на необходимото за постигане на легитимно преследваните от същото това законодателство цели. Строгостта на санкциите трябва да бъде в съответствие с тежестта на наказваните с тях нарушения, като поспециално се гарантира реално възпиращ ефект, същевременно не се надхвърля необходимото за постигането на споменатата цел. Освен това принципът на пропорционалност изисква при определяне на санкцията да се отчитат конкретните обстоятелства по случая (решение от 19 октомври 2023 г. по C-655/21, решение на СЕС от 04.05.2023 г. по дело С-97/21). Това обаче не е сторено от АНО. Единственото съображение на наказващия орган за определяне на завишен размер на санкцията над минималния е „… поради факта, че за това нарушение законът предвижда прилагане на ПАМ. Това издава повисоката обществена опасност на този тип деяние…“. В случая обаче, от една страна, за настоящото нарушение не е предвидено прилагане на ПАМ, на второ място, в закона няма разписано подобно правило за завишаване на санкцията при наличие на ПАМ, и на трето място, напротив, тъкмо обратното, при наличие на наложена ПАМ наказващият орган е длъжен да съобрази дали санкцията и ПАМ, в своята съвкупност, отговарят на изискването за пропорционалност, а не механично да се завишава размера на наказанието.

Към настоящия момент законът не предвижда възможност за съда да измени НП като намали размера на санкцията спрямо тежестта на извършеното и да „слезе“ под предвидения в закона минимум. Недопустимо е и приложението на института на чл. 55 от НК, по аргумент на чл. 84, вр. чл. 27 от ЗАНН, включително и по аналогия на закона, доколкото не е налице хипотезата на чл. 46, ал. 2 от ЗНА. Последната разпоредба изрично посочва кога е допустимо правоприлагане в подобни случаи, а очевидно в настоящата хипотеза не е налице празнота в закона, а напротив, има изрична забрана „да се слиза“ под минималния размер на санкцията (в този смисъл е и Постановление № 10/28.09.1973 г. на Пленума на ВС).

Предвиденото изключение на чл. 27, ал. 5 от ЗАНН - „освен в предвидени в закон случаи“, също няма отношение към настоящия случай, доколкото липсват такива хипотези в общ или специален закон (изключение прави чл. 58г, ал. 8 от ЗАНН, но това касае само наказанието „глоба“ и то при постигнато споразумение). Липсата на препращане и недопустимостта на аналогията изключват приложението на чл. 55 от НК.

Следователно, относимата в настоящия случай санкционна разпоредба на чл. 185 от 3

ЗДДС, във връзка със забраните по чл. 27, ал. 4 и 5 от ЗАНН, за конкретния казус, се явява в противоречие с принципа на съразмерност на наказанията, залегнал в чл. 49, ал. 3 от Хартата (аналогична с чл. 35, ал. 3 от НК).

С оглед на изложеното НП следва да се отмени.

При този изход на спора разноските следва да бъдат присъдени в полза на жалбоподателя. По делото е представен договор за правна защита, съгласно който заплатеното адвокатско възнаграждение е в размер от 600 лева (306,78 евро), поради което и тази сума следва да се заплати на жалбоподателя от страна на НАП.

Така мотивиран, съдът

Р Е Ш И:

РЕШИ:

ОТМЕНЯ Наказателно постановление №853779-F850360/08.10.2025г, издадено от началник на Отдел „Оперативни дейности“ – Бургас в Дирекция „Оперативни дейности“ в ГД „Фискален контрол“ на НАП, с което на „П. 04“ ЕООД, ЕИК ... със седалище в гр.Р. и адрес на управление площад „С.“ №... с управител Т. Х.-В. наложена имуществена санкция в размер на 654,45 евро (2500 лв).

ОСЪЖДА Национална агенция за приходите да заплати на „П. 04“ ЕООД, ЕИК ... със седалище в гр.Р. и адрес на управление площад „С.“ №... с управител Т. Х.-В., сумата в размер на 600 лева (306,78 евро), представляваща сторени в производството разноски за адвокатско възнаграждение.

РЕШЕНИЕТО може да бъде обжалвано пред Административен съд - Бургас в 14дневен срок от съобщаването му на страните.

Съдия при Районен съд – Бургас: _______________________

4