Определение № 724 от 15.03.2024, Окръжен съд - Бургас

ОПРЕДЕЛЕНИЕ

№ 724 гр. Бургас, 15.03.2024 г.

ОКРЪЖЕН СЪД – БУРГАС, IV ВЪЗЗИВЕН ГРАЖДАНСКИ

СЪСТАВ, в закрито заседание на петнадесети март през две хиляди двадесет и четвърта година в следния състав:

Председател: Недялка П. Пенева

Членове:

ДИМАНА Г. КИРЯЗОВА

ВЪЛКОВА

Тихомир Р. Рачев като разгледа докладваното от Недялка П. Пенева Въззивно частно гражданско дело № 20242100500231 по описа за 2024 година за да се произнесе, взе предвид следното:

Производството пред настоящата инстанция е по реда на чл.418, ал.4, ГПК.

Образувано е по повод частна жалба на „Агенция за събиране на вземания“ - ЕАД – гр.София, против Разпореждане №11164/29.01.24г., постановено по ч.гр.д.№471/24г. на Районен съд Бургас, с което е отхвърлено заявлението на частния жалбоподател за издаване на заповед за изпълнение по чл. 410 от ГПК срещу К. П. К., за разликата над 10000.00 лева, до пълния предявен размер на претенцията за главница от 10079.80 лева; за сумата 7184.72 лева възнаградителна лихва и за сумата 1118.83 лева – мораторна лихва, дължими по договор за потребителски кредит №CARU-19948719/26.04.23г., сключен с кредитор „БНП Париба пърсънъл файненс С.А“ – Клон България, прехвърлени с договор за цесия от 15.02.22г.

Жалбоподателят моли въззивния съд да отмени обжалваното разпореждане и да постанови друго, с което да постанови издаване на заповед за изпълнение по отношение на претендираните суми.

Бургаският окръжен съд, за да се произнесе по постъпилата жалба, взе пред вид следното:

Пред Районен съд Бургас на 25.01.24г. е постъпило заявление по чл.410 ГПК от „Агенция за събиране на вземания“ – ЕАД, срещу К. П. К., за следните суми: 10079.80 лева – главница; 7184.72 лева договорна лихва за периода 15.05.2023г. – 16.01.24г. – датата на получаване на уведомление за предсрочна изискуемост; 1118.83 лева - обезщетение за забава за периода от 16.05.23г. до датата на заявлението – 25.01.24г.; обезщетение за забавено плащане от подаване на заявлението, до окончателното изплащане.

Вземането се претендира на основание договор за потребителски кредит №CARU-19948719/26.04.23г., сключен с кредитор „БНП Париба пърсънъл файненс С.А“ – Клон България, с който на длъжника е отпуснат кредит в размер на 10000 лв. по реда на ЗПФУР, ЗПУПС с 84 равни месечни вноски в размер на 244.48 лв. всяка, с дата на последна погасителна вноска на 15.04.2030г. и общ размер на договорната лихва – 7184.72 лева.

Определеният в договора ГПР е посочен като 19.72 %, а ГЛП – 17.22 %. Уговорена е застрахователна премия, в размер на 3351.60 лева, като видно от погасителния план, същата е включена в месечните погасителни вноски, в размер на 39.90 месечно. В тази връзка е 1 представен договор за застрахователно посредничество, сключен между кредитора и длъжника

Вземането по договора е прехвърлено на заявителя от страна на кредитора „Агенция за събиране на вземания“ - ЕАД по силата на договор за покупко-продажба на вземания /цесия/ от 27.07.2023г. В заявлението е посочено, че длъжникът е уведомен за цесията на 16.01.2024г.

По заявлението е издадена заповед за изпълнение на парично задължение по чл.410 ГПК №317/29.01.24г., за сумата 10000 лева – главница, ведно със законната лихва върху главницата, считано от датата на подаване на заявление за издаване на заповед за изпълнение на 26.01.24г., както и сумата 227.20 лева, представляваща разноски, направени в заповедното производство, съобразно уважената част от заявлението.

С тук обжалваното разпореждане, е отхвърлено заявлението за разликата над 10000.00 лева, до пълния предявен размер на претенцията за главница от 10079.80 лева; за сумата 7184.72 лева възнаградителна лихва и за сумата 1118.83 лева – мораторна лихва.

Пред вид така установените факти и като съобрази Закона, Бургаският окръжен съд намира, че обжалваното разпореждане е частично неправилно и незаконосъобразно.

Видно от представения Договор за паричен заем, страните са се договорили предоставената сума в размер на 10000 лева да бъде върната на 84 месечни вноски, при ГПР – 19.72% и годишен лихвен процент в размер на 117.22% Така уговорения годишен процент на разходите отговаря на законовото изискване да не надвишава петкратния размер на законната лихва по смисъла на чл. 19, ал. 4 от ЗПК. В допълнение следва да се каже, че и размерът на договорната (възнаградителна) лихва също е в размер, който не надвишава размерите, възприети от практиката на съдилищата като непротиворечащи на добрите нрави.

Доколкото на длъжника са предоставени 10000.00 лева, а по твърдение на заявителя не е заплатена нито една погасителна вноска, претенцията за заплащане на 10079.80 лева е необоснована, т.к. не се сочи от какво произтича сумата 79.80 лева. Поради това правилно и законосъобразно съдът я е отхвърлил за разликата над 10000.00 лева, до претендирания размер.

По отношение на претенцията за възнаградителна лихва: Видно от приложения договор за потребителски кредит и погасителния план към него, за претендирания период – 15.05.2023г. до датата на предсрочната изискуемост – 15.01.2024г., сборът от дължимите вноски на възнаградителната лихва е 1199.88 лева, а не посоченият от кредитора 7184.72 лева.

Съгласно Тълкувателно решение № 3 от 27.03.2019 г. на ВКС по тълк. д. № 3/2017 г., ОСГТК, „упражненият избор от кредитора да иска изпълнението преди първоначално определения срок поради съществуващия за него риск преустановява добросъвестното ползване на паричната сума от длъжника, поради което уговореното възнаграждение за ползване за последващ период -след настъпване на предсрочната изискуемост, не се дължи.

Уредбата на предсрочната изискуемост по договора за банков кредит в чл. 432, ал. 1 ТЗ е изрична относно размера на вземането на кредитора – „предсрочно връщане на сумата по кредита“ и изключва заплащането на възнаграждение в размер на уговорените за срока на договора лихви. …. размерът на вземането при предсрочна изискуемост по договор за заем/кредит следва да се определи в размер само на непогасения остатък от предоставената по договора парична сума (главницата) и законната лихва от датата на настъпване на предсрочната изискуемост до датата на плащането. За периода до настъпване на предсрочна изискуемост размерът на вземането се определя по действалия до този момент погасителен план, съответно според клаузите на договора преди изменението му“.

По изложените съображения, в полза на заявителя следва да се присъди възнаградителна лихва съобразно погасителния план, считано от датата на първата вноска – 15.05.2023г., до датата на обявената предсрочна изискуемост – 16.01.24г., в размер на 1199.88 лева. Над този размер, до претендираните 7184.72 лева заявлението следва да се отхвърли. В тази част първоинстанционното разпореждане като правилно и законосъобразно следва да бъде потвърдено.

В частта, относно претенцията за обезщетение за забава.

Неизпълнение на задължението на длъжника да заплаща дължимите вноски съгласно погасителния план, има за последица задължение да обезщети кредитора за 2 забавата, като размерът на обезщетението се определя на база размера на законната лихва.

Поради това претенцията за присъждане на сумата от 1118.83 лева – мораторна лихва от изпадане на длъжника в забава – 15.03.23г., до датата на подаване на заявлението – 26.01.24г. е основателна. В тази част първоинстанционното разпореждане е неправилно и незаконосъобразно и следва да бъде отменено.

С оглед изхода на делото, в полза на жалбоподателя следва да се присъдят направените по делото разноски.

Претендират се общо 18383.35 лева; претенциите са уважени за 12318.71 лева.

Съобразно нормата на чл.26 от Наредба за заплащане на правната помощ, вр. чл.37 ЗПП, в полза на юрисконсулта се следват по 50 лева за всяка инстанция или 100 лева за две инстанции. Заплатени са и държавни такси, в размер на 382.66 лева – общо разноски, в размер на 482.66 лева. Съразмерно с уважената част от заявлението се дължат на кредитора 323.43 лева. БРС е присъдил 227.20, а въззивната инстанция следва да присъди разликата от 96.23 лева.

С оглед на гореизложеното и на осн.чл.417, вр. чл. чл.278, ГПК съдът ОПРЕДЕЛИ:

ОТМЕНЯ Разпореждане №11164/29.01.24г., постановено по ч.гр.д.№471/24г. на Районен съд Бургас, В ЧАСТТА, с което е отхвърлено заявлението на частния жалбоподател за издаване на заповед за изпълнение по чл. 410 от ГПК срещу К. П. К., за сумата 1199.88 лева - възнаградителна лихва и за сумата 1118.83 лева – мораторна лихва И ВМЕСТО НЕГО

ПОСТАНОВЯВА:

ДА СЕ ИЗДАДЕ в полза на „Агенция за събиране на вземания“ – ЕАД, ЕИК203670940, със седалище и адрес на управление гр.София, бул. „Д-р Петър Дертлиев“, №25, офис – сграда „Лабиринт“, ет.2, офис 4, заповед за изпълнение на парично задължение по чл.410 от ГПК, против длъжника К. П. К. от ***, ЕГН – **********, за следните суми:

- 1199.88 лева, представляващи възнаградителна лихва за периода от 15.05.23г. до 16.01.24г., както и

-1118.83 лева – мораторна лихва за периода 15.05.23г. – 26.01.24г.;

- още 96.23 лева – съдебно – деловодни разноски.

ПОТВЪРЖДАВА РАЗПОРЕЖДАНЕТО в частта, с което заявлението е отхвърлено за сумата 79.80 – главница и за сумата 5984.84 лева - възнаградителна лихва.

Връща делото на Районен съд Бургас за издаване на заповед за изпълнение по чл.410 ГПК съобразно настоящото определение.

Настоящото определение е окончателно и не подлежи на касационно обжалване.

Председател: _______________________

Членове:

1. _______________________

2. _______________________

3