Определение № 11858 от 28.03.2023, Софийски районен съд

Личните данни в текста са заличени.

ОПРЕДЕЛЕНИЕ

№ 11858 гр. София, 28.03.2023 г.

СОФИЙСКИ РАЙОНЕН СЪД, 50 СЪСТАВ, в закрито заседание на двадесет и осми март през две хиляди двадесет и трета година в следния състав:

Председател: ДЕСИСЛАВА ИВ. ТОДОРОВА като разгледа докладваното от ДЕСИСЛАВА ИВ. ТОДОРОВА Гражданско дело № 20221110162812 по описа за 2022 година

Производството е по реда на чл. 140 от ГПК.

Предявен е осъдителен иск с правно основание чл. 49, във вр. чл. 45, ал.1, вр. чл. 52 от Закон за задълженията и договорите /ЗЗД/ с искова молба, с молба-уточнение от 22.12.2022 г. от В. И. Д. срещу „Многопрофилна болница за активно лечение „СВЕТА АННА СОФИЯ““ АД и „ВОЕННОМЕДИЦИНСКА АКАИЯ-М. СОФИЯ“ за солидарно заплащане на сумата от 10000,00 лева, представляваща обезщетение за неимуществени вреди, настъпили на 04.05.2019 г. в резултат от неоказана качествена, своевременна и достатъчна медицинска помощ, ведно със законната мораторна лихва, считано от датата на подаване на искова молба-до окончателното изплащане.

Ищецът В. Д. твърди, че е майка на Р Ц, чиято смърт е настъпила от действия и бездействия на ответната страна, които определя като „лекарска грешка“, от което претендира обезвреда в паричен еквивалент за претърпено душевно страдание от загубата на сина й на 04.05.2019г. Посочва, че през лятото на 2018 г. синът й се оплаквал от болки в гърба, а цялото му тяло било пожълтяло. Посетили Инфекциозна болница, направени са лабораторни изследвания, но Р не е приет за лечение там. Състоянието му се влошило и се обърнал към Спешното отделение в ответното „Света Анна“-София АД, където е приет и насочен в Клиниката по Хирургия. Останал е под лекарско наблюдение в периода 03.08.20.08.2018 г., когато е извършена операция от д-р Зия (лекуващ лекар), д-р М и д-р А, при която е отстранен жлъчния мехур на Р. Констатирано е в коремната кухина наличието на формация на главата на панкреаса ок.2,5 см. По време на престоя са назначени кръвни изследвания, рентгенография на гръден кош и бял дроб, обзорна на корем, ехография на коремни органи. Установена е инфекция с

„Хепатит C”, но след това не е предприето друго лечение, вкл. допълнително изследване за уточняване и поставяне на правилна диагноза. Състоянието на Р оставало влошено и не е предприето друго лечение, не е насочен към друг специалист за консултация. Сочи, че единствено са дадени препоръки за хранително-диетичен режим и предписани обезболяващи.

Пояснява се, че силно притеснен от установената туморна формация след изписването от М. „Св. Анна“ София АД Р е посетил УМБАЛ „Св. Екатерина“, където е направена компютърна томография и установено, че има комплексна туморна лезия в шийката на панкреаса, дилатиран панкреасен канал в тяло и опашка, умерена атрофия на паренхима, циротична промяна в черен дроб, асцит. На 04.10.2018 г. Р посетил в М. „Св.

Иван Рилски“, където отново е направена компютърна томография, с която се потвърждава 1 заключението на лекаря от УМБАЛ „Св. Екатерина“, като състоянието му продължава да се влошава.

В търсене на специалист Р е насочен към д-р З Д от В. След преглед е прието, че има проблем с жлъчката и е приет за лечение. Р имал престой в болничното заведение 18.10.-21.10.2018 г. с лекуващ лекар д-р Т. След назначените изследвания е обяснено на пациента, че с панкреаса няма проблем, а цирозата била малко -8%. Твърди се, че медицинската помощ се изчерпвала с диагностика на здравето – само е изследван Р и не е предписано лечение или насочен към друг специалист. Посочва се, че според епикризата, издадена от ответника В.-М. С., Р е постъпил за първи път за определяне на PCR-HCV-RNA по повод на хроничен хепатит С; насочва се за ХДР без да се определи и назначи лечение за хепатит С. Р имал втори болничен престой при този ответник – 22.1026.10.2018 г., когато е извършена ендоскопска ретроградна холангиопанкреатография с оператор д-р Д, анестизиолог – д-р Н; чернодробна биопсия и биопсия на формацията на главата на панкреаса с оператор – проф. д-р К и анестезиолог д-р Н. След изписването е указано, че след две седмици трябва да излязат резултатите при д-р Д. Твърди се, че са правени опити за среща с д-р Д, същият избягвал пациента с довод, че се налага да влиза в операция, а след като чакали дълго, тъй като на Р му прилошало се прибрал. При втора среща лекарят е обяснил, че Р страда от цироза и че трябва да стои у дома и ако много се влоши да го посети, но не било рак. Твърди се, че според указанията на лекаря Р останал в къщи, но състоянието му се влошавало много –изпитвал продължителни силни болки и загубил бързо телесно тегло. През м.12.2018 г. Р посетил В.-М. София,за да го прегледа д-р Д, но поради негово отсъствие прегледът не се осъществил, като при молба да бъде прегледан от друг лекар му било указано да изчака лекуващия лекар. На 04.01.2019 г. е посетил отново болницата и прегледан от д-р Вл. И, като не е поставена диагноза и не е предписана терапия. На 20.01.2019 г.е прието от лекуващия лекар, на който е съобщено състоянието на Ро от м.12.2018 г. Твърди се, че Р е запознат с друг лекар, който можел да извърши нужната операция, която била сложна и предвид цирозата трябвало да се обмисли.

За болките, които изпитвал, са отговорили, че може да срежат нерви и насочен към д-р Б от Клиниката по Гръдна хирургия във В. Там е хоспитализиран от 12.02.2019 г. до 15.02.2019 г., когато е извършена скарификация на плевра от екип – Д-р Б и д-р Г. По време на операцията, след проникване в лявата плеврална кухина са евакуирани 300 мл излив, като поради изразения болков синдром са прекъснати нерви сплахници вляво. Болките вдясно останали. На Р е разяснено, че след месец може да се извърши изрязване вдясно.

Ищецът Д. сочи, че поради силните болки на сина й е посетен спешен хирургичен кабинет във В. на 05.03.2019 г., когато е прегледан от д-р М и насрочен преглед на 06.03.2019 г., извършен от д-р С.

Р бил хоспитализиран във В. в клиниката по „Гръдна хирургия“ за периода 17.03.20.03.2019 г., когато е извършено вдясно скарификация на плеврата и сплахницектомия, и видеоторакоскопска биопсия. Резултатите от 03.04.2019 г. показали карциноза на плеврата от високо диференциран аденокарцином, възможно първичен белодробен; не е възможно да се изключеи метастази и на други локализации като панкреас и др. Поставена е диагноза – карциноза на плеврата вдясно. След операцията физическите болки на Р се увеличили, към този момент отслабнал до 48 кг и на 30.03.2019 г. потърсил спешна медицинска помощ, при която е прегледан от д-р Б от УМБАЛСМ „Н.И.Пирогов“ ЕАД. Излага се, че Р е приет а 01.04.2019 г. за консултация от д-р С-В във В. и насочен за хоспитализация в „Гастроентерология“. Той постъпва в клиниката по „Гастроентерология и хепатология“ във В. на 04.04.2019 г., където са направени различни изследвания, но се твърди, че не е определена и назначена антивирусна терапия за лечение на хепатит С от лекуващия лекар др П, с уточнението, че изследванията са назначение от друг д-р Г. Изписан на 08.04.2019 г. е изписан, като се твърди, че състоянието му било тежко увредено противно на написаното в епикризата.

Ищецът Д. посочва, че синът й починал на 04.05.2019 г. след дълго и мъчително боледуване, а като негова майка, която през цялото време му помагала и търсила 2 медицинска помощ, полагала грижи, изживяла страдание и мъка, и съпреживяла тежко неговите болки и загуба. Намира, че лекуващите лекари при ответните болнични заведения не са оказали необходимата медицинска помощ и лечение. Според нея са нарушили правилата за диагностика и лечение и спомогнали за влошаване на здравето му и до леталния изход; можели са да облекчат състоянието му, ако не и напълно да го излекуват.

Ответникът Многопрофилна болница за активно лечение „СВЕТА АННА СОФИЯ“ АД оспорва иска по основание и размер. Неговата теза е, че на 03.08.2018 г. Р Ц е постъпил по спешност в лечебното заведение, с конкретни оплаквания пожълтяване на кожа и очи, боли в кръста. Направени са изследвания и пациентът е уведомен, че има запушване на жлъчни канали, което изисква оперативна интервенция. Такава е извършена, като по време на интервенцията се установява туморно образувание на главата на панкреаса. Лекарският екип е приел, че е твърде рисково да се взема материал за биопсия поради високи нива на билирубин и влошено състояние на черен дроб. Наличието на тумора е установено само визуално и описано в медицинската документация. Поддържа, че лечението е преминало успешно. След възстановяване е изписан и насочен към общопрактикуващия му лекар, който е следвало да предприеме по-нататъшни медицински действия, вкл. предложено да се обърне към специалист от В., където имат най-голям опит при лечение на подобни тумори. Оспорва твърдението, че по при приема и по време на лечението в М. „Св.

Анна“ е установено за първи път инфекцията от хепатит С, напротив – по-рано е сторено в друго лечебно заведение СБАЛИПБ „проф. Ив. Киров“ (Инфекциозна болница) и неправилно се внушава, че ответникът е трябвало да вземе отношение за констатираната инфекция. В тази връзка счита, че лекарят от Инфекциозна болница е следвало да се уведоми РЗИ и личен лекар на Р и назначи лечение, ако е необходимо според състоянието на пациента. В това отношение лекарският екип от М. „Св. Анна“ единствено е отчел наличието на хепатит С, но и преценено, че не това е причина за влошеното му състояние, а механично притискане на жлъчката, поради което и лечението е било за това. В своя подкрепа заявява, че проверката на ИА „Медицински надзор“ не е открила нередности, при диагностициране и лечение на пациента. Поддържа, че липсва пряка причинна връзка между действия/бездействия на лекари при М. „Св. Анна“ и неговата смърт. Прави искане по чл. 219 от ГПК, което е допустимо и основателно. Прави искане по чл. 219, ал. 3 от ГПК, по което съдът намира, че не следва да се приема за съвместно разглеждане така заявената евентуална претенция, с оглед предмета на главния спор, а следва да се отчете, че между подпомагана и подпомагача страна намира приложение чл. 223, ал. 2 от ГПК.

Ответникът „ВОЕННОМЕДИЦИНСКА АКАИЯ-М. СОФИЯ“ оспорва иска по основание и размер. Поддържа, че медицинската помощ е оказана пи условията на утвърдените медицински стандарти за диагностика, терапевтично поведение и лечение.

Сочи, че при първата хоспитализация на Р в клиниката по „Гастроентерология“ на 19.10.2018 г. е приет за диагностично уточняване по повод хроничен хепатит С, диагностициран през м.08.2018 г. Тогава е съобщил за употреба на хероин от 1997-2008 г., вкл.метадоново лечение от 2012 г., което продължава с поддържаща доза. Направено е високоспециализирано изследване

PCR-HCV-RNA и установени декомпенсирана чернодробна цироза anti HCV (+), портална хипертония, хиперспенизъм, асцит и панкреасна киста. Проведено е лечение с вливания и вит. С. Изписан на 21.10.2018 г. на следващия ден е приет в клиниката за провеждане на други високоспециализирани интервенционални процедури в резултат на които са диагностицирани дистална стеноза на д.холедохус и микронодуларна чернодробна цироза. Проведено е лечение с влизвания, бусколизин, сопрал, ципринол. Изписан е в добро общо състояние и насочен към личен лекар с уточнена амбулаторна терапия и препоръки за спазване на хигиенно-диетичен режим. Твърди се, че в епикризата е указано на пациента, че има право на два контролни прегледа, на които не се явил. Поддържа, че на 04.01.2019 г. не са установени симптоми, налагащи хоспитализация по спешност и насочен към извънболнична помощ. Сочи, че по направление от м.02.2019 г. на личния лекар на Р, последният е приет в клиниката по „Гръдна хирургия“ на 12.02.2019 г. за болнично лечение на плеврален излив и извършена операция – евакуация на плеврален излив в лява плеврална кухина, спланхницектомия вляво, скарификация на плевра на ляв 3 бял дроб, като резултат от извършена биописия е „Париетална плевра с реактивни промени“.

Проведено е лечение и изписан без оплаквания със стабилна хемодинамика и спокойка оперативна рана. По отношение на посещението в спешния хирургичен кабинет на 05.03.2019 г. ответникът заявява, че по съобщените оплаквания са назначени клиничнолабораторни изследвания и прието, че няма необходимост от болнично лечение, назначен е ХДР и контролен преглед на следващия ден, когато са назначени клинично-лабораторни изследвания и прието, че няма необходимост от болнично лечение. На 17.03.2019-20.03.2019 г., когато е извършен втори етап на видеотораскоскопска операция в дясната плеврална кухина, вкл. биопсия, е установено карциноза на плеврата и проведено лечение. Предвид резултатът с Решение №756/08.04.2019 г. на клинична онкологична комисия пациентът е показан за химиотерапия,вкл. РЕТ/КТ прицелна терапия, симптоматично и палиативно лечение. Сочи, че на 01.04.2019 г. е насочен и приет на 04.04.2019 г. в клиниката по „Гастроентерология“. Извършени са лабораторни и образни изследвания и за вирусна активност, и прведено симптоматично медикаментозно лечение, като е изписан в подобрено състояние на 08.04.2019 г. с дадена рецепта за терапия, насочен към личен лекар, с препоръки за ХДР и за два контролни прегледа след изписването. На 15.04.2019 г. при конролен преглед пациентът е насочен към ТЕЛК и към СБАЛОЗ-София град за провеждане на лечение по Решение №756/08.04.2019 г. След тази дата не е посещавал В. Ответникът заявява, че всички диагностични и лечебни мероприятия са проведение в съответствие с приетите правила за лечение на заболяванията на Р, с изискванията на НЗОК и добрата медицинска практика; съобразени с актуалното здравословно състояние на пациента, заболяванията му и усложнения, като няма данни при трите посещения в клиниката по „Гастроентерология“ да е заявил лечение на Хепатит С. В своя подкрепа заявява, че проверката на ИА „Медицински надзор“ не е открила нередности, при диагностициране и лечение на пациента. В допълнение излага подробни съображения за изискванията на НЗОК при издаване на протоколи за провеждане на лечение на хронични вирусни хепатитни инфекции на лица над 18 г. в контекста на установените заболявания на Р, както и за възможните начини на лечение. Сочи, че при преглед на 12.02.2019 г. пациентът е съобщил, че макар да включен в метадонова програма продължава злоупотребата с хероининхалаторно“. Според ответника това изключва и възможността да получи одобрение за последващо лечение по съответната програма. Прави искане по чл. 219 от ГПК, което е допустимо и основателно.