Решение № 5215 от 19.09.2024, Софийски градски съд

РЕШЕНИЕ

№ 5215 гр. София, 19.09.2024 г.

В ИМЕТО НА НАРОДА

СОФИЙСКИ ГРАДСКИ СЪД, ВЪЗЗ. IV-Б СЪСТАВ, в публично заседание на двадесет и пети март през две хиляди двадесет и четвърта година в следния състав:

Председател: Станимира Иванова

Членове:

Райна Мартинова

Петър Милев при участието на секретаря Йорданка В. Петрова като разгледа докладваното от Петър Милев Въззивно гражданско дело № 20231100508022 по описа за 2023 година

Производството по делото е по реда на чл. 258 - 273 ГПК.

Образувано е въз основа на въззивна жалба с вх. № 145091/23.05.2023г. на ответника в първоинстанционното производство – Д. К. А., насочена срещу решение № 5338 от 05.04.2023г. по гр.дело № 59476/2022г. на Софийски районен съд, 32 състав, в частта му, с която е признато за установено, че Д. К.

А., ЕГН **********, дължи на „Топлофикация София“ ЕАД, ЕИК *******, сумите, за които е издадена заповед за изпълнение по чл.410 ГПК по ч.гр.д.

№43147/22г. на СРС, 32 състав, а именно: сумата от 960,63 лв.представляваща главница за цена на доставена от дружеството топлинна енергия за период от 01.7.2019г. до 30.04.2021 г., ведно със законна лихва за период от 09.08.2022г. до изплащане на вземането, в топлоснабден имот, находящ се на адрес: гр. София, ул. „******* ******* надпартерен, ап.10 , аб.

№ 134407; сумата от 128,79 лв. представляваща мораторна лихва за период от 15.09.2020г. до 27.07.2022г., както и сумата от 38,16 лева, представляваща главница за цена на извършена услуга за дялово разпределение за период от 01.07.2019 г. до 30.04.2021 г., ведно със законна лихва за период от 09.08.2022 г. до изплащане на вземането.

Във въззивната жалба са изложени оплаквания, че решението е неправилно в обжалваната част поради нарушение на материалния закон и на съдопроизводствените правила, както и поради необоснованост. Неправилно съдът приел, че между страните е налице облигационно правоотношение по 1 продажба на топлинна енергия. В тази връзка е посочено, че от доказателствата по делото не се установявало, че процесната сградата е топлоснабдена, като първата инстанция не е взела предвид наведеното от ответника оспорване в този смисъл. Не били обсъдени още и оспорванията, които ответникът направил на заключенията на техническата и счетоводната експертиза. Последните нямали доказателствена стойност, тъй като били основани единствено върху твърденията на ищеца и представлявали описания на данни от документи, издадени от самия ищец. Заключението на вещото лице по техническата експертиза, че сградата е топлоснабдена, се базирало единствено на представено от „Топлофикация София“ ЕАД копие на договор за извършване на услуга топлинно счетоводство. Други доказателства за действително съществуване на този договор липсвали, а ищецът не успял да докаже съществуването му. Твърди се, че дори и този договор да съществува, то той би бил нищожен. Не се ползвало с доказателствана сила заключението по техническата експертиза и в частта му, в която е посочено, че са налице абонатна станция и уреди за измерване, тъй като вещото лице заявило по време на изслушването му, че не се е запознавало с официални документи наличието на тези уреди. Не били взети предвид нито възраженията за липсата на писмен договор между страните по делото за продажба на топлинна енергия, нито били обсъдени представените от ответника Общи условия на ищеца от 2008г. Липсата на облигационно правоотношение между насрещните страни се доказвала и от приложения по делото договор между „Топлофикация София“ ЕАД и ФДР, в който етажната собственост на процесната сграда не присъствала сред сградите, които се обслужват от изпълнителя. Районният съд не обсъдил и не взел предвид нито едно от доказателствата, представени от ответника, като в същото време неправилно кредитирал заключенията на изготвените по делото експертизи. Ответникът представил заповед от 11.09.2018г., с която се оборил изводът на вещото лице по СТЕ, че водомерът в имота е преминал метрологична проверка през м.10.2018г., а и дори такава проверка да е била извършена, това не установявало, че същият е изправен. Освен това, от списък на лицата с отнето оправомощаване със заповед на председателя на ДАМТН се доказало, че „Газ Тест“ ЕООД, за което лице се твърди, че е извършило метрологична проверка на топломера на 22.04.2019г., не е било оправомощено да извършва проверки за съответствие. Вещото лице по СТЕ не извършвало собствени изчисления, а само възпроизвело твърденията на ищеца, като бил оспорен и отопляемият обем. Счетоводната експертиза, от своя страна, работила само по извлечения от регистрите на ищеца, които нямали характер на счетоводни документи.

Фактурите нямали дата на издаване. Моли решението да бъде отменено в неговата обжалвана част, а предявените искове – отхвърлени. Претендира разноски.

В срока по чл.263, ал.1 от ГПК въззиваемата страна „Топлофикация София” ЕАД е подала отговор на въззивната жалба, с който оспорва нейната основателност. Счита, че обжалваното решение е правилно, поради което 2 моли същото да бъде потвърдено. Претендира разноски.

Третото-лице помагач „Б.Б.” ООД не е изразило становище по въззивната жалба.

С Определение № 19123/ 30.05.2023г. е оставено без уважение искането по чл.248 от ГПК на ответника Д. К. А. за изменение на решението в частта за разноските.

Срещу така постановеното определение е депозирана частна жалба вх.

№ 186483/29.06.2023г. от ответника по исковете Д. К. А., ЕГН **********.

Посочил е, че определението е неправилно, постановено в нарушение на материалния закон. Разноските за експертизи не следвало да се поставят в тежест на ответника, защото задачите на същите не били от естество да установят основателност на исковете, не били необходими за изясняване на спора от фактическа страна и не разполагали с доказателствена стойност.

Насрещната страна – „Топлофикация София“ ЕАД счита, че обжалваното определение е правилно, поради което моли частната жалба да бъде оставена без уважение.

Софийски градски съд, като прецени събраните по делото доказателства и взе предвид наведените доводи на страните, приема за установено от фактическа страна следното:

Първоинстанционният съд е сезиран с искова молба с вх. № 235208/02.11.2022г. на ищеца „Топлофикация София“ ЕАД, с която е предявил срещу ответника Д. К. А. обективно съединени искове с правно основание чл.422 от ГПК, вр. чл. 79, ал.1 от ЗЗД, вр. с чл. 149 ЗЕ и чл.86, ал.1 ЗЗД за признаване на установено, че ответникът дължи на ищеца сумата от 1 038,60 лева, представляваща главница за цена на доставена от дружеството топлинна енергия за период от 01.05.2019 г. до 30.04.2021 г., ведно със законна лихва за периода от 09.08.2022 г. до изплащане на вземането, в топлоснабден имот, находящ се в гр. София, ул. „******* ******* надпартерен, ап.10 , аб.№ 134407, сумата от 142,60 лева, представляваща мораторна лихва за периода от 15.09.2020г. до 27.07.2022г., сумата от 38,16 лева, представляваща главница за цена на извършена услуга за дялово разпределение за период от 01.07.2019г. до 30.04.2021г., ведно със законна лихва за период от 09.08.2022 г. до изплащане на вземането, както и сумата от 7,80 лева, представляваща мораторна лихва за период от 31.08.2019 г. до 27.07.2022г., за които суми е издадена заповед изпълнение на парично задължение по чл.410 от ГПК по ч.гр.дело № 43147/2022г. по описа на СРС, 32 състав.

Ищецът твърди, че ответникът е съсобственик на топлоснабден имот, находящ се в гр. София, ул. „******* ******* надпартерен, ап.10. В качеството му на собственик на апартамента, ответникът се явявал клиент на топлинна енергия, като съдържанието на правоотношението между страните били регулирано от Общи условия, чиито клаузи съгласно чл. 150 ЗЕ са обвързали потребителите, без да е необходимо изричното им приемане.

3

Поддържа, че съгласно тези общи условия е доставил за процесния период топлинна енергия, като купувачите не заплатили дължимата цена, формирана на база прогнозни месечни вноски и изравнителни сметки, изготвени по реда за дялово разпределение. Твърди, че ответникът е изпаднал в забава, поради което претендира и заплащането на обезщетение за забава по чл.86, ал.1 ЗЗД върху главницата. Заявява, че в сградата, в която се намира процесния имот се извършва услугата дялово разпределение, стойността по силата на Наредба №16-334/2007г. за топлоснабдяването и общите условия, действащи между страните.

В срока по чл. 131 от ГПК ответникът Д. К. А. е подал отговор на исковата молба, с който оспорва допустимостта и основателността на предявените срещу него искове. Ответникът поддържа, че между насрещните страни не съществува валидно правоотношение по продажба на топлинна енергия, тъй като сградата, в която се намира процесния апартамент, не е била присъединена към топлофикационната мрежа поради липсата на заявено искане за присъединяване от страна на собствениците на обекта, както и договор. Отсъствието на акт за присъединяване на СЕС към топлопреносната мрежа изключвало законовото основание за провеждане на каквито и да е прилагани от доставчиците процедури, както и не обвързва собствениците с приетите общи условия за продажба на топлинна енергия. Ответникът твърди, че не е потребявал топлинна енергия, за която ищецът твърдял, че е доставил през процесния период. Сумите били произволно начислени и за тях не били издавани документи, съответстващи на изискванията на Закона за счетоводството. Твърденията на ищеца за потребена „топлинна енергия“ не се основавали на показанията на уреди, отговарящи на нормативните разпоредби за метрологичен контрол. Нямало абонатна станция, въведена в експлоатация за отчитане на твърдяното количество енергия за процесния период, нямало общ водомер за студена вода, собственост на ищеца, поради което не можело да се прилага топлинно счетоводство за разпределение на топлинна енергия.

Претендираното вземане не се основавало на нито един първичен счетоводен документ, издаден на името на ответника. Дори и да имало издадени такива документи, то те не са подписани от ответника и не представлявали документи, установяващи реално потребена топлинна енергия. Не били отчислявани технологични разходи в абонатната станция, поради което начислените суми били завишени. Не били правени отчети за показания на общ топломер. Протокол от ОС на ЕС не бил нотариално заверен, бил без дата, не съдържал списък на всички собственици, поради което и не било избрано лицето „Бруната”ООД да извършва дялово разпределение на енергията, ответникът не бил посочен в този списък. Оспорил е договор между ЕС и ФДР за извършване на услугата дялово разпределение с доводи за нищожност, страните по него не били индивидуализирани, не бил подписан от представител на ЕС, не бил представен протокол към договора с третото лице помагач. Оспорил е представените с исковата молба писмени доказателства.

Навел е възражение за изтекла погасителна давност. Моли предявените искове 4 да бъдат отхвърлени.

По делото е приложено заповедно дело № 43147/2022г. по описа на СРС, 32 състав, съгласно което по заявление с вх.№ 165814/09.08.2022г. е издадена заповед за изпълнение, с която е разпоредено длъжникът Д. К. А. да заплати на „Топлофикация София“ ЕАД сумата от 1038,60 лева, представляваща главница за цена на доставена от дружеството топлинна енергия за период от 01.05.2019г. до 30.04.2021г., ведно със законна лихва за периода от 09.08.2022г. до изплащане на вземането, сумата от 142,60 лева, представляваща мораторна лихва за периода от 15.09.2020г. до 27.07.2022г., сумата от 38,16 лева, представляваща главница за цена на извършена услуга за дялово разпределение за период от 01.07.2019г. до 30.04.2021г., ведно със законна лихва за период от 09.08.2022 г. до изплащане на вземането, сумата от 7,80 лева, представляваща мораторна лихва за период от 31.08.2019г. до 27.07.2022г., както и държавна такса в размер на 25 лева и юрисконсултско възнаграждение в размер на 50 лева. Длъжникът е уведомен за издадената заповед на дата 12.09.2022г., като на 11.10.2022г. е подал възражение срещу задълженията по заповедта, сочейки че не е в облигационни отношения със заявителя, а и задълженията били погасени по давност. На 18.10.2022г. заявителят е уведомен за необходимостта да представи доказателства в едномесечен срок от съобщението, че е предявил иск за установяване на вземанията по заповедта и такива е представил на 02.11.2022г.