Решение № 47 от 11.04.2024, Окръжен съд - Кърджали

РЕШЕНИЕ

№ 47 гр. К., 11.04.2024 г.

В ИМЕТО НА НАРОДА

ОКРЪЖЕН СЪД – К., I. СЪСТАВ, в публично заседание на двадесет и осми февруари през две хиляди двадесет и четвърта година в следния състав:

Председател: Веселина Ат. Кашикова Иванова

Членове:

Мария К. Дановска

Васка Д. Халачева при участието на секретаря Славея Д. Топалова като разгледа докладваното от Мария К. Дановска Въззивно гражданско дело № 20245100500037 по описа за 2024 година

С решение № 449 от 16.10.2023 г., постановено по гр.д. № 11/2023 г, Районен съд – К. е отхвърлил предявения от Н. А. С. против Дирекция „Национална система *“ при Министерство на вътрешните работи, иск с правно основание чл. 128, т. 2 от КТ, за осъждане на ответника да заплати на ищцата сумата от 5 551,70 лева, представляваща разлика между дължимото и полученото от нея трудово възнаграждение за периода 01.02.2017 г. 24.07.2022 г., ведно със законната лихва, считано от датата на завеждане на исковата молба - 04.01.2023 г. до окончателното й изплащане.

Със същото решение Н. А. С. е осъдена да заплати на дирекция „Национална система *“ при Министерство на вътрешните работи, сумата в размер на 150 лева, представляващи юрисконсултско възнаграждение.

Недоволна от така постановеното решение е останала жалбодателката Н. А. С., която чрез своя процесуален представител го обжалва като неправилно и необосновано. Излагат се съображения, че в § 76 от ЗИДЗМВР изрично било регламентирано как се определя основното месечно възнаграждение на служител по трудово правоотношение, посочвайки изчисляването му: сумата 1 150.80 лева се намалявала с дължимия данък в размер на 99.73 лева и задължителните осигурителни вноски за сметка на 1 осигуреното лице в размер на 153.52 лева, като разликата в размер на 897.55 лева (1150.80 - (99.73+153.52) = 897.55) следвало да бъде по-голяма или равна на получаваното от въззивницата като държавен служител възнаграждение, включващо: 1) заплата за длъжност в размер на 617 лева; 2) допълнително възнаграждение за прослужено време в размер на 246.80 лева и 3) левова равностойност на храна в размер на 120 лева или сумата в размер на 983.80 лева (617+246.80+120 = 983.80).

В жалбата се твърди, че получаваното след 01.02.2017 г. от въззивницата възнаграждение в размер на 897.55 лева не било по-голямо или равно на получаваното от нея възнаграждение преди 01.02.2017 г. в размер на 983.80 лева.

Твърди се, че от събраните по делото доказателства безспорно се установило, че при трансформиране на служебното правоотношение в трудово, заплатата, считано от 01.02.2017 г., била определена в разрез с разпоредбите на § 76 на същия ЗИДЗМВР, съгласно който при сключване на трудови договори на лица по § 70, основното месечно възнаграждение се определяло така, че същото, намалено с дължимия данък и задължителните осигурителни вноски за сметка на осигуреното лице, да не бъде по-ниско от получаваното към датата на влизане в сила на този закон възнаграждение, определено по реда на ЗМВР и включващо заплата за длъжност, допълнително възнаграждение за прослужено време и за научна степен, и левова равностойност на храната по чл. 181, ал. 1 от ЗМВР. Твърди се също, че при определяне на основното месечно възнаграждение работодателят се позовал на вътрешни правила за работната заплата, които били в противоречие със ЗМВР, а съгласно чл. 15, ал. 3 от ЗНА, и ако постановление, правилник, наредба или инструкция противоречали на нормативен акт от повисока степен, правораздавателните органи следвало да прилагат по-високия по степен акт.

Сочи се също, че процесният трудов договор № 105309-336/01.02.2017 г. бил сключен на основание параграф 70 от ПЗР към ЗИДЗМВР, а според ал.

7 от същия, при отказ на служител да сключи трудов договор за работа в МВР, служебното му правоотношение се прекратявало. Според въззивницата, по този начин изборите били два – приемане на трансформацията или прекратяване на правоотношението. Твърди, че до 24.07.2022 г. – датата на 2 прекратяване на трудовото й правоотношение, нямала право на иск за пропуснати ползи, по който приложима била петгодишната погасителна давност.

Счита, че съдът неправилно е квалифицирал спора като такъв по чл.128, т.2 от КТ и неправилно анализирал събраните по делото доказателства, поради което моли съда обжалваното решение да бъде отменено и вместо него да се постанови друго, с което предявеният иск да бъде уважен. Претендират се разноски.

В срока по чл. 263, ал. 1 от ГПК е постъпил отговор на въззивната жалба от въззиваемата страна Дирекция „Национална система *“ при Министерство на вътрешните работи, с който жалбата се оспорва като неоснователна. Твърди се, че при постановяване на обжалваното решение районният съд правилно отчел и съобразил приложимите законови норми и изложил обосновани мотиви след цялостен и задълбочен анализ на представените по делото доказателства и изясняване на всички факти и обстоятелства от значение за делото. Иска се обжалваното решение да бъде потвърдено. Претендира се юрисконсултско възнаграждение за двете съдебни инстанции.

В съдебно заседание, въззивницата Н. А. С., чрез своя процесуален представител адв. Д. П., поддържа жалбата. Моли за присъждане на разноски за двете съдебни инстанции. Представя списък на разноските по чл.80 от ГПК.

В съдебно заседание ответникът по въззивната жалба Дирекция „Национална система *“ при МВР, гр. С. не се представлява. С молба с вх. № 904/23.02.2024 г. (п. кл. 22.02.2024 г.) поддържа отговора на въззивната жалба. Претендира юрисконсултско възнаграждение за двете съдебни инстанции. Прилага списък на разноските по чл.80 от ГПК.

Съдът, като взе предвид становището на страните и събраните по делото доказателства, намира за установено следното:

Въззивната жалба е подадена в срока по чл. 259, ал. 1 от ГПК , от надлежна страна, с правен интерес от обжалването, поради което е допустима и следва да бъде разгледана по същество.

Първоинстанционното производство е образувано по предявен от Н. А.

3

С. против дирекция „Национална система *“ при Министерство на вътрешните работи, гр. С., иск с цена в размер на 7 298.68 лева, за обезщетение за пропуснати ползи от неправилно изчислено и неизплатено трудово възнаграждение за периода 01.02.2017 г. - 24.07.2022 г., ведно със законната лихва, считано от 04.01.2023 г. – датата на предявяване на иска до окончателното й изплащане, от промяна на правоотношението й на основание § 70, ал.1 от ЗИДЗМВР и в съответствие с § 76 от ЗИДЗМВР.

Ищцата твърди, че работила като „о.*“ в Районен център *-К. за периода от 2008г. до юли 2022 г., първоначално като държавен служител, а впоследствие по трудов договор, като по силата на § 70, ал.1 от ЗИДЗМВР (ДВ, бр. 81 от 14 октомври 2016 г.), считано от 01.02.2017 г., служебните правоотношения на държавните служители в МВР, които към датата на влизане в сила на този закон заемали длъжности за държавни служители със средно образование, се преобразували в трудови правоотношения, за които се прилагал § 86 от Закона за изменение и допълнение на Закона за Министерството на вътрешните работи (ДВ, бр. 14 от 2015 г.). Съгласно § 76 на същия ЗИДЗМВР, при сключване на трудовите договори на лицата по § 70 се определяло основно месечно възнаграждение така, че същото, намалено с дължимия данък и задължителните осигурителни вноски за сметка на осигуреното лице, да не бъде по-ниско от получаваното към датата на влизане в сила на този закон възнаграждение, определено по реда на Закона за Министерството на вътрешните работи и включващо заплата за длъжност, допълнително възнаграждение за прослужено време и за научна степен и левовата равностойност на храната по чл. 181, ал. 1 от ЗМВР.

Ищцата сочи, че към 01.01.2017 г. заплатата й била в размер на 617 лева, като получавала допълнително възнаграждение за прослужено време 40 % в размер на 246.80 лева и левовата равностойност на храната по чл. 181, ал. 1. ЗМВР в размер на 120 лева, или всичко в общ размер на 983.80 лева.

Счита, че съгласно § 76 от ПЗРЗИДЗМВР трудовото й възнаграждение от 01.02.2017г., намалено с дължимия данък и задължителните осигурителни вноски за сметка на осигуреното лице, следвало да не бъде по-ниско от 983.80 лева. Твърди, че определеното й с трудов договор № 10530р-336/01.02.2017г. основно месечно възнаграждение в размер на 1 096 лева и добавката за работа в МВР в размер на 5% от заплатата й за длъжност, било в общ размер на 1 4

150.80 лева. След приспадане на дължимия данък и задължителните осигуровки, нетното й възнаграждение след 01.02.2017 г. възлизало на 897.55 лева или с 86.25 лева по-малко на месец в сравнение със сумата 983.80 лева.

Счита, че при преизчисляване на основното трудово възнаграждение била допусната грешка, като заплатата за длъжността следвало да бъде по-висока.

По този начин за периода от 01.02.2017 г. до 24.07.2022 г. ищцата не получавала в цялост дължимото й се трудово възнаграждение и това обосновавало правния й интерес от предявяването на иска.

В срока по чл. 131 от ГПК от ответника е подаден писмен отговор, с който предявеният иск се оспорва. Ответникът счита, че редът за определяне на основното месечно възнаграждение на лицата, работещи по трудово правоотношение в МВР се определя в чл. 180 от ЗМВР, като с § 47 от Закона за изменение и допълнение на Закона за Министерството на вътрешните работи (обн. ДВ, бр. 81 от 2016 г., в сила от 14.10.2016 г.), чл. 180, ал. 3 бил изменен като думите „с вътрешните правила за работната заплата“ се заменяли със „с наредбата“. Сочи, че със Заповед № 8121з-278/17.03.2015 г. на министъра на вътрешните работи са утвърдени Вътрешните правила за работната заплата на служителите в МВР (ВПРЗ) със съответни изменения и допълнения през годините, които се прилагат до отмяната им със Заповед № 8121 з-1110/25.08.2017 г. на министъра на вътрешните работи и приемане на Наредба № 8121з-919 от 13.07.2017 г. (обн. ДВ, бр. 60 от 25.07.2017 г., в сила от 25.07.2017 г.) за размера на основните месечни възнаграждения на държавните служители по чл. 142, ал. 1, т. 1 и ал. 3 от Закона за Министерството на вътрешните работи и размера на началните и максималните заплати за длъжност на лицата, работещи по трудово правоотношение.

В т.3 на § 70 (в сила от 01.02.2017 г.) от ПЗР на същия ЗИД на ЗМВР (обн. ДВ, бр.81 от 2016 г.) се предвиждало, че считано от датата на влизане в сила, служебните правоотношения на държавните служители в МВР, които към датата на влизане в сила на този закон заемат длъжности за държавни служители със средно образование, се преобразували в трудови правоотношения, за които се прилагал § 86 от Закона за изменение и допълнение на Закона за Министерството на вътрешните работи (ДВ, бр. 14 от 2015 г.). Посочва се, че с разпоредбата на § 76 от ПЗР на ЗИДЗМВР (обн.

5

ДВ, бр.81 от 2016 г.) се определяло основното месечно възнаграждение на лицата по § 70 и 75 да бъде намалено с дължимия данък и задължителните осигурителни вноски за сметка на осигуреното лице, което да не бъде пониско от получаваното възнаграждение, определено по реда на Закона за Министерството на вътрешните работи и включващо заплата за длъжност, допълнително възнаграждение за прослужено време и за научна степен и левовата равностойност на храната по чл. 181, ал. 1 от ЗМВ.

Ответникът е представил детайлна информация относно формирането на трудово възнаграждение на ищцата, съгласно определения в МВР ред, а именно: до 31.01.2017 г. месечното възнаграждение включвало: заплата за длъжност - 617,00 лв., съгласно заповед УРИ № 10530з472/07.10.2016 г. за преназначаване на държавни служители в ДНС * - МВР и съобразно заповед № 81213-664/05.06.2015 г. на министъра на вътрешните работи за изменение на Вътрешни правила за работната заплата на служителите в МВР, където в Приложение № 2 към чл. 4 „Държавни служители със средно образование“, под № 41 „с.т.с.“ е посочено основното месечно възнаграждение за заплатата за длъжност; допълнително възнаграждение за прослужено време 40% - 246, 80 лв.; не получава допълнително възнаграждение за научна степен; левовата равностойност на храната по чл. 181, ал. 1 от ЗМВР за 2017 г. е 120,00 лева месечно. На това основание и след приспадане на дължимия данък по ЗДДФЛ от 10 на сто, ответникът сочи, че е определена база от 897 лв., от която следва да не е по-ниско новото определено основно месечно възнаграждение при сключване на трудов договор от 01.02.2017 г., след намаляване с дължимия данък и задължителните осигурителни вноски за сметка на осигуреното лице.