Решение № 211 от 16.12.2020, Апелативен съд - Велико Търново

Личните данни в текста са заличени.

РЕШЕНИЕ

№ 211 гр. Велико Търново , 15.12.2020 г.

В ИМЕТО НА НАРОДА

АПЕЛАТИВЕН СЪД – ВЕЛИКО ТЪРНОВО, ВТОРИ ГРАЖДАНСКИ И

ТЪРГОВСКИ СЪСТАВ в публично заседание на петнадесети декември, през две хиляди и двадесета година в следния състав:

Председател: ХРИСТИНА ДАСКАЛОВА

Членове:

ЕМАНУИЛ ЕРЕМИЕВ

ИСКРА ПЕНЧЕВА като разгледа докладваното от ЕМАНУИЛ ЕРЕМИЕВ Въззивно търговско дело № 20204001000226 по описа за 2020 година за да се произнесе, взе предвид следното:

Производството е по реда на чл. 258, ал. 1, пр. 2 и сл. от ГПК, във връзка с чл. 432 КЗ.

С Решение № 64/ 09.04.2020 г., постановено по т.д. № 179/ 2019 г. по описа на Плевенския Окръжен съд, състав на съда е ОТХВЪРЛИЛ, като неоснователен, предявеният от ищцата И. Т. Ц., ЕГН **********, с адрес: гр.

Гулянци, област Плевен, **********, срещу ответника „ЗАД БУЛ ИНС” АД, ЕИК 831830482, със седалище и адрес на управление: гр. София 1407, бул.

„Джеймс Баучер”, иск, с правно основание чл. 432 от КЗ, във вр. с чл. 86 от ЗЗД, за заплащане на обезщетение за неимуществени вреди в размер на 100 000 лева, претърпени от ищцата във връзка със смъртта на сестра й Е. Т.

С., ЕГН *********, починала в резултат на ПТП на 26.10.2018 г. в с. Долни Вит, област Плевен, ведно със законната лихва върху главницата, считано от 01.05.2019 г. – изтичането на тримесечния срок от завеждането на щета № 1910003903, до окончателното изплащане на сумата; ОСЪДИЛ е ищцата да 1 заплати на ответника разноски по делото в размер на 5 056 лева.

Недоволна от постановеното Решение ищцата И. Т. Ц., ЕГН **********, от гр. Гулянци, област Плевен, чрез пълномощника адвокат Н. Д. от АК – гр.

София, с адрес на кантората: гр. София, ул. *********, четвърти полуетаж, офис № 4, е подала въззивна жалба. Оплакването е за незаконосъобразност на обжалвания съдебен акт. Навежда се довод за неправилност поради противоречие с материалния закон и необоснованост. Твърди се, че в хода на производството пред първата инстанция категорично е доказано наличието на фактическия състав на непозволеното увреждане, поради което изводът на първостепенния съд за липсата на причинна връзка между деянието и настъпилия вредоносен резултат, е необоснован. Излагат се съображения в подкрепа на доводите и твъърденията. Иска се от въззивния съд да постанови Решение, с което да отмени обжалваното такова и уважи изцяло иска.

Претендират се направените разноски, както и адвокатско възнаграждение по реда на чл. 38, ал. 2 от ЗА.

В жалбата не са направени доказателствени искания.

В законно-определения срок, редовно уведомена, насрещната страна „ЗАД БУЛ ИНС” АД не е подала отговор.

Великотърновският Апелативен съд, като обсъди доводите на страната, прецени доказателствата по делото и провери правилността на обжалвания съдебен акт, намира за установено следното:

Въззивната жалба е подадена в срок, от легитимирана страна, срещу съдебен акт, който подлежи на обжалване и е процесуално допустима, поради което следва да се разгледа по същество.

Пред Плевенския Окръжен съд е подадена искова молба, с вх. № 8756/ 25.07.2019 г., от ищцата И. Т. Ц., ЕГН **********, от гр. Гулянци, област Плевен, чрез пълномощника адвокат Н. Д. от АК – гр. София, с адрес на кантората: гр. София, ул. *********, четвърти полуетаж, офис № 4, срещу ответника „ЗАД БУЛ ИНС” АД, ЕИК 831830482, със седалище и адрес на управление: гр. София 1407, ***, с правно основание чл. 432 от КЗ, във вр. с чл. 45 и чл. 86 от ЗЗД и с цена на иска – 100 000 лева.

В исковата молба се твърди, че по вина на водача В. М. П., ЕГН **********, 2 управлявал лек автомобил марка „Рено”, модел „Еспейс”, с рег. № ВТ 49**** – собственост на С. Р. В., е причинена смъртта на Е. Т. С. – сестра на ищцата.

Твърди се, че водачът на лекия автомобил не е обезопасил спрелия автомобил, чрез включването му на скорост и активиране на ръчната спирачка. В резултат на необезопасяването, лекият автомобил потегля при качването на пострадалата, разбива се в близкото дере и причинява смъртта на същата. Към датата на ПТП процесният автомобил е имал застраховка „Гражданска отговорност” при ответното застрахователно дружество.

Ищцата се явява увредено лице по смисъла на КЗ и във връзка с ТР № 1/ 2018 г. по т.д. № 1/ 2016 г. на ОСНГТК на ВКС и има право да получи обезщетение за смъртта на сестра си, с която се е намирала в изключително близки взаимоотношения на взаимна обич, привързаност и подкрепа. В резултат на смъртта й ищцата претърпяла неимуществени вреди, изразяващи се в болки и страдания, като и към момента на подаване на исковата молба ищцата не е превъзмогнала загубата. Претърпените неимуществени вреди ищцата оценява на сумата 100 000 лева и иска от съда да осъди ответника, да й заплати тази сума, ведно със законната лихва върху нея, считано от изтичане на 15-дневния срок по чл. 497, ал. 1, т. 1 от КЗ. Претендират се направените разноски в производството по делото, включително и адвокатско възнаграждение.

Направено е и особено искане за освобождаване, на основание чл. 83, ал. 2 от ГПК, от заплащане на държавни такси и разноски по делото, което е било уважено от съда.

Пред Плевенския Окръжен съд е било образувано т.д. № 179/ 2019 г. по описа на съда.

С отговора на исковата молба ответникът не е оспорил обстоятелствата, че е налице валидно застрахователно правоотношение спрямо процесния автомобил и че пред него е представена застрахователна претенция, по която е образувана щета от 07.01.2019 г., като е възразил срещу основателността на иска, излагайки доводи в тази насока.

От фактическа страна се установява следното:

С исковата молба са представени писмени доказателства, допуснати и приети от съда.

3

Видно от представеното с исковата молба удостоверение за наследници е, че пострадалата Е. Д. С. е сестра на ищцата И. Т. Ц..

От приложения Протокол за оглед на ПТП от 26.10.2018 г. се установява, че скоростният лост на лекия автомобил е бил в неутрално положение, а ръчната спирачка – в долно положение.

Видно от писмото на застрахователното дружество до адвокат Д., с изх.

№ 1282/ 18.02.2019 г. е, че застрахователят е отказал да заплати обезщетение за претърпени от ищцата неимуществени вреди, във връзка с предявената от нея застрахователна претенция и образуваната щета № 1910003903.

За установяване механизма на ПТП съдът е допуснал изготвянето на съдебна авто-техническа експертиза /САТЕ/, като заключението на вещото лице В. К. П. е било изслушано в открито съдебно заседание на 05.03.2020 г., не е било оспорено от страните и е било прието от съда.

За установяване причините за смъртта на пострадалата Е. Д. С., съдът е допуснал извършването на съдебно-медицинска експертиза /СМЕ/, като вещото лице д-р С. Д. К. е било изслушано в открито съдебно заседание на 05.03.2020 г., не е било оспорено от страните и е било прието от съда.

По искане на ищцата съдът е допуснал извършването на съдебнопсихологическа експертиза /СПЕ/, като вещото лице Г. В. Й. е било изслушано в открито съдебно заседание на 06.02.2019 г., не е било оспорено от страните и е било прието от съда.

По делото са били разпитани свидетелите Л. Д. Ц. и В. М. П..

С оглед на така събраните доказателства и изградената въз основа на тях фактическа обстановка, въззивният съд достига до следните фактически и правни изводи:

За да бъде уважен иска по чл. 432 от КЗ, следва да са налице елементите от сложния фактически състав на деликтната отговорност, както и да е налице валидно застрахователно правоотношение и особеното изискване на КЗ – предявяване на писмена застрахователна претенция спрямо застрахователя, като искът да е предявен от материално легитимирано лице.

4

Не е било спорно по делото наличието на валидно застрахователно правоотношение, както и предявяването на писмена застрахователна претенция спрямо застрахователя, които обстоятелства са били признати от ответното застрахователно дружество в отговора на исковата молба.

Като се съобразят заключенията на допуснатите експертизи и представените писмени доказателства /Констативен протокол от 26.10.2018 г. за ПТП с пострадали лица; Протокол за оглед на местопроизшествие от 26.10.2018 г./ следва да се приеме, че е налице противоправност на деянието, изразяваща се в нарушение на чл. 96 от Закона за движение по пътищата необезопасяване на спрелия на място лек автомобил от страна на деликвента, чрез задействане на ръчната спирачка и включването на скорост, което безспорно се установява, както от представените с исковата молба Констативен протокол от 26.10.2018 г. за ПТП и Протокол от същата дата за оглед на местопроизшествие, така и от заключението по допуснатата от съда САТЕ във връзка с установяване механизма на ПТП. Въззивният съд не кредитира показанията на свидетеля В. П., че е оставил автомобила на скорост и на ръчна спирачка, защото това са показания на заинтересован свидетел, изолирани са и не се подкрепят от заключението на САТЕ и от писмените доказателства по делото. В този смисъл въззивният съд приема наличието на причинна връзка между неправомерното поведение на деликвента и настъпилия вредоносен резултат, изразяващ се в смъртта на пострадалата.

Налице е деликт по смисъла на чл. 45 от ЗЗД, поради което следва да се ангажира отговорността на застрахователя.

Спорен между страните по делото е бил въпросът за материалноправната легитимация на ищцата да претендира обезщетение за претърпени неимуществени вреди.

Според ТР № 1/ 2018 г. по т.д. № 1/ 2016 г. на ОСНГТК на ВКС, докладчик съдия Веска Райчева, материално легитимирани да получат обезщетение за неимуществени вреди от смъртта на техен близък са лицата, посочени в Постановление № 4/ 25.05.1961 г. и Постановление № 5/ 24.11.1969 г. на Пленума на ВС, и по изключение всяко друго лице, което е създало трайна и дълбока емоционална връзка с починалия и търпи от 5 неговата смърт продължителни болки и страдания, които в конкретния случай е справедливо да бъдат обезщетени. В мотивите на постановлението е уточнено, че сред най-близките на починалия са братя и сестри, като формалната родствена връзка не е достатъчна, за да получат обезщетение, а ще е необходимо вследствие на смъртта на близкия човек, преживелият родственик да е понесъл морални болки и страдания, които в достатъчна степен обосновават основанието да се направи изключение от разрешението, залегнало в цитираните по горе постановления, т.е. тези болки и страдания по интензитет и времетраене следва да надхвърлят обичайните за такава родствена връзка.

За да установи близките си отношение с пострадалата и причинените й неимуществени вреди от нейната смърт, ищцата е посочила един свидетел, допуснат от съда при условията на довеждане. Свидетелката Л. Д. Ц. – дъщеря на ищцата, е била разпитана в открито съдебно заседание на 06.02.2019 г. Заявила е, че тя с майка си живеят в гр. Гулянци, а пострадалата, която е нейна леля, е живяла в с. Долни вит при бабата на свидетелката, както и в с. Милковица, където работела. Посочила е, че майка й доста често ходела на село, където живеели майка й, сестра й и роднините. Ищцата преживяла тежко смъртта на пострадалата, променила се, затворила се в себе си.

От тези показания се установява, че ищцата и пострадалата са живеели отделно, в различни населени места и с оглед на възрастта им /ищцата е родена през 1976 г., а пострадалата през 1984 г./, същите са имали свои отделни семейства, живеели са с тях и са се виждали от време на време помежду си. От представените писмени доказателства – препис-извлечение от акт за смърт и удостоверение за съпруг и родствени връзки се установява, че пострадалата Е. С. има три деца, родителите на ищцата и на пострадалата са живи, последната има още три сестри. Тези доказателства установяват съществуването на обичайната роднинска връзка между две сестри, като липсват данни за житейски събития, които да са породили трайна и дълбока емоционална връзка между тях.

Следователно, макар и да е претърпяла неимуществени вреди от смъртта на сестра си, изразяващи се в болки и страдания, те не са в с такъв интензитет и времетраене, за да обусловят присъждане на обезщетение в полза на 6 ищцата. Този извод на въззивния съд не се опровергава от заключението на вещото лице по допуснатата от съда СПЕ, сочещо на нормална психологическа реакция, свързана със загубата на близък и изразяваща се в тревожност, безпокойство, несигурност, стрес. По делото липсват данни тези промени в емоционалното състояние на ищцата да са се отразили на нейното здравословно състояние, в социалния и личния й живот.