Решение № 1 от 03.01.2025, Районен съд - Несебър

РЕШЕНИЕ

№1 гр. гр.Н., 03.01.2025 г.

В ИМЕТО НА НАРОДА

РАЙОНЕН СЪД – Н., VIII-МИ ГРАЖДАНСКИ СЪСТАВ, в публично заседание на пети декември през две хиляди двадесет и четвърта година в следния състав:

Председател: Михаела Г. Клечерова при участието на секретаря Атанаска Д. Ганева като разгледа докладваното от Михаела Г. Клечерова Гражданско дело № 20242150100700 по описа за 2024 година

Предявени са искове с правно основание чл. 422, ал. 1 от ГПК във вр. чл. 79 от ЗЗД и чл.

86 от ЗЗД.

Производството е образувано по искова молба на „Е. Б. Е.“ ЕАД срещу А.А. с Булстат ******, с която е предявен иск по реда на чл. 422, ал. 1 от ГПК с материално правно основание чл. 79 от ЗЗД и чл. 86 от ЗЗД. Ищецът твърди, че за вземанията си към ответника е подал заявление по чл. 410 от ГПК, въз основа на което е било образувано ч.гр. дело № 411/2024г. по описа на Районен съд – Н.. По посоченото дело е била издадена заповед за изпълнение, която е връчена при условията на чл. 47, ал. 5 от ГПК. В тази връзка е предявен настоящия иск с правно основание чл. 415, ал. 1, т. 2 от ГПК в срока по чл. 415, ал. 4 от ГПК.

Сочи се, че ищцовото дружество в качеството си на краен снабдител продава електрическа енергия на клиентите си при публично известни общи условия. Твърди се, че ответникът е потребител и има качеството на битов клиент съгласно § 1, т. 2а от Допълнителните разпоредби на Закона за енергетиката /ЗЕ/. Сочи се, че по силата на чл. 7, т. 1 от Общите условия, ищецът се е задължил да снабдява с ел.енергия обект на ответника с ИТН 4088532, находящ се в гр. С.В., обл. Б., к-с Р.б., ап. G 4.13, а той от своя страна е следвало заплати всички свои задължения на основание чл. 11, т. 1 от общите условия. Твърди се също така, че ищецът е доставил до обекта на ответника ел. енергия за периода 02.08.2021г.-01.10.2021г. на обща стойност 146, 93 лева, която не е заплатена. Поради забава на плащането се сочи, че ответникът дължи и лихва за забава в общ размер на 43,08 лева за периода 21.09.2021г. – 14.04.2024г. Прави се искане до съда, да признато за установено, че ответникът дължи на ищеца посочените суми. Претендират се разноски в исковото и заповедното производство.

В срока по чл. 131 от ГПК не е постъпил отговор от назначения на ответника А.А. особен представител.

В съдебно заседание ищцовото дружество се представлява от надлежно упълномощен адвокат, който поддържа предявените искове.

Ответникът чрез своя особен представител в съдебно заседание прави признание на предявените искове.

1

Процесуалният представител на ищеца, в съдебно заседание с оглед направеното от особения представител на ответника признание на иска, прави искане за произнасяне с решение при признание на иска на основание чл. 237 от ГПК.

Съдът, като взе предвид исканията и доводите на страните, събраните по делото доказателства и съобрази разпоредбите на закона, намира за установено следното:

Разпоредбата на чл. 237 от ГПК предвижда възможността ищецът да поиска от съда да прекрати съдебното дирене и да поиска постановяването на решение при признание на иска. В този случай съдът постановява решението си, като в мотивите му е достатъчно да се укаже, че същото е постановено при признание на иска.

Съдът намира, че в конкретния случай са налице предпоставките за произнасяне с решение по чл. 237, ал. 1 от ГПК. В проведеното открито съдебно заседание по делото ответникът А.А., чрез особения представител адв. Й., е направил изрично изявление за признание на иска, а ищецът, чрез процесуалния си представител, изрично е поискал съдът да се произнесе с решение при признание на иска.

Спазени са и изискванията на чл. 237, ал. 3 от ГПК, тъй като признатото право не противоречи на закона или на добрите нрави, а от друга страна е такова, с което страната може да се разпорежда. С оглед направеното признание на иска, което съдът одобрява на основание чл. 29, ал. 5 от ГПК във вр. чл. 34, ал. 3 от ГПК, съдът намира, че следва претенцията на ищеца да се уважи в цялост.

Ето защо, съдът постановява настоящото решение при признание на иска, като на основание чл. 237, ал. 2 от ГПК не е необходимо да излага мотиви за това.

По разноските: И при постановяване на решение при признание на иска по реда на чл. 237 от ГПК, съдът на общо основание се произнася по разноските. Тъй като исковете са уважени изцяло, ответникът следва да бъде осъден да заплати на ищеца сторените в производството разноски /заповедно и исково/. Такива са доказани за платена държавна такса в размер на 25 лв. в заповедното производство и в размер на 75 лв. държавна такса за исковото производство, юрисконсултско възнаграждение за заповедното производство в размер на 50 лв., както и сумата от 300 лв. възнаграждение за особен представител. Като съобрази разпоредбите на чл. 78, ал. 8 от ГПК, чл. 37 от ЗПП, Наредба за заплащането на правна помощ, материалния интерес по делото и ниската фактическа и правна сложност на делото, съдът намира, че за осъщественото в полза на ищеца процесуално представителство следва да определи юрисконсултско възнаграждение за исковото производство в размер от 150 лева.

Мотивиран от горното и на основание чл. 237, ал. 1 от ГПК, съдът РЕШИ:

ПРИЗНАВА ЗА УСТАНОВЕНО, че А.А. с Булстат ******, с адрес: гр. С.В., общ. Н., обл. Б., к-с Р.б., ап. * * * , дължи на „Е. Б. Е.“ ЕАД, ЕИК ****, седалище и адрес на управление: гр. П., ул. „Х.Г.Д.“ № **, на основание чл. 422, ал. 1 от ГПК във вр. чл.

79 ЗЗД и чл. 86 ЗЗД сумата 146,93 лв. (сто четиридесет и шест лева и 93 ст.), представляваща стойност на неплатена консумирана електрическа енергия, доставена за периода от 02.08.2021 г. до 01.10.2021 г. в обект на потребление, находящ се в гр. С.В., обл. Б., к-с Р.б., ап. G 4.13, ведно със законната лихва върху главницата от 15.04.2024 г. до окончателното й погасяване, и сумата от 43,08 лв. (четиридесет и три лева и 08 ст.) - представляваща обезщетение за забава върху главницата за периода от 21.09.2021г. до 14.04.2024г., за което вземане е издадена заповед за изпълнение на парично задължение по чл. 410 от ГПК № 179 от 16.04.2024г. по ч. гр. д. № 411/2024г. на РС-Н..

2

ОСЪЖДА А.А. с Булстат ******, с адрес: гр. С.В., общ. Н., обл. Б., к-с Р.б., ап. ***, да заплати на „Е. Б. Е.“ ЕАД, ЕИК ****, седалище и адрес на управление: гр. П., ул. „Х.Г.Д.“ № **, основание чл. 78, ал. 1 от ГПК, общо сумата в размер на 600,00 лв. (шестстотин лева), представляваща разноски за производството за платени държавни такси и юрисконсултски възнаграждения в заповедното и исковото производство, както и възнаграждение за особен представител в исковото производство.

Решението може да бъде обжалвано пред Окръжен съд - Б. в двуседмичен срок от връчването на препис.

Съдия при Районен съд – Н.: _______________________

3