Решение № 308 от 19.03.2025, Окръжен съд - Пловдив

РЕШЕНИЕ

№ 308 гр. Пловдив, 19.03.2025 г.

В ИМЕТО НА НАРОДА

ОКРЪЖЕН СЪД – ПЛОВДИВ, VIII СЪСТАВ, в публично заседание на пети март през две хиляди двадесет и пета година в следния състав:

Председател: Екатерина Вл. Мандалиева

Членове:

Радослав П. Радев

Недялка Д. Свиркова Петкова при участието на секретаря Елена П. Димова като разгледа докладваното от Екатерина Вл. Мандалиева Въззивно гражданско дело № 20255300500289 по описа за 2025 година

Производството е по реда на чл.258 и сл. ГПК.

Обжалвано е Решение №304 от 30.05.2024г.. на АРС, втори гр.с., постановено по гр.д.№1798/2023г, поправено с Решение №510/ 09.10.2024г. по реда на чл.247 ГПК, поради допусната очевидна фактическа грешка, с което се изменя размера на издръжката, която Д. В. Ш., ЕГН ********** от град *****, заплаща на В. Д. Ш., ЕГН **********, чрез нейната майка и законен представител Ж. Е. Н., ЕГН ********** - и двете от гр. *****, по силата на съдебно решение № 4604 от 03.12.2019 г., постановено по гр.д.№ 4906/2019 г. по описа на РС Пловдив, от 200лв, като УВЕЛИЧАВА този размер на 350 лева (триста и петдесет) месечно, считано от 28.09.2023 г. – датата на подаване на исковата молба, до настъпване на законна причина за изменение или прекратяване, ведно със законната лихва върху всяка просрочена вноска, като е отхвърлен иска до пълния му предявен размер от 450 лева. С постановения съдебен акт в полза на адвокат Д. Г. Б. с личен № *****, Адвокатска колегия ***, с адрес гр. *****,е присъдена сумата от 333.33 лева, представляваща адвокатско възнаграждение за оказана правна защита и съдействие на Ж. Е. Н., ЕГН **********, по гр.д.№ 1798/2023 год. по описа на РС Асеновград. Д. В. Ш. е осъден да заплати по сметка на Районен съд - Асеновград сумата от 288 лева, дължима държавна такса.

Жалбоподателят Д. В. Ш. с ЕГН-********** обжалва първоинстанционното решение, в частта с която е увеличен размера на присъдената ежемесечна издръжка на малолетната му дъщеря за разликата над 250лв до присъдения размер от 350лв, с 1 оплаквания за неправилност и незаконосъобразност на постановеният първоинстанционнен акт, в обжалваната част по съображения подробно изложени в жалбата. Иска се отмяна на първоинстанционния акт в обжалваната част, като вместо това въззивният съд отхвърли претенцията на търсещия издръжка за разликата над 250лв до присъдения размер размер от 350лв Претендират се разноски, включително възнаграждение за адвокат, съгласно приложения списък с направени такива.

Постъпил е отговор от ответникът по жалбата

В. Д. Ш., ЕГН **********, малолетна действаща чрез нейната майка и законен представител Ж. Е. Н., ЕГН **********, с който е взето становище относно неоснователността на жалбата. Иска се от въззивния съд да потвърди решението на първата инстанция в обжалваната от Ш. част ,като правилно и законосъобразно.

Съдът е сезиран и с насрещна жалба от В. Д. Ш., ЕГН **********, малолетна действаща чрез нейната майка и законен представител Ж. Е. Н., ЕГН **********, с която се обжалва решението на първата инстанция, в частта с която е отхвърлен искът за издръжка за разликата над присъдения размер от 350лв до претендирания такъв от 450лв., по съображения за незаконосъобразност и необоснованост подробно изложени в жалбата. Иска се отмяна на първоинстанционния акт, в обжалваната част, като вместо това съдът уважи претенцията за ежемесечна издръжка в пълния претендиран размер от 450лв. Претендират се разноски на основание чл.38 ал.2 ЗА за извършено безплатно процесуално представителство от адв. Б. в размер на 600лв.

Постъпил е отговор на насрещната жалба от Д. В. Ш., ЕГН **********, с който е взето становище относно неоснователността и. Иска се от въззивния съд да потвърди решението на първата инстанция в обжалваната част, като правилно и законосъобразно.

Прави възражение за прекомерност на претендираните разноски от другата страна.

ПЛОВДИВСКИЯТ ОКРЪЖЕН СЪД след преценка на събраните по делото доказателства, допустимостта и основателността на жалбата и насрещната жалба, намира за установено следното:

Жалбата и насрещната жалба са подадени в законния срок, от страни имащи правен интерес за обжалват, срещу подлежащ на съдебен контрол акт, поради което се явяват процесуално допустими и като такива подлежат на разглеждане по същество.

Съгласно разпоредбата на чл.269 ГПК въззивният съд се произнася служебно по валидността на решението, а по допустимостта - в обжалваната му част, като по останалите въпроси е ограничен от посоченото във въззивната и насрещната жалба.При извършена проверка в рамките на своите правомощия настоящият съдебен състав счита, че постановеното решение е валидно, а в обжалваната част – допустимо.

Пловдивски окръжен съд, като обсъди доводите на страните и събраните по делото доказателства поотделно и в тяхната съвкупност, и допуснати нови доказателства по смисъла на чл.266 ГПК, приема за установено следното:

Няма спор по делото, а и това обстоятелство се установява от представените писмени 2 доказателства, че ответника е баща на детето В. Д. Ш., ЕГН **********, както и че по силата на съдебно решение по гр. д. № 4906/2019 г. по описа на РС Пловдив, Д. Ш. е осъден да заплаща на малолетната си дъщеря ежемесечна издръжка в размер на 200 лева.

Безспорно е, че малолетното дете живее при своята майка Ж. Е. Н., ЕГН **********, която полага непосредствени грижи за неговото отглеждане и възпитание.

Бащата от друга страна не спазва режима на лични отношения с детето, не се интересува от ежедневието на дъщеря си - от нейните ежедневни занимания и потребности, свел е до минимум грижите за нея, не я води по почивки, не и закупува подаръци.

Детето към настоящият момент е на *** години и половина, като нуждата му от храна, дрехи, обувки, лекарства, козметика, допълнителни помагала за училище, дневни разходи за храна, разходи за посещение на рождени дни и други празници, се явяват все необходими разходи присъщи за възрастта му и характеризиращи се с физическото му израстване, и съзряване. В тази връзка следва се отбележи, че настоящият съдебен състав кредитира показанията на свидетеля Е. К. Н. – дядо на В., сочещ, че месечните разходи на В. са около 700-750 лв. Месечно, включващи: джобни по 10 лв. на ден, храна, облекло, обувки, учебни пособия и лекарства, интернет и такса за телефона, посещение на уроци по рисуване и математика, униформи за училище, посещение на психолог и на културни събития, лагери или зелено училище. Налице е и сезонно закупуване на нови дрехи и обувки, тъй като детето ги израства бързо.

Няма спор, че всеки един от двамата родители има задължение за издръжка към още едно ненавършило пълнолетие дете, което задължение е безусловно.

Установява се от събраните доказателства, че майката към настоящия момент работи в ***** гр. *** и получава месечно възнаграждение около 2800 лева, а бащата работи като „*****“ в „***** и получава месечно възнаграждение 1700 лева. Пред въззивната инстанция бащата е представил доказателства, че заплаща месечен кредит, в качеството си на кредитополучател, с краен срок на издължаване на 16.06.2030г., с месечна вноска в размер на 213лв

При определяне размера на издръжката, съдът се води както от нуждите на детето, които в конкретният случай съдът приема за безспорно доказани, предвид събраните по делото доказателства, така и от възможностите на родителите. При определяне размера на издръжката, дължима от всеки един от родителите, следва да се намери баланса между доходите на родителите и нуждите на детето. За да определи подходящия размер на издръжката, съдът следва да съобрази и, че съгласно задължителните тълкувателни разяснения, дадени в т. 1 от ППВС № 5/1981 г., размерът на индивидуална заплата на дължащия издръжката трябва да служи за по-пълното задоволяване потребностите на детето му и когато поради различни обстоятелства, преди всичко поради развод респ. раздяла, той не живее заедно с другия родител. В тази насока е и константната съдебна практика, според която стандартът на живот на детето не бива да бъде влошаван, или иначе казано обстоятелството, че родителите на детето са разделени, не следва да се отразява негативно на ежедневните му занимания и потребности, като разходите за задоволяване на същите 3 следва да продължават да се поемат и от двамата родители съобразно техните възможности, а издръжката следва да осигури условия на живот на издържаното дете, каквито то би имало, ако родителите биха живели заедно.

Както бе вече посочено по-горе, майката е тази която полага непосредствени и ежедневни грижи за В., пак тя е тази, която в периода от януари 2019 до септември 2023г. е задоволявала финансово базовите, здравните, емоционалните и образователните потребности на дъщеря си, за покриването на които заплащаната от бащата издръжка от 200.00лв е била недостатъчна.. В този период бащата не е спазвал определения режим на лични отношения, не е участвал активно в отглеждането на детето и изключая определената издръжка от 200лв месечно, не е участвал в непредвидените разходите на детето свързани със здравословните и образователни потребности. Действително доказаните доходите на дължащия издръжка са в размер на 1700лв, действително, бащата има безусловно задължение и към друго малолетно дете, а пред настоящата инстанция представя и доказателства за обслужване на договор за кредит, но доколкото Д. Ш. е здрав и в трудоспособна възраст, не страда от заболяване , които да намаляват трудоспособността му, то настоящият съдебен състав приема, че последният би могъл да реализира поне средното за страната трудово възнаграждение.

Предвид на обстоятелството, че издръжката на малолетното дете В. се ползва с приоритет пред всички други задължения, в това число е сключения договор за кредит, то настоящият съдебен състав приема, че необходимата месечна издръжка за В., която следва адекватно да отговоря на физическото и израстване и съзряване, както и духовното и културно развитие на личността и, възлиза на 800лв, от които бащата следва да поеме сумата от 450лв, отчитайки че последният не полага пълноценни грижи за дъщеря си, а майката - остатъка от 350лв, считано от предявяване на иска до настъпване на законоустановена причина за нейното изменение или прекратяване.

Като е достигнал до различни правни изводи, и е отхвърлил претенцията за издръжка над 350лв до пълния предявен размер от 450лв, първоинстанционния съд е постановил незаконосъобразен акт, който в тази част следва да бъде отменен, като вместо това искът уважен в пълния претендиран размер от 450лв.В останалата обжалвана част, решението на първата инстанция следва да бъде потвърдено като правилно и законосъобразно.

Гореизложеното обосновава неоснователността на въззивната жалба , която следва да бъде оставена без уважение и основателността на подадената насрещна жалба , която следва да бъде уважена.

С оглед изхода на спора на процесуалния представител адв. Б. се дължи адвокатско възнаграждение по реда на чл.38 ал.2 ЗА, което предвид фактическата и правна сложност на делото и направеното възражение за прекомерност, следва да бъде редуцирано от 600лв на 400лв.

Мотивиран от горното Пловдивският окръжен съд

4

РЕШИ:

ПОТВЪРЖДАВА Решение №304 от 30.05.2024г.. на АРС, втори гр.с., постановено по гр.д.№1798/2023г поправено с Решение №510/ 09.10.2024г. по реда на чл.247 ГПК, с което е увеличен размера на издръжката, която Д. В. Ш., ЕГН ********** от град *****, заплаща на В. Д. Ш., ЕГН **********, малолетна действаща чрез нейната майка и законен представител Ж. Е. Н., ЕГН ********** за разликата над 250лв/ двеста и петдесет/ до присъдения размер от 350лв (триста и петдесет) месечно, считано от 28.09.2023 г. – датата на подаване на исковата молба, до настъпване на законна причина за изменение или прекратяване, ведно със законната лихва върху всяка просрочена вноска.

ОТМЕНЯ Решение №304 от 30.05.2024г.. на АРС, втори гр.с., постановено по гр.д.

№1798/2023г, поправено с Решение №510/ 09.10.2024г. по реда на чл.247 ГПК, В ЧАСТТА с която е отхвърлен иска предявен от В. Д. Ш., ЕГН **********, малолетна действаща чрез нейната майка и законен представител Ж. Е. Н., ЕГН ********** против Д. В. Ш., ЕГН ********** за увеличение за ежемесечната издръжка на малолетното дете В. Д. Ш., ЕГН ********** за разликата над уважения размер от 350лв до пълния предявен размер от 450 лева, считано от 28.09.2023 г. – датата на подаване на исковата молба, до настъпване на законна причина за изменение или прекратяване, ведно със законната лихва върху всяка просрочена вноска, като вместо това ПОСТАНОВЯВА: